РЕШЕНИЕ
№ 1701
гр. Пловдив, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Вили Ст. Шутова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20225330113358 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от Б. В. М. против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предл. първо,
второ и трето ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 и чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК за признаване за
установено между страните, че клаузата на чл. 6, ал.1 от договор за кредит от
*** г., сключен между страните, е нищожна като противоречаща на закона,
заобикаляща закона и е уговорена в противоречие с добрите нрави и чл. 55,
ал.1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
в размер на 50 лева, представляваща заплатена сума при начална липса на
основание, а именно: недействителен договор за кредит от *** г., сключен
между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен
договор за кредит от № *** от *** г, по силата на който на ищцата е
предоставен заем в размер на 1250 лева, при фиксиран лихвен процент от 35
% и ГПР 41.72 % със срок на погасяване 20 вноски. В договора е предвидена
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение
във фиксиран размер от 876.70 лева. Счита, че клаузата за неустойка е
недействителна, поради противоречие с добрите нрави, като неравноправна,
заобикаляща чл.19, ал.4 ЗПК. По клаузата за неустойка ищецът заплатил сума
1
в общ размер на 50 лева, която сума, с оглед недействителността на клаузата,
подлежи на връщане, като недължимо платена.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който
оспорва исковете. На първо място, счита, че искът за нищожност е
недопустим, предявен при липса на интерес от същия, доколкото искът по
чл.55 ЗЗД съдържа в себе си решаване и въпроса за недействителността на
клаузата за неустойка. Счита, че исковете са неоснователни, доколкото
договорът не страдал от посочените в исковата молба пороци. Счита същите
за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне по подробни съображения,
изложени в отговора. Претендират се разноски.
С протоколно определение от 14.03.2023 г., постановено по делото, на
основание чл. 214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на размера на предявения
осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца получена сума
при начална липса на основание, а именно: недействителен договор за кредит,
сключен между страните, като същият е увеличен от сумата в размер на 50
лева на сумата в размер на 783.14 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът от фактическа страна установява
следното:
С определението на съда от ***, като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит № *** от *** г., в който е уговорена клауза за неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер на
876.70 лева. Видно от събраните по делото доказателства ответникът е
предоставил на ищеца в заем сумата в размер на 1250 лева, която е следвало
да бъде върната на 20 вноски, при фиксиран лихвен процент – 35 %, и
годишен процент на разходите – 41,72 %. В чл.4, ал.2 от договора била
предвидена неустойка при неизпълнението на задължението по чл.4, ал.1 от
договора, а именно: в срок до три дни от сключване на договора, заемателят
да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически
лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи служебна бележка от работодател за размера на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години;
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
– кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не
2
по-лош от „Редовен“. Неустойката била посочена в размер на 876.40 лева,
която следвало да се заплаща разсрочено като към вноската се добавя сумата
в размер 43,82 лева.
От представената справка за извършени плащания по договор за
паричен заем № *** от ***г се установява, че от ищеца по договора е
заплатена сумата в размер на 2310.60 лева, от които сумата в размер на 1250
лева – главница, сумата в размер на 184.20 лева – възнаградителна лихва и
сумата в размер на 876.40 лева – неустойка.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение,
че между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на
паричен заем в размер от 1250 лева. Заемодателят е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице,
което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на
кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Както бе посочено, клаузата на чл. 4, ал.1 от договора възлага в тежест
на ищцата в срок до три дни от сключване на договора, заемателят да
представи на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица
– поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи служебна бележка от работодател за размера на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години;
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
– кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не
по-лош от „Редовен“. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и
3
съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага
разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за
получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за
потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.
Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя
са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че
последният търси паричен кредит в нисък размер (1250 лева). Предвид това,
не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят
ще разполага със съответна възможност да осигури две лица поръчители,
които да отговарят на посочените многобройни изисквания, или банкова
гаранция за общо дължимата сума по кредита. Тоест, поставяйки изначално
изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът
цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него
„неустойка” към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като
стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези
изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в чл. 4,
ал. 2 от Договора, изначално разсрочва вземането за „неустойка ”. В тази
връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие
изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното,
съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито
възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в
годишния процент на разходите. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза
извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Още повече размерът на неустойката се
доближава до размера на отпуснатия кредит и несъразмерно висока с вредите,
които кредиторът би търпял от непредставянето на обезпечение.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави
е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния
случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата
на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил
4
правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за неустойка по чл. 4, ал.2 от договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за
недействителност на клаузата за неустойка, предвидена в чл. 4, ал.2 от
договор за паричен заем № ***от *** г г., поради противоречие с добрите
нрави е основателен и следва да бъде уважен.
За основателността на предявения осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса
на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната
действителност, а именно: ищецът да е платил процесните суми на ответното
дружество по процесната клауза за неустойка, която е нищожна. В
доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а
ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно
основание, т.е. че процесният договор за заем е действителен.
Доколкото се установи, че клаузата на чл. 4, ал.2 от договора е
нищожна, то цялата заплатена сума по нея се явява недължимо платена. От
представената от ответната страна справка се установи, че заплатената от
ищеца сума по чл. 4, ал.2 от договора, сключен между страните, възлиза на
876.40 лева. Тази сума следва, като недължимо платена да му бъде заплатена
от ответника. В тази насока е и направеното увеличаване на размера на
исковата претенция.
Предвид изложеното и предявения осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал.1 предл. първо ЗЗД се явява основателен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.1
ГПК има ищецът. Доколкото обаче същият е освободен от държавни такси и
разноски с определение на съда от *** год, то следващата се държавна такса,
на основание чл. 78, ал.6 от ГПК по иска по чл. 124 от ГПК в размер на 50
лева и осъдителния иск по чл. 55 от ЗЗД в размер също на 50 лева следва да
бъде платена от ответното дружество по сметка на РС Пловдив.
Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално
представителство от един адвокат в размер на общо 600 лева по чл. 38 ЗАдв.
съобразно чл. 7, ал. 2,т.1 Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията към 01.07.2020 год./, които следва да се
5
присъдят на адв. Д. М., по отношение на двата обективно кумулативно
съединени искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
клаузата на чл. 4, ал.2 от договор за паричен заем № *** от ***г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, и Б. В. М., ЕГН:
**********, е нищожна, поради противоречение с добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. М., ЕГН:
**********, сумата в размер на 876.40 лева, представляваща получена от
ответника сума по нищожна клауза на на чл. 4, ал.2 от договор за паричен
заем № *** от *** г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК:
*********, и Б. В. М., ЕГН: **********, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 19.09.2022 г., до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, „Изи Асет Мениджмънт”
АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 100 лева, представляваща
дължимата за предявените в условията на обективно кумулативно
съединявяне два иска държавна такса.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, на основание
чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв., ДА ЗАПЛАТИ на *** Д. В. М. от АК Пловдив, със
съдебен адрес: гр. П., бул. „***“ № ***, ет.*, ап.*, сумата в размер на 600
лева, представляваща *** за процесуално представителство на ищеца Б. В.
М., ЕГН: **********, в производството по настоящото гр.д. № *** г. на
Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
6