РЕШЕНИЕ
№___
гр. Луковит, 23 януари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М.Д.
като разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА
гр. д. №303 по описа за 2019
г. на съда
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 422 ГПК
Предявен
е иск от „Топлофикация София“ ЕАД срещу З.Б.В., в който се твърди, че по силата
на облигационно правоотношение, възникнало от договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, съгласно чл. 150 ЗЕ ответницата като собственика на
топлоснабден имот в гр. София имала качеството на „Клиент на топлинна енергия“,
който в периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г. използвала доставяна в имота
от ищеца топлинна енергия и не заплатила дължимата за това цена и съответната
лихва за забава, чийто общ размер е 1039.34 лева. За това задължение в полза на
ищеца била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№106/2019 на РС Луковит.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез
пълномощник адв. Д.Ф., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. Твърди, че преди
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение между страните било
постигнато споразумение, с което ответницата признала задължението си и
страните уговорили писмено със споразумение от 11.12.2018 г. начин на изплащане
на задължението – на вноски, които към момента били изцяло платени на
уговорените в споразумението падежи
Ответницата признава
наличието на задължението, но въвежда правопогасяващо възражение, че е платила
същото съобразно уговореното между страните разсрочено изпълнение.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация
София“ ЕАД, редовно призован, не се представлява. В писмено становище прави
искане делото да се гледа в отсъствие на представител на ищеца, като поддържа
исковете си. Ответницата З.Б.В.,
редовно призована не се явява, представлява се от адв. Ф., който поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска с присъждане на
разноските, сторени от ответницата по представен списък за това.
Съдът, въз основа
на представените доказателства от страните и приетите за безспорни факти,
намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Съдът обяви за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в качеството на продавач, и отв. З.Б.В.,
в качеството на клиент, е налице облигационно правоотношение за продажба на
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, 1336, ж.к.
Люлин, бл. ***, **, ап. **, като задълженията на клиента за периода м. 05.2015
г. до м. 04.2018 г. са с настъпили падежи и възлизат общо на 1039.34 лева,
включващи задължения за главница и лихва за забава.
От приложеното към делото ч.гр.д.№106/2019 г.
е видно, че за същата сума на същото основание в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение, срещу която ответницата е допозирала възражение.
Заявлението за
издаване на тази заповед първоначално е било депозирано пред Софийския районен
съд на 15.11.2018 г. и по него е било образувано ч.гр.д.№72711/18 г., което е
било прекратено и изпратено по подсъдност на РС Луковит.
Ответницата
представи, съобразно разпределената и доказателствена тежест, Споразумение от
11.12.2018 г. между страните, с което са постигнали съгласие, сумите по заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№72711/18 на СРС, а именно 857.59
главница, представляваща стойността за потребена и незаплатена топлинна енергия
за гореописания топлоснабден имот за исковия период, заедно с лихва от 181.75
лева от 30.10.2015 – 05.11.2018 г., и съдебни разноски – 25.00 лева, общо
1070.54 лева, да бъдат платени на 8 вноски. Първата в размер на 321.16 лева,
платима при подписване на споразумението, и още 7 месечни вноски по 107.05 лева
с падежи 11-о число на съответния месец от м. януари 2019 г. до 11.07.2019 г.
Ответницата
представя платежни документи – фискален касов бон за първата вноска, издаден от
ищеца, 3 банкови платежни нареждания и извлечение от сметката – интернет
банкирането на ответницата, от които е видно, че са платени всички вноски по
споразумението. Тези документи не са оспорени от ищеца.
При така
установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съдът, съобразявайки твърденията и становищата на страните, прие, че е
сезиран по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК с иск за установяване на вземане с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД , за което в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение.
Наличието на правоотношение между страните и потребена енергия в търсения
размер за посочения период, е признато от ответницата.
Спорът по делото е относно това, дали това задължение е погасено след
издаване на заповедта за изпълнение, който спор е въведен от ответницата с
отговора на исковата молба.
Съдът приема, че след подаване на заявлението от
ищеца за издаване на заповед за изпълнение и още преди издаването й на
12.03.2019 г., страните по своя воля са изменили съдържанието на задължението,
като са разсрочили същото с нови падежи. Ответницата е изпълнила пълно и точно,
съобразно изменението.
Част от плащанията са настъпили в хода на процеса и същите следва да
бъдат съобразени на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
При това положение се налага извод, че претендираното от ищеца парично
задължение е изцяло погасено с плащане, съобразно разсрочването по волята на
страните. Това води до следващия правен извод, че вземането, за което е
издадена заповедта за изпълнение, не съществува и предявения установителен иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Разноските следва да бъдат поставени в тежест на ищеца, защото е предявил
иска си на 29.05.2019 г, след като вече е постигнал споразумение на 11.12.2018 г. за изменение на задължението в
частта за падежите, по което ответницата е плащала редовно.
Ответницата представя доказателства за сторените разноски в общ размер на
550.00 лева, които следва да бъдат платени от ищеца.
С
оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК от „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК ******* с адрес г.
София, ул. „Я.“ **срещу З.Б.В. ********** ***, иск за установяване на
вземане с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД 1039.34 лева, за което в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение №109/12.03.2019 г. по ч.гр.д.№106/2019 на РС Луковит, като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК Топлофикация София“ ЕАД ДА ЗАПЛАТИ на
З.Б.В. сумата 550.00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото и в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: