Р Е Ш Е Н И Е
№189
гр. Поморие, 25.11.2016год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд гражданска колегия, в
публичното заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
Председател: Нася Япаджиева
при секретаря
В.А., като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева гр. дело N 331 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството пред РС Поморие е образувано
след като на основание чл. 23, ал.3 от ГПК,
БОС е определил делото да се разгледа от РС Поморие. Предявен е иск от Д.Т.Д.
*** против Г.П.Г. ***. В исковата молба ищецът твърди, че на 13.01.2016г. около
14.00ч. в центъра на гр.Айтос, Г.Г.
го нападнал и му скъсал чисто ново, луксозно, кожено яке, на стойност около
1200 / хиляда и двеста / лева. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 1200лв. претърпени
имуществени щети от
деянието.
Ответникът в представен отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК, оспорва иска и уточнява, че иска е предявен
във връзка с подадено от ответника възражение по ч.гр.дело № 26/2016г. по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че действително е
срещнал случайно ищецът, но не го е удрял и не му е късал якето и още го среща
със същото яке.
Съдът счита, че предявеният иск е с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, а не такъв по чл. 422 от ГПК, тъй като видно от
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 26/2016г.
на РС Айтос, в същата е посочено, че вземането в размер на 1200лв. за което е
подал заявление ищецът е за неплатен наем и сметки за ток и вода. Дори в
издадената заповед да е допусната фактическа грешка, тя не е отсранена и съда
следва да се съобрази с изложеното в нея. В подкрепа на извода на съда, че
предявения иск е осъдителен, а не установителен по чл. 422 от ГПК е и петитума
на исковата молба, като видно е, че ищецът желае осъждане на ответника да му заплати сумата от 1200лв., а не
желае да се установи, че съществува вземането му в размер на 1200лв. за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение.
ПРС, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е изискана преписка с рег. №
219/2016г. по описа на РП
Айтос образувана по сигнал
на Д.Т.Д. за нанесен му
побой от Г.Г., видно от
която с Постановление от 29.05.2016г. на
районния прокурор е отказано образуване на наказателно производство. Видно от
изложените мотиви прокурора е приел, че не са налице достатъчно данни за
извършена хулиганска проява или за причинено телесно увреждане. В хода на проверката са събрани гласни
доказателства, изискани са видеозаписите от стационарните камери на Община
Айтос, но в отговор общината е посочила, че поради ограничения сървърен
капацитет за датата на инцидента няма
налични видеозаписи.
По делото са допуснати до разпит трима
свидетели. Свидетелката Г. – съпруга на ответника
свидетелства, че на 13.01.2016г. разбрала,
че майката на ищеца е продала имот в който и свидетелката и други лица са
съсобственици, но не са участвали при сключване на сделката и по този повод тя
и св. Н., която придружавала баща си – С. също съсобственик в имотите, посетили
кантората на адв. И. за консултация. Сочи,
че пред кантората, видели г-н Д., който влязъл
в пререкания с вуйчо си С., но никой не му е нанасял побой. В показанията си св. Н., също
свидетелства, че баща й който е вуйчо на ищеца, разбрал за продажба на имот
собственост на много наследници, без някои от тях да са участвали при
сключването на сделката и по този повод, се срещнали с ответника с когото не се
познавали и посетили кантората на адв. И. за консултация. Излизайки от
кантората, видели Д.и баща й казал „ей го нашия, какво правиш, какви ги
вършиш”, при което ищецът се засилил към баща й, а ответника застанал помежду
им. Твърди, че не е видяла някой да
е скъсал якето на ищеца или да го е удрял. Не е видяла Г. да е нанасял удари на
ищеца. Свидетеля С. свидетелства, че работи като охрана в банка Алианс и бил
пред банката, когато видял Д. и Г. да се карат, но не е видял да се бият. Сочи,
че е бил на около
При така изяснената фактическа обстановка
настоящата инстанция, счита, че така предявения иск е неоснователен.
Според разпоредбата на чл.45 ЗЗД – “Всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”. Предпоставките
за възникване на деликтна отговорност са кумулативно изискуеми. Необходимо е
наличието на: деяние - действие или бездействие; вреда – накърняване имуществената
сфера или душевно съС.ие на едно лице; вина
– субективно – психическо отношение на деликвента към извършеното от него
деяние и неговите отрицателни последици; причинна връзка между деянието и
вредата.
По делото не са установени законовите
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Не се установи,
ответникът да е осъществил непозволено увреждане, спрямо ищеца и в резултат на
това деяние ищеца да е претърпял имуществени вреди и причинна връзка между
настъпилата вреда и противоправното поведение. Въпреки, че от показанията на св. С.
се налага извод за състоял се конфликт между ищецът и ответникът, то не се
събраха доказателства, ответникът да е удрял или дърпал ищецът и по този
повод да е скъсал коженото
яке на ищеца. Никой от разпитаните свидетели не е видял нанасяне на удари и не
е видял ответникът да е ударил ищецът и да му е скъсал якето. Видно е и от изисканата преписка от
РП Айтос, че в хода на
извършената полицейска проверка, не са се събрали доказателства за извършена
хулиганска проява или за причинено телесно увреждане на Д.Д.. Според съда става
въпрос за словесни пререкания между страните и тъй като иска остана т.недоказан
следва да се отхвърли.
На ответникът следва да се присъдят и
направените в настоящото производство разноски съобразно чл. 78, ал. 3 и чл. 81
от ГПК в размер на 500 / петстотин/ лева.
Мотивиран от изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХЪРЛЯ предявения от Д.Т.Д., ЕГН **********, с адрес
*** против ответника Г.П.Г., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева-стойност на скъсано кожено яке.
ОСЪЖДА Д.Т.Д., ЕГН **********, да заплати
на ответника Г.П.Г., ЕГН ********** сумата от 500 / петстотин/ лева направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред БОС в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: