М О Т И В И към НОХД № 4871/2010
г.
Съдебното
производство е образувано по обвинителен акт на Бургаската районна прокуратура
против С.А.Д. с
обвинение по чл.196 ал.1,т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
В съдебно заседание представителят на Бургаската
районна прокуратура поддържа обвинението и пледира за наказание лишаване от свобода за срок от пет
години при строг режим в затвор.
Защитниците на подсъдимия пледират за налагане на
наказание с приложение на чл.55, ал.1 т.1 от НК, като на Д. се определи наказание лишаване от свобода под
минимума, предвиден в закона от две години лишаване от свобода.
Алтернативно се пледира за наказание към минимума от две години лишаване от
свобода.
Подсъдимият Д. не се явява в съдебно заседание. Същият след като не е
намерен на посочения от него адрес е бил обявен с телеграма за общодържавно
издирване и въпреки положените усилия на органите на полицията до датата на
съдебното заседание не е открит. Не е изпълнено определението на съда, с което
на подс. Д. мярката за неотклонение е променена от „домашен арест” в „задържане
под стража”. Съдът прие, че са налице основанията на чл.269, ал. 3, т. 1 и т. 2
от НПК и производството и делото бе разгледано в отсъствието на подсъдимия.
Съдът след като се съобрази със събраните и проверени в хода на съдебното
производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност приема за
установени следните обстоятелствата.
І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Пострадалата И.Б.Я. /Илиева/ живеела в
апартамент в новострояща кооперация, находящ се в гр.Бургас, к-с "Меден
Рудник", бл.399, ет.5, ап.30. След деянието пострадалата приела бащиното
си име, а именно – И.. Входната врата на кооперацията не се заключвала, поради
извършващите се строителни дейности по отделните апартаменти. Вечерта на
04.06.2010 година посетила магазин "Плюс" с автомобила си. След като
се прибрала у дома закачила дамската си чанта на закачалката в коридора. От нея
извадила единствено портмонето си съдържащо и лични документи. На 05.06.2010 година около 11,30 - 12,00 часа използвала мобилния си
телефон марка „Самсунг D 980”,
който впоследствие оставила до огледалото в коридора. В този период от време изпратила
дъщеря си да отиде при баща си. Свид. Илиева заедно с майка си - Снежана
Молдова излезли на терасата на апартамента. Терасата се намирала в посока
противоположна на входната врата на апартамента. През терасата видяла как
дъщеря й се качила в колата на баща си. След което заедно с майка си останали на
терасата около един час да си говорят. Свид. Илиева не е напускала дома си, но
не си спомня дали след като изпратила
дъщеря си заключила входната врата.
По същото това време около обед подсъдимият Д. се разхождал в района на
кооперациите в близост до боровата горичка на ж.к.”М.рудник”. Той влязъл в
кооперацията, в която се намирал и дома на пострадалата И.. Качил се на петия
етаж. Видял притворена входната врата на апартамента на И. и решил да влезе
вътре. Влязъл в коридора и от там взел дамската чанта и мобилния телефон марка
„Самсунг D 980” на
свид. И.. Д. видял двете жени да стоят на терасата, които не го забелязали. След
като взел чантата и телефона веднага излязъл от апартамента. Пресякъл бул. ”Захари
Стоянов” и се насочил към боровата горичка. В горичката решил да види
съдържанието на дамската чанта. В нея се намирали следните вещи: 1 (един) брой
USB-устройство, марка “HP” 4 GB на стойност 45,00 лева (четиридесет и пет
лева), 1 (един) брой USB-устройство-1 GB на стойност 15,00 лева (петнадесет
лева), 1 (един) брой USB-устройство - 2 GB на стойност 20,00 лева (двадесет
лева), 1 (един) брой мобилен телефон, марка “Samsung D 980” с ИМЕЙ №
354401/02/300884/2 и 354402/02/300884/0 ведно с 1 (един) брой черен кожен калъф
с надпис “Samsung” и 2 броя СИМ карти /
1 (един) брой СИМ карта на фирма “Виваком” с телефонен номер 087/ 836 273
и 1 (един) брой СИМ карта на фирма
“Мтел” с телефонен номер 088/ 7606 591/ на обща стойност 441,99 лева
(четиристотин четиридесет и един лева и деветдесет и девет стотинки), 1 (един)
брой карта-памет 128 МB, марка “Нокия” на стойност 4,23 лева (четири лева и
двадесет и три стотинки) или всичко на
обща стойност 562,22 лева и сумата от
850 евро в копюри по 100 евра и 1 по 50 евро. Стойността на дамската чанта от
изкуствена кожа е на стойност 36,00 лева (тридесет и шест лева). Подсъдимият Д.
взел телефона и парите, а дамската чанта изхвърлил в горичката с намиращите се
в нея вещи. Д. ***. В мобилния апарат поставил СИМ карта с № 0899/499385, която
карта е регистрирана на сестра му –С. А. Х.. Ползвал телефона с поставената в
него карта до 12.06.2010 година, след което
го продал на свид. Й.А.Щ. за сумата от 90 лева. Банкнотите евро подсъдимият
обменил и похарчил за лекарства на майка си и храна.
Пострадалата И. около 17,30 - 18,00
часа на 05.06.2010 г. търсейки мобилния
си телефон, за да се обади по него, установила, че липсва телефона и дамската й
чанта. За случилото се свид. И.
уведомила дежурния на Четвърто РУП гр.Бургас.
Съгласно заключението на
назначената по делото оценъчна експертиза стойността на противозаконно отнетите
от Д. вещи към датата на деянието - 05.06.2010 година е 562,22 лева.
От приложената по делото справка от БНБ(л.54) е
видно, че 1 евро се е равнявало на
1,95583 лева или левовата равностойност на 850 евро възлиза на 1662,46 лева.
Общата стойност на откраднатите вещи и пари е
2224,68 лева (две хиляди двеста двадесет и четири лева и шестдесет и осем
стотинки).
С протокол за доброволно предаване от -
07.07.2010 година свид. Щ. е предал на
разследващия полицай телефон марка “Samsung D 980” с ИМЕЙ №
354401/02/300884/2 и 354402/02/300884/0, ведно с един брой черен кожен калъф с
надпис “Samsung” и един брой карта-памет 128МВ марка „Нокия”.
С разписка същите вещи са върнати
на пострадалата И..
Описаната фактическа
обстановка се приема на основание събраните и проверени в хода на съдебното производство
доказателства чрез следните доказателствени средства:
От показанията на свидетелката И.Б.
Илиева се установява, че на 05.06.2010 година от апартамента й е извършена
кражба на дамска чанта с посочените по-горе вещи и 1 брой мобилен телефон
„Самсунг D 980” и сумата от 850 евро. Кражбата е извършена в периода от 12.00 до
15.00 часа. Свидетелите Д.Й.Б. и А.Я.К. свидетелстват, че пред тях подсъдимият Д.
е признал за извършената кражба, посочил е жилището, от което е отнел чуждите
вещи, както и мястото, където е изхвърлил чантата. Двамата свидетели посочват,
че Д. е продал мобилния телефон на свид. Й.Щ. *** за сумата от 90.00 лева.
Същият свидетел е предал добровлно на разследващия полицай мобилния телефон марка
„Самсунг D 980”,
черен калъф и карта памет /л.28 от ДП/. Показанията
на свидетелите Илиева, Б. и К. кореспондират с показанията на свидетелите Й.А.Щ.,
А. К.
К., както и с фактите, отразени в протокола за доброволно предаване. От
показанията на свид. Щ. е видно, че той действително е закупил от подс. Д.
мобилен телефон марка „Самсунг D 980”,
откраднат от свид. Илиева, който впоследствие е предал доброволно на
разследващия полицай с протокол за доброволно предаване.
Фактите
установени чрез горепосочените доказателствени средства кореспондират изцяло с
обстоятелствата, изложени от подс. Д. при разпита му в качеството на обвиняем в
хода на досъдебното производство /л. 16 от ДП/. Тези обяснения бяха приобщени
към доказателствения материал на основание чл. 279, ал. 2, вр. чл. 279, ал. 1,
т. 2 от НПК, тъй като обясненията подс.С.Д. е дал в присъствието на защитник. Д.
е описал как е проникнал в апартамента на И. през незаключената врата е влязъл
в коридора, взел дамската й чанта и мобилния й телефон марка „Самсунг D 980”. Впоследствие изхвърлил
чантата с намиращите се в нея вещи. За себе си взел само банкнотите в евро и
мобилния телефон. Различие съществува
единствено относно факта на сумата евро в банкноти, за които Д. заявява, че са
били 750 евро, а свидетелката Илиева твърди, че са 850 евро. Съдът възприема за
достоверни показанията на свид. И., тъй като няма основание да се съмнява в
нейната безпристрастност. Същата добросъвестно е изложила всички обстоятелства,
които са и били известни, докато твърденията на подс. Д. съдът счита за защитна
реакция, целяща да намали стойността на причинените с деянието вреди.
ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
От
установените по делото факти съдът приема, че подсъдимият С.А.Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. „а” от НК, като на 05.06.2010 г. в гр. Бургас, от апартамент № 30,
находящ се в к-с „Меден Рудник”, бл. 399, ет. 5 при условията на опасен рецидив
отнел чужди движими вещи и пари на обща стойност 2224,68 лева, от владението на
И.Б. Илиева, ЕГН ********** ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои.
От обективна страна подсъдимият Д. е осъществил признаците на престъплението кражба. Той е отнел чужди
движими вещи от владението свидетелката И.Б. Илиева,
без нейно съгласие. Подсъдимият е прекъснал владението на собственика на
вещите и е установил своя, трайна
фактическа власт върху отнетите предмети.
Подсъдимият
Д. е извършил престъплението при условията на опасен рецидив,
тъй като е осъждан за тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от
свобода от една година. Със споразумение от 24.09.2007 година по НОХД №
4079/2006 година, на Софийски районен съд, подс.Д. е осъден на една година лишаване
от свобода. Тази присъда е основание за квалификация на престъплението, предмет
на настоящото дело, като извършено при условията на опасен рецидив по смисъла
на чл. 29, ал.1, б.”а” НК.
Престъплението
е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК.
Той е съзнавал обстоятелствата от обективната страна на престъплението, а
именно, че отнема чужди движими вещи без съгласието на владелеца им.
Подсъдимият е съзнавал обстоятелството, че върши престъплението при условията
на опасен рецидив, тъй като го е осъществил след като е изтърпял ефективно
наказание за лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление от общ
характер.
Подсъдимият
Д. е действал с намерение да присвои чуждите вещи,
което обстоятелство се доказва от факта, че след кражбата мобилният телефон е
продаден на свид. Щ. част, а паричната сума е изхарчена.
Съдът оправда подсъдимия С.А.Д. за това, че
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 е извършено при
условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК. Посочените в
обвинителния акт осъждания по НОХД № 4079/2006
година, на Софийски районен съд и НОХД № 199/2010 година на Бургаския районен
съд са за деяния, извършени преди да е имало влязла в сила присъда за кое да е
от тях. Деянията са извършени съответно на 08.07.1999 година и на 19.07.1999 година,
а присъдите са влезли в сила на 24.09.2007 година и на 11.03.2010 година, т.е.
налице е реална съвкупност. Съгласно ІІ т.2 /относно опасния рецидив/ на Постановление
№ 2/1970 г. на ВС не следва да се квалифицира, като опасен рецидив по чл.29,
ал.1, б. „б” от НК, когато присъдите се намират в съотношение на реална
съвкупност.
ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО
Съдът наложи на подсъдимия С.А.Д. наказание в размер на шест години лишаване от свобода, което постанови
на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг” режим,
в затвор.
При определяне на наказанието съдът съобрази отегчаващите
отговорността обстоятелства, като взе предвид многократните осъждания на
подсъдимия – общо 11 присъди за тежки умишлени престъпления от общ характер без
това осъждане, което е квалифициращо обстоятелство за опасния рецидив.
Подсъдимият е изтърпял предходното си наказание на 30.05.2010 година, видно от
свидетелството му съдимост /л.20 от ДП, стр.2/. Настоящото престъпно деяние е
извършено на 05.06.2010 година, т.е. шест дни след като е изтърпял наказанието
си. Това обстоятелство води до извода, че наложените на подсъдимият наказания
не са изиграли своя превъзпитателен ефект. Спрямо него следва да се наложи
по-строга санкция за да може наказанието да въздейства предупредително на
подсъдимия. Съдът счита, че следва да се акцентира върху тази част от
специалната превенция по чл. 36 от НК, която предвижда отнемане на възможността
на осъдения да върши други престъпления. За това съдът прецени, че Д. следва да
бъде лишен от свобода за по-дълъг период от време и определи наказанието около
средния размер предвиден в чл. 196, ал.1, т.1 от НК. При индивидуализацията на
наказанието съдът съобрази и процесуалното поведение на подсъдимия, което е
доказателство, че у него не е настъпила никаква промяна в посока на спазване на
законите и добрите нрави. Подсъдимият двукратно не изпълни взетите спрямо него
мерки за неотклонение „Подписка” и „Домашен арест”, задължаващи го да не
променя местоживеенето си, да се явява на всяко призоваване за съдебно
заседание. Неспазването на процесуалните норми също сочи за пренебрежително
отношение към законите на страната.
При определяне на наказанието съдът взе предвид и генералната
превенция, според която по-строгото по размер наказание наложено на лице,
извършило престъпление при условията на опасен рецидив би следвало да
въздейства предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото.
Съдът осъди подс. С.А.Д. да заплати на И.Б.
Илиева сумата в размер на 1778,46 /хиляда седемстотин седемдесет и осем лева и
четиридесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди вследствие извършеното от подсъдимия деяние, ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието – 05.06.2010 година. В резултат
на деянието на Д. гражданската ищца е претърпяла имуществени вреди, които са в
пряка причинна връзка с извършеното от Д.. Налице е непозволено увреждане,
което Д. следва да обезщети като заплати посочената по-горе сума.
Накрая
съдът се занима и по въпроса за разноските, като осъди подсъдимият С.А.Д. да заплати в полза на Държавата,
сумата от 71,14 лева, представляваща дължимата държавна такса върху уважения
граждански иск, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимия да заплати
в полза на Държавата направените по делото разноски в размер на 90.00 лева.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Верно с оригинала! П.М.