Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, …06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 780 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 256262
от 28.10.2019г., постановено по гр. д. № 57840/2018
г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 43
състав,
e отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД, от „Р.г.“ ЕООД срещу „Б.т.к.“ ЕАД, за признаване на
установено, че ответникът дължи сумата от 15 771,84 лева, представляваща неустойка
за неизпълнение на задължение по Допълнително споразумение от 26.06.2015г., с
нотариална заверка на подписите рег.№ 13177/26.06.2016г. по описа на М.Г.,
нотариус с район на действие РС – София към Договор за наем от 18.09.2007г. по
описа на В.Б., нотариус с район на действие РС – София, ведно със законната
лихва, считано от 19.12.2017г. до окончателното плащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело № 88278/2017г. по описа на СРС, 43 състав.
С решението съдът се е произнесъл по
разноските, съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ищец „Р.г.“ ЕООД,
посредством надлежно упълномощен процесуален представител, обжалва решението в цялост,
с оплакване за неправилност и нарушение на материалния закон. Поддържа, че първостепенният
съд неправилно се е позовал на обратното действие на развалянето на договора
между процесните страни, доколкото от представените по делото и неоспорени от
страните доказателства се установява, че процесният договор за наем не е
развален, а е прекратен с предизвестие на основание чл.19, ал.2, т.3 от същия,
от страна на ответника „Б.т.к.“ ЕАД. Във връзка с последното сочи, че
прекратяване действието на договора има ефект само занапред, респективно не
отменя с обратна сила обвързаността между страните. Конкретно счита, че дори и
договорът да е бил развален, това отново не би довело до отпадане на
задълженията с обратна сила, доколкото в процесния случай се касае за договор
за наем, имащ продължително и периодично изпълнение. Твърди, че конкретното
задължение на ответника за преконфигуриране и последвалото неизпълнение е факт,
който не се оспорва насрещната страна в производството, като ответникът не е
твърдял и по никакъв начин не е доказал неизпълнението на задължението му да е
свързано с действия или бездействия на ищеца или на трети лица. По изложените
съображения, моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение, като
вместо него постанови друго, с което да уважи предявения иск, като основателен
и доказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски, като
представя списък по реда на чл.80 от ГПК.
Въззиваемият – ответник „Б.т.к.“ ЕАД,
посредством процесуален представител с доказателства за надлежно учредена
представителна власт по делото, е депозирал в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор,
с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Конкретно поддържа, че в
случая не е налице основание за претендиране на неустойка, тъй като договорът е
прекратен, а последната не е уговорена с оглед прекратяването му. Сочи, че
уговорената неустойка е пряко и неразривно свързана с договора за наем, като
при прекратяването му, което при договорите с продължително изпълнение е
приравнено на разваляне, същата не се дължи. Навежда, че за осъществяване
задължението на „Б.т.к.“ ЕАД за преконфигурация на съоръжения и оборудване, е
било необходимо извършване на поредица от действия – одобряване на проекти,
издаване на разрешение за строеж, съвместни действия с други мобилни оператори,
същите неизпълнени, поради което и не са налице условията за реализиране на
неустойката.
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Първоинстанционното
решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва
да бъде потвърдено. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по
смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се
установяват факти и обстоятелства, относими към конкретния правен спор. С оглед
доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
Предявен за
разглеждане е иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В конкретния
случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото,
че за процесните искови суми, видно от приложеното ч. гр. д. № 88278/2017г. по
описа на СРС, ГО, 43 състав, въззивникът – ищец от „Р.г.“ ЕООД, ЕИК ******** е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 19.12.2017
г. и е постановена на 25.01.2018 г. заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 от ГПК срещу „Б.т.к.“ ЕАД, ЕИК********. В срока по чл. 414
от ГПК е депозирано от длъжника възражение, поради което дължимите от него
суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявения в настоящото
производство установителен иск.
От приложения по
делото договор за наем от 18.09.2007г., с нотариална заверка на подписите рег.
№ 5658/18.09.2007 г. по описа на В.Б., нотариус с район на действие РС – София,
сключен между ищеца и „БТК Мобайл“ ЕООД, се установява, че наемодателят е
предоставил на наемателя за временно възмездно ползване помещение с площ от 10
кв. м., находящо се на ет. 3 срещу стая 318, в 6 – ти корпус на хотел "Рибарица",
с.Рибарица, общ.Тетевен, обл.Ловеч, както и площи, находящи се на покрива на 7
– ми корпус от гореописаната сграда, покрива над конферентната зала на етаж 2,
както и площ от най – високата част на покрива на 7 – ми корпус, с обща площ от
20 кв.м., за монтиране и използване на телекомуникационни съоръжения, описани в
чл. 15, ал. 1 на договора, както и правото да инсталира и ползва оборудването,
необходимо за инсталирането и функционирането на съоръженията, посочени в чл.
15, ал. 2 от договора. Съгласно чл. 2 от договора, наемателят се е задължил да
заплаща на наемодателя месечна наемна цена за ползването на наетите обекти в
размер на 400,00 евро. Договорът е сключен за срок до 14.07.2015г.
От приложеното по
делото Допълнително споразумение към гореописания договор за наем, сключено на
26.06.2015 г. между ищецът и „Б.т.к.“ ЕАД, ЕИК********, с нотариална заверка на
подписите рег. № 13177/26.06.2016 г. по описа на М.Г., нотариус с район на
действие РС – София, се установява, че наемателят се е задължил да предприеме,
с останалите предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги и ползващи
площи за разполагане на свои електронни съобщителни съоръжения върху покрива на
сградата, описана по – горе, а именно „Мобилтел“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД,
съгласувани действия за изпълнение на дейности за обща преконфигурация на
всички електронни съобщителни съоръжения и оборудване на операторите,
разположени върху покрива във вид, удовлетворяващ наемодателя, който вид ще
бъде обективиран в инвестиционни проекти, след одобряването на които ще бъде
издадено разрешение за строеж и ще бъде реализирана преконфигурацията на
електронни съобщителни съоръжения и оборудване. Със споразумението страните са
постигнали съгласие в срок до 24 месеца, считано от датата на подписване на
настоящото споразумение, да бъде завършена преконфигурацията на съоръженията и
оборудването и да приемат завършената работа с двустранно подписан протокол. В
чл. 1, ал. 4 от споразумението е отразено, че при обективно неизпълнение на
задължението на наемателя в срок, наемодателят по своя преценка може да получи
от наемателя неустойка за неизпълнение в размер на 10 % от наемната цена за
останалия период от договора или да получи ежемесечно завишение на наемната
цена с 30 % от изтичане на срока по ал. 3 до реалното изпълнение на
задължението на наемателя за преконфигуриране и визуално екраниране на
съоръженията. Със споразумението срокът на действие на договора е продължен до
14.07.2025 г. и е актуализирана месечната наемна цена.
По делото е
приложена нотариална покана от ответника до ищеца, връчена на последния на
30.04.2018 г., с която е отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на
договора за наем от 18.09.2007 г.
Видно от
приложения по делото приемо – предавателен протокол от 30.05.2018 г., във
връзка с прекратения договор за наем, наемателят е върнал, а наемодателят е
приел площите, предмет на договора, освободени от съоръжения и оборудване на
наемателя в състоянието, в което са били наети.
По отношение на
горните обстоятелства не е налице спор между страните в производството.
По делото в
първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на съдебно – счетоводна
експертиза, в която в табличен вид вещото лице е посочило размерите на месечния
наем съгласно договора от 18.09.2007 г., допълнителното споразумение към него и
фактура от 03.07.2017 г., данни за която е установило при изготвяне на
заключението, определен към 16.07.2017 г. В заключението вещото лице е посочило
и размера на дължимия наем за периода от 16.07.2017 г. до 14.07.2025 г. с ДДС и
без ДДС. Конкретно експертът е приел, че размерът на месечната наемна цена по
договор за наем от 18.09.2007г. и допълнително споразумение от 26.06.2015г. и
начислен по фактура № **********/03.07.2017г. за месец юли 2017г., към дата
16.07.2017г. е в размер на 1 642,90 лева.
Съобразно установената месечна наемна цена, общата стойност на дължимия
наем за периода от 16.07.2017г. до 14.07.2025г. с ДДС и без ДДС е както следва:
1). Общата стойност на дължимия наем за периода от 16.07.2017г. до 14.07.2025г.
с ДДС и без ДДС по договора от 18.09.2007 г., допълнителното споразумение към
него възлиза на 190 388,32 лева с ДДС и 158 656,93 лева без ДДС, 2). Общата
стойност на дължимия наем, съгласно фактура № **********/03.07.2017г. за месец
юли 2017г. за периода от 16.07.2017г. до 14.07.2025г. възлиза на 157 718,02
лева с ДДС и 131 431,68 лева без ДДС.
Настоящият съдебен
състав изцяло кредитира по реда на чл. 202 от ГПК заключението по допуснатата
пред Софийски районен съд съдебно – счетоводна експертиза. Същата е изготвена
от експерт, притежаващ необходимите професионални знания и квалификация, и е
съобразена с целия доказателствен материал по делото.
Други, относими
към предмета на делото доказателства, не са ангажирани.
С оглед приетите
факти по делото, въззивният съд намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Неустойката по своя правен характер представлява акцесорно договорно
съглашение между страните по едно главно облигационно отношение и има следните
функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Предвид същността на
неустойката като договорно съглашение, тя следва да е предварително уговорена
между страните по облигационното отношение, като трябва да е достатъчно
конкретизирана – чрез посочване на размера й (като абсолютно число за
календарен период, като процент от точно определена сума, обикновено от
главницата и пр.) и начина на изплащане.
Доколкото в закона липсват конкретни предписания
относно начина на определяне на неустойката (нормата на чл. 92 от ЗЗД
е диспозитивна), страните са свободни сами да определят този начин – като
глобална сума или като процент от главното задължение, както и да преценят дали
плащането й да бъде еднократно или периодично. За да бъде действителна
неустоечната клауза е достатъчно уговорената с нея неустойка да бъде достатъчно
определяема по размер и начин на плащане (така решение № 465 от 26.05.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 1165/2009 г., IV г. о., ГК).
Фактическият
състав на задължението за неустойка включва кумулативното наличие на три
елемента: 1). облигационно правоотношение, от което произтича едно валидно
възникнало главно задължение; 2). неизпълнение на главното задължение, за което
длъжникът отговаря; 3). уговорена между страните неустойка, дължима за
неизпълнението на главното задължение.
В конкретиката на
настоящия случай се установява в производството, а по отношение на това
обстоятелство не е налице противоречие в становището на страните, че между
същите е възникнало валидно правоотношение по договор за наем, по силата на което
наемодателят „Р.г.“ ЕООД е предоставил на наемателя „Б.т.к.“ ЕАД за временно
възмездно ползване помещение с площ от 10 кв. м., находящо се на ет. 3 срещу
стая 318, в 6 корпус на хотел "Рибарица", с.Рибарица, общ.Тетевен,
обл.Ловеч, както и площи, находящи се на покрива на 7 корпус от гореописаната
сграда, покрива над конферентната зала на етаж 2, както и площ от най-високата
част на покрива на 7 корпус, с обща площ от 20 кв. м., за монтиране и
използване на телекомуникационни съоръжения, описани в чл. 15, ал. 1 на
договора, както и правото да инсталира и ползва оборудването, необходимо за
инсталирането и функционирането на съоръженията, посочени в чл. 15, ал. 2 от
договора, срещу задължение на наемателя за заплащане на наемодателя на месечна
наемна цена за ползването на наетите обекти, със срок на договора до
14.07.2015г. Установява се също така, че с Допълнително споразумение към
гореописания договор за наем, страните са продължили срока на наемния договор
до 14.07.2025г., като са актуализирали и месечната наемна цена. Отделно от
това, с посоченото допълнително споразумение, същите са уговорили задължение на
наемателя и за обща преконфигурация на всички електронни съобщителни съоръжения
и оборудване, разположени върху покрива във вид, удовлетворяващ наемодателя,
който вид ще бъде обективиран в инвестиционни проекти, след одобряването на
които ще бъде издадено разрешение за строеж и ще бъде реализирана
преконфигурацията на електронни съобщителни съоръжения и оборудване в срок до
24 месеца, считано от датата на подписване на споразумението. Уговорено е на
следващо място, че при неизпълнение на задължението на наемателя за
преконфигурация в срока, наемодателят да получи от наемателя неустойка за
неизпълнение в размер на 10 % от наемната цена за останалия период от договора.
С оглед предвидената възможност за едностранно
прекратяване на договора за наем от всяка от страните преди изтичане на наемния
срок, последният бил прекратен от страна на наемателя, считано от 30.05.2018г.
Действително,
липсват в производството наведени от страна на ответника твърдения, респективно
и ангажирани доказателства, в аспекта на изпълнение на уговореното задължение
за преконфигурация и оптимизация на процесните съоръжения. В тази връзка и с
оглед дължимостта на неустойката, уговорена между страните в чл. 1, ал. 4 от Допълнително
споразумение към договор за наем от 18.09.2007г., настоящата съдебна инстанция намира,
че са налице условията и предпоставките, които водят до нищожност на същата,
поради липсата на
основната й обезщетителна функция. Следва
да бъде посочено, че проверката на валидността на догорената неустоечна клауза е
служебно задължение на съда, съгласно дадените разяснения в т.3 от ТР №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, поради което и не е
необходимо наличието на изричен довод в този аспект от страните в
производството.
На първо място
следва да бъде посочено, съгласно въведеното
тълкуване на въпроса в ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, че преценката за нищожността на уговорената неустойка
следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да
бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии – естеството им
на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които
се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи (поръчителство, залог, ипотека и други), вид на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението – съществено или за незначителна негова част, съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди. Освен гореизброените, могат да се използват и други критерии, като се вземат
предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
Разпоредбата на
чл. 63, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД предвижда, че всяка от страните по един двустранен
договор трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно. По
силата на препращащата норма на чл. 288 ТЗ, изискванията на чл. 63 ЗЗД относно
изпълнението на договорните задължения, важат и за търговските сделки. Когато
страната по един договор съзнателно не изпълнява задълженията си, произтичащи
от сделката, същата дължи обезщетение на насрещната страна за произлезлите от
това неизпълнение вреди. Когато такова обезщетение е уговорено от страните по
договора, същото има характер на неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД и е дължима
без да е необходимо изправната страна да доказва размера на вредите от
неизпълнението. По своята същност неустойката представлява предварително
определена по съдържание, основание и обем вторична санкционна последица,
възникваща при неизпълнение на валидно облигационно задължение, за което
длъжникът отговаря. Тя обезпечава изпълнението на дадено задължение и
обезщетява вредите, които изправната страна би претърпяла от неизпълнението на
задължението. В този смисъл присъщите за неустойката функции са именно
обезпечителна, обезщетителна и санкционна.
В допълнение
следва да бъде посочено, че размерът на неустойката не следва да се приравнява
до размера на доказаните вреди, доколкото по този начин би се игнорирала
наказателната й функция, а това би обезсмислило съществуването на самата
неустойка - защото вредите могат да бъдат реализирани и по общия исков ред и
без клауза за неустойка, но същевременно при уговарянето на неустоечна клауза същата
следва да е предвидена за обезщетяване на предвидими/очаквани вреди от
кредитора, вследствие неизпълнение на главното задължение по договора към
момента на сключването му. В противен случай и независимо от липсата на други
предвидени в договора обезпечения, целта, за която е уговорена неустойката,
излиза извън обезщетителната, а и санкционната й функция.
Договорната клауза
за неустойка би могла да е нищожна като създаваща условия за неоснователно
обогатяване, когато вследствие заплащането й ще е налице неравностойност на
насрещните задължения по договора – или неустойката ще излезе извън
обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от
страните.
Настоящият съдебен
състав намира, че в процесния случай така уговорената неустойка – 10% от
наемната цена за останалия период от договора при неизпълнение на допълнително
уговорено задължение на наемателя за преконфигурация на съоръженията му, излиза
извън пределите на нейната обезщетителна функция и фактически води до
неоснователно накърняване на имуществените интереси на ответното дружество за
сметка на неоснователно обогатяване на ищеца. Налице е уговорена неустоечна
клауза при липса на очаквани при сключването на договора вреди за кредитора,
произтичащи от неизпълнението на конкретното договорно задължение, които
неустойката да компенсира. Това е така, тъй като в случая не са налице конкретни
вреди, които биха били пряка и непосредствена последица от неизпълнението на визираното
задължение по договора за наем и които са били предвидими към момента на сключването
му. Причинната връзка между вредата и неизпълнението е тази, която ограничава
границите на отговорността на неизправната страна. На обезщетяване подлежи
вредата, която е закономерна и необходима последица от неизпълнение на поетото
задължение. Предвидимостта на вредата е фактически въпрос, но във всеки случай
това е онази вреда, която към момента на пораждането на задължението би могло
да бъде предвидено, че е вероятно да настъпи като последица от неизпълнението. С
оглед поетото задължение от наемателя за преконфигурация на съоръженията му в
наетите обекти, съгласно чл.1, ал.1 от Допълнително споразумение към договор за
наем от 18.09.2007г., съдът счита, че уговорената неустойка за неговото
неизпълнение не обезщетява реална предвидима вреда на наемодателя. Такава
вреда, като закономерна последица от неизпълнение на визираното задължение за
преконфогурация на електронни съобщителни съоръжения и оборудване не е
установена и в хода на настоящото производство, поради което уговорената
неустойка се явява лишена от обезщетителната си функция.
Предвид изложените
съображения, нищожността на неустоечната клауза изключва наличието на валидно
възникнало в полза на ищеца вземане на неустойка за неизпълнение, което същият
би могъл успешно да претендира по реда на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, поради което и
предявеният иск е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
Крайните изводи на
двете съдебни инстанции съвпадат, макар и
при различни мотиви, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход,
разноски на въззивника не се следват, а от въззиваемата страна не се
претендират, поради което разноски за въззивното производство не следва да се
присъждат.
С оглед цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т.1 ГПК,
във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 256262 от 28.10.2019г., постановено по гр. д. № 57840/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 43 състав.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.