№ 146
гр. Велико Търново, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Христо Томов
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно частно
гражданско дело № 20224100500036 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивна частна жалба,
подадена от С. ЯШ. АЛ. против Определение № 1215/03.11.2021г. ,
постановено по гр. Д. № 860/2021г. по описа на ГОРС, с което е прекратено
производството по делото .
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение, както следва :
Исковата молба е подадена пред ГОРС на05.05.2021г. След извършени
редица действия , включително и назначаване на особен представител,
чието възнаграждение ищецът заплатил, тя е оставена без движение 5
месеца след образуване на делото.
Не е следвало исковата молба да бъде оставяна без движение, защото за
изясняване на обстоятелствата, посочени в разпореждане от 27.09.2021г.
това не било необходимо.
Жалбоподателят е поискал допълнителен срок, за да отговори на
въпросите, поставени с разпореждането, но актът на съда, с който срокът
е удължен , не му бил съобщен , а това било абсолютно задължително.
Този пропуск на съда е незаконосъобразен.
Отправя се молба към съда да отмени обжалваното определение.
Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в
жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
1
Жалбоподателят е предявил иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК
и иск по чл. 127а от СК, като е претендирал съдът да определи
местоживеенето на малолетното му дете Крим А. при него, на адрес в
Германия, като определи режим на лични отношения с майката. Поискал е и
да се постанови решение, с което да се разреши на малолетното дете Керим
А. да пътува до Република Германия придружаван само от баща си, без да се
иска предварително писмено съгласие на майката до навършване на
пълнолетие на детето.
Първоинстанционният съд е предприел процесуални действия по
размяна на книжа и е назначил особен представител на ответника.
Постъпилото по делото становище от АСП- ДСП гр. Стражица обаче сочи, че
малолетното дете Керим А. не е намерено на адреса, посочения адрес.
Отделно от това в отговора на исковата молба се оспорва, че детето има
постоянно местопребиваване на територията на Република България.
Със свое разпореждане от 27.09.2021г. съдът е оставил без движение
исковата молба с указания до ищеца да посочи къде е обичайното
местопребиваване на детето, защо при посещението на социални работници
на адреса, посочен от него детето не е открито, както и да посочи в какво се
изразяват изменените обстоятелства след разглеждане и решаване на
предишните граждански дела водени между страните.
Срокът за изпълнение на дадените от съда указания е удължен по реда
на чл. 63, ал. 1 от ГПК по молба на процесуалния представител на ищеца с
една седмица, считано от изтичане на първоначално определения такъв.
В рамките на удължения срок не е извършено никакво процесуално
действие от страна на ищеца.
При тези данни от фактическа страна, въззивният съд намира, че
правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 129, ал. 3
от ГПК и е прекратил производството по делото. Оплакванията на
ищеца в подадената въззивна частна жалба са несъстоятелни.
Действително съдът не е насрочил делото за разглеждане в открито
заседание, но това той не е могъл да стори без да е разрешил един от най-
важните предварителни въпроси, а именно – дали е компетентен да разгледа
делото. Този въпрос не е стоял пред съда при образуване на делото, тъй като
твърденията на ищеца са били, че местоживеенето на детето е определено в с.
Добри Дял, община Лясковец. С оглед постъпилия отговор на исковата молба
обаче и предвид становището на ДСП Стражица, съдът е бил задължен да
изясни въпроса относно обичайното местопребиваване на детето към момента
на подаване на исковата молба , тъй като са налице данни, че детето вероятно
има обичайно местопребиваване на територията на друга държава- член на
ЕС. В този случай съдът не би могъл да пристъпи към разглеждане на делото
без да е било ясно дали към повдигнатия пред него спор са приложими
нормите на правото на ЕС относно компетентността на съдилищата по дела за
родителска отговорност. Поставените от съда в разпореждането от
27.09.2021г. въпроси категорично са насочени да изяснят именно този въпрос.
В този смисъл възражението на жалбоподателя, че исковата молба не е
2
следвало да се оставя повторно без движение, е неоснователно.
На следващо място, неоснователно е и възражението, че съдът е
следвало абсолютно задължително да уведоми ищеца, че предоставеният му
срок за отстраняване на нередовностите по исковата молба е удължен.
Определението по чл. 63, ал.1 от ГПК, с което се удължава срокът, даден от
съда или определен от закона, за извършване на конкретно процесуално
действие, не е обжалваемо. Затова не съществува и задължение за съда да
връчи това определение на заинтересованите лица. Съгласно разпоредбата на
чл. 7, ал. 2 от ГПК съдът връчва на страните препис от актовете, които
подлежат на самостоятелно обжалване. В случая и самата разпоредба на чл.
63, ал. 2 от ГПК не дава основание да се счете, че съдът трябва да съобщи на
страната за допуснатото удължаване на срока. Изр. второ на този текст,
съгласно което продължаването на срока тече от изтичането на първоначално
определения такъв обосновава, че страната е задължена сама да следи за
наличието на акт, с който искането й за удължаване на срока е уважено.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
обосновават извод за правилност на обжалваното първоинстанционно
определение.
Същото следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1215/03.11.2021г. , постановено по
гр. Д. № 860/2021г. по описа на ГОРС.
Определението подлежи на жалба в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3