Определение по дело №655/2020 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 260216
Дата: 4 ноември 2020 г. (в сила от 19 ноември 2020 г.)
Съдия: Десислава Константинова Николаева-Георгиева
Дело: 20204410100655
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. Левски, 04.11.2020г.

 

РАЙОНЕН СЪД – ГР. ЛЕВСКИ, III  състав, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

                                                     

като разгледа докладваното от съдията Николаева гр.д. №655 по описа за 2020г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството по делото е образувано по искова молба от ЗК „О“, с.Б., обл.Плевен, против „М“ ООД, гр.Левски, с правно основание чл.422 ГПК.

         При извършена служебна проверка на исковата молба на основание чл.130 ГПК, съдът намира, че предявеният иск е процесуално недопустим.

На общо основание и съгласно т.10а от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът, разглеждащ иска по чл.422 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на процесуалните предпоставки за надлежно упражняване правото на иск. В преценката на съда са обхванати, както общите предпоставки, така и специалните предпоставки за допустимост на иска по чл.422 ГПК.

Съгласно дадените разяснения в т.5а и т.10а от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, абсолютна специална предпоставка за съществуване правото на иск по чл.422 ГПК е наличието на надлежно подадено от длъжника в срок възражение по чл.414 от ГПК, като исковият съд е длъжен да извърши самостоятелна преценка за наличието на такова. Искът по чл.422 ГПК е допустим само при наличие на възражение, с което е направено оспорване на вземането, предмет на исковата претенция, за което е издадена заповед за изпълнение. Оспорване е налице при всяка изразена форма на несъгласие с вземането по издадената заповед за изпълнение.

Установява се в процесния случай, че по ч.гр.д. №434/2020г. по описа на Районен съд – Левски в полза на ЗК „О.“, с.Б., е издадена Заповед №218/13.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът „М"ООД да заплати сумата в размер на 7000 лв. за закупена пшеница, реколта 2019г.

В законоустановения срок от длъжника е подадено възражение по чл.414 от ГПК. В депозираното възражение длъжникът е направил изявление, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение в претендирания от заявителя размер. Оспорена е част от претендираното вземане – 2100 лв., поради връщане на част от стоката на посочената стойност и издадено кредитно известие. Направено е изявление за признаване на задължението до размера на сумата от 4900 лв.

В изпълнение на дадените от съда указания за предявяване на иск на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК, заявителят ЗК „О.“, с.Б., е предявил такъв, с който се иска да бъде признато за установено, че „М.“ООД дължи сумата в размер на *** лв. За останалата, оспорена с възражението по чл.414 ГПК част от вземането в размер на 2100 лв., е посочено, че същата не се претендира поради връщане на част от пшеницата.

С оглед на така установеното по делото, налице е възражение по чл.414 ГПК само за част от вземането по заповедта за изпълнение – сумата от *** лв., за която е налице правен интерес от предявяване на иск. В процесния случай обаче искът по чл.422 ГПК има за предмет не оспорената част от вземането, а сумата от **** лв., която е призната от длъжника и за която не е налице възражение по смисъла на чл.414 ГПК. По отношение на тази част от вземането, предвид липсата на възражение по чл.414 ГПК, заповедта за изпълнение е влязла в сила на основание чл.416 ГПК и представлява годно основание за издаване на изпълнителен лист.

С оглед на изложеното, не е налице процесуална предпоставка за съществуване правото на иск по чл.422 ГПК по отношение на вземането, предмет на исковата молба. Искът е процесуално недопустим, предвид на което на основание чл.130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВРЪЩА на основание чл.130 от ГПК подадената от ЗК „О.“, с.Б., обл.Плевен, против „М.“ ООД, гр.Левски искова молба с правно основание чл.422 ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №655/2020г. по описа на Районен съд – Левски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Плевенски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

СЛЕД влизане в сила на определението, препис от него да бъде приложен по ч.гр.д. №434/2020г. по описа на Районен съд - Левски.

                                          

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: