Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ...12.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на четвърти декември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 2898/2020 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 303229 от 17.12.2019
г., постановено по гр.д. № 12510/2018 г., по описа на СРС е осъдил „А.- 2“ ООД,
ЕИК *******, да заплати на С.П.М., ЕГН **********, на основание чл. 128, т. 2
във вр. с чл. 242 КТ сумата от 114,97 лв., представляваща неплатено трудово
възнаграждение в нетен размер за м. 09.2015 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 12.02.2018 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 114,97
лв. до пълния предявен размер от 140,40 лв. Осъдил е „А.- 2“ ООД, ЕИК *******,
да заплати на С.П.М., ЕГН ********** на основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл.
242 КТ сумата от 249,60 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение в
нетен размер за м. 10.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 12.02.2018 г. до окончателното плащане.
Осъдил е „А.— 2“ ООД, ЕИК *******, да заплати на С.П.М., ЕГН **********, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 128, т. 2 КТ сумата от 27,03 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
31.10.2015
г. до 22.02.2018 г. върху сумата от 114,97 лв., като е отхвърлил иска за
разликата до пълния предявен размер от 34,23 лв. и за периода от 01.10.2015 г.
до 30.10.2015 г. Осъдил е „А.- 2“ ООД, ЕИК *******, да заплати на С.П.М., ЕГН **********,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. е чл. 128, т. 2 КТ сумата от 56,53 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.12.2015 г. до 22.02.2018 г. върху сумата от 249,60
лв., като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 58,70 лв.
и за периода от 01.11.2015 г. до 30.11.2015 г. Осъдил е „А.- 2“ ООД, ЕИК *******,
да заплати на С.П.М., ЕГН: **********, на основание чл. 162, ал. 3 КТ във вр. с
чл. 40, ал. 5 КСО сумата от 53,29 лв., представляваща неплатен остатък от
обезщетението за временна неработоспособност за периода от м. 10.2015 г. до м.
11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 22.02.2018 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен
размер от 62,89 лв. Съдът е осъдил „А.- 2“ ООД, ЕИК: *******, да заплати на С.П.М.,
ЕГН: **********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. е чл. 162, ал. 3 КТ във
вр. е чл. 40, ал. 5 КСО сумата от 12,18 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 01.12.2015 г. до 22.02.2018 г., начислена върху главницата от 53,29
лв., като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 21,23 лв.
Със същото решение, съдът е
отхвърлил предявените от С.П.М., ЕГН **********, срещу „А.- 2“ ООД, ЕИК *******,
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 224, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата от 13,61 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
01.12.2015 г. до 22.02.2018 г. начислена върху обезщетението за неползван
платен годишен отпуск от 60 лв. за 4 работни дни за 2015 г., както и иска с
правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 6160 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на незаконно
задържане на трудовата книжка на ищцата, дължимо при прекратяване на трудовото
правоотношение, за периода от 23.11.2015 г. до м. 01.2017 г. Съответно е
разпределил и разноски между страните.
Недоволен от съдебното решение,
в частта, с която СРС е отхвърлил предявените от С.П.М. срещу „А.- 2“ ООД, ЕИК ******* иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за
заплащане на сумата от 6160 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, вследствие на незаконно задържане на трудовата книжка на
ищцата, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, за периода от
23.11.2015 г. до м. 01.2017 г., е останала ищцата С.П.М., която е подала
настоящата въззивна жалба. Със същата се твърди, че в тази част решението е
неправилно, тъй като съдът неправилно е ценил събраните по делото
доказателства. Счита, извода на съда за ненадлежно изпращане на писмото за
неправилен и несъобразен с писмените доказателства по делото. Твърди, че
изпращането на трудовата книжка е надлежно доказано по делото. Моли решението в
обжалваната част да бъде отменено като се уважат предявените искове. Претендира
разноски.
В срок по делото е постъпил
отговор от въззиваемата „А.- 2“ ООД, ЕИК *******, в който е изложено становище
за неоснователност на подадената въззивна жалба. Излагат се доводи за
правилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира
разноски.
Страните не представят нови доказателства и
не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност съдът
намира следното:
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане
е иск по чл. 226, ал. 2 във вр. с ал. 3 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.
350 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да
впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде
незабавно на работника или служителя.
Съгласно разясненията, дадени с
ТР № 1/02.12.2019 г. по т.д. № 1/2019 г. на ОСГК на ВКС когато трудовата книжка
се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл.
350, ал. 1 КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за
оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да
изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж /НТКТС/, като съобщи на работника с писмо с обратна разписка да се яви, за
да получи лично трудовата си книжка. За работодателя възниква задължение да
заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ от деня на предоставяне на трудовата
книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя.
Обезщетението се дължи до получаване на поканата от работника или служителя,
удостоверена върху обратната разписка.
Съгласно разпоредбата на чл.
226, ал. 2 КТ, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно
към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно
задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било
прекратено. В този случай обезщетението е в размер на брутното трудово
възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото правоотношение до предаване
на трудовата книжка. Правото на обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ възниква
поради невъзможността на работника или служителя да се ползва от трудовата си
книжка, съответно от удостоверителната ѝ функция, във връзка с
възникването, съществуването и прекратяването на трудови и осигурителни права и
задължения. Основателността на иска по чл. 226, ал. 2 КТ се предпоставя от
кумулативното осъществяване на следните юридически факти: 1) прекратен трудов
договор, 2) незаконно задържане на трудова книжка; 3) настъпили имуществени
вреди в пряка причинна връзка с незаконното задържане. На основание чл. 154,
ал. 1 ГПК всяка от страните в процеса следва да установи положителните факти,
от които черпи изгодни за себе си правни последици. В приложение на това
правило, тежестта за установяване на първите две предпоставки - наличие на
прекратено трудово правоотношение и задържането на трудовата книжка, се
разпределя на ищеца. Тъй като размерът на обезщетението е нормативно определен
и се съизмерява с последното брутно трудово възнаграждение за времето на задържане
на трудовата книжка, в тежест на ищеца е да установи и неговия размер. Не е
необходимо работникът и служителят да доказва претърпял ли е вреди и какви,
освен ако работодателят оспорва това. Първият елемент от фактическия състав на
правото на обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ е доказан. Между страните не е
спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че трудовото
правоотношение между страните е било прекратено, считано от 23.11.2015 г. При
прекратяване на трудовото правоотношение за работодателя възникват две
задължения - да впише данните, свързани с прекратяването, и да предаде
трудовата книжка на работника или служителя /чл. 350 КТ и чл. 6, ал. 3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж/. Двете задължения следва да се
изпълнят от и при работодателя - в мястото, където работникът или служителят е
престарал работната си сила.
В деня на прекратяване на
трудовото правоотношение посочените две задължения на работодателя стават
изискуеми и следва да бъдат изпълнени. Работодателят изпада в забава в
изпълнението им, ако не е изпълнил, но изпълнението е възможно и закъснението
му се дължи на причина, за която той отговаря. Когато работникът или служителят
е предал предварително трудовата си книжка на работодателя и тя е в негово
държане, задълженията на работодателя да я оформи и да я предаде ще станат
изискуеми в деня на прекратяване на трудовото правооотношение. Ако работникът
или служителят предаде трудовата си книжка на работодателя след деня на
прекратяване на трудовото правоотношение, задълженията на работодателя да я
оформи и предаде ще станат изискуеми в деня, в който тя му е предадена.
Работодателят се освобождава от последиците на забава, когато на свой ред
работникът или служителят изпадне в забава, тъй като не оказва необходимото
съдействие или неоправдано не приема предложено изпълнение.
В случая, от събраните по
делото доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване
ищцата да е предала на работодателя си трудовата си книжа, за да бъде надлежно
оформена от него и след това върната на ищцата, за да се приеме, че е налице
забава на работодателя. В хипотезата на чл. 226, ал. 2 от КТ не е необходимо
доказване на имуществените вреди, тъй като размерът на обезщетението е законово
определен и вредите се презумират, освен при възникнал спор. В този случай
тежестта на доказване е за работодателя./ Р № 73813.03.2014 г. по гр. д. №
1372/11 г., IV г.о на ВКС, Р № 335/07.07.2003 г. по гр. д. № 3118/01 г., III
г.о. на ВКС, Р № 519/09.01.2012 г. по гр. д. № 1741/10 г., IV г.о. на ВКС/.
При направеното оспорване от
страна на работодателя, че трудовата книжка не му е предадена, следва да се
приеме, че тежестта на доказване на обстоятелството, че тя му е предоставена, е
в тежест на работника. Това произтича от нормата на чл. 348, ал. 3 от КТ,
според която трудовата книжка се съхранява от работника, който е длъжен да е
представи на работодателя при поискване, както и за вписване на нови
обстоятелства. В случая като нови обстоятелства следва да са вземат предвид
прекратяване на договора. За установяване на това обстоятелство по делото са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля М. и на свидетеля
А..
В събраните пред районния съд
показания, свидетелят М. - майка на ищцата посочва, че на 10.11.2015 г. е
изпратила на ответното дружество чрез писмо с обратна разписка болничен лист на
ищцата, заедно е трудовата й книжка, докато свидетелят А. - съпруга на управителя
на ответното дружество, посочва, че писмото е било адресирано лично до нея, а
не до ответното дружество, и че в него е имало само болничен лист на ищцата, но
не и трудовата й книжка. Настоящия съдебен състав на СГС намира, че правилно
районният съд е приел, че дори и да се приемат за достоверни показанията на св.
М., че в писмото от 10.11.2015 г. се е намирала и трудовата книжка на дъщеря,
то доколкото същото не е било адресирано до ответното дружество, а до съпругата
на управителя на ответното дружество - св. А., съдът счита, че по делото не е
доказано от ищцата кога трудовата книжка е била предадена на ответното
дружество, за да се приеме, че е налице изискуемо задължение на работодателя да
я оформи и предаде на работника. Доказателства в тази насока не са ангажирани. От
представената на лист 9 от делото на СРС разписка, се установява, че същата е
адресирана до Ангелина А., а не до ответното дружество, което е било
работодател на ищцата. Настоящия съдебен състав намира, че първостепенният съд
правилно и законосъобразно е приел, че по делото не е доказано от ищцата кога трудовата книжка е била предадена
на ответното дружество, за да се приеме, че е налице изискуемо задължение на
работодателя да я оформи и предаде на работника. За работодателя съществува
задължение да върне трудовата книжка, когато е получил такава от работника или
служителя да я съхранява или непосредствено след прекратяване на трудовото
правоотношение, но не и когато тя не му е предоставена /в този смисъл Р №
2232/10.01.2006 г. ІІІ г.о. на ВКС/. Събраните по делото писмени и гласни
доказателства не установяват по безспорен начин, за да се приеме, че трудовата
книжка е предадена на работодателя и той дължи незабавното й връщане. Затова
работодателят не е изпаднал в забава и не е било необходимо, за да се освободи
от нея да кани работника да я получи съгласно чл. 6, ал. 3 от НТКТС.
Местоизпълнението на задължението за предаване на трудовата книжка е там,
където се намира тя при прекратяване на трудовия договор, тъй като то е търсимо,
а не носимо с оглед правилото на чл. 68 от ЗЗД. / Р № 553/15.07.2010 г. гр. д.
№ 206/09 г., IV г.о. на ВКС, Р № 229/12.07.2011 г. по гр. д. № 1875/09 г., IV
г.о. на ВКС/.
Искът по чл. 226, ал. 2 във вр.
с, ал. 3 от КТ за заплащане на имуществени вреди е неоснователен и недоказан.
С оглед изложеното настоящият
съд намира изводите на първоинстанционният съд за правилни и законосъобразни,
поради което следва да потвърди решението в обжалвана част.
По разноските:
С оглед изхода на спора на
въззиваемия „А.- 2“ ООД, ЕИК ******* има право на направените в хода на делото
разноски. С молба вх. № 298263 от 04.12.2020г. ищцовата страна, чрез адв. С.Н.
е навел възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна
адвокатско възнаграждение. Съдът намира същото за основателно. Съображенията за
това са следните:
Уговореното и заплатено от ответното
дружество адвокатско възнаграждение по делото е в размер на 700 лв. Минималният
размер на адвокатското възнаграждение за предявените искове следва да се
определи според материалния интерес по делото съобразно разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като изчислен по този ред той възлиза на сумата от
638 лв.
Доколкото делото е с ниска
фактическа и/или правна сложност, то адвокатско възнаграждение, следва да се
определи в минималния размер, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба N 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно - сумата от 638 лв.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 303229 от 17.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 12510/2018 г., по описа на СРС, в частта, с която първоинстанционният
съд е отхвърлил предявеният
от С.П.М., ЕГН ********** срещу „А.- 2“ ООД, ЕИК ******* иск с правно основание
чл. 226, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 6160 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на незаконно задържане
на трудовата книжка на ищцата, дължимо при прекратяване на трудовото
правоотношение, за периода от 23.11.2015 г. до м. 01.2017 г.
В останалата част съдебното решение не е обжалвано и
е влязло в сила.
ОСЪЖДА
С.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „А.-
2“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. *******,
сумата от 638 лв. на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при
условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./