Решение по дело №484/2023 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Данъчно – осигурителния процесуален кодек /ДОПК/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на *** с ЕИК: ***, с адрес за кореспонденция гр. ***, представлявано от С.С.И., чрез адвокат И.М. *** против Акт за прихващане или възстановяване № П-2200142308376-004-001 от 10.08.2023 година, издаден от В. Н. Ц. на длъжност: старши инспектор по приходите потвърден с Решение № 1 544 от 30.10.2023 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ при Централно управление на Национална агенция за приходите София, в частта с която е отказано възстановяване на лихви върху недължимо внесени суми за данъчни периоди м.02.2019, м.03.2019, м.04.2019, м.06.2019, м.07.2019, м.08.2019, м.10.2019, м.11.2019, м.12.2019, м.01.2020, м.02.2020, м.04.2020, м.08.2020, м.11,2020, м.01.2021, м.02.2021, м.02.2021, м.03.2021, м.04.2021, м.07.2021, м.08.2021, м.09.2021, м.10.2021, м.04.2022, м.09.2022, м.10.2022, м.11.2022, м.12.2022 година.

Жалбоподателят оспорва акта за прихващане или възстановяване, като счита същия за неправилен и незаконосъобразен, тъй като противоречи на материалния закон и е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не съответства на целта на закона. По същество излага доводи за това, че са нарушени императивните разпоредби на чл. 5 от ДОПК, които въвеждат изискването за служебно изясняване на фактите. Посочва, че до дружеството е отправена покана по чл. 103 от ДОПК за отстраняване на констатирано несъответствие и съобразно това е подадена нова СД. След това са определени суми, които са били ефективно внесени в ТД на НАП София. Твърди, че подадените коригиращи СД по ЗДДС, с които на дружеството е определен данък за възстановяване са в следствие на покана по чл. 103 от ДОПК, която всъщност може да се разглежда като „акт на администрацията“ по смисъла на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК и по тази причина лихвите също се явяват неоснователно внесени. В подкрепа на тези свои твърдения жалбоподателят се позовава на практика на Върховен административен съд с СЕС. В съответствие с тези доводи иска от съда да постанови съдебен акт, с който да бъде отменен оспорения административен акт като незаконосъобразен.

В проведеното на 12.02.2024 година съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява се от адвокат И.М. ***, която поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде уважена. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК. Подробни доводи развива в представен по делото писмени бележки.

В проведеното на 12.02.2024 година съдебно заседание ответникът по жалбата – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което същия има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в срока по чл. 159, ал. 1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, поради което следва да бъде разгледана съобразно изложените в нея доводи.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството във връзка с издаването на обжалвания Акт за прихващане или възстановяване № П-22001423083786-004-001 от 10.08.2023 година е инициирано по повод на постъпило Искане за прихващане или възстановяване с вх. № 1400И0181723 от 19.04.2023 година от страна на ***, с ЕИК: ***, с което е поискано на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК да бъде извършено прихващане или възстановяване на недължимо платени и събрани суми в размер на 165 976,78 /сто шестдесет и пет хиляди деветстотин седемдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/, представляващи надвнесен данък върху добавената стойност. Във връзка с това искане е издадена Резолюция за извършване на проверка № П-22001423083786-0РП-001 от 02.05.2023 година, като е определено същата да бъде извършена от В. Н. Ц. на длъжност: старши инспектор по приходите. С резолюцията е посочен и данъчния период, който следва да бъде обхванат от проверката, а именно 01.02.2019 година до 31.12.2022 година и е определен краен срок, а именно 25.05.2023 година /лист 39/.

Със Заповед № П-22001423083786-023-001 от 15.05.2023 година на основание чл. 35, ал. 1, т. 5 от ДОПК и във връзка с молба вх. № Кпд-1765 от 12.05.2023 година е спряно производството, считано от 15.05.2023 година до 15.08.2023 година /лист 42/. Производството е възобновено със Заповед № П-22001423083786-143-001 от 10.08.2023 година, считано от 10.08.2023 година и е определен нов срок за извършване на проверката след възобновяването, а именно 20.08.2023 година /лист 44/.

Проверката за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) е приключила с Протокол № П-22001422233912-073-001 от 13.06.2023 година. В хода на проверката органът по приходите е установил, че *** е вписано в търговския регистър на 15.03.2011 година, а считано от 15.04.2011 година е регистрирано по реда на ЗДДС. Установено е също така, че 23 броя фактури за продажба в общ размер на 1 783 447,31 лева и ДДС в размер на 356 689,46 лева не са отразени в текущ месец, а в следващи данъчни периоди, а също така и 9 броя кредитни известия на обща стойност 11 472,18 лева и ДДС в размер на 2 294,43 лева, които не са включени в отчетен регистър „дневник за покупки“ за съответния данъчен период. С оглед на изложеното на *** е връчена покана по чл. 103 от ДОПК за извършване на корекции, а именно анулиране на фактурите, които са декларирани в данъчни периоди, за които те не се отнасят, както и кредитни известия. В съответствие с това дружеството е подало нови декларации, но при извършена проверка отново е констатирано, че същите не са извършени правилно, поради което до лицето е отправена втора покана по реда на чл. 103 от ДОПК и е последвало ново подаване на справка – декларация, което отново не е било правилно. Така се е стигнало до връчването на трета покана по чл. 103 от ДОПК, в следствие на което е представена нова СД.

В съответствие с изложеното е издаден Акт за прихващане или възстановяване № П-22001423083786-004-001 от 10.08.2023 година, с който на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК е установено, че за периода от 01.02.2019 година до 31.12.2022 година следва да бъде възстановен ДДС в размер на 250 505,29 лева / двеста и петдесет хиляди петстотин и пет лева и двадесет и девет стотинки/, която сума след това е изцяло прихваната с изискуеми задължения, събирани от НАП и образувани изпълнителни дела и производства по принудително изпълнение /лист 21/. АПВ е връчен на жалбоподателя на 11.08.2023 година по електронен път, видно от разписката /лист 27/.

Срещу него е подадена жалба с вх. № 53-03-2659 от 24.08.2023 година по регистъра на ТД на НАП – София и вх. № 23-22-1289 от 31.08.2023 година по регистър на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“. Директорът на Дирекция „ОДОП“ се е произнесъл с Решение № 1 544 от 30.10.2023 година, с което е приел, че АПВ е законосъобразен и издаден при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. Приел е за правилни изводите на приходният орган, като е счел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, която предвижда, че недължимо внесените или събрани суми, с изключение на задължителните осигурителни вноски се връщат със законната лихва за изтеклия период, тъй като в настоящият случай подлежащите на възстановяване суми не са били определени с акт на орган по приходите, а са декларирани от дружеството и по тази причина началният момент, от който се дължи законната лихва е от момента, когато е следвало да бъдат възстановени сумите по реда на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, а не от датата на внасянето им, респективно от датата на която са станали недължимо платени /лист 18/.

Чрез административната преписка като доказателство по делото е прието Писмо изх. № СВ230022-178-0017978 от 10.08.2023 година от публичен изпълнител, в което се посочва, че *** има образувано ИД № *********/2022 година, като общия размер на задълженията в ИД е 377 954,75 лева, а извън ИД е 22 937,65 лева, като е наложена обезпечителна мярка, а именно запор на движима вещ /лист 60/.

В хода на настоящото съдебно производство с цел изясняване на фактите по делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза. За вещо лице е определена П.Д.К.. В изготвеното и депозирано пред съда заключение по назначената ССЕ вещото лице е установило, че размерът на лихвите върху недължимо внесения от дружеството ДДС за периода от момента на внасяне на резултатите за съответния данъчен период до 10.08.2023 година е в общ размер на 83 566,53лева, като разгледано по отделни данъчни периоди изводите на вещото лице са както следва: за д.п. 01.04.2019-30.04.2019 година – лихва в размер на 13 883,60 лева; д.п. 01.12.2019-31.12.2019 година – лихва в размер на 3739,06 лева; д.п. 01.12.2019-31.12.2019 година – лихва в размер на 95 лева; д.п01.11.2019-31.11.2019 година – лихва в размер на 4 717,16 лева; д.п. 01.01.2020-31.01.2020 година – лихва в размер на 23 366,81 лева; д.п. 01.01.2020-31.01.2020 година – лихва в размер на 1 730,05 лева; д.п. 01.02.2020-29.02.2020 година – лихва в размер на 6 985,28 лева; д.п. 01.02.2020-29.02.2020 година – лихва в размер на 3629,41 лева; д.п. 01.08.2020-31.08.2020 година – лихва в размер на 2 476,51 лева; д.п. 01.08.2020-31.08.2020 година – лихва в размер на 285,16 лева; д.п. 01.11.2020-30.11.2020 година – лихва в размер на 9122,37 лева; д.п. 01.11.2020-30.11.2020 година – лихва в размер на 3661,55 лева; д.п. 01.07.2021-31.07.2021 година – лихва в размер на 2737,59 лева; д.п. 01.07.2021-31.07.2021 година – лихва в размер на 386,75 лева; д.п. 01.08.201-31.08.2021 година – лихва в размер на 3901,28 лева; д.п. 01.08.2021-31.08.2021 година – лихва в размер на 1821,78 лева; д.п. 01.09.2021-30.09.2021 година – лихва в размер на 324,39 лева; д.п. 01.09.20214-30.09.2021 година – лихва в размер на 475,11 лева; д.п. 01.11.2022-30.11.2022 година – лихва в размер на 227,67 лева. Така дадено заключението настоящият съдебен състав го кредитира като обективно, компетентно и съответстващо на събрания по делото писмен доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Относно компетентността на административния орган:

Актът за прихващане или възстановяване е издаден от компетентен орган, доколкото на основание чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК с Резолюция за извършването на проверка № П-22001423083786-0РП-001 от 02.05.2023 година е възложено извършването на проверка относно основанието за подаване на искането за възстановяване и прихващане. Резолюцията е издадена и подписана с квалифициран електронен подпис, валиден към датата на издаването, за което съществуват доказателства по делото, намиращи се на лист 17. В резолюцията е определено, че органът, на който се възлага извършването на проверка е В. Н. Ц. на длъжност: старши инспектор по приходите. Актът за прихващане или възстановяване № П-22001423083786-004-001 от 10.08.2023 година е издаден от В. Н. Ц., която се явява компетентен за това административен орган. Предвид изложеното съдът не констатира да е налице основание за отмяна на административния акт по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Относно формата на акта:

Обжалваният административен акт е издаден в писмена форма и съдържа всички изискуеми за това реквизити, съобразно правилото на чл.59, ал.2 от АПК, приложимо на основание §2 от ДР на ДОПК. Предвид което не е налице основание за отмяна на акта по чл.146, т.2 от АПК.

Относно съответствието с процесуалните правила:

Актът за прихващане или възстановяване (АПВ) е вид данъчен акт, който се издава в производство по проверка, въз основа на искане от данъчно задължено лице или по инициатива на органа на приходите. Съобразно чл. 129, ал. 7 от ДОПК обжалването на данъчния акт за възстановяване или прихващане става по предвидения за ревизионните актове ред. За разлика обаче от ревизионния акт, АПВ се издава след извършване на проверка, т.е. не се провежда ревизионни производство. Отделно от това следва да се посочи, че правилата, свързан с производството за прихващане или възстановяване чрез издаването на нарочен акт за прихващане или възстановяване са уредени в Глава шестнадесета, раздел I на ДОПК, и по – конкретно в чл. 129 от ДОПК. В настоящият случай, видно от представените чрез административната преписка доказателства по безспорен начин се установи, че производството е започнало по инициатива на жалбоподателя, с подадено от него искане за възстановяване на недължимо внесени данъци, като във връзка с това искане е издадена резолюция, с която е възложено извършването на проверка в рамките на определен срок и е определен конкретен приходен орган, който да я извърши. В хода на производството съдът не констатира да е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Актът за прихващане или възстановяване е издаден след като органът е изяснил фактическата обстановка. Разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК предвижда, че прихващането или възстановяването може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Производството в настоящият случай, както се посочи е започнало по инициатива на оспорващото дружество. На следващо място чл. 129, ал. 2 от ДОПК предвижда като процесуална възможност възлагането на ревизия или на проверка. В настоящият случай е възложено извършването на проверка. Освен това, законодателят е предвидил изрично в чл. 129,ал. 3 от ДОПК, че актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането, когато в същия срок не е възложена ревизия. От представените чрез административната преписка доказателства се установява, че искането за прихващане или възстановяване е депозирано на 19.04.2023 година, което означава, че първоначално определеният срок, в рамките, на който е следвало да бъде издаден АПВ е именно 19.05.2023 година, но както се посочи производството е спряно по искане на дружеството със Заповед № П-22001423083786-023-001 от 15.05.2023 година, считано от 15.05.2023 до 15.08.2023 година /като до датата 15.05.2023 година, както е посочено и в решението на директора на ОДОП до тази дата са изтекли 4 дни от предвидения за това 30-дневен срок/ Със Заповед № П-22001423083786-143-001 от 10.08.2023 година е възобновено производството, считано от 10.08.2023 година, на която дата е издаден и обжалваният акт за прихващане или възстановяване, т.е. същият е издаден в рамките на законоустановения за това срок. Предвид изложеното, съдът констатира, че при издаване на оспорения административен акт са спазени всички процесуални правила и не се констатира основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Относно съответствие на акта с материалния закон:

Спорът в настоящият случай се свежда до това да се установи, дали правилно приходната администрация е отказала да бъдат възстановени лихви върха недължимо внесен ДДС за данъчен период м.02.2019, м.03.2019, м.04.2019, м.06.2019, м.07.2019, 08.2019, м.10.2019, м.11.2019, м.12.2019, м.01.2020, м.02.2020, м.04.2020, м.08.2020, м.11.2020, м.01.2021, м.02.2021, м.03.2021, м.04.2021, м.07.2021, м.08.2021, м.09.2021, м.10.2021, м.04.2022, м.09.2022, м.10.2022, м.11.2022, м.12.2022 година, считано от момента на внасяне на резултат за съответния данъчен период до 10.08.2023 година, а именно момента на възстановяване /прихващане с издадения АПВ, респективно да бъде установено дали са били налице предпоставките на чл. 129, ал. 6 от ДОПК и основно, дали внасянето или събирането на съответните суми е станало въз основа на акт на орган по приходите.

Нормата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК предвижда, че недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителните осигурителни вноски се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 – ал. 4. При извършен анализ на така посочената разпоредба може да се направи извод, че законодателят е регламентирал две основни хипотези, като разликата между тях е свързана на първо място с началният период, от който се дължи възстановяване на лихвата, а на второ място дали сумите са определени и съобразно с това са внесени въз основа на акт на орган по приходите или не. Така, когато сумите са внесени или събрани въз основа на акт на орган на приходите, разпоредбата предвижда, че тяхното възстановяване се дължи от момента, в който е била внесена изначално сумата, подлежаща на възстановяване, а когато не е въз основа на акт на орган по приходите началната дата е датата, на която е депозирано искането за възстановяване или прихващане, т.е. в настоящият случай 19.04.2023 година.

От събраните доказателства се установява, че изначално липсва акт на орган на приходите, в същинския смисъл на този израз, въз основа на който сумите са определени и съобразно с него внесени. На практика в ДОПК липсва легална дефиниция, какво разбираме под акт на орган на приходите, но при направен анализ, въз основа на ДОПК, ЗНАП, където са уредени правомощията на органите по приходите може да се заключи, че те имат правомощие да издават на първо място актове, с които се създават права или определят задължения, или се засягат права и законни интереси на лицата, като например ревизионни актове или актове за установяване на публични задължения; на второ място имат правомощие да издават решения за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказите за издаване на такива документи и на трето място имат правомощие да издават актове, с които се изменят или прихващат публични задължения, както и актове, с които се възстановяват внесени данъци и осигурителни вноски. В настоящият случай, няма спор, че от страна на жалбоподателя първоначално е подадена справка – декларация /СД/ по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, с което същият е декларирал определени резултати за определен период от време, който е изрично посочени и в самия АПВ. При извършена проверка от страна на приходната администрация обаче се констатирало, че има несъответствия, поради което до лицето са изпратени три покани по смисъла на чл. 103 от ДОПК за коригиране на подадените декларации. Именно в тази връзка следва да се посочи, че константо в съдебната практика на Върховен административен съд се приема, че когато внасянето на недължимите публични задължения е станало въз основа именно на такава СД или каквато и да било друга декларация по смисъла на съответен данъчен закон, то не може да се приеме, че е налице бездействие от страна на орган по приходите, поради което следва изводът, че последният не дължи лихва за забава от датата на внасянето, което на практика съответства и на предвиденото в хипотезата на чл. 129, ал. 6, изр. 2 от ДОПК.

Именно, както се посочи и по – горе, предмет на настоящият спор е това, да се установи дали е налице акт на орган на приходите и съответно да се установи, дали въпросните лихви е следвало да бъдат възстановени не от датата на подаване на искането за възстановяване на недължимо внесените суми, а от датата на която същите са изначално внесени. В тази връзка настоящият съдебен състав счита, направените от страна на органа по приходите изводи в АПВ, подкрепени и потвърдени след това и в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ за неправилни.

Релевантно за изясняването на правния спор е изясняването на правната природа на поканата по чл. 103 от ДОПК за отстраняване на несъответствия в подадената декларация от страна на дружеството. Както се посочи, законодателят не изброява изрично видовете актове на органите по приходите, но условно същите могат да бъдат разделени в три групи, които вече бяха посочени. Въпросът е, дали поканата по чл. 103 от ДОПК може да бъде приравнена на акт на орган по приходите и съобразно с това да приемем, че е налице хипотезата на чл. 129, ал. 6, изр. 1 от ДОПК. Отговорът на този въпрос е положителен, а това е така, защото целта на чл. 103 от ДОПК е в следствие на така подадената покана да се достигне до подаване на нова декларация от страна на задълженото лице, в която нова декларация същият да нанесе коректно данните и така да се достигне до съответствие с данните, които са получени от страна на органите по приходите от трети лица или администрацията при зачитане на правилата предвидени в ДОПК. Тоест, когато се подаде такава покана до дружеството, на практика в него органът е обективирал едно свое властническо волеизявление, което е издадено в кръга на правомощията му и е насочено към пораждане на задължение за дружеството, в случая това задължение се изразява именно в подаване на нова данъчна декорация, в която размерът на данъчните задължения е завишен. В тази връзка правилно се явява становището на жалбоподателя, че в случая става въпрос за един акт, който има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, която разпоредба е приложима на основание § 2 от ДР на ДОПК и в настоящият случай. Изцяло релевантна в случая е и цитираната от жалбоподателя практика на Съда на Европейския съюз обективирана съответно в Решение от 13 март 2007 година по дело С-524/04; Решение от 12 декември 2006 година, постановено по дело С-446; Решение от 10 септември 2002 година по съединени дела С-216/99 и С-22/99, Решение от 15 септември 1998 по дело С-231/96.

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че е била налице хипотезата на чл. 129, ал. 6, изр. първо от ДОПК и неправилно административният орган е приложил материалния закон. Ето защо на дружеството е следвало да бъде възстановена лихва в размер на 83 566,53 /осемдесет и три хиляди петстотин шестдесет и шест лева и петдесет и три стотинки/, съобразно заключението депозирано по назначената съдебно – счетоводна експертиза, отнасяща се за периода от датата на внасяне на недължимите суми до датата на извършеното прихващане – 10.08.2023 година.

Предвид изложеното, настоящия съдебен състав счита, че актът за прихващане или възстановяване е издаден в противоречие с материалния закон, предвид което е налице основания за отмяна на акта по чл. 146, т. 4 от АПК, което означава, че депозираната жалба е основателна и в съответствие с това оспореният административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката на основание чл.173, ал.2 от АПК да бъде върната на административния орган за произнасяне при съобразяване на тълкуването дадено по настоящото дело.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направени по делото съдебни разноски, същото следва да бъде уважено като ответникът бъде осъден да заплати на ***, с ЕИК: ***, с адрес за кореспонденция гр. ***, представлявано от С.С.И. съдебни разноски в размер на 1 550 /хиляда петстотин и петдесет/ лева, представляващи заплатена държавна такса за образуване на административно дело в размер на 50 /петдесет/ лева, съобразно платежно нареждане от 08.11.2023 година /лист 11/, заплатен депозит за вещо лице в размер на 500 лева, съобразно платежно нареждане от 24.01.2024 година /лист 83/ и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева съобразно представен по делото договор за правна защита и съдействие от 06.11.2023 година /лист 10, гръб/.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Акт за прихващане или възстановяване № П-2200142308376-004-001 от 10.08.2023 година, издаден от В. Н. Ц. на длъжност: старши инспектор по приходите потвърден с Решение № 1544 от 30.10.2023 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при Централно управление на Национална агенция за приходите – София, в частта с която е отказано възстановяване на лихви върху недължимо внесени суми за данъчни периоди м.02.2019, м.03.2019, м.04.2019, м.06.2019, м.07.2019, м.08.2019, м.10.2019, м.11.2019, м.12.2019, м.01.2020, м.02.2020, м.04.2020, м.08.2020, м.11,2020, м.01.2021, м.02.2021, м.02.2021, м.03.2021, м.04.2021, м.07.2021, м.08.2021, м.09.2021, м.10.2021, м.04.2022, м.09.2022, м.10.2022, м.11.2022, м.12.2022, като незаконосъобразен.

ВРЪЩА делото като преписка на органа по приходите за издаване на нов законосъобразен акт съобразно мотивите на съда в едномесечен срок.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да запрати на ***“ ООД с ЕИК: ***, с адрес за кореспонденция гр. ***, представлявано от С.С.И. съдебни разноски в размер на 1550 лева / хиляда петстотин и петдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: