Решение по дело №1891/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1933
Дата: 4 януари 2022 г. (в сила от 4 януари 2022 г.)
Съдия: Иван Стойнов
Дело: 20213100501891
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1933
гр. Варна, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. И.ов

мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501891 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба вх. № 293276/06.07.2021 г. от ИВ. Г. П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Тополи, общ. Варна, обл. Варненска, чрез адв. И.В.,
срещу Решение № 261946 от 14.06.2021 г., постановено по гр. д. № 10068/2019 г. по описа
на ВРС, XXXIX състав, с което са отхвърлени предявените от ИВ. Г. П., ЕГН **********,
срещу М. СТ. КР., ЕГН **********, с адрес: с. Тополи, ул. „Райко Панчелиев“ № 19А,
осъдителни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми:
сумата от 3000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от настъпило непозволено увреждане в резултат на
настъпил пожар на 02.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното плащане;
сумата от 9803,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на унищожената дървена постройка в
резулатат на настъпил пожар на 02.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното плащане;
сумата в общ размер от 4760,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди, изразяващи се в стойността на унищожени вещи в резултат
на настъпил пожар на 02.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното плащане: Ел. бойлер "Елдом" 80 л. - 2 бр.; Ел. бойлер
"Елдом" – проточен, 7 kW; Водомер - 2 бр.; Ел. табло с 2 бр. електромера /дневна,
нощна тарифа/; Ел. шевна машина – ръчна, марка “Singer”; Цветен телевизор с
адаптер, марка “Watson”; Радиокасетофон за лек автомобил с две тонколони, марка
"Грундиг"; Ел. хлебопекарна, марка "Аляска"; Хладилник с фризер, марка "Ением";
Хладилник, марка "Мраз 180”; Автоматична пералня, марка "Перла 05";
1
Микровълнова печка, марка „Краун“; Вентилаторна отоплителна печка, марка
"Делонги"; Ел. вентилатори, марка „Елит“ - 3 бр.; Кухненски аспиратор, марка
„Хайнер“; Газов котлон, марка "Янтра", с две горелки; Газова бутилка 20 л. с горелка;
Газова бутилка 5 л. с горелка; Газово устройство за лек автомобил, пълен комплект,
българско производство, марка „Ловато“, 2 бр.; Ел. печка с фурна и два котлона, марка
"Раховец"; Ел. котлон с две плочи, марка „Сапир“; Ел. котлон с една плоча, марка
„Елит“; Ел. скара с чугунена плоча, бълг. произв., марка „Виктория“; Ел. скара с
ребра, бълг. произв., марка „Терма“; Ел. тостер, малък, бълг. производство, марка
„Елит“; Ел. прахосмукачка, марка "Ракета" - 3 бр.; Ел. готварска печка, марка "Мечта"
с 3 бр. котлони и фурна; Кафемашина "Еспресо", итал. произв.; Отоплителна газова
печка „Super ser“; Музикална уредба с 2 бр. тонколони и 1 бр. магнетофон, марка
"Грундиг"; Бензинова резачка китайско произв.; Риболовни пръчки телескопични - 3
бр.; Риболовни пръчки - 5 бр.; Риболовни макари - 8 бр.; Апарат за кръвно налягане,
марка „Сендо“; Ел. одеало, единично - 2 бр., бълг. произв.; Вълнени одеала, бълг.
произв., двойни родопски - 6 бр.; Китеник, вълнен, двоен; Центрофуга, пчеларска;
Пчелни рамки с восъчни пити 150 бр.; Основи за пчелни рамки - 50 бр.; Пчелни
кошери без пчелни семейства - 4 бр.; Пчелен восък – 8 кг.; Тенекии за мед –25 кг. – 20
бр.; Пчелен мед - 500 кг., реколта 2017/18 г.; Олио, 30л. /10 бутилки х 3л. /; Дърва за
огрев - 3 куб. м.; Лозарска пръскачка, 10 л.; Ел. тример косачка, немско произв.;
Ъглошлайф, кит. произв.; Дрелка, малка, кит. произв.; Дрелка голяма, бълг. произв. -
Ловеч; Теглилка, везна - 10 кг.; Електронна везна до 150 кг.; Механична везна до 150
кг.; Гардероб, 3 кр., дървен; ДИ., разтегателен - 190/180, тапициран, с 2 бр. фотьойли;
Холова масичка, ниска; Холови секции, дървени - 5 бр. /вкл. гардероб 1 бр., шкаф
стъклена витрина 1 бр., шкафове 3 бр./; Спалня „Приста“ с ракла, 2 бр.; Мивка,
кухненска, фаянс, 1 гнездо, бълг. произв. - 2 бр.; Кухненска маса, дърво, бълг. произв.,
с размери 100/80 и 4 бр. столове; Кухненски шкаф, стенен, 1/0,80 м., дърво; Мобилен
телефон, GSМ, марка „Нокиа“; Пасатор, марка „Мюхлер“; Тенджера под налягане;
Ютия, марка „Елит“; Килими - 2 бр., 200/240; Смесител за баня с душ; Смесител за
кухня; WC Моноблок.
Жалбоподателят счита постановеното решение за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, като моли за неговата отмяна и уважаване на предявените искове. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че всички фактически твърдения на ищеца са
свързани с противоправно поведение на ответника, включително и чрез бездействие, поради
което не е налице основание предявената претенция да бъде квалифицирана по чл. 50 от
ЗЗД. В тази връзка излага, че доколкото в депозираната искова молба не се твърди виновно
поведение на ответника, следва да се приеме, че вредите са възникнали в резултат на
вътрешните свойства на вещта. Поддържа, че предявената претенция намира правно
основание освен в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, и в разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД, като
излага подробни съображения в тази насока. Счита за неправилен и необоснован извода на
първоинстанционния съд, че ищецът не е собственик на процесната постройка, като
изтъква, че собственик на последната, както и на процесните движими вещи, е именно
ищецът. Оспорва обосноваността на извода на съда за неустановеност на конкретна
причина за възникване на пожара. Заявява, че от анализа на събрания по делото
доказателствен материал се установява, че последният е възникнал в подпокривното
пространство над камината на ответника. Навежда като порок на решението липсата на
мотиви относно приетите от първоинстанционния съд фактически и правни изводи по повод
спорния предмет на делото. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият М. СТ. КР., чрез адв. К.М., депозира писмен
отговор, в който застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че в
депозираната от ищеца уточнителна искова молба се излагат твърдения, че процесният
пожар е възникнал в обитаваната от ответника постройка в резултат на проявена „груба
небрежност“ при използване на необезопасена печка. Счита, че съобразно наведеното в
исковата молба и уточняващата такава, първоинстанционният съд правилно е квалифицирал
предявената претенция. Оспорва твърденията за възникване и тръгване на пожара от
2
постройката на ответника, като счита, че същите не кореспондират с доказателствата по
делото. Сочи още недоказаност на твърденията на ищеца, че последният е собственик на
процесната постройка и движими вещи.
В съдебно заседание въззивникът ИВ. Г. П., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адвокат И.В.. Поддържа въззивната жалба, оспорва отговора. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския състав на насрещната страна.
В съдебно заседание въззиваемият М. СТ. КР., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адвокат Я.С.. Поддържа отговора на въззивната жалба.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявени от от ИВ. Г. П., ЕГН
**********, срещу М. СТ. КР., ЕГН **********, с адрес: с. Тополи, ул. „Райко Панчелиев“
№ 19А, осъдителни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми:
- сумата от 3000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от настъпило непозволено увреждане в резултат на
настъпил пожар на 02.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното плащане;
- сумата от 9803,00 лева – след допуснато изменение в размера на иска по чл. 214 от
ГПК чрез намаляване, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в стойността на унищожената дървена постройка в резулатат на
настъпил пожар на 02.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното плащане;
- сумата в общ размер от 4760,00 лева - след допуснато изменение в размера на иска
по чл. 214 от ГПК чрез намаляване, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на унищожени вещи по приложен списък в
резултат на настъпил пожар на 02.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното плащане.
В исковата молба, уточнена с молба вх. № 70494/30.09.2019 г., се излага, че ищецът е
собственик на дворно място с площ от 780 кв.м., парцел VI-737, кв. 6 по плана на с. Тополи,
област Варна, с идентификатор 72709.501.905 на СГКК, Варна. При придобИ.е на имота, в
същия е била изградена дървена постройка с характер на преместваем обект, изработена от
боров материал, закрепена трайно върху бетонна плоча с обща площ от 90 кв.м., с
обособени две малки самостоятелни жилища, всяко с площ от 45 кв. м. Постройката била
годна за ползване и се обитавала от ищеца, като била единственото му жилище. На
02.04.2019 г. възникнал пожар в обитаваната от ответника постройка, намираща се в ПИ с
идентификатор 72709.501.906 на СГКК Варна, в резултат на проявена груба небрежност при
ползване на необезопасена печка за твърдо гориво. Собствената на ищеца постройка и
намиращите се в нея вещи били унищожени напълно. Стойността на жилището възлизала на
15000,00 лева, а стойността на унищожените вещи - общо на 9904,00 лева. В резултат на
преживения стрес от случилото се, от загубата на единственото му жилище и цялото му
имущество, се обострили хроничните заболявания на ищеца, което наложило постъпването
му за болнично лечение на 24.04.2019 г. и 14.05.2019 г. Сочи се, че към настоящия момент
същият продължава да изпитва постоянно безпокойство, напрежение, безсъние и постоянна
тревожност. След опожаряването на дома му, ищецът бил настанен временно в социални
институции - първо за два месеца в стая в приют за временно настаняване на бездомни и
социално слаби лица в гр. Варна, ул. „Петко Стайнов“ № 7, Общежитие - блок А, а след това
и досега - в комплекса за социални услуги за възрастни хора „Гергана". Моли за уважаване
на исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на ответника, чрез адвокат
К.М., в който са изложени съображения за неоснователност на предявените искове. Не
оспорва, че на 02.04.2019 г. е възникнал пожар, унищожил постройката на ищеца. Оспорва
3
наличието на причинно-следствена връзка между поведението на ответника и възникването
на процесния пожар. Твърди, че причината за възникване на пожара е в поведението на
ищеца, тъй като същият не бил обезопасил ел. инсталацията в имота си, която била на
повече от 50 години. Сочи, че по свидетелства на очевидци, първоначално започнала да гори
постройката на ищеца, която е и унищожена изцяло, и едва впоследствие – постройката на
ответника, която е и запазена конструктивно. Оспорва, че в имота на ищеца са унищожени
описаните вещи, както и стойността на същите и на самата постройка, посочени в исковата
молба. Настоява за постановяване на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира присъждане на разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 39, том II, рег. № 1696,
дело № 27/98, на 12.11.1998 г. Д.И.К., ЕГН **********, е продала на ИВ. Г. П., ЕГН
**********, собствения си недвижим имот, а именно: дворно място с площ 780 кв. м,
находящо се на ул. „Ела“ в с. Тополи, Варненска област, съставляващо парцел VI-737 в кв. 6
по плана на селото.
Видно от Удостоверение № 717000-10 от 08.04.2019 г., издадено от МВР, Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Варна, Трета районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Варна, на 02.04.2019 г. в оперативен център
РДПБЗН – Варна, е получено съобщение за възникнал пожар в къща на адрес: с. Тополи, ул.
„Ела“. Посочено е, че в ликвидирането на пожара са взели участие два екипа с два пожарни
автомобила от Трета РДПБЗН – Варна, и два екипа с два пожарни автомобила от Първа
РДПБЗН – Варна, както и че вследствие на пожара има нанесени материални щети, като по
данни на собственика са унищожени и документи.
Ответникът М. М. СТ. КР., ЕГН **********, видно от протокол за разпит проведен
на 03.04.2019 г. в ДП 426/2019 г., е разпитан в качеството на свидетел. Същият е посочил, че
не знае как е възникнал пожара. Дал е показания, съставляващи признание на неизгоден
факт, като е заявил, че предполага че същият може да е тръгнал от въздуховодите над
камината му. Заявил е още, че до този момент не е имал проблем нито с камината, нито с
отоплението към нея.
Видно от Договор за предоставяне на социални услуги от 08.04.2019 г., сключен
между Приют за временно настаняване на бездомни и социално слаби лица – гр. Варна, ул.
„Петко Стайнов“ № 7, Общежитие - блок А – доставчик, и ИВ. Г. П. – потребител,
доставчикът предоставя на потребителя подслон в посочения обект за срок от 08.04.2019 г.
до 08.07.2019 г.
Видно от Договор за ползване на социални услуги от 04.06.2019 г., сключен между
Комплекс за социални услуги за възрастни хора „Гергана“ – ДСХ и ДПЛФУ – изпълнител,
упълномощен от Кмета на Община Варна, доставчик на услугата, и ИВ. Г. П., ЕГН
********** – потребител, потребителят постъпва в заведението за срок от 04.06.2019 г. до
20.05.2022 г.
Видно от Етапна епикриза от дата 09.04.2019 г., издадена от д-р И.Н., АИППМП
ЕООД, на ИВ. Г. П., на последния на 04.04.2019 г. е бил издаден амбулаторен лист с
диагноза хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност.
Видно от Епикриза, издадена от Клиника по вътрешни болести на УМБАЛ „Света
Марина“ ЕАД – Варна, ИВ. Г. П. е постъпил за лечение на 24.04.2019 г. с диагноза:
хронична изострена левостранна сърдечна недостатъчност, хипертонична болест III стадий,
умерена степен, хипертонично сърце, и е изписан на 29.04.2019 г. с овладяна симптоматика.
Отразено е, че пациентът е с дългогодишна анамнеза за хипертонична болест, несистемно
лекувана.
Видно от Епикриза, издадена от Клиника по вътрешни болести на УМБАЛ „Света
4
Марина“ ЕАД – Варна, ИВ. Г. П. е постъпил за лечение на 14.05.2019 г. с диагноза:
абсолютна аритмия, и е изписан на 16.05.2019 г. с овладяна симптоматика.
От заключението по допуснатата в първоинстанционното производство съдебно-
оценителна експертиза с вх. № 30253/22.05.2020 г. се установява, че опожарената постройка
– преместваем обект, не подлежи на ремонт и няма пазарна стойност. Посочено е, че общата
стойност на унищожените вещи и покъщина в резултат на възникналия пожар е в размер на
6904,00 лева.
От заключението по допуснатата в първоинстанционното производство
допълнителна съдебно-оценителна експертиза с вх. № 43493/06.07.2020 г. се установява, че
стойността на опожарената постройка – преместваем обект, към 02.04.2019 г. е била 9803,00
лева. Общата стойност на унищожените вещи и покъщина в резултат на възникналия пожар,
на база на данните за годината на придобИ.е и пазарна цена на движими вещи втора
употреба с характеристиките на процесните, е оценена от вещото лице на 4760,00 лева.
Съгласно заключението на допуснатата повторна съдебно-оценителна експертиза с
вх. № 270599/06.10.2020 г., пазарната стойност на процесната постройка, към датата на
изготвяне на експертизата, след закръгляне, възлиза на 2900,00 лева.
От заключението по допуснатата пред първа инстанция комплексна съдебно-
медицинска експертиза се установява, че личността на ищеца е лабилна, интроверт,
емоционално реагираща, тревожна. В обичайни ситуации личността на ищеца е относително
адаптивна. Налице е слаба комуникативна връзка с другите и склонност към социална
самоизолация. Негативни симптоми, като изразена апатия, себезатваряне и снижение на
социалното функциониране; хиперестезия - повишена възприемчивост на външни стимули.
Психологичното изследване не очертава данни за актуални компоненти на разстройства в
когнитивните процеси, но е засегната личностовата сфера и социалното функциониране. От
представената по делото медицинска документация е видно, че ИВ. Г. П. страда от
хипертонична болест III стадий, умерена степен, сърдечна форма, хипертонично сърце,
исхемична болест на сърцето, ангина пекторис при усилие. Описаните заболявания са
довели до развитието на хронична левостранна сърдечна недостатъчност III
функционален клас. Несъмнено преживяното от ищеца на 02.04.2019 г. може да доведе до
обостряне на гореописаните заболявания. Видно от приложените епикризи е, че в
последващите дни след инцидента П. е приет двукратно за лечение на обострена
левостранна сърдечна недостатъчност. Описаните заболявания са с хроничен прогресиращ
ход, налагат провеждане на системно консервативно лечение, а във връзка с исхемичната
болест на сърцето евентуално оперативно лечение (поставяне на стент). В съдебно заседание
вещото лице Деян Демирев подчертава, че хроничните заболявания на ищеца са
съществували и преди инцидента, като инцидентът не определя развитието им. Поддържа,
че несъмнено инцидентът е оказал влияние върху обострянето на хроничните заболявания.
Сочи, че е налице причинно-следствена връзка между обострянето им и преживяното, но
подчертава, че следва да се отчита и тяхното предишно съществуване. Инцидентът може да
провокира развитието на усложнение, хипертонична криза, влошаване на здравословното
състояние, което след проведено адекватно лечение се възстановява в стандартния си вид.
В заключението по допуснатата съдебно техническа експертиза вх. №
270598/06.10.2020 г. вещото лице И. И.ов излага, че причините за възникване на пожара
може да са следните: 1) Техническа неизправност на или във връзките на въздуховодите
на камината за отопление в подпокривното пространство на ответника. При техническа
неизправност на или във връзките на въздуховодите се отделя температура до 130-150˚С,
която нагрява дървените конструкции и протича процес на самонагряване, който в следствие
на неизправността при продължително въздействие преминава в пирофорен процес,
способен да се запали ТГМ; 2) Високо преходно съпротивление, съпроводено с греене
или късо съединение в електрическата инсталация на ищеца. Изтъква, че в случая не е
5
изследван въпросът за състоянието и годността на ел. инсталацията на ищеца. Докато не
бъде потвърдена или отхвърлена хипотезата за наличие или отсъствие на ел. късо
съединение в електрическата инсталация на ищеца, вещото лице определя и двете причини
като еднакво допустими (вероятни).
Сочи, че механизмът на възникване и разпространение на пожара схематично е
следният: първоначално пожарът се развивал в секторна форма, следва нарастване по площ
с последвало разпространение за сметка на топлинния градиент. Излага, че комплексната
оценка, анализът на доказателствата, извършените огледи дават основание да се приеме, че
пожарът първоначално е възникнал в подпокривното пространство на жилищната сграда.
Изтъква, че различната степен на изгаряне на постройката, обитавана от ищеца, и тази,
собственост на ответника, може да се дължи на това, че всички стени и тавани на ответника
са защитени с конструкции от гипсокартон, а част от стените са изградени от каменна
зидария. Сочи, че налице са данни за извършено подсилване на винтовите предпазители в
ел. таблото на ищеца в самото жилище. При извършения оглед на място на 29.09.2020 г. в
присъствието на ответника и представители на ищеца (зетят и дъщеря му), е установено
подсилване на винтовите предпазители в контролното ел. таблото на ищеца. От приложения
снимков материал след пожара и извършените огледи не може да се определи дали
инсталациите са изпълнени съгласно нормативните изисквания. Посочва, че температурата
на въздуха, който постъпва във въздухопроводите на печката на твърдо гориво, която се е
намирала в постройката - собственост на ответника, и колекторните връзки може да
достигне не повече от 140 - 150˚С. Въздухопроводите са имали топлоизолация от каменна
вата с дебелина 2 см. Температурата по външната повърхност на въздухопроводите е в
порядъка на 35-40˚С, а съотношението й с температурата вътре във въздухопроводите - в
границите на 3,75-4,28. Материалите за изграждането на покривната конструкция на
сградата на ответника са иглолистни греди, ребра и дъски, като гредите са с различни
размери 6/8, 6/10, 8/12 в см. За да се възпламени дървена греда с тези размери са необходими
150˚С и повече. Счита, че е възможно вероятната причина за пожара да е именно
подсилването на мощноста на ел.табло при ищеца.
В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че двата варианта за възникване
на пожара – от отоплителната инсталация в жилището на ответника или от късо
съединение в ел. инсталацията в жилището на ответника, са еднакво възможни, като е
необходим рентгеноструктурен анализ на проводниците, за да се установи дали е имало
късо съединение. Сочи, че при оглед на остатъци от ел. табло, запазано частично, намиращо
се на гърба на тоалетната в жилището на ищеца, в присъствието на дъщерята на ищеца и
съпруга й, е открил подсилен предпазител, разрешаващ ползването на повече консуматори.
Уточнява, че не е установил второто ел. табло, от вътрешната страна на тоалетната, тъй като
са нападали много изгорели материали и само планката стояла на стената. Изтъква, че само
електроинженер след експертиза може да отговори на въпроса дали е имало или не късо
съединение и съответно дали то е било първично – причина за пожара, или вторично –
причинено от пожара. Изказва мнение, че подсилването на инсталацията води до риск от
6
възникване на късо съединение и пожар. Излага, че за запалване на иглолистна дървесина,
от каквато са били изградени покривите на постройките, е необходима температура от 130-
150˚С, които се достигат около час след запалването на камината, като при догаряща камина
температурата ще бъде много по-ниска, 60-70˚С до 80˚С. Сочи, че при пирофорен ефект, при
изсъхване и разлагане на дървесината, когато същата е нагрята достатъчно предварително,
може да се запали и при 70-80˚С. Изтъква, че според лицето, монтирало въздуховодите,
около тях има 2 см изолация от минерална вата. Сочи, че самите въздуховоди отстояват на
температура от 250˚С, а при тази изолация от външната им страна тя се намалява с
коефициент от 3,75 до 4,28, т. е. температурата извън въздуховодите би следвало да бъде 30-
40˚С. Сочи, че въздуховодите са далеч от покрива на ищеца. Сочи, че при наличие на
техническа неизправност във връзките на въздуховодите, единствената индикация би
била, че подпокривното пространство ще се затопля в по-голяма степен, няма да има
пушек. Изтъква, че светлината от огън, която са видели ответникът и съпругата му, е била в
подпокривното пространство, вследствие от запалване, като вещото лице не може да каже
дали запалването е на гредата или вследствие от късо съединение.
От заключението на попуснатата пред първа инстанция съдебно-техническа
експертиза с вх. № 59778/13.11.2020 г. с вещо лице електроинженер К.М., се установява, че
извършването на рентгеноструктурен анализ не е възможно поради липса на материални
следи. Обективен анализ за наличието на късо съединение е възможен веднага след
събитието, а от него са изминали близо година и половина. След подробно запознаване с
материалите по делото, може да се приеме за абсолютно достоверно, че не късо съединение
в инсталацията на ищеца е предизвикало пожара. Същият е започнал в
подпокривното пространство над камината на ответника, а там изобщо няма ел.
инсталация, още по-малко на ищеца. При късо съединение пожарът се предизвиква от
запалване на горими материали от получената дъга – следователно щеше да се получи в
помещението на ищеца и той е следвало да го констатира, а е станало обратното. В
забележка е отразено, че при горене на изолирани ПВЦ кабели, които са под напрежение
(ако не е било спряно електрозахранването) се получават режими, водещи до късо
съединение, но това е следствие от пожар, а не причина.
В съдебно заседание вещото лице подчертава, че на мястото на пожара сега
съществуват само два полукомина и всичко е обрасло с трева, няма ел. табло, като неговите
изводи се базират изключително на показанията на експертите, които са правили пожарни
експертизи, на свидетелите и на разпита, който са направили в РУ. Изводът на вещото лице
е, че причината да изгори първо сградата на ищеца е не защото е имало късо съединение, а
защото, по показания на бащата на ответника, последният е направил изолация от
гипсокартон на всички стени и тавани – тази изолация не гори, а всички тавани на ищеца са
били вероятно от фазер или талашит. Изтъква, че това е обяснението за по-бързото
разпространение на пожара в тази зона. Сочи, че за да се установи късо съединение, трябва
да съществува проводникът, който го е осъществил, или уредът, който го е предизвикал, но
изправни, необгорели, тъй като при горене на уред под напрежение веднага се получава късо
7
съединение. Излага, че всяко подсилване на предпазители на ел. инсталация създава
опасност от късо съединение, но по делото няма такава информация, освен от свидетелски
показания. Заявява, че изводът му за започване на пожара от подпокривното
пространство на ответника се базира на самите показания на ответника, дадени в ДП,
като от огледа на място не могат да се направят никакви изводи в това отношение.
От заключението на електротехническата част на допуснатата тройна съдебно-
техническа експертиза с вещо лице инж. Н.В. се установява, че да се установи наличие на
късо съединение след като са минали две години от датата на пожара и всичко е
унищожено от огъня, на практика е невъзможно. Вещото лице излага, че това, което се
вижда в момента, са останките от две тухлени стени, като от двете страни на тухления зид
има две ламаринени основи на ел. табла с остатъци от по един витлови ел. предпазители с
основа 63 ампера, както и остатъци от бели бергманови тръби, в които има проводници тип
ПВ. Сочи, че от извършения оглед може да се направи заключение, че вътрешната
инсталация е била изпълнена с проводници тип ПВ, изтеглени в бели бергманови тръби,
като вероятно такива е имало положени и по тавана на дървената постройка, но откритите
са само в участъка на тухлените стени. Сочи, че при огледа не са установени пъпки от нагар
или искрене в проводниците. Изразява становище, че ако се приеме, че е имало късо
съединение в ел. инсталацията на ищеца, пожар би могъл да възникне от запалването
на горими материали от получената дъга, но тогава пушекът и огънят логично би
трябвало първо да се усетят от обитателя на къщата, а е станало обратно. Отбелязва, че
къщата се е захранвала от ел. табло с главен витлов предпазител, вероятно 50 А, и вторични
автоматични предпазители, като ако се подсили главният предпазител, при късо съединение
ще изключи някой от вторичните предпазители – този, в чийто токов кръг е станало късото
съединение. Сочи, че при използване на ел. уреди за отопление е възможно да се получи
искрене в точката на свързване на уреда към мрежата, което обаче се дължи не на късо
съединение, а на недобра връзка. Относно кабела на покрива на ищеца, вероятно с оголени
жила, изтъква, че ако същият е под напрежение, от дългото излагане на външни влияния
между жилата би възникнало късо съединение, което би изключило предпазителя в ел.
таблото, и кабелът би бил безопасен. В съдебно заседание вещото лице обяснява, че дори
при нарушаване на бергманова тръба - която отвътре е негорима, а отвън е облицована с
метал, оловна или цинкова мантия, и за да се разруши, трябва „жестоко“ разкъсване – и дори
ако проводниците са положени без тръби, те пак не биха създали пожар. Изтъква, че при
късо съединение се изключва съответният вторичен предпазител, като, дори човек да го
включи отново, ако мястото на късото съединение се възгори, предпазителят пак ще го
изключи. Сочи, че ако запалването е от контакт, няма как да се установи, тъй като
всичко е изгоряло и „станало на прах и пепел“.
В заключението си по допуснатата тройна съдебно-техническа експертиза вещото
лице инж. В.И. установява, че процесната постройка от 160 кв. м, от която половината е на
ищеца и половината – на ответника, е строена преди 50-60 години върху основа от
стоманобетонов фундамент, с покрив дървен – върху 16 бр. дървени ферми, покрит с
8
керемиди, като използваната дървесина е чам, с основна носеща греда 8/12, попове 6/10 и
6/8. Излага, че в частта на ищеца дограмата е била дървена - двойно слепена, ел.
инсталацията не е подменена, няма и други промени, а в частта на ответника дограмата е
PVC и ел. инсталацията е цялостно сменена, а таванът – подсилен с гипсокартон.
Сочи, че в частта на ответника от 5 години има камина с въздушна риза и
въздуховоди на дърва. Коминът е външен и тангира със задния ляв ъгъл на частта на
бараката на ответника. Въздуховодът е с диаметър 200 мм в кожух от минерална/каменна
вата по 2 см около диаметъра на въздуховода, т.е. общото сечение е 24 см, същият плътно
приляга между дървената конструкция, а именно, основна греда, билна греда и поп.
Пространството на позициониране на въхдуховода е със строго определена площ на
равнобедрен триъгълник, приблизително 0,40 кв. м, или количеството въздух за разгаряне на
пожар е минимално (нищожно). При догаряне на горивото в камината, температурата вътре
във въздуховода не може да бъде повисока от 60°С до 70°С. Въздуховодите са отворена
система и температурата на изхода не може да бъде повече от 30-40°С. Самите въздуховоди
така са проектирани и изработени, че да издържат на температура от 150°С до 250°С. При
това плътно прилягане на въздуховодите, наличие на обшивка от минерална вата и работа
на камината в края на деня (пролет – април), не може да се твърди, че горенето е
започнало от въздуховодите на ответника. Сочи, че в сградата, обитавана от ищеца, са
били налични горивни материали, 80 л ракия, пчелен мед, който също тлее, стари мебели и
дрехи, като тази част от постройката е изгоряла на 90% и повече. Поддържа, че ако беше
започнал пожар от страната на ответника, по пътя от 10 м, първо са щели да изгорят тези
части от постройката, които са на неговата територия. Счита, че огънят е тръгнал от
страната на ищеца, като поради свободното пространство между фермите на ищеца,
същите са горели бързо, а при отваряне на капандурата от страната на ответника, при
навлизането на свеж въздух и кислород, пожарът се е разраснал и огънят се е разпрострял и
на неговата част, т.е. движението на огъня е от ищец към ответник. Излага, че поради факта,
че експертизата се провежда две години след датата на събитието, много следи са заличени и
много е трудно да се даде точен и ясен отговор, от къде и от какво е възникнал пожарът. В
съдебно заседание вещото лице изразява становище, че пожарът не е възникнал в
подпокривното пространство, а някъде долу в частта на ищеца - от предпазители, от
печки, от ел. уред или контакт, от разлята ракия, от натрупани дрехи и вещи, тръгнал е от
някоя от стените в частта на ищеца и се е качил на покрива. Изтъква, че в частта на
ищеца има и други помещения, освен това, в което последният е бил, и че ако пожарът
е започнал от друго помещение, ищецът не би се задушил. Поддържа, че при
конструкцията на процесните въздуховоди е хипотетично невъзможно огънят да е тръгнал
оттам, като, ако това беше станало, първо щеше да изгори покривът в частта на ответника.
Сочи, че в такъв случай около комина на ответника щеше да има някакъв черен ореол,
какъвто няма. Уточнява, че всичко казано е хипотетично, тъй като на място нищо не
може да се види, няма стени, има само руини и пепелища и никой не може да каже нищо
категорично.
9
От заключението на вещото лице инж. А.А. по допуснатата тройна съдебно-
техническа експертиза се установява, че процесната постройка е била горима, двускатна, на
един етаж, от пета степен на пожароустойчивост със застроена площ от 90 кв.м, обособена и
използвана постоянно за жилищни нужди на ищеца и ответника. Изградена е била преди 50
години, изцяло от горими (дървени) конструктивни и облицовъчни материали,
представляващи рамкова конструкция върху бетонна плоча. Външните и вътрешни стени са
били с изолация от стиропор и с покривно покритие от керемиди. Първоначално само
санитарните помещения на ищеца и ответника са били изградени от негорими материали
(тухлена зидария и мазилка). Подобрения след придобИ.е на собствеността са извършвани
само в частта на ответника, който е монтирал допълнително гипсокартон по стени и таван,
извършил е подмяна на дограмата и е ремонтирал ел. инсталация. По данни на ищеца, в
неговата част от постройката е имало бензинова резачка за дърва, 80 л. ракия, газови
бутилки за кухненските уреди - котлон и печка, с различна вместимост. Помещенията му са
били с дървен под - дюшеме и мокет. В помещенията на ищеца е имало ускорители на
горенето при пожара - разлята ракия от бидони около 80 л, бензинова резачка, пропуск на
газ от газовите бутилки с газ пропан бутан, дървен под с мокет и домашно горимо
обзавеждане.
Въз основа на протокола за оглед, извършен на другия ден след пожара, вещото лице
счита, че ако е имало късо съединение в ел. инсталацията на ищеца, то не е причина за
възникване на пожара, а е в резултат от развитието на същия и от нагряването на
разположените под тавана бергманови тръби с проводници в тях. Сочи, че описаната
обстановка на дим е установена в подпокривната част на сградата, а ел. инсталацията на
ищеца е под таванската хоризонтална преграда.
Сочи още, че въздуховодите в подпокривното пространство на ответника са със
сертификати от производителя за пренасяне на топъл въздух и, добре изолирани в
подпокривното пространство, същите не могат да предизвикат пожар, тъй като
температурата на топлия въздух, преминаващ към помещенията на ответника, е била не
повече от 60˚С. В подпокривното пространство може да се развие температура, която да
причини пожар, но не и от процесния въздуховод за топъл въздух на камината.
Изразява становище, че пожарът не може да е предизвикан от намиращ се на
покрива на ищеца оголен кабел, дори ако същият е бил под напрежение, тъй като
покривното покритие е от керемиди тип „Мизия“, които не са горими и не са проводник на
ел. ток. Сочи, че проводник от този тип не е в състояние да предизивика искрене и пожар
без налични други нарушения на техническите и протовопожарните условия за безопасност,
за каквито нарушения по делото няма данни.
В съдебно заседание вещото лице излага, че принципно е възможно причината за
пожара да е късо съединение в контакт, положен върху горима конструкция, но в
такъв случай пожарът би възникнал в помещението на ищеца и последният би бил с
обгаряния или би се задушил в съня си. Поради това счита, че пожарът не е започнал от
помещение ниско долу. Поддържа, че събраните материали по делото и по ДП водят към
10
извода, че пожарът е започнал в подпокривното пространство на сградата. Заявява, че
две години след пожара, когато всички следи са заличени, не може да се даде
еднозначен отговор на въпроса от коя от частите на подпокривното пространство – на
ищеца или на ответника, е тръгнал пожарът, както и какво го е предизвикало.
Първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетели.
В показанията си, ценени от съда по реда на чл. 172 от ГПК, свидетелката В.И.Й.,
дъщеря на ищеца, излага, че е посещавала жилището на баща си в с. Тополи – това били две
жилищни постройки от дърво и тухла, годни за обитаване, с всички необходими уреди:
бойлер, хладилник, пералня, електрически печки. Дограмата била дървена, имало стени от
тухла и от дърво, на покрива имало изолация. Сочи, че жилището се състояло от санитарен
възел, баня, две стаи, кухненски бокс и антре. Заявява, че не й е известно да са се случвали
инциденти с ел. инсталацията и не може да каже какъв точно ремонт е правен на
последната, но знае, че е идвал специалист да я гледа. Изтъква, че до момента на пожара е
нямало инциденти с тази инсталация. Излага, че баща й придобил постройката чрез покупка,
но не знае откога, нито с кого е била сделката. Заявява, че е имало документ, който носел
информация, че бараката е платена - сочи, че е бил от „Трансстрой“, като не може да каже
каква е била стойността. Няма спомен дали бараката е купена едновременно с терена или по-
късно. Излага, че се влизало в антре с портманто, там бил санитарният възел с бойлер, с
душ-батерия, тоалетна. След това била стаята, в която баща й основно живеел, като в нея
имало маса, два фотьойла, две секции, газова печка за отопление с газова бутилка – марка
„Сингер“, малка електрическа печка за отопление - марка „Делонги“, цветен телевизор,
шкаф за телевизор, два хладилника – „Мраз“ и „Ением“, пералня. Уточнява, че мебелите
били стари, може би отпреди 2000 г., но баща й си ги ползвал. В кухненския бокс имало
готварска печка, хладилникът бил там, проточен бойлер, мивка със смесители. В другата
стая имало част от секция, центрофуга за мед, ъглошлайф, акумулатори, инструменти,
събирани с години. В килера имало мед в тенекии и буркани – баща й гледал пчели, 5-6
кошера, и имало изваден мед. В другата част, в която баща й не живеел, имало „Приста“ с
матраци, готварска печка, тоалетка с огледало, разтегателен дИ., двукрилен гардероб, маса,
които също били отпреди 2000 г., но вършели работа. Излага, че баща й имал мобилен
телефон, който изгорял в пожара. Сочи, че повечето му вещи били в помещението, което
ползвал – хол; имал и много инструменти, като свидетелката не може да ги изброи. Заявява,
че пожарът се отразил много зле на здравословното състояние на баща й, той коренно се
променил. Преди не изглеждал така, бил доста пълен, едър, изправен човек, ходел без
бастун. Имал предишни заболявания, които след пожара се влошили – имал аритмия,
кръвното му налягане варирало, ходил на кардиолог, който го насочил към хоспитализация,
лежал два пъти в болница, като там му открили нови заболявания вследствие от стреса – на
щитовидната жлеза. Започнал да слабее, отслабнал повече от 20 кг, емоционалното му
състояние се променило, не общувал, бил затворен и по-отчужден. Свидетелката излага, че
тя самата разбрала за инцидента на втория ден от съсед, а когато отишла на мястото, баща й
11
бил много стресиран и не искал да го напуска. Разбрала, че в тези два дни е нощувал в
някаква постройка – гараж. Сочи, че веднага след инцидента бил настанен в дом за стари
хора „Гергана“. Обяснява, че не може да живее при нея, тъй като тя живее в апартамента на
свекърва си, върху който няма права, има две големи деца, които също живеят там, и в
жилището няма достатъчно място, като освен това тя е безработна и е регистрирана в
бюрото по труда. Заявява, че баща й става все по-притеснен, защото преживява, че е останал
без дом, без дрехи, без документи, без абсолютно нищо – животът му бил изгорял пред него.
Свидетелката не си спомня от коя година баща й е живял в процесната постройка, мисли, че
може би от преди 10 години, но не е сигурна. Излага, че в другата част от бараката са
живели свекърът и свекърва й. Сочи, че там по времето на пожара не живеел никой, като
преди пожара две лета имало наематели. Свекърът и свекърва й живеели в жилището вдясно
още преди баща й да отиде да живее в жилището вляво, известно време живели заедно, но
възникнали конфликти, неразбирателства и те решили да си купят къща на друго място.
Заявява, че не познава ответника, като само го е виждала в съседния двор; неговата
постройка била залепена за постройката на баща й. Сочи, че мястото било на баща й, купено
и платено от него, както и двете постройки. Излага, че последно видяла жилището на баща
си може би седмица преди пожара, посещавала го на седмица или две, различно. Излага, че
е виждала кошерите с пчелите - били пред бараката, но той ги местел, после били в другия
край; били пълни с пчели. Баща й вадел мед редовно, давал и на тях колкото имат нужда за
семейството, по два, по три буркана, и той имал мед, като не знае колко мед е вадел, защото
изцяло той се занимавал с пчелите. Имал центрофуга, но свидетелката не знае кога я е
купил. Не може да каже от колко години баща й се занимава с пчели – може би година след
като отишъл да живее там. Сочи, че когато свекърът и свекърва й се изнесли от бараката, си
взели мебелите, които били техни. Вещите, които били после в жилището, били купени от
баща й, втора употреба, само бойлерът бил нов, купен от „Алати“. Сочи, че не знае откъде са
купени мебелите и не е присъствала на купуването на бойлера. Излага, че в жилището на
свекъра и свекърва й е имало дограма, а в неговата част баща й сложил дограма и прозорци
след като се нанесъл – дървена, стара, но вършела работа. Сочи, че в двете жилища имало
отделни ел. табла, като не може да каже от какъв вид са, тъй като не разбира от тези работи.
Мисли, че таблото, което било навън, било ново. Заявява, че е виждала документа от
„Трансстрой“ в шкафа, на който бил телевизорът и където баща й държал и други
документи; бил й го показвал, изглеждал като хвърчаща бележка, мисли, че бил с ръкописен
текст, но не е сигурна, не помни какво е било съдържанието на документа и дали на същия е
имало подписи. Потвърждава, че баща й е купил и двете бараки. Излага, че преди да се
нанесе там, той живеел в апартамент в града, но искал да живее на село, да има двор и да
гледа пчели. Сочи, че този апартамент в момента е неин, приписан от майка й, но имало
утежняващи обстоятелства, поради които баща й не можел да живее там, като свидетелката
също не живеела там.
От показанията на свидетелката М.Д.Т., без родство и дела със страните, се
установява, че същата, със съпруга и детето си, е живяла на квартира в свободното жилище
на ищеца в с. Тополи от 2017 г. до април 2018 г. Излага, че това е било малко апартаментче
12
– малко коридорче, баня и тоалетна, вътре като хол, ниша, още една стаичка и една детска.
От другата страна живеел ищецът, като двете жилища имали отделен вход. Жилището на
ответника било също долепено до тях, трите постройки били съединени. Сочи, че не е
влизала в жилището на ищеца, но на външен вид жилищата изглеждали еднакви. Излага, че
ел. инсталацията била стара, контактите били от най-старите, не каквито има сега. Имала
проблеми, не можела да си пусне ел. енергия например да си сготви, трябвало да пали печка.
Ако била включена пералнята, не можела да включи и телевизора, защото бушонът изгарял.
Бушоните били в коридора, нависоко – обикновени, без копчета, бушони, които се навиват,
и когато изгаряли, свидетелката викала ищеца, той идвал, качвал се на стол и слагал кабел.
Излага още, че в нейното жилище бойлерът не бил добре прикачен – имало оголени жици,
не били добре изолирани и се налагало да слага нещо, да не отиде детето й към жиците.
Сочи, че не знае дали ищецът е имал проблеми с ел. инсталацията в неговата част, тъй като
не е влизала вътре. Не знае дали е правил ремонт на същата, не го е виждала. Заявява, че се
отоплявал на ток, имал електрическо одеяло и не си купувал дърва. Излага, че била виждала
на покрива на самата барака оголен кабел, който отивал към дървото, бил на навеса, където
било нейното жилище, и отивал към жилището на ищеца. Не знае дали по кабела е течал
ток. Излага, че отвън имало 3-4 кошера, но счита, че само два са работели, защото ищецът
не отварял другите, отварял само два. Ищецът не й бил казвал колко мед вади, а и
свидетелката не била виждала. Не помни и да й е казвал откъде има бараката.
В показанията си свидетелят Г.Д.Ж., без родство и дела със страните, младши експерт
в МВР, излага, че всичко, което помни за пожара на 02.04.2018 г. в с. Тополи, е описал
веднага в справката, която се намира в прокурорската преписка. Излага, че когато са отишли
на място, горяло всичко, освен барбекюто от западната страна на имота, собственост на
ответника, който го гасял. Когато изгасили пожара, всичко било изгоряло, освен барбекюто
и една стаичка, която атакували първо при пристигането си. При пристигането си имали три
тона вода и започнали да гасят, но при 7 л в секунда, тя свършила. Спрели и се захранили от
хидранти, което отнело време, защото се правела около 200 м линия, след което продължили
подаването и хвърлили много вода, 76 тона. Заявява, че не може да установи каква е
причината за пожара, няма това право. Не е установил причината, за това трябва експерт – в
документа е записано, че причината е предполагаема, а за да стигне до предполагаемата
причина, е питал потърпевшите и те така са му казали. Информацията за предполагаемата
причина – неправилно ползване на отоплителни уреди, получил от ответника. Заявява, че не
може да каже в какво състояние е бил ответникът, тъй като не е психолог, но може да каже,
че когато пожарната пристигне, 90% от потърпевшите са неадекватни, всеки се шашка и е
паникьосан.
В показанията си свидетелят М.Й.Г., без родство и дела със страните, сочи, че живеел
до ищеца, когато станал пожарът, и си бил вкъщи. Неговата къща и тази на ищеца били по
права линия на 50-60 метра. Излага, че чул свирване на кола и излязъл да види дали свирят
на него, било тъмно и видял, че нещо гори. Горяла цялата барака, като над къщата на ищеца
имало 5-6 метра високи пламъци и първо там паднал покривът. Когато отишъл, било
13
заобиколено с пожарникари, имало и много пожарни, гасели, но то не се гасяло. Заявява, че
не е видял кога е започнал пожарът, защото като станал, всичко горяло. Сочи, че бараката е
с лице към неговата къща, като по-малката част е на ответника, а по-голямата на ищеца.
Излага, че бил влизал в постройката на ищеца често, когато там имало квартиранти.
Обяснява, че е работил в Енергото и има представа, затова му правело впечатление, че може
би от 50-60 години, откогато е бараката, никой не е променял проводниците вътре, а тогава
се правели много тънки проводници – за осветление и един радиоапарат, квадрат и
половина. Сочи, че сега натоварванията са много по-големи, а тогава това се произвеждало.
Заявява, че имал представа, тъй като бил правил инсталации, с такова сечение проводниците
не ставали за сегашните отоплителни уреди. Като влизал при квартирантите, виждал, че
инсталацията е слаба, последно бил влизал два-три месеца преди пожара. Сочи, че ищецът
не му е споделял да има проблем с инсталацията. Излага, че при пожара първо паднал
покривът на стаята на ищеца – пожарникарите били там, гасили, но не могли да го изгасят.
Събрали се и много хора от селото. Обяснява, че по време на пожара, в тъмното не можал да
види нито ищеца, нито ответника. Не знае къде е отишъл ищецът след пожара. Заявява, че
не е влизал в къщата на ответника и не знае с какво се отоплява последният. Посочва още,
че ищецът имал мед, гледал пчели, някъде към десетина кошера – свидетелят не ги бил
броил.
От показанията на свидетелката Я.Д.Г., без родство и дела със страните, съседка, се
установява, че същата живее в с. Тополи от ополо 15 години и познава страните по делото.
Излага, че миналата година, през април, вечерта преди да си легне погледнала през
прозореца и видяла да гори покривът на къщата на ищеца, който бил точно срещу тяхната
спалня, Събудила мъжа си и той й казал веднага да звъни на пожарната; позвънили към
23:45 ч., но оттам им отговорили, че вече има подаден сигнал за този пожар. Мъжът й се
облякъл набързо и излязъл да провери какво се случва, а тя останала вкъщи с детето.
Свидетелката позвънила на съпругата на ответника да провери дали са будни, ако спят, да ги
събуди, но не можала да се свърже; тогава видяла, че последната е навън и чака пожарната.
Свидетелката през цялото време стояла на прозореца, ако стане нещо по-сериозно, да изведе
детето от вкъщи. Видяла, че първо паднала постройката на И.. Обяснява, че от прозореца не
се виждала цялата къща, а само част от покрива; виждала се предимно бараката на ищеца и
част от бараката на ответника, която се падала по-назад. Заявява, че в началото само в частта
на ищеца се виждал огън. След това постройката на ищеца изгоряла, а част от тази на
ответника се запазила – останали част от детската стая и барбекюто. Излага, че е влизала в
жилището на ответника преди пожара и знае, че се отоплявали с камина. Не била виждала
самата камина, защото тя била в спалнята, но знае, че с въздуховоди се отоплявала цялата
къща. Не знае кой е правил камината. Сочи, че в дома на ищеца не е влизала, но е
разговаряла с наемателите му и от тях знае, че имали проблем с тока, че инсталацията била
слаба и бушоните постоянно падали. Не е общувала с ищеца. Едва след пожара разбрала, че
има дъщеря – никога не била виждала в дома му да влиза жена. Не знае дали ищецът е
гледал пчели, не е виждала кошери.
14
От показанията на свидетеля Р.Я.Р., без родство и дела със страните, се установява, че
същият не познава ищеца, а ответникът е клиент, в чийто дом в с. Тополи е изграждал
камина преди 7-8 години. Сочи, че камината е била марка „Прити“, закупена от
специализиран магазин на същата фирма, като въздуховодите също са били закупени от
специализиран магазин за такива и свидетелят ги е монтирал. Обяснява, че камината е от две
части: горивна – където гори огънят и се отвежда в комина, и отоплителна – с въздуховоди,
отвеждащи нагретия въздух до помещенията. Подчертава, че това са две автономни и
разделени части в системата, като горенето няма нищо общо с отоплението. Изтъква, че
въздухът, който протича през въздуховода, е съпоставим с въздуха на климатика, като е
невъзможно да се развие температура, която да провокира пожар. Сочи, че въздуховодът е
сертифициран за 250˚С, а температурата на протичащия през него въздух е не повече от 70-
80˚С. Свидетелят сочи, че се занимава с монтиране на камини повече от 20 години. Заявява,
че преди да се пусне камината в експлоатация, задължително се прави изпитание,
неколкократно, в течение на 2-3 дни, за да се види как работи. Изтъква, че камината няма
нужда от профилактика. Излага, че няколко дни след като чул за пожара, посетил обекта на
ответника и установил, че коминът – там, където е свързал камерата с димоотвода, и същият
е изолиран с вата – бил абсолютно здрав. Направил извод, че оттам пожар не е възможно да
е протекъл. Не знае дали в самия комин е имало следи от силно нагряване и пожар. При
посещението му направило впечатление, че в имота на съседа на ответника, на земята, има
части от много стари кабели – рекордоман, така се казвали навремето, преди повече от 50-60
години. Дори попитал ответника дали тези кабели са от неговата къща и последният му
отговорил, че не са. Свидетелят обяснява, че от въздуховодите на камината не може да
възникне пожар, тъй като при температурата на въздуха в тях не може да се възпламени и
хартия. От самото тяло на камината вътре в помещението – също, тъй като камерата е
изолирана със специална вата и се вентилира с решетки. Пояснява, че въздуховодите са
цели, единствено където има разклонения са със специални разклонители – със скоби,
алуминиева лента и допълнително изолирани със специална вата. Сочи, че не е необходимо
да бъде извършвано почистване на тези въздуховоди, същите са сертифицирани и
предназначени единствено и само за такава дейност. Изтъква, че той допълнително под тях
слага вата, като въздуховодът е двойно изолиран – алуминий, вата, пак алуминий - и от
външната страна същият е буквално със стайна температура. Сочи, че не знае каква е
гаранцията на камината.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Според ППВС №4/1975 г., когато вредите са настъпили от неспазване на
техническите правила за безопасност, или от човешко действие, или от необезопасяване,
отговорността е по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД. В настоящия случай ищецът в
депозираната уточняваща искова молба е посочил, че пожарът е възникнал в обитаваната от
15
ответника постройка от проявена небрежност при ползване на необезопасена печка на
твърдо гориво. Наведени са твърдения за виновното поведение на ответника, а не за
ползване на вещ със скрит недостатък или с такъв недостатък, който е невъзможно да бъде
отстранен. Отговорността би се основавала на чл. 50 от ЗЗД, ако вредите са произлезли от
вещта и са в резултат от свойствата на самата вещ, без виновно поведение при ползването й.
Отговорността по този член би била налице и когато не съществува пълна възможност за
обезопасяване на вещта. Такива твърдения не са въведени от ищеца, поради което
неоснователно се явява релевираното във въззивната жалба възражение относно
неправилното определяне на правната квалификация на предявените претенции.
Според т. 1 от горецитираното Постановление, отговорност за непозволено
увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез
свои виновни действия или бездействия. За да бъде ангажирана деликтната отговорност на
ответника, е необходимо да бъдат налице всички елементи от фактическия състав, а именно:
противоправно поведение, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение. Субективният елемент – вината, се предполага
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което в условията на пълно и главно доказване от страна
на ищеца следва да бъдат установени обективните елементи от състава на деликта.
Причинната връзка не се предполага, а следва да бъде установена, при условие на пълно и
главно доказване, като тежестта за това лежи отново върху ищеца.
Съдът намира, че от анализа на събрания по делото доказателствен материал, част от
който многобройните проведени експертизи, не може еднозначно и категорично да се
установи конкретна причина за възникване на пожара, както и мястото му на възникване,
нито твърдяната груба небрежност на ответника. Няма категорични доказателства, че
пожарът е причинен от действия/бездействия от страна на последния. В този смисъл не са
налице доказателства относно източника на причинения пожар. Фактът, че постройката на
ответника се намира непосредствено до тази на ищеца и че ответникът е използвал камина
като средство за отопление в процесния ден, не е достатъчен да обоснове наличие на
противоправно поведение от негова страна, което да се намира и в причинно-следствена
връзка с настъпилите вреди. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС, съгласно която
причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана - Решение № 243 от
10.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2010 г., III г. о., ГК.
Изложеното обосновава извод за липса на предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника; ищецът не е провел пълно и главно доказване на елементите
на фактическия състав на нормата на чл. 45 от ЗЗД.

Предвид горното, ищцовите претенции подлежат на отхвърляне, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Относно съдебно-деловодните разноски:
16

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна. Същата, въз
основа на списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие, претендира
такива в размер на 1400,00 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение.

По възражението за прекомерност:

Съдът намира направеното от процесуалния представител на ищеца възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна за неоснователно, тъй
като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261946 от 14.06.2021 г., постановено по гр.д. №
10068/2019 г. по описа на РС - Варна, XXXIХ състав.

ОСЪЖДА ИВ. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Тополи, общ. Варна, обл.
Варненска, да заплати на М. СТ. КР., ЕГН **********, с адрес: с. Тополи, ул. „Райко
Панчелиев“ № 19А, сумата от 1400,00 лева (Хиляда и четиристотин лева), представляваща
сторени във въззивното производство съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско
възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС на Република България.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17