Решение по дело №130/2020 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 260007
Дата: 16 април 2021 г. (в сила от 8 май 2021 г.)
Съдия: Мая Йосифова Кирчева
Дело: 20204320200130
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Луковит, 16.04.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета годииляди и двадесета година, в състав:                                                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ  КИРЧЕВА  

при секретаря И.Д.като разгледа докладваното от съдията Кирчева а.н.д. № 130 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

 

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.Д. Д.,  ЕГН ********** с адрес: ***  против наказателно постановление 295р-6435 от 04.05.2020 г. на директора на ОДМВР - Ловеч, с което на жалбоподателя на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2-ро от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, тъй като се касаело за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и е  изведено искане за неговата отмяна.

В съдебното заседание жалбоподателят Д.Д.Д. участва лично и с адв. Ц.А. от ПлАК, който поддържа жалбата и моли обжалваното постановление да бъде отменено.

Административнонаказващият орган не взема участие в съдебното заседание – лично или чрез процесуален представител. В придружителното писмо, с което е адинистрирана жалбата, е изразено становище за нейната неоснователност и молба за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, съобразявайки посочените в жалбата основания, изразените становища на страните и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, приема следното от ФАКТИЧЕСКА страна:

На 13.04.2020 г. около 11,30 ч. в гр. Луковит, свидетелите Ц.Д.С. и М.А.И. - полицейски служители при РУ - Луковит при обход  на ул. В., установили, че на опашка от хора пред каса на "Изи пей" жалбоподателят бил без поставена предпазна маска на лицето. Заявил, че има маска в колата си, слязъл от нея само за малко.

Св. Ц.Д.С. в присъствието на свидетеля М.А.И. съставил на жалбоподателя АУАН сер. Д бл. № 829827 от 13.04.2020 г., в който вписал, че не спазва заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването като нарушава: на обществено открито място не е поставил предпазна маска на лицето си във връзка с въведените противоепидемични мерки. Нарушението е квалифицирано от актосъставителя по чл. 209а от ЗЗ. Актът е предявен на жалбоподателя, който го подисал с възражения: че слязъл от колата на 1 метър от нея  и маската му останала в колата.

Въз основа на съставения АУАН директорът на ОДМВР - Ловеч издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2 от ЗЗ във вр. с чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ наложил на жалбоподателя глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, изразяващо се в следното: на 13.04.2020 г., около 11,30 ч., в гр. Луковит, ул. В., пред каса на "Изи Пей" се е намирал на открито /закрито/ обществено място и не е поставил защитна маска на лицето си, в условията на обявено в Р България извънредно положение с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание и въведена противоепидемична мярка, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, със заповед № РД-01-297/11.04.2020 г., т. 9, с която се допълва заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която всички лица, намиращи се на общестени места (открити/закрити) са задължени да имат поставена защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата.

Изложената фактическа обстановка не е спорна и се установява от приетите писмени доказателства, находящи се в приобщената административнонаказателна преписка и от показанията на разпитаните свидетели   - актосъставителя Ц.Д.С. и свидетеля очевидец на извършване и  установяване на нарушението М.А.И.. Съдът изцяло кредитира с доверие показанията на полицейските служители,  тъй като същите са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, при липса на индиции за предубедеността им. 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

НП е издадено от компетентен орган - директорът на ОДМВР - Ловеч, който попада в кръга на лицата, имащи правомощия да издават наказателни постановления по чл. 209, ал. 4 от ЗЗ. АУАН е съставен от оправомощено лице съгласно чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ и представената по делото заповед № 295з-579/24.03.2020 г. на директора на ОДМВР - Ловеч.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ /редакция ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., която е приложима в настоящия случай/, при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.

Със заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от 13.03.2020 г., изменяна многократно и отменена със заповед № РД-01-263 от 14.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., са въведени противоепидемични мерки на територията на Р България до 13.05.2020 г., във връзка с епидмичната  обстановка, създадена от разпространението на COVD-19  на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно положение и препоръки на Националния оперативен щаб.

Със заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването,  в сила от 12.04.2020 г. за срок до 26.04.2020 г. включително, е въведена нова противоепидемична мярка с т. 9, като се създава задължение за всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал и др.).

В съдебното производство безспорно се установи, че жалбоподателят е бил на открито обществено място – на улицата, пред каса на „Изи пей“, без поставена защитна маска на лицето си или друго средство покриващо носа и устата.

Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, явяващи се основание за отмяна на НП.

Законосъобразното протичане на производството изисква между АУАН и НП  да е налице единство както по отношение фактическите констатации, така и по отношение правната квалификация на нарушението. Недопустимо е с НП да се въвеждат различни фактически положения, които не са констатирани с АУАН.  На следващо място, както  АУАН, така и  НП, следва да съдържат описание на нарушението и законните разпоредби, които са нарушени – чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, т. 5 и т. 6 ЗАНН.

При съставянето на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение. В описанието на нарушението е посочено, че жалбоподателят "не спазва заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването като нарушава: на обществено открито място не е поставил предпазна маска на лицето си...", без да е посочено коя конкретна противоепидемична мярка, въведена с посочената заповед е нарушил. Като нарушена законова разпоредба е посочено - чл. 209а от ЗЗ. Посоченият член 209а от ЗЗ съдържа  четири алинеи, като само ал. 1 съдържа правило за поведение, както и санкция за нарушаване на това правило. Липсата на конкретизация е равносилно на непосочване на нарушената законна разпоредба. Текстовото описание на нарушението е непълно и неясно. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ въвежда забрана за нарушаване или неизпълнение на конкретни противоепидемични мерки, въведени с акт на министъра на здравеопазването, а не на самия акт, поради което задължително актосъставителят е следвало да конкретизира и да посочи съответната релевантна точка от заповедта, чието предписано правило за поведение е било нарушено от жалбоподателя.

В обжалваното НП административнонаказващият орган се е опитал по реда на чл. 52, ал. 4 ЗАНН да отстрани съществения пропуск в АУАН, като е квалифицирал нарушението по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.  Налице  обаче е несъответствие със словесното описание на нарушението в АУАН. Въведени са множество допълнения в текстовото описание на нарушението, като е посочена както първоначалната заповед на министъра на здравеопазването /непосочена в АУАН/, така и конкретната точка /непосочена в АУАН/ от допълващата я заповед, въвеждаща конкретната противоепидемична мярка.  Санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (редакция ДВ бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., приложима към настоящия случай) предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. Следователно с нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ са въведени две форми на изпълнително деяние - неизпълнение или нарушение на въведени противоепидемични мерки. В настоящия случай  въпреки множеството допълнения в текстовото описание на нарушението в НП не  става ясно коя от двете форми на изпълнително деяние е осъществил жалбоподателя, за което следва да носи отговорност, тъй като не е изрично посочено. Налице е непълнота в обвинението.

Производството по налагане на административно наказание е един строго формален процес, който изисква стриктно спазване на процедурата и законовите норми. Констатираните от съда по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като нарушават правото на защита на жалбоподателя и представляват формална предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Същите опорочават изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност и водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  наказателно постановление  295р-6435 от 04.05.2020 г. на директора на ОДМВР - Ловеч, с което на Д.Д. Д.,  ЕГН ********** с адрес: ***  на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2-ро от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Ловеч в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: