М О Т И В И
към присъда
по НОХД № 393 / 2017 год,
на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ наказателен състав
Русенската районна прокуратура е обвинила В.Б.М. в това, че на 07.05.2016 г., в гр.Русе, по хулигански подбуди, причинил на Г.Л.В. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на черепа, контузия на мозъка, субдурален кръвоизлив, субарахноидален
кръвоизлив, разкъсно-контузна рана на лицето, охлузване на окосмената част на
главата, причинило му разстройство на здравето, временно опасно за живота –
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.129, ал.1 от НК.
При проведеното съдебно заседание, прокурорът
поддържа обвинението, както е внесено с обвинителния акт. Счита, че от
събраните по делото доказателства е доказано осъществяването на престъплението
от обективна и субективна страна. Пледира, подсъдимия да бъде признат за
виновен и да му се наложи наказание лишаване от свобода, изпълнението на което
да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от три години.
По делото е приет за съвместно разглеждане, предявен срещу
подсъдимия граждански иск от Г.Л.В. *** за сумата от
20 000лв. представляващи неимуществени вреди от
престъплението, за което Виланов е предаден на съд,
която сума да бъде заплатена ведно със законната лихва, считано от деня на
деликта – 07.05.2016 г., до окончателното изплащане, както и направените
разноски в производството
Гражданският ищец е конституиран и като частен обвинител. Заедно
с повереника си поддържат обвинението и предявения граждански иск. Молят съда,
да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и да присъди
претендираното обезщетение.
Подсъдимият дава обяснения пред съда, с които отрича да е
автор на деянието. Заедно със защитника иска да бъде признат за невинен. Последния
пледира, в случай че подсъдимият бъде признат за виновен, съдът да приеме, че
са налице предпоставките на чл.55 от НК и наказанието
да бъде наложено съобразно тази норма.
Районният
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимия В.Б.М. е роден на *** ***, с ЕГН: **********,
български гражданин, с основно образование, неженен, работи, неосъждан.
На 07.05.2016 г. свидетелите С.А.,
В. Д., Г.В., К.М. и И.И. посетили дискотека
„Шоурум" в гр. Русе. Около 02:30 часа, подсъдимият В.М. задено със свидетелите М.М., М.В. и В.С. пристигнали на
паркинга на дискотеката с лек автомобил „Ауди АЗ“ с рег. № Р 46-21 ВТ. С. влязла
в заведението със св. М., а подсъдимият и св.М.В. останали отвън. М. бил
облечен с тъмно долнище, светла тениска и тъмни маратонки. На главата си носел
шапка с козирка в тъмен цвят.
Свидетелките С. и А. били приятелки, но от
известно време били във влошени отношения заради подсъдимия. Поради това,
веднъж между тях имало скарване. Когато се срещнали в дискотеката, за пореден
път между тях настъпил конфикт, но свидетелите М., Д. и Г.В. ги разтървали, при
което последния изблъскал С.. Намесила се и охраната на заведението, която
извела навън Д. От своя страна С. и М. излезли навън и отишли до автомобила.
Там С. разказала на подсъдимия какво се случило в дискотеката. Малко след това,
около 03,00 часа св. Г.В. отишъл
при тях и започнал да говори на висок тон със С., която седяла на шофьорското място,
а свидетелите М., М.В. и подсъдимият
стояли прави до автомобила. Междувременно към тях се приближил и св. П.П.. В един
момент свид.С. станала и блъснала свид.Г.В., а непосредствено
след това подс. М. му нанесъл силен юмручен удар с дясната си ръка по лицето. Вследствие
на удара В. паднал на земята, а от главата му потекла кръв. Действията му били възприети
освен от св. П., но и от св. С.Н., който се намирал на паркинга, както и от
портиера на дискотеката - св. В.Г.. В. останал да лежи неподвижно на земята със
затворени очи. Поради това св. С.Б. – охранител в дискотеката, който отишъл да
него, му извъртял главата настрани, за да може да си поеме въздух. Тогава
пострадалия отворил очи, но изглеждал видимо зле и на задаваните му от
присъстващите въпроси, отговарял неадекватно. Малко след това подсъдимият М., М.М.,
М.В. и С. се качили в автомобила и напуснали мястото на произшествието. Св. Н.
сигнализирал за случилото се на телефон 112. Впоследствие пристигнал екип на Спешна
помощ, в лицето на свидетелите М.
В. Я. и Й. Н. С.. След извършения преглед на място, те откарали В. в Спешно отделение в МБАЛ - Русе.
Междувременно в отделението се събрали
свидетелите С.А., Н.К., В. Д., К.М., И.И. и Д.Т.. К. уведомил по телефона св. В.С., че Г.В. е
в болницата и е зле. Тогава С., М., М.В. и подсъдимия М.
отишли в Спешното отделение в МБАЛ - Русе. В присъствието на А.,
Д. и И. подсъдимият признал, че именно той е ударил
св. Г.В..
Изясняването на случая било възложено на св. Д.Т.
– полицейски служител от Второ РУП – Русе. Той получил срещу протокол за
доброволно предаване диск съдържащ записи от охранителните камери на
дискотеката. След като прегледал записите възприел как лице, отговарящо на
описанието по външни белези на подсъдимия, нанася юмручен удар с дясната си
ръка по лицето на св. Г.В., в резултат на което последният пада на земята.
В хода на разследването, непосредствено след
инцидента подс. М. и свид.М.М. били освидетелствани.
При прегледа било установено, че на подсъдимия в областта на растежната зона на
надкитката на втори пръст на дясната му ръка, кожното ламбло е с увреждане с
червен цвят и зацапано със засъхнала кръв.
Тази фактическа
обстановка съдът приема въз основа на обясненията на подсъдимия, от
свидетелските показания на В.Г., С.Б., С.А., М.М., В.С., П.П., Г.В., М.В., Д.Т.,
Н.К., В. Д., К.М., И.И., Д.Т.,
С.Н., М. В.Я., Й. Н. С., Д.Г.В., Л. И. В., С.Д., И.Н. и И.М.Ф., протокол
за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, протокол за доброволно
предаване, 2 бр. протоколи за оглед на лице, справка
за съдимост, технически, съдебномедицински психиатрично-психологична
експертизи, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, преписки от Районна прокуратура – Русе, диск съдържащ четири броя
файлове с видеозаписи от охранителни камери на дискотека „Шоурум”, предсъдебен
доклад, копия от болнични листи и мед.удостоверения.
По категоричен начин
се установява, че подсъдимият М. е нанесъл удар с юмрук на Г.В..
Това е видно от показанията на свидетеля П.Д.П.,
който сочи, че пострадалия е бил на паркинга заедно с В.М.,
М., М. и В.. Всички се намирали от лявата страна на автомобил „Ауди“, като В.
седяла на предната дясна седалка. Подсъдимият бил с шапка. Свидетелят твърди,
че Г.В. се карал с В.. В един момент тя го изблъскала, след което М. му нанесъл
удар в лицето и Г. паднал на земята, като останал да лежи там. След това
поискали да избягат и му казали да премести Г., но той отказал. Малко по-късно
заминали с лек автомобил „Ауди“. Записал номера на колата и после го
предоставил на органите на МВР. Съдът напълно кредитира показанията му, тъй
като те съвпадат със записа на охранителната камера от дискотеката, който се съдържа
във видеофайл „ch12_20160507030114“ в предоставения на полицейския служител
Д.Т. диск. От същия се потвърждава описаната обстановка от този свидетел. Макар
от записа да не се виждат ясно лицата на участниците, поради отдалечеността на
камерата, са видни действията им и местонахождението им. Съпоставен с показанията
на П., може да се разбере, кои лица са заснети и кой
какви действия извършва. Неговите показания се потвърждават и от свид. В.Й.Г.,
който възприел, как едно момче удря друго, в резултат на което последното пада
на земята. Свид.С.В.Н. също е видял как едно момче
нанася удар на друго, което пада на земята и остава да лежи. Сочи, че удрящият
прилича на подсъдимия. Свидетелят отишъл до пострадалия, за да окаже някаква
помощ. След като установил състоянието му се обадил на тел.112. Последното
обстоятелство се установява и от изготвената техническа експертиза на
аудиозаписа от разговора със служителя приел сигнала. Това, че е имало лице, в
безпомощно състояние на земята се установява и от показанията на С.Б.Б.. От тях
става ясно, че бил извикан от портиера на дискотеката. На паркинга заварил момче
да лежи на земята, на което оказал помощ, за да не си глътне езика и да си
поеме въздух. Свидетелят К.С.М. също възприел пострадалия да лежи на земята.
Свидетелят Д.К. П. е извършил полицейската проверка по
случая. Снел обяснения от установените лица имащи отношение към него. Разгледал
записите от охранителните камери на дискотеката. Възприел как момче с шапка на
главата удря друго момче. С протокол за доброволно предаване от 07.05.2016 г.
получил диск съдържащ видеозаписи от камера 12 и камера „Вход“ на дискотека
„Шоурум“ за периода от 03:00 часа до 03:30 часа от същата дата.
С изготвената
още в хода на досъдебното производство техническа експертиза на диска, съдържащ
записите от охранителните камери на дискотеката, били фиксирани кадри със събития,
имащи отношение към предмета на делото, които били приложени като снимки. Записите
съобразени със свидетелските показания сочат следното: От видеофайл с име „ch12_20160507025740“
се установява, че на 07.05.2016 г. автомобилът, с който са дошли подсъдимия и
неговите приятели се намира на паркинга на дискотеката. От видеофайл
„ch12_20160507030114“ се установява, че в 03.08.39 часа пострадалият отива до
лекия автомобил „Ауади“ при подсъдимия, свидетелите М.,
М.В. и В.С.. В 03:08:15 часа до тях се доближава и свид.П.П..
В 03:08:17 часа свид.Г.В.
е изблъскан и той прави крачка назад, а в 03:08:20 часа подсъдимият М. се
доближава до него и му нанася удар с юмрук с дясната ръка в лицето, вследствие
на което Г.В. пада на земята. От видеофайл „ch12_20160507030945“ се установява,
че в 03:11:29 часа след оказаната му помощ Г.В. се
изправя в седнало положение. В 08:13:52 часа с подкрепян от друго лице, залитайки
се изправя. След това подсъдимият и приятелите му напускат произшествието с
автомобила, с който са дошли. Същевременно от файл „ch 04_20160507030927.mp4” се вижда, че свид.П.П.
излиза от дискотеката в 03:09:30 часа. С оглед часа от
този файл следва да се прецени дали свидетелят П. действително е очевидец на
момента, в който подсъдимия удря с юмрук Г.В. и показанията му са достоверни.
Съдът намира, че те следва да бъдат кредитирани. Този свидетел дава показания
под наказателна отговорност, няма никакъв интерес от изхода на делото, а освен
това разказаното от него напълно съвпада с приложения по делото видеозапис
„ch12_20160507030114“, на който ясно се вижда, че същият е присъствал при
нанасянето на удара. В случая може да се направи извод, че часовото време на
различните камери не е било синхронизирано, което обяснява разминаването им или
записът пресъздава последващо инцидента излизане на свид.П. от дискотеката.
Авторството се
доказва косвено и от направеното признание от страна на подсъдимия в болницата пред
свидетелите И.П.И., С.А.А., В.М. Д., което се
установява от техните показания. Съдът счита същото за достоверно, тъй като се
подкрепя, както от показанията на преките очевидци, така и от видеозапис „ch12_20160507030114“
на охранителната камера.
В наказателния
процес подсъдимият отрича да е ударил Г.В., но тъй като обясненията му
противоречат на изброените доказателства, съдът намира, че в тази му част, те
представляват защитна теза.
От показанията
на свидетелите С.А.А., М. И. М., М.В.В., Г.Л.В., В.В.С. и обясненията
на подсъдимия М. може да се направи извод относно причината за възникването на
инцидента. Свидетелките С.А. и В.С.
били приятелки, но влошили отношенията си заради подсъдимия, тъй като имал
връзка с първата, а след това с втората от тях. Това станало повод за конфликт
между двете. Впоследствие въз основа на неверен слух за сбиване между двамата,
те от своя страна също влезли в контакт, при които си разменили обидни думи. За
това говори и приложения по делото част от чата между двамата, проведен по Фейсбук. Това станало повод за среща, при която донякъде те
изяснили отношенията си. На 07.05.2016 г. в дискотеката отново възникнал
конфликт между А. и С.. Това станало повод, В. да се скара
с В.С. на паркинга, очевидец на което бил и В.М.. А. блъснала В., а М. нанесъл
удар с юмрук на В..
От показанията
на майката на пострадалия - свидетелката Д.Г.В., се изяснява състоянието му след инцидента. По време на
престоя в болницата В. не е имал спомен за посещенията й и тези на приятелите
му, въпреки че те са се състояли. Имал черъпно-мозъчна травма и мозъчен оток. Ползвал
памперс, тъй като не можел да става. След изписването му от болницата, се
нуждаел от придружител, тъй като получавал световъртеж. Препоръчали му да лежи
на легло и да яде течни храни. Налагало се на всеки шест месеца да провежда медицински
прегледи във връзка с получените травми. Още в болницата имал болки в челюстта,
при което станало ясно, че един зъб е в лошо състояние, но едва след изпиването
му можело да се лекува. Впоследствие след извършен преглед от зъболекар се
установило, че имал нарушаване на емайла на този зъба, което наложило
изграждането му. Видно от показанията на Л. И. В. – баща на Г.В., същият е
научил за инцидента със сина му, след като бил уведомен по телефона. Посетил
болничното заведение за да го види. Там срещнал бащата на подсъдимия, но
отказал контакт с него.
Свидетелите Н.П.К.
и Д.В.Т. също възприели в болницата влошеното здравословно състояние на Г.В..
От показанията
на М. В. Я. – медицински фелдшер и свид.Й. Н. С. – шофьор на линейка, е видно, че те са били медицинския екип, който е посетил произшествието от страна
на ЦСМП – Русе. Я. установила, че В. не е знаел какво
му се случва, бил неадекватен, объркан и отговарял забавено. След извършения
преглед на място, го откарали в Спешно приемно отделение на МБАЛ – Русе.
Същият ден на
07.05.2016 г. било извършено освидетелстване на подсъдимия и на свид.М.И.М.,
за което били изготвени съответните протоколи и приложени към тях фотоалбуми (л.87-94 от досъдебното производство). От тях е видно, че при
М. по гръбната повърхност на предкитково фалангиалната
става на втори пръст на лявата ръка има косо, почти напречно ивицовидно
охлузване с кафява коричка с леко излющване на епидермиса в дистанния ръб с
размери 1 х 0,1 см. От изготвеното заключение на СМЕ № 1183/2016 се установява,
че това увреждане по давност не може да бъде получено във времето на процесния инцидент 07.05.2016 г. При огледа на подсъдимия М.
е констатирано, че в областта на растежната зона на нокета на втори пръст на
дясната ръка, кожното ламбо е с увреждане с червен цвят и зацапано със
засъхнала кръв. Съгласно заключението на СМЕ № 1182/ 2016 увреждането е с
давност не повече от едно денонощие и може да бъде получено при инкриминирания
инцидент. При разпита на вещото лице досежно това заключение се установява, че
подобно увреждане не е характерно да възникне при удар с юмрук. Същото може да
се получи и при гризане на нокти или чрез друг нокът. С оглед изложеното,
предвид несигурността относно причината за причиняването му, съдът намира, че
това увреждане не допринася за изясняването на обективната истина.
От протокола за
оглед на местопроизшествие от 07.05.2016 г., ведно с приложения към него
фотоалбум се установява, че на паркинга на дискотеката на 15 метра вдясно от
входа се намирало петно от червен цвят с неправилна форма.
Видно от
назначената и изготвена по време на съдебното следствие техническа експертиза, видеофайловите от охранителните камери не са годни за
провеждане на лицево-идентификационна изследване. Въпреки това, съдът намира,
че съпоставени с показанията на свидетелите допринасят за изясняване на фактическата
обстановка, участието на всяко едно от лицата и тяхната самоличност.
От изготвената съдебна
психиатрично-психологическа експертиза се установява, че подсъдимият не е бил в
състояние на физиологичен афект към момента на деянието. Същевременно
в обстоятелствената част на експертизата, вещите лица приемат, че подсъдимият бил
провокиран от негативното преживяване, в това число и предходните конфликти с
пострадалия.
От приобщените
по делото болнични листи е видно, че Г.В. е бил в домашен-амбулаторен болничен
режим от 07.05.2016 г. до 02.11.2016 г., поради наличието на субарахноидалния
кръвоизлив.
От изготвената
на досъдебното производство СМЕ по писмени данни № 1139/2016 е видно, че на В. били
причинени следните увреждания: счупване на черепа, контузия на мозъка,
субдурален кръвоизлив, субарахноидален кръвоизлив, разкъсно-контузна рана на
лицето, охлузване на окосмената част на главата, представляващи средна телесна
повреда, по смисъла на чл. 129 НК, изразяваща се в разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Видно от
изготвената допълнителна съдебномедицинска експертиза освен описаните
увреждания на В. била причинена контузия и фрактура на
вестибуларната стена на седми долен ляв зъб, без засягане на зъбната пулпа,
което увреждане, представлява разстройство на здравето извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК.
От комплексната
съдебномедицинска експертиза става ясно, че вследствие на удара с юмрук, нанесен от
подсъдимия М. в областта на долната челюст вляво на Г.В. и
последвалото от това падане от собствен ръст назад, на пострадалия били
причинени следните увреждания: счупване на черепа, контузия на мозъка,
субдурален кръвоизлив, субарахноидален кръвоизлив, разкъсно-контузна рана на
лицето, охлузване на окосмената част на главата, контузия и фрактура на
вестибуларната стена на седми долен ляв зъб, без засягане на зъбната пулпа.
Така установените увреждания следва да се преценяват като разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
От показанията
на В.С. и обясненията на подсъдимия, става ясно, че
след случая на 07.05.2016 г., срещнали Г.В. на улицата. С. го заснела с камерата на телефона си, за да
докаже, че той не се намирал в болницата. В тази връзка от приложените към
делото материали от извършената проверка по преписка № 2617 / 2016 г., по описа
на Районна прокуратура – Русе, образувана въз основа на подадена жалба от В. и постановлението на прокурора е видно, че на 22.05.2016 г.
действително е имало такъв случай. От съдебно медицинската експертиза 1139/2016
става ясно, че към него момент пострадалия вече е бил изписан от болницата.
От преписка № 4532
/ 2016 г., по описа на Районна прокуратура – Русе, е видно, че тя касае друг
случай, който няма отношение към предмета на делото.
В показанията
си свид.М.И.М. твърди, че баща му И.М.Ф. под
давлението на негов познат Т. – общински съветник, го подбуждал да каже, че В.М.
е ударил Г.В.. Разпитан в качеството му на свидетел, И.М.Ф. отрича да е извършвал подобно действие. Тук
следва да се отбележи, че дори и така да е, то свид.Ф. не
е подбуждал М. към лъжесвидетелстване, тъй като подс.М. действително е ударил Г.В., а свид.М. е бил очевидец на
това и според съда е възприел действията на подсъдимия.
Във връзка
установяването местонахождението на свид.С.Н. по време на съдебното производство, са разпитани
свидетелите С.С.Д. – майка и И.В.Н.
– негов брат.
От справката за
съдимост се установява, че подс.В.М. е с чисто съдебно минало.
Видно от
изготвения предсъдебен доклад поради необходимостта от надзор над поведението
на М., затвърждаване на самоконтрола, нагласите за
придобиване на по-висока образователна степен и придобиване на квалификация,
наличните умения за живот в обществото, при условно осъждане удачно би било
налагане на мярка по чл.67, ал.3 от
НК – задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с
пробационен служител или включване в програми за обществено въздействие.
Всички
доказателства разгледани поотделно и в своята съвкупност налагат следните
правни изводи:
Подсъдимият е пълнолетен и
вменяем, следователно е наказателноотговорно лице. Съгласно чл.31, ал.1 от НК,
той може да бъде субект на
престъплението, за което е обвинен.
От обективна срана на 07.05.2016 г., в гр.Русе, причинил средна
телесна повреда на Г.Л.В. ***, изразяваща се в
счупване на черепа, контузия на мозъка, субдурален кръвоизлив, субарахноидален
кръвоизлив, разкъсно-контузна рана на лицето, охлузване на окосмената част на
главата, което довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
От субективна страна
подсъдимият М. е действал при евентуален умисъл, тъй като при нанасянето на
удара не е целял да причини подобна телесна повреда, но е допускал, че такава може
да настъпи. Ето защо той следва да отговаря за тази по характер телесна
повреда, каквато е настъпила в случая. До този извод съдът достига като има
предвид, че подсъдимият е нанесъл само един удар и е преустановил действията
си, след като пострадалия се е озовал на земята.
В случая
деянието не е извършено по хулигански подбуди, поради което следва да бъде
оправдан в тази част от обвинението. Това така, защото подсъдимият е действал с
умисъл да нанесе телесно увреждане на пострадалия, за което е имал личен мотив,
а не с цел да демонстрира явно неуважение към обществото.
При индивидуализацията на наказанието
по отношение на подсъдимия М. съдът отчете, като смекчаващи отговорността
сравнително младата възраст, чистото съдебно минало и направеното признание
пред част от свидетелите в Спешното приемно отделение на МБАЛ-Русе за
авторството на деянието, макар впоследствие в хода на наказателния процес да го
отрича. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха.
Въз основа на изложените по-горе съображения,
съдът определи за подс.М. на основание чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, чл.54 вр. с чл.36 от НК
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
Съдът, не намери многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието
на които и най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното
престъпление се явява несъразмерно тежко, поради което и не приложи
разпоредбата на чл. 55 от НК. Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства
не са многобройни, нито пък са налице изключителни по своя характер. Поради
тази причина на съдът наложи наказание в пределите на предвиденото за
инкриминираното престъпление.
На основание чл.304 от НПК
съдът го оправда по обвинението, че е осъществил деянието по хулигански подбуди.
На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
наложеното наказание лишаване от свобода, тъй като счете, че за поправянето му
не е наложително да го търпи ефективно. Възпитателната работа с него се възложи
на началника на РУП по местоживеене.
Съдът намира, че е необходимо подсъдимия
да изгради социални навици за зачитане на телесната неприкосновеност на другите
лица, да изгради умения за разпознаване на проблеми и търсене на
законосъобразни методи за преодоляването им, за самоконтрол и подбор на
положителна среда. Поради това на основание чл.67, ал.3 от НК постанови през така
определения му изпитателен срок да изтърпи
пробационната мярка “ВКЛЮЧВАНЕ В ПРОГРАМИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ” за срок от
ЕДНА ГОДИНА.
По отношение на предявения
граждански иск:
Същият е допустим, предявен
от лице, което е от кръга на правоимащите обезщетение за нанесени вреди, които
са в пряка и непосредствена връзка с извършените престъпления.
От събраните по делото
доказателства се установява, че подс.М. по непозволен начин е увредил личността на Г.В., като в резултат на нанасения удар и последвалото падане на земята, той получил
счупване на черепа, контузия на мозъка, субдурален кръвоизлив, субарахноидален
кръвоизлив, разкъсно-контузна рана на лицето, охлузване на окосмената част на
главата и контузия и фрактура на вестибуларната стена на седми долен ляв зъб,
без засягане на зъбната пулпа. На пострадалия било причинено разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Следва да се има предвид, че счупването на
черепа е увреждане, което ще съпътства пострадалия през целия му живот. Контузията
на мозъка и визираните кръвоизливи са също значителни по своята степен
увреждания. Заради причинените телесни увреждания пострадалия е
имал загуба на паметта, ползвал е памперси, престоял в болничното заведение до
13.05.2016 г. и е бил в отпуск поради временна
неработоспособност от 07.05.2016 г. до 02.11.2016 г.
Обезщетението, което следва
да заплати за причинените неимуществени вреди съдът определи по справедливост
на основание чл.52 от ЗЗД в размер на осем хиляди
лява, ведно със законната лихва от деня на деликта – 07.05.2016 г. до
окончателното заплащане на сумата, като над тази сума отхвърля иска на В..
Освен това подсъдимия следва да заплати на В. и 1200 лв, представляващи
направените от него разноски за повереник.
При този изход на делото,
подсъдимия М. следва да заплати по сметка на Районен съд - Русе 320 лева - д.
т. върху уважения размер на гражданския иск, направените на съдебното
производство разноски, в размер на 1982,64 лв., а в полза на ОДМВР-Русе сумата
от 509,60 лева представляващи разноски от досъдебното производство.
Мотивиран така съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: