РЕШЕНИЕ
№ ………………../26.04.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание,
проведено на втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря М. Маркова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 13931 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис – * срещу
Ж.Н.Н., ЕГН **********, с настоящ адрес ****, обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД за
приемане на установено дължимостта
на сумите по издадена в негова полза Заповед № 487/04.02.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
1343/2020 г. по описа на Районен съд – *, 50 с-в, за следните парични вземания: сумата от 2756,40 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договор за
кредит за покупка на стоки или услуги № * от 10.10.2016 г., сключен между длъжника и „*; сумата
от 790,85 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от
20.12.2018г. до 10.01.2020 г., сумата от 305,26
лв. – обезщетение за забава за периода от 21.12.2018 г. до 03.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 03.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението,
които вземания са прехвърлени от „*“ АД, в качеството му на цедент, на цесионера „А.з.с.н.в.” ЕАД, с приложение № 1 от 10.06.2019
г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
27.07.2017 г., за който длъжникът е уведомен, и
евентуални осъдителни искове
с правно основание чл. 79 вр. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за следните суми: сумата от 2756,40
лв., представляваща предсрочно
изискуема главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № * от 10.10.2016 г., сключен между длъжника и „*“ ЕАД;
сумата от 790,85 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от
20.12.2018г. до 10.01.2020 г., сумата от 395,10
лв. – обезщетение за забава за периода от 21.12.2018 г. до 02.11.2020 г.
Ищецът твърди, че с Приложение № 1 от
10.06.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 27.07.2017 г. „*“ ЕАД, цедирало вземанията си към ответницата на „*. Ищецът се позовава на възможността
ответницата да бъде уведомена за извършената цесия с исковата молба, като бъде
връчено уведомлението за това заедно с преписа от същата. Тъй като ответницата
не е заплатила дълга си по договора, ищецът депозирал заявление по реда на чл.
410 ГПК, въз основа на което е издадена процесната заповед за изпълнение срещу
ответницата. Срещу последната е подадено възражение, поради което за ищеца се е
породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване спрямо
ответницата дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение. Твърди
се, че по силата на договор за кредит за покупка на стоки или услуги № * от 10.10.2016 г., сключен между ответницата и „*“ ЕАД е предоставило на ответницата в заем
сумата от 4000лв., която следвало да бъде върната, ведно с уговорената лихва в
срок до 20.10.2021 г. на 60 равни месечни вноски. Договорена била лихва в
размер на 2081 лева, или в размер на 17,67% на годишна база, също дължима на 60
месечни вноски. Твърди се,че ответницата допуснала забава в плащанията на дължимата главница и лихви, поради което
кредиторът приел, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, за което
изпратил уведомително писмо до ответницата. Намира, че задължението за
уведомяване на длъжника по договора за кредит не обхваща небанковите
институции, каквато бил прехвърлителя на вземането
към датата на сключване на договора. Претендира се пълния размер на възнаградителната лихва, както и обезщетение за забава
плащането на главницата за периода от 21.12.2018 г. до датата на подаване на
заявлението. По тези съображения моли за уважаване на исковете. В условие на
евентуалност предявява осъдителни искове за сумата от 2756,40 лв.,
представляваща предсрочно изискуема
главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № * от 10.10.2016 г., сключен между длъжника и „*“ ЕАД;
сумата от 790,85 лв., представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода от 20.12.2018г. до 10.01.2020 г., сумата от 395,10 лв. –
обезщетение за забава за периода от 21.12.2018 г. до 02.11.2020 г.(датата на
исковата молба), като намира, че ответницата е уведомена за предсрочната
изискуемост с исковата молба. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. Депозирана е писмена молба от 19.03.2021 г., с която предявените
искове се поддържат и се моли за уважаването им. Изложени са подробни
съображения по същество на спора, като се настоява, че вземането, предмет на
иска е валидно прехвърлено на ищеца. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва предявения иск
като неоснователен. Не се оспорва, че
между ответника и *“ ЕАД е сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги от 10.10.2016 г., както и че са просрочени част от задълженията
по договора, като настоява, че това се дължи на икономическата криза в
страната. Намира, че чл.
27 от договора, предвиждащ възможност за цедиране на
вземането по договора за неравноправна клауза, поради което счита, че в полза
на ищеца не е възникнало твърдяното вземане. Оспорва се представения о делото
договор за цесия, намира, че не е ясно за какъв период за извършени
начисленията, кога е извършеното плащане от длъжника, какъв е остатъкът от
задължението и какъв период обхваща, в т.ч. и лихвата по размер и период.
Оспорва пълномощното, представено от * в полза н.А.з.с.н.в. ЕАД з. уведомяване на длъжниците
за извършената цесия,
поради липса на нотариална заверка на подписите, поради което намира, че не е противопоставимо на ответника. Оспорва се ответницата да е
получавала уведомления за извършената цесия, като настоява, че до момента
ответницата не е уведомена за извършената цесия и претендираната
сума по нея. Поддържа се, че представеното Приложение 1 не съдържа
индивидуализация на прехвърлените вземания по основание и размер спрямо
конкретния длъжник, поради което намира договорът за цесия за недействителен.
Настоява, че ищецът не е материалноправно легитимиран
да получи вземането, поради което се моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание ответникът
чрез адв. Иванова оспорва иска, като се моли за отхвърлянето му. Не се оспорва
размерът на претендираните вземания, но се оспорва
действителността на договора за цесия, сключен между първоначалния кредитор и
ищеца. Депозирана е писмена защита, в която са изложени подробни съображения по
същество на спора. Настоява се, че поради настъпилата икономическа криза
ответницата е преустановила плащанията по кредита, но до момента не била
уведомена надлежно за прехвърляне на вземането. Подчертава се, че договорът за
цесия е недействителен, поради липса на индивидуализация на прехвърлените
вземания по основание и размер.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед №
487/04.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 1343/2020 г. по описа на Районен съд – *, 50 с-в, е разпоредено длъжникът Ж.Н.Н. да
заплати сумата от 2756,40 лв., представляваща
предсрочно изискуема главница по договор за кредит за покупка на стоки
или услуги № * от 10.10.2016 г., сключен
между длъжника и „*; сумата от 790,85 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.12.2018г. до
10.01.2020 г., сумата от 305,26 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.12.2018
г. до 03.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 03.02.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, които вземания са прехвърлени от „* АД, в качеството
му на цедент, на цесионера
„А.з.с.н.в.” ЕАД, с приложение № 1 от 10.06.2019 г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г..
В срока по чл.
414 ГПК, длъжникът Ж.Н.Н. е възразила срещу
издадената заповед за изпълнение, поради което е указано на заявителя да
предяви иск в едномесечен срок.
С доклада по
делото на основание чл. 146 от ГПК е прието за безспорно между страните наличието на сключен между Ж.Н. и „*“ ЕАД договор за кредит за покупка на стоки
или услуги № * от 10.10.2016 г., че е
предоставена сумата от 4000лв., която следвало да бъде върната, ведно с
уговорената лихва в срок до 20.10.2021 г. на 60 равни месечни вноски; че е договорена
лихва в размер на 2081 лева, или в размер на 17,67% на годишна база, дължима на
60 месечни вноски.
Видно от уговорено в чл. 5 от договора е, че при забава
на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за събиране
на вземането разноски. Посочено е, че при просрочие
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо. Посочено
в част „Удостоверявания”, че с полагане на подписа си върху договора, лицето
посочено като заемател удостоверява, че е получило
посочената в група „Параметри и условия” сума.
Видно от представения
рамков договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 год., че „* прехвърля н.
„А.з.с.н.в.”
ЕАД
вземанията, произтичащи от договори за потребителски
кредит, описани в Приложение № 1 срещу определена покупна цена.
Представено е и приложение № 1, в което на страница 7 /л. 35 от делото/ под номер 288 са посочени трите имена на ответника, номера на сключения договор, размера на отпуснатия кредит и задължението по него.
По силата на пар. 7, т. 8 от договора от 27.07.2017 год., „* е упълномощила „А.з.с.н.в.” ЕАД да изпраща писмени уведомления до длъжниците по вземанията, предмет на договора от името на първото дружество, с които да ги уведомява за прехвърлянето на техните задължения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Видно от представеното пълномощно рег. № */2017 год. Прокуристи на „*“ ЕАД са упълномощили „А.з.с.н.в.” да извърши от името на „* *“ ЕАД уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чиито вземания са предмет на договор за прехвърляне на вземанията от 27.07.2017 г.
Представено е и писмено потвърждение от „*“ ЕАД за извършената цесия с рамков договор за прехвърляне на вземания от
27.07.2017 год. и приложение №1/27.07.2017 г. в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД.
Представени
са по делото обратни разписки за невръчени съобщения, на които е удостоверено,
че пратката не е потърсена от получателя.
Представено по делото е уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за уведомяване за извършеното прехвърляне, представляващо
приложение към исковата молба.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено. От него се установява, че по сметка на Ж.Н.
е предоставена сумата от 3860лв. чиста стойност на отпуснатия кредит на
11.10.2016 г. след приспадане на такса от 140лв. Установява се, че непогасената
главница за периода от 20.12.2018 г. до 20.10.2020г. е 2756,40лв., възнаградителна
лихва за периода от 20.12.2018 г. до 10.01.2020 г. е 790,85лв., а мораторната лихва в размер на 373,46 лв. за периода от
21.12.2018 г. до 03.02.2020 г. Вещото
лице сочи, че към датата на заключението падежиралата
главница възлиза на сумата от 2086.97лв., възнаградителна
лихва от 752,47лв. и лихва за забава от 327,20лв. в съдебно заседание вещото
лице уточнява, че към договорната лихва падежирала до
25.03.2021 г. следва да се добави още 182,52лв.
Предвид
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и се
установява от материалите по приобщеното ч. гр. д. № 1343/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна, 50 с-в, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу
която от длъжника в срок е подадено възражение. Искът е предявен в предвидения
в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя
допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Предявените искове намират правното си
основание в разпоредбите на чл. 422 ГПК, вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 79 вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД.
Основателността на
исковите претенции е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на действително
правоотношение по договор за паричен заем, по силата на който кредиторът
предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а
потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и
условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя
уговорената сума; кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят;
индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват
договарянето на размера на лихвите и останалите разходи (такси) в съответствие
с типични разходи на кредитора и обичайна печалба; наличие на валидно сключен
договор за цесия и съобщаването на длъжника за цесията; надлежно обявяване на
предсрочна изискуемост на вземането и уведомяване на ответника за нея.
Спорният по делото въпрос е относно
действителността на сключения договор за цесия между „* и „А.з.с.н.в.” ЕАД.
От коментираните по-горе писмени
доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на цесионер
и „* в качеството му на цедент,
е сключен валиден договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017
год., с който с приложение № 1е прехвърлено вземането на цедента
от ответника в общ размер на 3653.33 лева по договор за потребителски кредит * от 10.10.2016 г.
Така сключеният договор има рамков
характер, доколкото със същия е уговорени условията, при които ще се прехвърлят
правата по неплатени задължения по договори за кредит, сключени от продавача.
Този договор сам по себе си не е достатъчен да породи прехвърлителен
ефект, доколкото рамковото споразумение изисква отделно договаряне на
индивидуалния предмет с подписване на образец по приложение № 1. Именно с
последното се довършва и фактическия състав по прехвърляне на конкретния пакет
от вземания, в който смисъл е страните са уговорили в § 1 „Понятия“, т. 1.1
„Дата на прехвърляне“. В случая фактическия състав по прехвърляне на вземането
е довършен с подписване на Приложение № 1, към която дата вземанията по
заемното правоотношение са били изискуеми. В приложението по ясен и
недвусмислен начин е индивидуализирано вземането, което продавачът е имал към Ж.Н.,
като заличаване на данните за други прехвърлени вземания, не са от естество да
разколебаят извода на съда относно волята на кредитора да се разпореди с
вземането си, произтичащо от твърдяния договор за
кредит. Тази воля на кредитора съдът намира за ясно изразена с представянето
във фактическата власт на купувача на списък, съдържащ всички данни за договора
с конкретно физическо лице и изричното потвърждение на цесията. При това съдът
намира, че вземането предмет на цесията е индивидуализирано в достатъчна степен
- ясно е от какво произтича вземането и какъв е неговият размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал.
3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за
станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона
изискване е да гарантира правата на новия приобретател
на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица това действие на
цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4, които задължават
стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият
да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да
е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението
си и чрез плащане на стария кредитор, да новира
същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не прави цесията
недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия
кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото
производство. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на
исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване /решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/
В настоящия
случай макар и по делото да не са налице данни ответникът да е редовно уведомен
за цесията преди образуване на настоящото производство, доколкото ищецът не е
представил доказателства отправеното уведомление да е достигнало до ответника –
представените по делото обратни разписки не удостоверяват получаване на
отправеното уведомление, съдът намира, че Н. е надлежно уведомена за
извършеното прехвърляне. Към исковата молба са приложени всички документи,
касаещи цедирането на вземанията, от които е видно, че
ищецът „*”
ЕАД е упълномощил ищеца и е потвърдил настъпилото прехвърляне на вземанията,
уведомяването на длъжника е настъпило най-късно в хода на процеса, което
съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено от съда. Тези съображения
налагат извода за неоснователност на направените от ответника възражения за
ненадлежно съобщаване на цесията. Неоснователно е възражението, че клаузата,
предвиждаща възможност за прехвърляне на вземането е неравноправна, доколкото
подобно ограничение не е предвидено в закона. Неоснователно е и възражението за
непротивопоставимост на цесията, поради липса на
нотариална заверка на подписите на пълномощното, доколкото упълномощаването е
неформална, едностранна сделка и подобно изискване не е предвидено за
действителността му, а освен това възражения по надлежно извършено упълномощаване
може да прави само мнимо представлявания, но и не и трети лица.
Безспорно е между страните, че цедираното вземане, произтича от сключен между ответника и
„*” ЕАД договор за
потребителски заем по силата на който за заемодателя е възникнало задължението
да предостави на заемополучателя кредит от 4000лв., която следвало да бъде
върната, ведно с уговорената лихва в срок до 20.10.2021 г. на 60 равни месечни
вноски; че е договорена лихва в размер на 2081 лева, или в размер на 17,67% на
годишна база, дължима на 60 месечни вноски.
Наличието на забава в плащането
на дължимите от ответната страна погасителни вноски съобразно постигнатите
между страните уговорки също категорично се установи по делото и не се оспорва
от ответната страна.
В тази връзка ищецът се позовава
на настъпила предсрочна изискуемост на кредита при условията на чл. 5 от
договора, а именно при допусната забава в плащанията на две месечни вноски.
Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013
г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки: обективния факт на
неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението
на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по време
сезирането на заповедния съд. В мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г.
по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС са изложени
съображения, че решението на съда трябва да отразява правното положение между
страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене,
което „задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването
на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или
защото го погасяват“. Прието е, че при преценката за основателността на иска
следва да бъде съобразено материалноправното
положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция,
а не към датата на предявяване на иска, поради което съдът следва да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Съдът, разглеждащ установителния или осъдителния
иск по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, не е обвързан от
фактическото положение към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, тъй като моментът, към който се
установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното
дирене в исковия процес. При предявен осъдителен иск по общия ред с твърдение в
исковата молба за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, но действително
обявена предсрочна изискуемост в хода на исковото производство, този факт
следва да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Целта на
заповедното производство, продължение на което е производството по реда на чл.
415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на
кредитора. Положението на кредитора не следва да бъде по-неблагоприятно
вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото ако е предявен
осъдителен иск за вземането по общия ред. Тълкувателно решение№ 8 от
02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС
не разглежда хипотезата, когато предсрочната изискуемост е обявена на длъжника
в хода на исковото производство. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може
да бъде извършено в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 415,
ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен
документ, който е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване
преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно
право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за
съществуването на претендираното право на вземане за
главница и възнаградителни лихви, който следва да
бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Ако в исковото
производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали
предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде
установено, че потестативното право на кредитора да
направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на
заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото
производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като
приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с
връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника –
кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото
производство представлява правнорелевантен факт,
който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в
рамките на претендираните суми. В този смисъл решение
№ 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на 2 ТО, решение № 193 от 10.04.2020 г. по т. д. № 3092/2018 г. на 2
ТО; решение № 147 от 26.01.2021 г. по т. д. № 2256/2019 г. на 2 ТО.С
решение №10 от 25.02.2020 г. по т.д.№16/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.
По
изложените съображения съдът като съобрази събраните по делото доказателства и
съдържащото се изявление в исковата молба, следва изводът, че предсрочната
изискуемост на кредита се счита обявена с връчването на препис от исковата
молба на ответника по делото на 01.12.2020 г. /лист 69 от делото/, доколкото
доказателства за настъпила такава преди датата на предявяване на иска не са
ангажирани от ищцовата страна. Представените по
делото уведомления не удостоверяват надлежно връчване на уведомление за
предсрочна изискуемост, поради което не могат да се вземат предвид.
Съдът като съобрази заключението на
приетата и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза и ангажираните по
делото доказателства намира, че ответната страна дължи сумата от 2756,40 лв.,
представляваща предсрочно изискуема
главница по договор за кредит от 10.10.2016 г.,
сумата от 790,85 лв., представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода от 20.12.2018г. до 10.01.2020 г., както и сумата от 305,26 лв.
– обезщетение за забава за периода от 21.12.2018 г. до 03.02.2020 г. Доказателства за погасяване на претендираните парични притезания
не са ангажирани от ответната страна, поради което предявените искове следва да
бъдат уважени изцяло.
Предвид несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуално
съединените осъдителни искове съдът не дължи произнасяне по тях.
Съгласно дадените указания в т. 12 на
ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 77.05 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 50 лева или общо 127,05лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът Ж.Н. следва да бъде осъдена да заплати
на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД разноски за заплатена държавна такса
в размер на 133,20 лева, депозит за вещо лице в размер на 200 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за правна помощ,
или общо сумата от 433,20 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Ж.Н.Н., ЕГН **********, с настоящ адрес ***36, дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
офис-сграда *,
сумите, както следва: сумата от 2756,40 лeва /две хиляди седемстотин петдесет и шест лева и
0,40 ст./, представляваща предсрочно изискуема главница по договор за
кредит за покупка на стоки или услуги № * от 10.10.2016 г., сключен
между длъжника и „*“
ЕАД; сумата от 790,85 лева /седемстотин
и деветдесет лева и 0,85 ст./,
представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 20.12.2018г. до 10.01.2020 г., сумата от 305,26 лева /триста и пет лева и 0,26 ст./ – обезщетение за забава
за периода от 21.12.2018 г. до 03.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.02.2020
г., до окончателното изплащане на задължението, които вземания са прехвърлени
от „*“ АД, в качеството
му на цедент, на цесионера
„А.з.с.н.в.” ЕАД, с приложение № 1 от 10.06.2019 г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г., за който длъжникът
е уведомен, за което вземане е издадена Заповед № */04.02.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1343/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна, 50 с-в, на основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр.
чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79 вр.
чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Ж.Н.Н.,
ЕГН **********, с настоящ адрес ****,, да заплати „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, *, сумата от 127,05лв. /сто двадесет и седем лева и пет стотинки/,
представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство, както и
сумата от 433,20 лева /четиристотин
тридесет и три лева и двадесет стотинки/, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да
се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: