ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 234
гр. Бургас, 28.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и осми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242000500422 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С решение № 56/18.03.2025 год. по гр.д. № 422/2024 год. по описа на
Бургаския апелативен съд е потвърдено решение № 260007 от 08.07.2024
год., постановено по гр.д.№ 2434/2020 год. по описа на Окръжен съд - Бургас.
Оставена е без уважение частната жалба на Комисия за отнемане на
незаконно придобитото имущество/предишно наименование ЗПКОНПИ/,
Булстат *********, със съдебен адрес: гр. Русе, ул. „Пирот” № 24 срещу
определение № 260051/30.08.2024 год. по гр.д. № 2434/2020 год. по описа на
Окръжен съд - Бургас. Осъдена е Комисия за отнемане на незаконно
придобито имущество, Булстат *********, със съдебен адрес: гр. Русе, ул.
„Пирот” № 24 да заплати на адвокат Р. А. М. от **АК, с адрес гр. В. Т., бул.
„Б.” № **, *, ет. *, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от общо 8000 лв. /осем
хиляди лева/ за оказана безплатна правна помощ на въззиваемите пред
въззивния съд. Осъдена е Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество /предишно наименование ЗПКОНПИ/, Булстат *********, със
съдебен адрес: гр. Русе, ул. “Пирот” № 24 да заплати по сметка на Бургаския
апелативен съд държавна такса за въззивно обжалване в размер на 3 967,90
лв. /три хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и деветдесет
стотинки/ и 15 лв. /петнадесет лева/ - държавна такса за депозираната
неоснователна частна жалба.
В срока за обжалване на решението е постъпила молба от КОНПИ,
чрез процесуален представител М. Ц.-Г. - ГДИ при ТО - Русе при ТД - Велико
Търново, с която на осн. чл.248 от ГПК е поискано изменение на
въззивното решение в частта относно присъденото в полза на адв. Р. М.
адвокатско възнаграждение общо в размер на 8000 лв. за оказана
безплатна правна помощ на въззиваемите Й. Н. Б. и Л. М. Н., на осн. чл.
38, ал. 2 от ЗА. Изложени са възражения, че за положения от адвоката труд за
защита на въззиваемите не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение
1
от съда, тъй като адвокатът сам е преценил, че ще ги защитава безплатно.
Твърди се, че е неоснователен „упрека“ на въззивия съд, че КОНПИ не е
доказала възражението си за липса на предпоставки за оказване на безплатна
адвокатска помощ на въззиваемите, тъй като за Комисията няма такова
задължение, а оспорването е направено в срок. Сочи се, че с определение по
ч.гр.д. № 3502/2024 год. на ВКС, 4-то, г.о. на ОСГТК на ВКС е спряно
производството по делото, като по въпроса за правото на съда на преценка
дали са налице обстоятелства за предоставяне на безплатна правна помощ по
чл. 38, ал. 1 от ЗА при направено искане по чл. 38, ал. 2 от ЗА или те са
предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка, е
предложено да се постанови тълкувателно решение, тъй като този въпрос се
разрешава противоречиво от различни състави на ВКС. Направено е искане за
уважаване на молбата и за неприсъждане на адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адвоката на въззиваемите.
В дадения срок е постъпил отговор на молбата по чл.248 от ГПК, от
въззиваемите Й. Н. Б. и Л. М. Н. депозиран чрез адв. Р. М. - **АК, с който е
направено искане за оставяне на молбата по чл. 248 от ГПК без уважение.
Изложени са съображения за неоснователност на възраженията по молбата,
сочи се, че присъденото от въззивния съд възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
ГПК е под минималния размер по Наредба № 1 за възнагражденията на
адвокатската работа, а при определяне на размера са отчетени конкретните
особености при които е осъществена защитата на въззиваемите по делото,
като присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение е изрично
мотивирано и обосновано, а възраженията на Комисията са неоснователни.
Молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в срок от легитимирано лице и е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В мотивите към обжалваното решение, настоящият съд е обосновал
присъждането на разноски в полза на процесуалния представител на
въззиваемите, като е посочил, че предвид изхода от делото, въззивникът-ищец,
на осн. чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА
следва да заплати в полза на адв. М. адвокатско възнаграждение за оказаната
пред въззивния съд безплатна правна помощ на двамата ответници по жалбата
в определен от съда размер. Преценен е характера на производството, цената
на исковите претенции и реално осъществената защита, като при отчитане на
значително по-малката продължителност на въззивния процес, обема и
характера на извършените действия по защитата, съдът е приел, че в полза на
адв. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение общо в размер на 8
000 лв. Съдът се е произнесъл с мотивите към решението и по възраженията,
които с молбата по чл. 248 от ГПК се преповторени. Прието е за
неоснователно възражението, че не следва да се присъжда възнаграждение на
адв. М., тъй като не кореспондира с предписанията на Закона за адвокатурата -
чл.38, ал.2 от ЗА. Посочено е, че дори да се приеме за допустимо страна по
делото да може да оспорва наличието на предпоставките, при които е
предоставена безплатна адвокатска помощ на насрещните страни, то както
пред окръжния съд, така и пред въззивния съд въззивникът не е доказал
възражението си, че не съществува посоченото основание за оказана
безплатна адвокатска помощ на ответниците- въззиваеми. Законът не възлага
правомощия на съда служебно да контролира договорните отношения между
адвокат и клиент и условия за предоставяне на правната помощ по защитата
2
на страните по делото, поради което дори да се допусне, че по възражение на
едната от страните такива въпроси могат да бъдат разглеждани от съда, то
предвид обстоятелството, че присъждането на разноски на страната в полза на
която е постановено решението следва от закона - чл. 78 от ГПК, вр. чл. 157,
ал. 2 от ЗОНПИ, вр. чл. 159 от ЗОНПИ, оспорващата страна е тази, която
трябва да докаже твърденията си. Следва да се има предвид, че до
постановяване на тълкувателно решение по посочения в молбата по чл. 248 от
ГПК въпрос, не е налице задължителна за прилагане практика от съдилищата
при разрешаването му.
Изложеното в молбата по чл. 248 от ГПК не дава основание настоящият
съд да направи други изводи относно дължимите разноски в полза на адвоката
на въззиваемите по делото, поради което молбата по чл. 248 от ГПК като
неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 248 от ГПК, Бургаският
апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 от ГПК подадена от
Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
/КОНПИ,Комисията/, Булстат *********, със съдебен адрес: гр. Русе, ул.
„Пирот” № 24 за изменение на решение № 56/18.03.2025 год. по гр.д.№
422/2024 год. по описа на Бургаския апелативен съд, в частта относно
присъденото в полза на адв. Р. М. адвокатско възнаграждение общо в
размер на 8000 лв. за оказана безплатна правна помощ на въззиваемите Й. Н.
Б. и Л. М. Н., на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд
с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3