№ 28
гр. Варна, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Д.а
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора С. В. К.
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Наказателно дело за
възобновяване № 20243000600421 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Постъпило е искане от осъдения В. Г. Д., чрез защитник адв. М. Д. от ВАК, за
възобновяване на наказателното производство по НОХД №1970/2020г. на Районен съд -
Варна и ВНОХД № 455/2024г. на ОС Варна, като решението по него следва да бъде
отменено. Счита се, че са налице основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и 2 от НПК, тъй като е
налице неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални
нарушения при постановяване на въззивното решение, с което първоинстанционната
присъда е била потвърдена. Иска се отмяна на решението и признаване на подсъдимия за
невинен, или в условия на алтернативност, връщане на делото на прокурора,
първоинстанционния или въззивния съд с указания по приложение на закона.
В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането се поддържа от защитника.
Поставен е акцент върху допуснато изключително съществено процесуално нарушение, а
именно приетото от районния съд наличие на фактическа грешка в обвинителния акт,
изменило обвинението, въвеждайки фигурата и позволявайки участие в съдебното
производство на различно пострадало лице. Възразява се и по приложението на
материалния закон, като съдилищата са приели извършителство посредством препредаване
на думи от подсъдимия до служителка на фирмата, и от нея към управителя на дружеството,
с което била осъществена измамливата цел. Твърди се липса на мотиви, като в съдебните
актове не е посочено въз основа на какви доказателства е прието, че подсъдимият е
извършил това деяние и не са обсъдени посочените от защитата доказателства.
Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането
за неоснователно. Намира, че няма нарушения, с които да са засегнати правата
на осъдения и да бъдат разглеждани като съществени. Правилно е обозначено
1
наличието на фактическа грешка. Относно доказателствата, които са събрани
и оценени от първоинстанционния и въззивния съд, прокурорът счита, че
подробно са били преценени и обсъдени от двете инстанции. Мотивите на
двата съдебни акта намира за непротиворечиви и обосноваващи по безспорен
и категоричен начин деянието на подс. Д.. Прокурорът счита, че законът е бил
правилно приложен и не са били допуснати съществени процесуални
нарушения по чл. 348 ал. 1 от НПК.
Осъденото лице поддържа становището на защитника си и иска делото
да бъде възобновено.
Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваните
присъда и въззивно решение съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и
за да се произнесе, съобрази следното:
С присъда от 07.03.2023г., постановена по НОХД № 1970/20г., Районен
съд гр. Варна признал подсъдимия В. Г. Д. за виновен в това, че през периода
от м. април 2019 г. до 13.06. 2019 г., в гр. Варна, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил и подържал заблуждение у СТ.А.М., че е собственик
на фирма „Инвест Инженеринг 777" ЕООД гр. Шумен и ще достави 22700 кг
метални кухи профили, за сумата 25957.80 лв. и с това причинил на
представляваното от СТ.А.М. дружество „Астрейд Варна" ЕООД имотна вреда
в размер 20018.40 лв. Съдът преценил, че действайки по описания начин
подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на състав на
престъпление по чл.209, ал.1 от НК, оправдавайки го частично по
обвинението деянието да е продължавано престъпление по чл. 26 ал. 1 от НК.
С приложение на чл.54 ал.1 от НК на подс. Д. било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, отложено на
основание чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години, считано от
влизане на присъдата в сила. С присъдата бил частично уважен предявеният
от гр. ищец „Астрейд - Варна“ ЕООД гр. Варна граждански иск за сумата
15018.40 лв., представляваща имуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва от довършване на деянието -
13.06.2019 г., до окончателното плащане, като предявеният иск в частта до
претендирания размер от 20018.40 лв. бил отхвърлен. На Д. били възложени
разноските на гражданския ищец за процесуално представителство, таксата по
уважения граждански иск и деловодните разноски.
Присъдата била обжалвана от защитника на подсъдимия с искане за
отмяна и постановяване на нова, с която подс. Д. да бъде оправдан, а
гражданският иск отхвърлен. Въззивното производство протекло по ВНОХД
№ 455/24г. на Окръжен съд гр. Варна. С Решение № 217/05.09.24г. присъдата
била потвърдена изцяло на основание чл. 338 от НПК. Решението на ВОС е
извън кръга на подлежащите на касационна проверка и с оглед нормата на чл.
412 ал. 2 т. 1 от НПК присъдата влязла в законна сила на 05.09.24г.
2
С оглед на изложеното, съставът счете, че искането е подадено в
законоустановения шестмесечен срок, считано от постановяване на
въззивното решение на 05.09.2024г., от легитимирано лице - изрично
упълномощен защитник на оправомощения осъден, при конкретизация на
касационното основание, срещу присъда на РС и решение на ОС, постановено
като въззивна инстанция, непроверени по касационен ред, поради което е
допустимо. Разгледано по същество се явява неоснователно по следните
съображения:
І. По възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения.
1. Становището на защитата на осъдения за неправилно проведена
процедура по чл. 248 а от НПК, не може да бъде споделено.
В диспозитива на първия обвинителен акт, внесен в РС Варна на
28.05.2020г., прокурорът посочил, че подс. Д. възбудил и поддържал
заблуждение у СТ.М. и с това му причинил имотна вреда в размер на 20 018,
40лв. Съгласно обстоятелствената част на акта, М. бил управителят на
дружеството, с което подс. Д. водил преговори и поел ангажимент за доставка,
от банковата сметка на което получил парични средства, и по която след
призоваването му в полицията внесъл определени суми.
В проведеното на 04.08.2020г. разпоредително заседание на
първоинстанционния съд защитникът адв. Д. пледирал, че в ДП е допуснато
съществено процесуално нарушение и между обстоятелствена и диспозитивна
част на обвинителния акт има противоречие, което затруднява подсъдимия да
разбере в какво е обвинен, доколкото пострадалият – физическо или
юридическо лице (ЮЛ), е неустановен и не е равнозначно дали щетата е
причинена на М. или на съответно ЮЛ. Прокурорът от РП посочил, че е
допусната фактическа грешка, която може да бъде отстранена в съдебното
производство. Първоинстанционният съд приел, че фактическите твърдения в
обстоятелствената част на акта са еднозначни, не възпрепятстват подсъдимия
да разбере кому се твърди, че е причинил имотна вреда, но за прецизност
следва да се отстрани очевидната фактическа грешка в диспозитива,
изразяваща се в посочването на управителя и собственик на „Астрейд Варна“
ЕООД като лице спрямо което е причинена имотна вреда, вместо
действително ощетеното ЮЛ - „Астрейд Варна“ ЕООД. Съдът на основание
чл. 248 а ал. 1 от НПК определил на РП Варна 7-дневен срок за отстраняване
на установената фактическа грешка. Определението било обжалвано от
защитника на подсъдимия и било проведено ВЧНД № 945/2020г. на ОС Варна.
С определение № 596/28.08.2020г. въззивната инстанция констатирала, че
междувременно прокурорът е внесъл нов обвинителен акт, и че пострадалият,
ощетено ЮЛ „Астрейд Варна“ ЕООД е конституиран с определение на ВРС от
3
10.08.2020г. Напълно са били споделени изводите, че в първия обвинителен
акт е била допусната фактическа грешка, с отстраняването на която, за
подсъдимия няма неясноти и неточности, които да възпрепятстват
възможността му да научи в какво е обвинен. Съдът е счел, че по делото не е
допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение и определението
от 04.08.2020г. следва да бъде потвърдено.
След връщане на делото в РС Варна, на 01.09.2020г. е проведено
съдебното заседание, по което е било обсъждано обвинението по внесения на
06.08.2020г. обвинителен акт, в диспозитива на който било посочено, че
имотната вреда е причинена на представляваното от М. дружество - „Астрейд
Варна“ ЕООД. Подсъдимият заявил, че разбира обвинението. След
провеждане на първоинстанционното съдебно производство по същото
обвинение е постановена и разглежданата присъда.
На тази процесуална основа могат да бъдат изведени следните
съображения:
Становището по искането за възобновяване, че обвинението, предявено
на подсъдимия в ДП, и това по внесения обвинителен акт следва да са
идентични и в противен случай е допуснато съществено процесуално
нарушение, е неправилно.
Значима е разликата между привличане към наказателна отговорност с
постановлението по чл. 219 ал. 1 от НПК, и повдигане на обвинение – чл. 46
ал. 1, чл. 242 ал. 1, чл. 246 ал. 1 от НПК, с обвинителен акт, внесен в съда.
Актуални са задължителните указания по ТР № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. №
2/2002 г., ОСНК на ВКС, независимо от промяната в процесуалния кодекс,
съгласно които: „Обвинението за извършено престъпление от определено
лице се повдига от страна на държавния обвинител пред съда органа,
компетентен да се произнесе по въпросите на виновността и наказанието със
стабилен акт… Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото
и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване. Валидно за
наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението,
формулирано в обвинителния акт. На предварителното производство се
повдига обвинение, предназначено да определи най-общ, първоначален,
"работен" предмет на доказване по делото… прокурорът може сам да вземе
решение да внесе обвинителен акт в съда за същото, еднакво или по-леко
наказуемо престъпление, когато липсва съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението. … Посочването на престъплението, в
което лицето се обвинява, и на наказателния закон, по който се привлича като
обвиняем, също са задължителни реквизити на постановлението за повдигане
на обвинение. Не е логично обаче информацията, която в този момент
обвиняемият получава, за да научи в какво се обвинява, да бъде еднаква по
обем с информацията, която би получил от обвинителния акт, ако такъв бъде
съставен от прокурора след завършване на предварителното производство. …
Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза
4
пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния
акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване
от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в
него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване
и осъществяване на правото на защита. Затова изискванията към
съдържанието му, посочени в чл. 235 НПК, са значително по-големи от
изискванията към постановлението по чл. 207 НПК.“. Без да бъде
преповтаряно, константно се приема в съдебна практика, че при повдигането
на обвинение прокурорът може да се отклони от посоченото в
постановлението за привличане, може да добави или редуцира съдържание,
може да детайлизира или обобщи фактическите елементи, попълващи
рамката, съгласно която ще протече съдебното производство. Следователно,
допустимо е диспозитивите на постановлението за привличане към
наказателна отговорност и на обвинителния акт да се различават.
Процедурата по чл. 248 а от НПК е била насочена към отстраняване на
пропуска да се конкретизира свид. М. като собственик и управител на
ощетеното ЮЛ. Безспорно в обстоятелствената част на първия обвинителен
акт е имало достатъчно фактически твърдения, които при изготвяне на втория
са намерили синтезиран израз в разширяването на диспозитива с посочване на
качеството на свид. М.. Не е бил въведен нов факт, който да затрудни правото
на защита, да налага допълнителни усилия за изграждане на защита или да
измени недопустимо първоначалната рамка. След внасяне на новия
обвинителен акт на 06.08.2020г. подсъдимият е заявил, че разбира
обвинението и в продължение на множеството съдебни заседания до
последното на 07.03.2023г. е оспорвал отделни негови елементи.
Претендирането на защитата, че провеждайки процедура по чл. 248 а от
НПК, вместо да бъде прието, че е налице отстранимо съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК, първоинстанционният съд
е допуснал особено съществено процесуално нарушение, е несъстоятелно. И
двете процедури биха довели до един и същ резултат – посочването в
диспозитива на качеството на свид. М. като управител на дружеството, на
което е причинена имотна вреда. Единствената разлика е в процесуалното
време, което би било отнето, за постигане на този резултат. Прилагането на
процедурата по чл. 248 а от НПК, въведена от законодателя именно за
предотвратяване на необосновани подновявания и забавяния в ДП, е било
подходящо в конкретния случай. След отстраняване на фактическата грешка
подсъдимият е имал възможност и пред първата, и пред въззивната инстанция
да се защитава по едно и също обвинение, като в максимална степен се е
възползвал от принципите на състезателност и равнопоставеност в главната
фаза на процеса по чл. 7 ал. 1 от НПК.
Акцентът в настоящото искане – да се върне делото на прокурора,
обвързан с чл. 249 ал. 2 вр. чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК, е незаконосъобразен. На
първо място, спорът дали е налице отстранимо съществено процесуално
нарушение в ДП е приключил по ВЧНД № 945/2020г. на ОС Варна с
5
определение № 596/28.08.2020г. На основание чл. 249 ал. 3 от НПК въззивната
инстанция е разгледала и двете хипотези, и е установила, че процедурата по
чл. 248 а от НПК е правилно инициирана. На следващо място, обвързваща е
забраната по чл. 248 ал. 3 от НПК по отношение на преразглеждането на
твърдения за допуснати в ДП процесуални нарушения. На поредно място,
правомощията едно съдебно производство да бъде върнато директно на
прокурора са изключително ограничени, извън реда по чл. 249 ал. 2 от НПК, за
който съдилищата не са намерили основание в конкретното производство,
такова действие би се изискало по чл. 287 ал. 2, чл. 288 ал. 1, чл. 335 ал. 1 от
НПК – каквито предпоставки по делото не са налице. И на последно място, в
производството по гл. 33 от НПК правомощията по чл. 425 ал. 1 от НПК не
включват връщане на делото на прокурора.
2.Оплакванията за неправилно формирано вътрешно убеждение по
анализа на доказателствата са по същество становища за недоказаност на
авторството на осъдения в извършването на инкриминираното му
престъпление. Поради това и съставът намира за необходимо да отбележи, че
те касаят необоснованост на съдебния акт, извън касационните основания по
чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което не може да е предмет на проверка и в
производството по гл. 33 от НПК. В настоящото производство не могат да
бъдат приети нови фактически положения, а извършваната проверка е в
рамките на установените от решаващите съдилища факти. В този смисъл е и
трайната практика на ВКС на РБ, напр. Решение № 20 от 21.01.2009 г. на ВКС
по н. д. № 608/2008 г., III н. о Решение № 21 от 11.02.2013 г. на ВКС по н. д. №
2309/2013 г., III н. о., Решение № 23 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. №
1759/2014 г., III н. о. и др.
Настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на
съда по същество. Подлежи на проверка само правилността на подхода при
формиране на вътрешното убеждение във връзка с оценката на
доказателствата и при изпълнение на задълженията за обективно, всестранно
и пълно изследване на обстоятелствата по делото. По разглежданото дело не
са допуснати нарушения на процесуалните правила при проверката и
оценката на доказателствените източници. При извеждане на значимите за
обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия
обстоятелства са спазени изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от
НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение
законосъобразността на процеса по формиране убеждението на двете редовни
инстанции.
Постигната е обективност и максимална балансираност в процеса на
събиране и оценка на доказателствата, без да бъдат поставени в центъра на
разсъжденията показанията на свид. М. и Х., като бъдат игнорирани
обясненията на подсъдимия. Важно е да се посочи, че в анализа на
съдилищата основно място имат писмените доказателства по делото – писмо
6
по електронна поща, фактура, товарителница, банкови книжа, и тяхната
интерпретация от назначената в съдебното производство експертиза. На
страните са били предоставени всички гаранции за упражняване на
процесуалните права, като РС Варна е обособил оптимална изчерпателност
при изясняване на подлежащите по чл. 102 от НПК факти и обстоятелства,
позволило на въззивния съд да обсъжда надлежно формирана доказателствена
основа.
3. Като продължение на изводите по предходния пункт, въпреки
претенцията на защитата за липса на мотиви, съставът счита, че в мотивите
към присъдата подробно и съобразено със стандартите на съдебната практика,
са изложени съображения по всеки от фактическите пунктове в хронологията
на действията на подсъдимия. Изведени са несъмнени и последователни
изводи по правната страна на деянието, като внимателно са били обсъдени
защитната теза на подсъдимия и доказателствата, имащи характер на косвени
– като например, действията на 13.06.2019г. и последващото превеждане на
общо 5000лв. по сметката на ощетеното ЮЛ. Не следва да се пренебрегва
фактът, че първоинстанционният съд е бил обективен и е подходил прецизно,
оправдавайки подсъдимия по чл. 26 ал. 1 от НК, свеждайки престъпната
дейност до едно деяние, а не до серия, обхваната от института на
продължаваното престъпление.
В решението на въззивната инстанция е бил проведен собствен анализ
на установените факти, като не са били надценени едни доказателства за
сметка на други, извършена е проверка на достоверността на
доказателствените средства при спазване на необходимата процесуална
техника. Изложени са собствени съображения, в достатъчен обем, съобразено
и с практиката на ВКС да се препраща към установени фактически положения
вместо да се преповтарят в акта на въззивната инстанция. С това не е
допуснато нарушение, тъй като ВОС е бил конкретен по отношение на
изводите си кои доказателства кредитира, обсъдени са обясненията на подс.
Д., писмените доказателства и експертизата. Всеки от приетите за доказани
факти е отнесен към съответен признак на престъпния състав. Убедително е
очертана безпротиворечива и стабилна съвкупност, която обосновава
правната квалификация на извършеното престъпление, включително
времевите му рамки. В самостоятелен дял на решението са били изложени
подробни аргументи по депозираните от защитата на подсъдимия възражения.
С оглед на изложените съображения съставът намира, че оплакванията
за допуснати особено съществени процесуални нарушения по чл. 422 ал. 1 т. 5
вр. чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК са неоснователни.
ІІ. По отношение на становището за съществени нарушения при
7
прилагане на материалния закон с признаването на подсъдимия за виновен за
деяние, което не е извършил, и възприемането от съдилищата на екзотично
извършителство посредством препредаване на думи от подсъдимия през
служител на фирмата до управителя на дружеството, съставът счете следното:
Действително в мотивите си ВРС и в решението си въззивната
инстанция са приели, че договарянето по сделката не е проведено лично
между подс. Д. и свид. М. в качеството му на разпореждащо се лице с активите
на „Астрейд – Варна“ ЕООД, а е осъществено опосредствено, като свид. Х. е
уведомявала свид. М. за казаното й от подсъдимият и е предавала обратно на
последния взетите от свид. М. решения. В искането за възобновяване се
подчертава, че подсъдимият няма никакво отношение към факта, как същата е
представяла реалната ситуация на управителя на дружеството, който сам
твърди, че свид. Х. го е подвела и впоследствие престанала да е служителка в
дружеството.
В доктрината и съдебната практика не са изключения случаите на
посредствено извършителство, когато деецът, посредствен извършител,
действа чрез друго лице – което не знае, не е достигнал възрастта да бъде
наказателноотговорен субект или не е в психическа годност да разбере, че
деецът си служи с него за постигане на определен престъпен резултат. Сходно,
в конкретното производство, се установява, че след първоначалния контакт
със свид. Костова, подс. Д. е провел комуникация със свид. Х., служител на
„Астрейд – Варна“ ЕООД – чрез която е предложил да осигури определеното
количество стока срещу по-ниска от пазарната цена, представяйки се за
управител на „Инвест Инженеринг - 777“ ЕООД. На нея е разказал за склада
си в Русе, предал е банковата сметка, по която да се получат парите за стоката,
обяснявал й за забавянето на доставката, поради отпуските и т.н., като е
изграждал една невярна представа за себе си и възможностите си да
осъществи доставката, напълно съзнавайки, че тя не е лицето, което взема
решения. Нейното фактическо участие е обосновано от мястото й в
йерархията на дружеството и невъзможността на подсъдимия да установи
пряк контакт с управителя. Участието й като посредник е било обективно и
необходимо на действащия посредствен извършител, тъй като тя е била
натоварена с изпълнение на подобни задължения в качеството си на служител
на свид. М.. Реално тя е предала на управителя на "Астрейд - Варна" ЕООД
подробностите, съобщени й от подсъдимия без да се отклони от клаузите на
обещаната от него доставка.
Неоснователно е съмнението на защитата, че е била предадена друга
информация, различна от изявленията на подсъдимия и подвеждаща
управителя. Съвкупността от доказателства очертават извод, че свид. Х. е
съобщила на свид. М. казаното й от подсъдимия и е имала поведение,
зададено от Д., несъзнавано опосредяващо постигането на целите му да
измами управителя и да получи парите по неосъществимата сделка.
8
Свидетелката не би могла да знае, че подсъдимият действа недобросъвестно,
че не разполага с възможности да осъществи сделката, че не договаря с
доставчици, нито извършва плащания към тях. Параметрите по сделката,
които тя е съобщила на свид. М., не са били измислени от нея или в
отклонение на уверенията на подсъдимия. Пряко писмено доказателство за
обратното е писмото по електронна поща от 08.05.2019г., с което подсъдимият
е потвърдил доставката в срок и е поискал втората част от сумата.
Формираното от подсъдимия измамливо обещание е било предавано чрез
служителката към свид. М., чийто решения са били важни за постигане на
имущественото разпореждане. Тя е имала поведение, рутинно следващо
сключването на поредната сделка на дружеството, като индивидуалните й
представи са били манипулирани от подсъдимия и са съответствали на
поставените от него условия. Доказателствата по делото не установяват тя да
е променила факти и обстоятелства в процеса на комуникация с която и да е от
двете страни по сделката, да е имала каквато и да е инициатива или
самостоятелна обработка на твърдяното от подс. Д. за възможностите му като
търговец. Получаването на фактурата по сделката в "Астрейд - Варна" ЕООД е
било прието и обработено в съответствие с установената практика, без да е
могло да бъде известно, че същата фактура №1 от 30.04.2019 г. с посочен
доставчик „Инвест Инженеринг - 777“ ЕООД за стоката 22770 кг кв. профил
80/40/2 с цена 25957.80 лв,, не е била предадена на обслужващата дружеството
счетоводна кантора „Джи Ай Акаунт“ ООД и не била отразена в съставения от
счетоводителя хронологичен дневник, въпреки че на 09.05.2019г. цената по
тази фактура била изцяло платена и постъпила по банковата сметка на
търговеца. Никой от "Астрейд - Варна" ЕООД, най-малко свид. Х., е могъл да
знае, че банковата сметка не е била използвана до момента на първото
плащане по сделката и че веднага след получаването им парите са били
теглени на каса. Проверката на твърдението, че подс. Д. е управител и
собственик на „Инвест Инженеринг - 777“ ЕООД, която според защитника на
осъденото лице е била задължителна, би установила, че дружеството има друг
управител и собственик, но едва ли би променила желанието на свид. М. да
закупи материалите на по-ниската и изгодна за неговото дружество цена,
обещана от подс. Д.. Фигурата на търговския пълномощник и/или фактически
упражняващия търговската дейност на определено дружество не е
изключение, като предприеманите от него действия ангажират личната му
отговорност, както е прието и в указанията по т. 3 от ТР № 4/12.03.2016г. И в
случая, Д. е бил активната страна, поддържал е комуникацията, посочил е себе
си като лицето за контакт и в писмената кореспонденция, фактически той е
движил сделката от страна на „Инвест Инженеринг - 777“ ЕООД.
Правилно въззивния съд е обобщил изводите си по приложимия
материален закон. Към момента в който Д. се е представил като собственик и
управител на "Инвест Инженеринг -777" ЕООД, имащ складова база в гр.
Русе, и възможност да осигури на "Астрейд - Варна" ЕООД доставка на
метални профили на много по-ниска от пазарната цена, той е знаел, че не е
9
собственик и управител на това търговско дружество и няма такава ресурси –
материални, технически, логистични. Нещо повече, нямал е намерение реално
да изпълни поетите задължения, а е използвал неверните обещания и
уверения като инструмент да извлече имуществена облага от разпореждането
на свид. М.. Съзнателните прояви на Д. - предхождащи, съпътстващи и
последващи сделката, разкриват предварително обмислена и организирана
дейност по въвеждане и поддържане в заблуждение на представляващият
"Астрейд-Варна" ЕООД свид. М.. Стоката, получена на 13.06.2019г. не е била
доставена от "Инвест Инженеринг -777" ЕООД, а от друго дружество –
„Металснаб“ Русе, разкриващо от една страна пренебрежението на Д. към
документалното отразяване на търговския оборот, а от друга – било
използвано за поддържане на заблуждението, че сделката ще бъде изпълнена,
въпреки неспазването на обещания срок до 29.05.2019г. Следва да се отбележи
и, че след сезирането на полицията от страна на свид. М., Д. е предприел
действия, но не такива по изпълнение на доставката, която е дължал.
Внесената на два пъти парична сума, общо в размер на 5000лв., е с посочено
от него правно основание “частично изплащане по фактура №1 от Инвест
Инженеринг - 777” – без по същата фактура от него да е дължимо някакво
плащане. След приспадане, подробно отразено в съдебните актове, са
уточнени параметрите на реално причинената на "Астрейд-Варна" ЕООД
имотна вреда.
В решението на въззивния съд са били разгледани и обсъдени
наведените и пред настоящата инстанция основни възражения на защитата по
приложението на материалния закон. Без да се навлиза в проверка на
обосноваността на присъдата и потвърждаващото я въззивно решение, е
достатъчно да се посочи, че съдилищата са изложили законосъобразен
коментар на спецификите на действията на осъдения Д., отличаващи
извършеното престъпление от случаите на неизпълнение на сключени
граждански договори и неуредени търговски отношения. Измамливите
намерения, обективно реализирани от осъдения спрямо ощетеното ЮЛ, са
изяснени чрез класическите за този вид престъпления - изначална липса на
възможности за изпълнение на уговореното; бързината при разпореждането с
получената двукратно цена по сделката, постъпваща в неизползвана до
момента банкова сметка; действия като пълномощник на свързани помежду си
неразвиващи търговска дейност дружества, затрудняващо разкриването на
реалните намерения и действия на осъдения; липсата на документация;
поддържане на създаденото измамливо убеждение; непрекъснати
непроверими оправдания на забавянето на изпълнението към представителите
на ощетеното ЮЛ.
Съобразявайки изложеното, съставът счете, че правилно и
законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на осъденото лице
за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Обективната фактическа основа
правилно е довела до оправдаване по обвинението за продължавано
престъпление по чл. 26 ал. 1 от НК, като датата на получаване на частичната и
10
некачествена доставка 13.06.2019г., РС Варна е отнесъл към съставомерни
действия по осъществяване на обективния признак поддържане на
заблуждението у представителите на ощетеното ЮЛ. Материалният закон е
приложен правилно. Не се установява касационно основание по чл. 348 ал. 1 т.
1 от НПК, което да обосновава възобновяване на производството по чл. 422 ал.
1 т. 5 от НПК и чл. 425 от НПК.
Искането на молителя за отмяна на осъдителните съдебни актове и
неговото оправдаване е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките
на чл. 425 ал. 1 т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК и съгласно фактическите
положения по присъдата лицето не е осъдено за несъставомерно деяние.
Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК,
Варненският апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Г. Д. за
възобновяване на наказателното производство по НОХД №1970/2020г. на
Районен съд - Варна и ВНОХД № 455/2024г. на ОС Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11