О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 438
гр.Плевен, 11.03.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр.Плевен, първи
касационен състав, в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател:
Николай Господинов
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
като
разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 209 по описа на съда за 2022 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С Решение №648/31.12.2021 год. по анд
№20214430202152/2021 год. Районен съд-Плевен
е отменил Наказателно постановление
№35-0000833/13.07.2021 год. на Директора на РД“Автомобилна
администрация“ при ИА“АА“-София, с което на „Драго“ЕООД с ЕИК ***, представлявано
от Д. И. Д., на основание чл.105, ал.1 от ЗАП е наложено административно
наказание.
Според отбелязването върху самото
постановено решение, същото е влязло в законна сила на 20.01.2022 год.
С решението въззивният съд не се е
произнесъл по въпроса за разноските по водене на делото, макар да е бил сезиран
с такова искане още с жалбата, а впоследствие и с представеното от
упълномощения от жалбоподателя адвокат становище с вх.№23571/3.12.2021 год.
В срока за обжалване на постановеното
решение, жалбоподателят чрез упълномощения адвокат Ц. от ГАК е депозирал Молба
с вх.№398/7.01.2022 год., с която е поискал допълване на постановеното решение
в частта относно разноските, като е поискал присъждане на такива.
Няма данни и доказателства по делото
тази молба да е била изпратена за становище на насрещната страна.
Съдът, с Определение №36/28.01.2022 год.
по анд №20214430202152/2021 год., е осъдил РД „АА“ Плевен при ИА“АА“ София, да
заплати на „Драго“ ЕООД с ЕИК ***, сумата от 500 лева, направени по делото за
адвокатско възнаграждение.
Това определение се обжалва от
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Плевен чрез Директора с доводи
за неговата неправилност. Жалбоподателят сочи, че на основание чл.248 от ГПК не
е дадена възможност на АНО да изрази становище по направеното искане за
допълване на решението в частта за разноските. Сочи се още, че е допусната
грешка при определяне размера на разноските, като същите са определени върху
материален интерес от 2000 /две хиляди/ лева, вместо върху наложената санкция ,
която е в размер на 200 /двеста/ лева. Счита, че адвокатското възнаграждение
следва да се определи в размер на 300 /триста/ лева , на основание чл.18, ал.4
вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/9.07.2004 год.. Сочи още, че съдът изобщо не
се е произнесъл по направеното от АНО още в придружителното писмо, с което
преписката е изпратена в РС възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. В заключение моли съда да отмени оспореното
определение.
Касационната инстанция намира, че
жалбата против Определение №36/28.01.2022 год. по анд №20214430202152/2021 год,
е допустима за разглеждане по същество, като подадена в срок, от страна,
участвала във въззивното производство, за която постановеното определение е
неблагоприятно.
По същество жалбата е основателна.
Касационната инстанция намира, че
Определение №36/28.01.2022 год. по анд №20214430202152/2021 год. е постановено
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради
следните съображения:
На първо място следва да се посочи, че
независимо от факта, че жалбоподателят не е представил списък с разноските, молбата
за допълване на постановеното съдебно решение в частта за разноските е била
допустима пред РС и правилно е разгледана по същество, предвид, че
жалбоподателят своевременно е поискал присъждане на разноски, а съдът, поради
пропуск, не се е произнесъл по тях. Съгласно т.8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата,
при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се
откаже допълване на решението в частта му за разноските.
Молбата за допълване на постановеното от
РС решение в частта за разноските, е подадена на 7 януари 2022 год. при
действието на измененията на ЗАНН, публикувани в ДВ, бр.109/2020 год., в сила
от 23.12.2021 год. Разноските при тази нова уредба са регламентирани в разпоредбата на чл.63д от ЗАНН.
Съгласно понастоящем действащата
редакция на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. За допълване
или изменение на решението в частта относно разноските в
производствата по ЗАНН, действително няма изрични разпоредби в него, нито в
АПК, към който препраща чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което приложими са
разпоредбите на ГПК, към които препраща чл. 144 от АПК. А препращане
към ГПК е допустимо, именно защото разпоредбите в ЗАНН относно разноските
регламентират приложимост на АПК.
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок, а определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
Видно е от материалите по въззивното дело, че РС не е изпратил молбата за допълване на насрещната страна, за да вземе своевременно становище и да направи своите искания и възражения. Още в придружителното писмо, с което АНО е изпратил административнонаказателната преписка в съда-л.1 от въззивното дело, АНО е направил възражение за прекомерност на пратендирания адвокатски хонорар в производството, по което съдът също не се е произнесъл. Вероятно, с придружителното писмо, с което съдът е изпратил на АНО препис от постановеното решение, е върнал и административнонаказателната преписка, съдържаща наказателното постановление, с което е препятствана възможността и на настоящия състав да провери правилността на констатациите на въззивния съд относно приложимия ред за присъждане на разноските, тяхната дължимост и размер. Всичко това обуславя извод, че оспореното определение следва да се отмени и делото да се върне за ново произнасяне по искането за допълване на постановеното решение в частта на разноските, при спазване на разписаната в чл.248 от ГПК процедура, при съобразяване на направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски, което съдът следва да обсъди и да се произнесе дали е основателно или не. Като произнасянето следва да се осъществи след като въззивният съд изиска отново административнонаказателната преписка, съдържаща и оспореното пред нея наказателно постановление, защото противното би препятствало обективната преценка на фактите. Воден от горното съдът ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ Определение №36/28.01.2022 год. по анд №20214430202152/2021 год. ВРЪЩА делото на същия състав на РС-Плевен , за ново произнасяне, при съобразяване на мотивите на настоящото определение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕПИСИ от определението да се изпратят на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ:1. /П/
2. /П/