Определение по дело №393/2022 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 301/22.08.2022 г. по ВЧНД № 393/2022 г. по описа на
Окръжен съд Сливен

Производството по делото е по реда на чл.65 ал.3 от НПК и е образувано
по искане на К.А.Т., обвиняем по ДП № 218/2022г. по описа на РУ Н.З.,
подадена чрез защитника му, срещу взетата му мярка за неотклонение
задържане под стража.
В искането (озаглавено молба) адв.НН.П., защитник на обв.К. Т., намира,
че към настоящия момент не е налице задължителната презумпция за
укриване или извършване на престъпление. Сочи изтеклия период от време и
липса на доказателства за виновността на обвиняемия, поради което най-
тежката мярка за неотклонение се явява необоснована и е предварително
изтърпяване на ефективно наказание от обвиняемия. Моли наложената мярка
за неотклонение задържане под стража да бъде отменена или изменена в по-
лека.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен в съдебно заседание
намира искането за изменение на мярката за неотклонение задържане под
стража в по-лека, за неоснователно. Счита, че към настоящия момент,
обоснованото предположение, че обв.Т. е извършил престъпленията, в които
е обвинен не е разколебано, като прави анализ на събраните доказателства по
делото, както и, че не е отпаднала и опасността същият да се укрие и да
извърши престъпление. Сочи, че разследването по делото се провежда
изключително интензивно, макар да са налице значителни затруднения
предвид обстоятелството, че всички пострадали лица са чужди граждани, в
това число и лицето, чиято смърт е причинена в резултат на ПТП, за което е
отправена молба за правна помощ до сирийските съдебни власти, свързана с
установяване точната самоличност на пострадалото лице и уведомяването на
неговите законни наследници за правата им по делото. Окръжният прокурор
посочва, че разследването по делото е в сравнително начален период и
продължителността на взетата мярка за неотклонение задържане под стража
по отношение на обв.Т. не надхвърля критериите за разумност на мерките за
процесуална принуда. Заявява, че деянията, за които е привлечен като
обвиняем Т. се отличават с висока степен на обществена опасност, като с
висока степен на обществена опасност се характеризира и личността на
обв.Т.. В подкрепа на това сочи, че непосредствено след ПТП, в резултат на
което е била причинена смъртта на едно лице и средни телесни повреди на
други лица, обв.Т. е избягал от местопроизшествието и се е укрил, като е
продължил да се укрива до момента, в който е бил задържан от органите на
полицията. Независимо, че обвиняемият пребивава на адрес на бежански
център в гр.Х., с оглед на неговия актуален статут, същият е с режим на
свободно придвижване - със свободно влизане и излизане извън територията
на бежанския център, поради което прокурорът твърди, че би могъл да се
1

укрие или да извърши престъпление. С оглед на всички обстоятелства по
делото - тежестта, високата степен на обществена опасност на
престъпленията, в които е обвинен Т., тези за личността на обвиняемия,
обстоятелствата във връзка с извършване на престъпленията и поведението на
обвиняемия след извършването на престъплението, прокурорът счита, че
целите на мерките за неотклонение могат да бъдат достигнати с прилагането
по отношение на обв.Т. на най-тежката мярка за неотклонение задържане под
стража, както и за гарантиране участието на обв.Т. в хода на наказателното
производство и осуетяване на възможността същият да се укрие и да извърши
друго престъпление. Окръжният прокурор пледира за оставяне без уважение
искането на обв.Т. за изменение на мярката му за неотклонение задържане
под стража в по-лека.
В реплика доуточнява, че за деянието по чл.281 от НК се изисква
извършителят да е набавил за себе си или другиго имотна облага, като от
доказателствата по делото може да бъде направен такъв извод, а именно че
деянието е извършено с тази цел. Акцентира, че по делото са налице
достатъчно доказателства, от които може да бъде направен извод, че
автомобилът, с който е причинено ПТП е управляван именно от обв.К. Т..
Посочва конкретни свидетелски показания, доказващи целта на обвиняемия,
както и управлението на процесния автомобил от него. По отношение на
възрастта на обв.Т. прокурорът отбелязва, че рождената дата на обв.Т. е
01.01.2004г., което е установено по официален път още в началото на
разследването, както и че при снемане на сведения за неговата възраст,
същият лично е заявил, че е роден на 01.01.2004г.
В съдебно заседание обв.К. Т. се явява лично и със защитника си.
Защитникът на обвиняемия, адв.П., намира, че обвиняемият е необосновано
задържан, като не е налице обосновано предположение за извършено от него
престъпление, както и опасност от укриване и извършване на ново
престъпление. Посочва, че обв.Т. оказва изцяло съдействие още от самото
начало и още в първия си разпит. Акцентира, че обв.К. в момента е
непълнолетен и напълно зависим от семейството си и от родителите си, като
макар и чужд гражданин към момента има постоянен адрес, на който може да
бъде открит. Изразява несъгласие с факта, че личността на обвиняемия е с
обременени характеристични данни, като заявява, че същият не е осъждан и е
с чисто съдебно минало. Защитата посочва, че с оглед чл.56 ал.3 от НПК,
трябва да се вземат предвид здравословното състояние, семейното положение
и всички други обстоятелства, които са от значение за личността на
обвиняемото лице. Пледира за отмяна на мярката за неотклонение задържане
под стража или изменена в по-лека.
Обвиняемият Т. заявява, че все още е в шок, не знае какво е извършил, не
знае какво е направил. Съжалява за всичко, което е станало.Твърди, че са го
излъгали за пари и семейството му има нужда от пари, не е знаел какво точно
ще върши. В последната си дума изразява съжаление и искане да бъде пуснат
от ареста, за да отиде при майка си в бежанския лагер.
2

Съдът, като съобрази доводите на страните и с оглед представените по
делото доказателства, намира следното:
Досъдебното производство по делото е започнало на 01.05.2022г. по реда
на чл.212 ал.2 от НПК, на основание законен повод и достатъчно данни –
извършен оглед на местопроизшествие.
С постановление на разследващия орган от 03.05.2022г. К.А.Т. е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по 281 ал.2 т.1 и т.5,
вр.ал.1 от НК и по чл.343 ал.3 б.“б“, вр.чл.343 ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК.
След това, с постановление на старши разследващ полицай при РУ Н.З., на
15.06.2022г. обвинението на К. Т. е прецизирано и той е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл.281 ал.2 т.1 и т.5, вр.ал.1 от НК, за това, че на
01.05.2022г. в землището на с.Омарчево, общ.Н.З., на км 254 на АМ Тракия,
действайки като извършител, с цел да набави за себе си имотна облага,
противозаконно подпомогнал чрез осигуряване извършване на превоз във
вътрешността на страната на десет чужденци – сирийски, афганистански и
пакистански граждани, да преминават и пребивават в страната в нарушение
на чл.8 ал.1, чл.19 ал.1 т.1 и чл.22 ал.1 от Закона за чужденците в Република
България, като деянието е извършено чрез използване на МПС – лек
автомобил Опел Астра с рег.№ СА 4557 РМ и по отношение на повече от
едно лице и за престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“ предл.1, вр.ал.4, вр.ал.1
б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК, за това, че на 01.05.2022г. в землището на
с.Омарчево, общ.Н.З., на км 254 на АМ Тракия, при управление на МПС - лек
автомобил Опел Астра с рег.№ СА 4557 РМ, нарушил правилата за движение
по чл.20 ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на М.А.М.,
сирийски гражданин и средни телесни повреди на А.Р.А. и Я.Х.А., сирийски
граждани, като след деянието е избягал от местопрестъплението.
С Определение № 137/05.05.2022г. по ЧНД № 206/2022г. по описа на
СлОС, потвърдено с Определение № 93/12.05.2022г. по ВЧНД № 97/22г. по
описа на БАС, на обв.Т. е взета мярка за неотклонение задържане под стража.
Обвиняемият Х. е привлечен в това качество за извършени две
престъпления, едно от които - престъплението по чл.281 ал.2 т.1 и т.5, вр.ал.1,
е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК и е наказуемо
с наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет
хиляди до двадесет хиляди лева, като второто деяние по чл.343 ал.3 б.“б“
предл.1, вр.ал.4, вр.ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК също е тежко, за което се
предвижда наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода.
По делото са извършени множество процесуално-следствени действия,
обективирани в два явни тома на ДП, а именно оглед на местопроизшествие;
претърсвания и изземвания; лични обиски; разпознавания на лице по
фотоснимки; разпити на свидетели – Айман Хасун, Айхан Хасун, Асад
Асадола, Хюсеин Х. Хамад, Назем Диаб Ел Рифай (включително пред съдия),
Азиз Юсеф Мохамад Ханиф, Холгар Мохамад Ахмад, Акиф Телишар
(включително пред съдия), Я.Х.А. (включително пред съдия), А.Р.А.
3

(включително пред съдия), Янко Методиев Стоименов, Тигран Вардесович
Азатян, Касем Алахмад; назначени са и изготвени съдебномедицинска
експертиза на труп и съдебномедицински експертизи относно телесните
увреждания на пострадалите, фоноскопна експертиза и съдебно
автотехническа експертиза; два разпита на обвиняемия; проведени очни
ставки; писмени доказателства. От събрания доказателствен материал, може
да се направи едно разумно предположение за възможността обв.Т. да е
съпричастен към осъществяването на вменените му престъпления. В
производството по чл.65 от НПК тази преценка съответства на стандарта на
доказване на предположението за авторството на деянието, като не е
необходимо категоричното им установяване. Следва да се отбележи, че
произнасянето на съда по въпроса за мярката за неотклонение, която
обвиняемият следва да търпи на съответния етап от развитие на
наказателното производство, няма отношение към крайния съдебен акт,
решаващ въпроса за вината на лицето. По делото са налице достатъчно данни,
включително надлежно събрани доказателствени източници – показания на
свидетелите-очевидци, разпознавания, оглед на местопроизшествие,
разпознавания на лице, които подкрепят обоснованото предположение, че
обвиняемият е извършил разследваното деяние. Събраните до момента на
досъдебното производство доказателствени материали са достатъчни, за да се
аргументира извод за наличието на обосновано подозрение относно
авторството на деянието в лицето на обвиняемия. Разследването е все още в
началната си фаза и предстои осъществяването и на други действия по
разследване, необходими за събиране на доказателства и за изясняване на
релевантните за спора обстоятелства. Към настоящият момент, във връзка с
производство за изменение на мярка за неотклонение задържане под стража,
не е необходимо наличието на категорични, безспорни и несъмнени
доказателства относно вината на обвиненото лице и за съпричастността на
обвиняемия към повдигнатите му обвинения. Съобразно това, изтъкнатите в
тази връзка доводи на защитата на обвиняемия относно липсата на
обосновано подозрение, че обв.Т. е извършил деянието, в което е обвинен, са
неоснователни.
Настоящата инстанция счита, че от датата на задържането на обвиняемия
до момента не са настъпили обстоятелства, които да обусловят изменяне на
взетата най-тежка мярка за неотклонение в рамките на воденото срещу него
наказателно производство, както и не са настъпили нови обстоятелства,
имащи значение за вида на мярката за неотклонение. По делото са налични
гласни, писмени и веществени доказателства, които създават подозрение за
авторството на деянието относно обв.К. Т.. В тази връзка окръжният съд
намира, че статута на обвиняемия към момента на извършване на деянието е
бил същият както и към настоящия момент, което не му е попречила да
извърши деянията, в които е обвинен. Обвиняемият Т. е бил настанен в
Център за бежанци в гр.Х. със статут на кандидат бежанец, който е напуснал
на 29.04.2022г. и от тогава е в неизвестност, поради което е бил обявен за
4

общодържавно издирване. Тези обстоятелства са били налични и не са
възпрели обвиняемия от осъществената от него деятелност, поради което
искането за изменение на мярката му за неотклонение от задържане под
стража в по-лека, като се настани в центъра за бежанци, е неоснователно.
Местонахождението на обвиняемия в този център, който е със свободен
режим на влизане и излизане, което и самият обвиняем твърди, не би го
възпряло от извършване на престъпление или укриване. Тези две опасности
се презумират и от поведението на обвиняемия след деянията, когато е
напуснал местопроизшествието, а при посещението си в болницата в гр.Стара
Загора е съобщил, че нараняванията му са в резултат на извършен грабеж.
Обстоятелството, сочено от защитата за оказано изцяло съдействие още от
самото начало и още в първия разпит на обвиняемия в това му качество, не е
достоверно. Обвиняемият първоначално е избягал от мястото на
катастрофата, след това е подал невярна информация в болницата и се е
укрил, поради което е бил обявен за ОДИ. Действително в разпита си като
обвиняем дава обяснения, които са негова позиция, но не съответстват в
пълна степен на другите доказателства по делото и най-вече на разпитите на
свидетелите – пострадали по делото, превозвани в процесния автомобил, от
проведените очни ставки и разпознавания на лице по фотоснимки. Поради
това наведеното от защитата в пледоариите за оказано съдействия от
обвиняемия, като причина за изменение на мярката му за неотклонение в по-
лека, е неоснователно, като това може да е основание при определяне на
евентуално наказание на обвиняемия, по преценка на съда, разглеждащ
делото по същество.
Обсъждайки данните по делото, имащи значение в преценката за
законност на задържането на обвиняемия, от гледна точка на
продължителността на същото, настоящият съд отчита фактическата
сложност на разследвания казус, обусловена от обективните характеристики
на акта на посегателство, обезпечаване на делото с доказателствен материал –
назначаване и изготвяне на необходимите експертни заключения, изискани
справки и установяване на пострадалите лица, които са чужди граждани,
наследниците им, изпращане на молба за правна помощ до компетентните
сирийски съдебни власти, съответно обуславящи и продължителност на
воденото разследване. Обосновано на горните данни, съдът възприема, че към
момента продължителността на задържане на обвиняемия, установена от
малко повече от три месеца, все още е в рамките на разумен срок, съгласно
чл.5 § 3 от ЕКПЧ и разпоредбата на чл.63 ал.4 от НПК. Имайки предвид, че
преценката за разумна продължителност на задържането във всеки отделен
случай е обвързана с конкретните данни за характера и сложността на делото,
причините за забавянето му, както и със съотносимостта на срока на
задържане към наказанието, което евентуално може да бъде наложено,
основателно може да се заключи, че в настоящия случай задържането на
обвиняемия не попада в хипотезата на прекомерност и необоснованост.
В разглеждания случай, видно от материалите по делото, след
5

задържането на обвиняемия разследването не е забавило своя ход.
Извършвани са процесуално-следствени действия, както и с необходимата
ритмичност разследването е продължило с приобщаване на доказателствени
източници – гласни, писмени, веществени, вкл. експертни заключения,
проведени очни ставки, разпознавания, чиято основна цел е да се установи
обективната истина по делото. По този начин се обезпечава обективното,
всестранно и пълно разследване по делото, способстващо разкриването на
обективната истина, включително и гарантиране правото на защита на
обвиняемия.
Сливенският окръжен съд намира, че е налице и втората кумулативна
предпоставка по чл.63 ал.1 от НПК – реална опасност от извършване на
престъпление и укриване. В конкретния случай продължава да е налице със
същия интензитет реалната опасност обв.Т. да извърши престъпление или да
се укрие, както към момента на първоначалното му задържане. Обвиняемият
е чужд гражданин, влязъл нелегално в Република България, със статут на
кандидат бежанец, настанен в Център за бежанци гр.Х., където не се
осъществява контрол относно местонахождението на конкретното лице и
който обвиняемият е напуснал на 29.04.2022г. и е бил в неизвестност. По
делото липсват характеристични данни и данни за съдебното минало на
обвиняемия, както и за имущественото му състояние, но както и самия
обвиняем съобщава в настоящото съдебно заседание „семейството ми има
нужда от пари“ и затова е извършил тази деятелност. Поради това е
обективно невъзможно налагането на по-лека мярка домашен арест или
парична гаранция по отношение на обв.К. Т.. Съдът изхожда и от конкретно
проявените особености и тежест на разследваната престъпност, поради което
опасността от извършване на престъпление или укриване към настоящия етап
от разследване все още е реална и не може да бъде възприето друго
разбиране. Касае се за специфични характеристики на разследваното деяние,
указващи по-висока степен на обществена опасност на конкретния случай от
типичните такива, което налага извод от следващо неправомерно поведение
на дееца или укриване. Всяка мярка за неотклонение, различна от задържане
под стража, не би могла да препятства възможността обвиняемият да
комуникира с други лица, да го възпира от извършване на престъпно деяние
или да се укрие.
Ето защо и отчитайки естеството на престъпната проява, за която е
повдигнато обвинение срещу обвиняемия, както и тежестта на предвидената в
закона санкция за него, съдът приема съществуването на опасност от риск за
предприемане от негова страна на друго, несъответно на закона поведение,
имащи за последица осуетяването на срочното и законосъобразно
приключване на разследването по делото. В този смисъл и съобразявайки
практиката на ЕСПЧ - делата „Жециус срещу Литва“, „Лижков срещу
България“, съдът намира, че е необходимо продължаване срока на задържане
на обвиняемия, тъй като по-лека мярка за неотклонение не би изпълнила
законовите цели по чл.57 от НПК, поради което е неоснователно заявеното от
6

защитата, че взетата мярка не е съобразена с изискванията на чл.56 ал.3 от
НПК.
Относно наведеното обстоятелство, че обвиняемият е роден на
01.01.2005г., съдът го намира за неоснователно. По делото беше представена
и приета извадка от индивидуалния граждански регистър (така озаглавена),
копие, която не е установено какъв документ е, от къде е получена. Тази
извадка съдът намира за неотносима към конкретния казус и съдът не я цени,
тъй като не е изискана и получена по съответния ред от съответните власти, с
легализиран превод. От друга страна, по делото има данни, че обвиняемият е
роден на 01.01.2004г. с посочен ЛНЧ на лицето (л.17, т.1 от ДП), като е
посочена и същата дата от обвиняемия при привличането му в това качество,
а също и при първоначалното вземане на мярката му за неотклонение по ЧНД
№ 206/2022г. на СлОС (приложено по делото). Всички тези обстоятелства
дават основание и съдът приема, че обвиняемият е роден на 01.01.2004г., като
няма данни, установяващи твърдяното от защитата непълнолетие на
обвиняемия и факта, че е роден на 01.01.2005г., а не както официално е
установено по делото 01.01.2004г. с приложение на съответните документи, в
чиято достоверност съдът не се съмнява. Нещо повече, обвиняемият при
запитване в настоящото производство, относно датата на раждането му, дава
напълно объркани обяснения, които остават изолирани в процеса и съдът не
дава вяра на твърденията му, че е роден на 01.01.2005г., а не на 01.01.2004г.,
каквито са установените по делото данни. Ето защо, наведените съображения
на защитата относно обстоятелството, че обвиняемият е непълнолетен, са
неоснователни и недоказани, като не водят до промяна на повдигнатите
обвинения на обв.К. Т., от където и до изменение на взетата му мярка за
неотклонение.
На основание обсъденото по-горе, ОС Сливен намира, че не са налице
законовите изисквания за изменение на мярката за неотклонение задържане
под стража на обв.Т., съобразявайки изискванията на чл.56 ал.3 от НПК.
Вземането на по-лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемия, не би
способствало за постигане целите по чл.57 от НПК.
В обобщение окръжният съд следва да посочи, че наведените в искането
доводи за наличие на правна възможност съдът да отмени или измени взетата
мярка за неотклонение задържане под стража в по-лека, са неоснователни.
Настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че превозването на
голям брой чужденци в процесния автомобил е създало опасност не само за
здравето, но и за живота на тези лица, като един е и починал, а няколко са с
причинени средни телесни повреди, което налага извод за високата
обществена опасност както на деянието, така и на самия деец.
С оглед на всичко изложено до тук, Сливенският окръжен съд намира
искането на обвиняемия за изменение на мярката му за неотклонение
задържане под стража в по-лека, за неоснователно, поради което не го уважи
и потвърди взетата му мярка за неотклонение задържане под стража по ДП №
7

218/2022г. по описа на РУ Н.З., пор.№ 95/2022г. на ОП Сливен.
Ръководен от изложените мотиви, съдът постанови своя акт.

8

Номер на акта:	301
Дата:	22 август 2022 г.
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20222200200393
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	18 август 2022 г.

Определение по дело №393/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите