Р Е
Ш Е Н
И Е № 395
гр.Стара Загора, 30.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІII състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Н.
и с участието
на прокурора Константин Тачев
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №391 по описа за 2019г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1
от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба от Г.Д.Й. от гр.Стара Загора, чрез адв.В.Н.,*** за присъждане
на основание чл.1, ал.1, вр. чл.8, ал.1 от ЗОДОВ на сумата от 300 лева, ведно
със законната лихва върху претендирания размер, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. В жалбата се сочи, че с наказателно
постановление №19-1228-000161/31.01.2019г., издадено от Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Стара Загора на
ищеца е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Твърди
се, че наказателното постановление е обжалвано от ищеца пред Районен съд Стара
Загора и същото е отменено като незаконосъобразно с решение по АНД №629/2019г.
по описа на РС Стара Загора. Решението на районният съд е влязло в закона сила
на 17.04.2019г. Излагат се съображения, че в производство пред районния съд
ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева по договор от
18.02.2019г. Сочи, че при тези факти и обстоятелства ОД на МВР Стара Загора
следва да възстанови направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение,
тъй като те представляват претърпени от него вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразно отмененото наказателно
постановление. Моли съда да постанови решение, с което да осъди на основание
чл.1, ал.1 във вр. с чл.8, ал.1 от ЗОДОВ ответника ОД на МВР Стара Загора да му
заплати сумата в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение от отменено наказателно
постановление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба.
Ответникът – ОД на МВР Стара Загора, редовно и своевременно
призован за съдебно заседание, не се явява не се представлява. В писмен отговор
на исковата молба оспорва същата като неоснователна и недоказана. Излага
съображения, че в приложения договор за правна защита не е налице посочване на
номера на съответното дело, както и че липсва документ, който да доказва
реалното заплащане на възнаграждението. По подробно изложени съображения моли
съда да отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана.
Прокурорът дава становище за основателност и доказаност на
исковата претенция, поради което предлага същата да бъде уважена, като
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца вреди в размер на 300 лева,
ведно с дължимата лихва върху тази сума.
Съдът,
след като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от
фактическа страна:
С наказателно
постановление №19-1228-000161/31.01.2019г., издадено от Началник сектор към ОД
на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора, на ищеца Г.Д.Й. е
наложено административно наказание за нарушение на разпоредбите на Закона за
движение по пътищата.
Наказателното постановление е оспорено пред РС – Стара Загора, за което е
образувано административно-наказателно дело № 629/2019 година. С решение от
27.03.2019г. на Районен съд Стара Загора санкционния акт е отменен като
незаконосъобразен. Решението е влязло в сила на 18.04.2019 година. В
образуваното административно-наказателно дело, жалбоподателят се е
представлявал от процесуален представител - адвокат Д.Т.С. ***, за което, видно
от договор за правна защита и съдействие от 18.02.2019 година (л.5 от АНД № 629/2019г.),
е уговорено възнаграждение в размер на 300 лв., като в договора е отразено
също, че сумата е платена.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът
е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 АПК,
поради което е процесуално допустим.
Разгледан
по същество е основателен.
По
делото няма спор, че с наказателно постановление №19-1228-000161/31.01.2019г.,
издадено от Началник сектор към ОД на МВР Стара Загора, на ищеца Г.Д.Й. е
наложено административно наказание за нарушение по Закона за движение по
пътищата. Наказателното постановление е оспорено по съдебен ред пред РС – Стара
Загора, посредством наетия адвокат Д.С. ***. С решение от 27.03.2019г. на
Районен съд Стара Загора по административно-наказателно дело № 629/2019 година,
съдът е отменил санкционния акт като незаконосъобразен, като съдебното решение
е влязло в сила на 18.04.2019г.
В
производството по обжалване на наказателно постановление
№19-1228-000161/31.01.2019г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР Стара
Загора, ищецът е бил представляван от процесуален представител, на когото е
заплатил уговореното в размер от 300 лв. възнаграждение, заплатено в брой. Договора
от 18.02.2019г. е представен по административно-наказателно дело № 629/2019
година по описа на Районен съд Стара Загора.
Обикновено
отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на
стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на
кочани. Действително приложеният във въззивното производство пред Районния съд
договор не е такъв, а е обективиран върху стандартен лист формат А4. Но той има
характер на разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното
плащане до приключване на съдебното производство (в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС). В тази връзка
неоснователно е твърдението на процесуалния представител на ответника, че не е
установено по несъмнен начин реалното заплащане на договореното адвокатското
възнаграждение.
Съдът
приема, че отмененото наказателно постановление
представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на
чл.1 от ЗОДОВ.
В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховен
административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Съгласно диспозитива на
същото, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от този
закон.
Ето
защо, следва да се приеме, че е налице първата материалноправна предпоставка за
реализиране на тази отговорност.
С решение от 27.03.2019г. на Районен съд Стара
Загора по административно-наказателно дело № 629/2019 година, съдът е отменил наказателно
постановление №19-1228-000161/31.01.2019г., издадено от Началник сектор към ОД
на МВР Стара Загора, което решение е влязло в законна сила на 17.06.2019 година.
От
незаконосъобразният акт – отмененото по съответния ред, с влязъл в сила съдебен
акт, наказателно постановление, ищецът е
претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалване на наказателното
постановление, в размер на 300 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ,
дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би
представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното
постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо,
че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по
ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може
да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи
успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него наказателно
постановление, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното
постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна
предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Съдът намира за неоснователни доводите на
ответната страна, че след като в договора за правна помощ и съдействие не е
посочен номера на съответното АНД, заплащането на правната защита не е доказано
по безспорен начин. Това е така, защото договорът е съставен на 18.02.2019г., а
жалбата срещу санкционният акт е изготвена на 19.02.2019г. и на същият ден е
заведена с входящ номер пред административнонаказващият орган, като към нея е
приложен и посочения договор. Поради това е обективно невъзможно още тогава
ангажираният процесуален представител на жалбоподателя да знае номера на
делото, което ще се образува във връзка с оспореното наказателно постановление
и да го впише в договора за правна защита и съдействие. Още повече, че този
договор е отпечатан на една бланка със съответното пълномощно за процесуално
представителство, на което също не записан номера на
административнонаказателното дело на районния съд поради същите като изложените
вече причини. Това обаче не е попречило на районният съд, след образуване на
делото да приеме, че е налице редовно упълномощаване, съответно и редовно
представен договор за правна защита и съдействие.
Неоснователни се явяват доводите и за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Според правилото на чл.8, ал.1,
т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с материален интерес до 1000
възнаграждението е 300 лв. По силата на § 2 ДР на Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, „прекомерно“ е възнаграждението, превишаващо двукратния размер
по чл.8 от
Наредбата. Тази разпоредба определя минималния размер на
адвокатското възнаграждение и при условията на чл.78 от ГПК.
С процесното наказателно постановление на ищеца е наложена глоба в размер на 200
лв. При този материален интерес, минималното адвокатско възнаграждение,
изчислено съобразно правилото на чл.8, ал.1,
т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 300 лв., поради което съдът намира, че в
случая заплатеното по НАХД № 629/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора
адвокатско възнаграждение несъмнено не е прекомерно по размер. В този смисъл
претендираните имуществени вреди в размер на 300лв., съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, следва да
се приемат за доказани в пълния им претендиран размер.
Съдът намира, че в случая е налице и третото условие за реализиране на отговорността
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – причинна връзка
между издаденото наказателно постановление, отменено като
незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото
обжалване адвокатско възнаграждение.
Според
тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 година,
неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка
и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие – гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената
адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена
последица от издаденото наказателно постановление,
тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено
средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права
са накърнени неправомерно от административния орган.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана, и
следва да бъде уважена, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателно постановление
№19-1228-000161/31.01.2019г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР Стара
Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване
на исковата молба в Административен съд Стара Загора – 03.06.2019г. до датата
на окончателното изплащане на сумата.
Ищецът
е внесъл предварително дължимата държавна такса в размер на 10 лева. Такава е
дължима и с оглед изхода на правния спор, тя следва да бъде възложена на
ответника, а така също и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение съобразно
представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие (лист 7).
С оглед на изложеното, на основание чл.203, ал.2
от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл.235 от ГПК,
съдът
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора, Булстат 129 009
952, с адрес гр.Стара Загора, ул.Граф Игнатиев
№16, да заплати на Г.Д.Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, обезщетение
за причинени имуществени вреди в размер на 300 (триста лева) лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба на 03.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора, Булстат 129 009
952, с адрес гр.Стара Загора, ул.Граф Игнатиев
№16, да заплати на Г.Д.Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 310 (триста и десет) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва или протестира чрез Административен
съд Стара Загора, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: