№ 821
13.11.2019г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Желева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Цветомира
Димитрова
2. Павлина
Господинова
Секретар: Мария Койнова…………………………………………………………………..
Прокурор:
В.Радева – Ранчева………………………………………………………………
като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
к.а.н.дело № 912 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава
Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от А.Ж.Т.
*** против Решение №219/28.06.2019г., постановено по АНД №391/2019г. на РС
Хасково. Сочи се, че решението било незаконосъобразно, неправилно и постановено
в нарушение на процесуалния закон. Съдът потвърдил незаконосъобразно
наказателно постановление и повторил пропуските на данъчната администрация.
Извършената проверка не се основавала на първична документация и била крайно
незадоволителна, защото се приемали безкритично данните от куриерската фирма.
Тези данни сами по себе си не представлявали доказателство за фактическите
констатации и правни изводи. Иска се съдът да отмени обжалваното съдебно
решение.
Ответникът оспорва касационната
жалба, като счита, че извършването на деянието от жалбоподателя било доказано
по несъмнен начин със събраните множество писмени и гласни доказателства,
анализирани в съвкупност.
Окръжна Прокуратура счита, че
касационната жалба е основателна.Предлага решението на районният съд да бъде
отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу
неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Хасково е потвърдил Наказателно
постановление №400254-F397982/22.01.2019г.
на Директора на Дирекция Контрол в ТД на НАП Пловдив, с което на А.Ж.Т. *** е
наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 500 лева. За да постанови решението си
въззивният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, както и приел че при събраните писмени доказателства и
гласни показания на свидетелката С., извършила проверка на А.Т., за който се
установило че продавал стоки чрез Интернет магазин, същият е формирал облагаем
оборот за периода от 01.11.2012г. – 31.10.2013г. над 50 000,00 лева и не е
подал заявление за регистрация по ЗДДС в срок. Като е обсъдил разпоредбата на
чл.102, ал.4 от ЗДДС и свидетелките показания на С., която издала Протокол за
проверка №П-16002617188756-073-001/16.05.2018г. с отразени в него констатациите
ѝ, съдът приел за доказано, че за данъчен период от 01.12.2016г. до 31.12.2016г.
жалбоподателят дължал при извършваната от него дейност ДДС за внасяне в размер
на 200.83лева, определен по формулата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС.
При извършената служебна проверка по
реда на чл.218 от АПК съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, а
относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени
средства, събрани по изискуемия процесуален ред, като фактическите изводи, са
направени след съвкупен анализ и
преценка на събраните по делото доказателства.
Така
съдът е достигнал до правилен извод, че описанието от фактическа и правна
страна на вмененото на касационния жалбоподател деяние отговаря на изискванията
на закона и че е доказано авторството на деянието. Жалбоподателят е сключвал
сделки по електронен път за продажба на стоки, при които стоките са били
изпращани между две населени места на територията на страната, а предлагането
на стоките се е осъществявало чрез използването на електронна платформа. В
настоящия случай не се оспорва извършването на доставки, мястото на изпълнение,
характера на доставките, данъчната основа или момента на изпращане на пратката,
нито момента на възникване на данъчно задължение, което е към получаваното на
плащането от доставчика, а се твърди, че тези сделки са извършвани от бащата на
жалбоподателя, както и че самият жалбоподател не бил достатъчно наясно с
дейността, извършвана от неговия вече починал баща. Няма спор и относно
съществуващ профил в куриерската фирма на името на жалбоподателя, но за него
жалбоподателят твърди, че бил създаден от починалия му баща. В действителност
след изискани документи и сведения от ООД Еконт Експрес, ЕАД Мобилтел, БТК ЕАД,
ЕАД Теленор България, се установява, че при куриерската фирма съществува
клиентски картон на А.Ж.Т. с посочен ЕГН и телефон, чийто номер е използван от А.Т.
като потребител на услугите на мобилните оператори. Нещо повече при внимателно
обсъждане на представените справки се установяват два телефонни номера, като и
за двата телефона мобилните оператори Мтел и Теленор /с посочени номера на договори
и дати/ сочат регистрация именно за жалбоподателя. Тези телефони фигурират в
изпратените разпечатки от системата на фирмата-куриер, които са организирани
таблично данни, а файловете са изискани и са подписани с електронен подпис на
представляващ дружеството, за което е и изявлението в съставения от данъчния
служител протокол от 16.05.2018г. /п.I, от изложението
за извършени действия, т.1-8/. Поради така събраните данни с електронна
идентификация на третото представящо ги лице, настоящата инстанция намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя относно некоректно предоставяне на
данни от куриерската фирма. Следва да се има предвид и че в тези таблични
справки, а също и в представените в копие РКО, е посочен адрес на изпращача и
получилия платежите, който съвпада с адреса, посочен от жалбоподателя и в
жалбите, постъпили пред съда. Изложената теза от жалбоподателя, че дейността е
извършвана от баща му, не може да бъде споделена и при обсъждането на
представеното удостоверение за наследници, видно от което баща му е починал на
10.02.2017г. При съпоставка на данните относно смъртта и извършените от
данъчните служители действия – Протокол №1438055/15.02.2018г., се установява
извършване на дейността по предлагане на стоки
www.olx.bg и след датата на смъртта, а и от приложените
разпечатки е видно регистрация в сайта от 2015г. с последно обновяване от
12.02.2018г., както и че посоченият телефон за връзка е този, който фигурира в
данните от куриерската фирма и е посочен
за изпращач още през 2012г. При наличието на тези доказателства е несъстоятелно
твърдението на жалбоподателя, че телефоните и дейността не можели да бъдат
свързани с него. В този смисъл може да се приеме за обоснован извода, че
жалбоподателят лично и от свое име е получавал сумите по наложените платежи при
извършените продажби на стоки по
електронен път, доколкото и в тази насока са насрещните проверки от данъчните
служители, доказващи и фактическото осъществяване на сделките – п.II от Протокол за проверка
№П-16002617188756-073-001/16.05.2018г., с подборно описани ПИНП от 22.02.2018г.
до 16.03.2018г.
Неоснователно
е и твърдението на жалбоподателя, че фигурирали и други имена в профила при
куриера, което сочело, че той не е извършвал сделките. Но при разпита на
св.Сенкова същата сочи, че общите установени от нея записи са 951, като само 4
са лице с име А., и 9 – за Е., поради което и те не били взети предвид.
Приетата
от въззивния съд фактическа обстановка се установява от събраните писмени
доказателства и от разпита на свидетелите, като в тях няма съществени
противоречия относно релевантните обстоятелства по делото. Еднопосочно,
последователно и взаимоподкрепящо и взаимодопълващо се установява по убедителен
начин приетата от първоинстаннционния съд фактическа обстановка. Поради това
настоящата инстанция изцяло приема извода на РС Хасково за правилен относно
установяване на деянието и неговото авторство. Действително не са изследвани
подписите в документите за наложен платеж, както и няма разпит на служители в
куриерската фирма, нито проведени очни ставки, но по делото се установява
такава съвкупност от доказателства и установени обстоятелства, с които се
образува една последователна логическа верига, която изключва възможността
друго лице – бащата на жалбоподателя, да е автор на деянието. Безспорно
телефоните са били регистрирани на името на жалбоподателя и то в различни
мобилни оператори и за достатъчно дълъг период от време, считано още от 2012г.
Установи се, че същата дейност, за която е установено нарушението, е продължила
и след смъртта на бащата, поради което и при посочената съвкупност от факти
следва еднозначен извод, че въпреки че не са изследвани подписите в платежните
документи и не са събрани материали от видеокамерите при куриерската фирма, то
именно жалбоподателят е автор на деянието, за което е съставено наказателното
постановление.
Поради
изложеното решението се явява валидно и допустимо, както и постановено изцяло в съответствие с приложимия закон и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№219/28.06.2019г., постановено по АНД №391/2019г. на РС Хасково.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.