№ 19929
гр. С., 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110122816 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от „В. С. С. срещу
„Би Енд Джи Кредит“ ООД.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между страните по делото е сключен договор за паричен заем
с № ****09.05.2023г., по силата на който на ищеца, в качеството на
кредитополучател е предоставена главница в размер на 400 лв. В чл. 9, ал. 1 от
договора било предвидено, че искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за
което се дължи сума в размер на 115.14 лева или 29% от размера на
главницата. С оглед изложеното ищецът счита, че тази клауза е
неравноправна, поради което е и нищожна, на основание чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати сума в размер на 29% за
услуга, която не е извършена. Същевременно счита, че въпросната клауза не е
индивидуално уговорена, съгласно нормата на чл. 146 ЗЗП. Предвид
гореизложеното намира предявения иск за основателен и доказан.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна.
Счита иска за неоснователен като в тази връзка посочва, че ищецът при
сключването на договора се съгласил с посочената клауза като същевременно
същата не е неравноправна.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът не се явява и не се
представлява. От процесуалния му представител е постъпила молба с която
сочи, че поддържа предявения иск, като сочи, че единствената цел на
атакуваната клауза от договора е да заобиколи огранияченията по чл. 19, ал. 4
ЗПК. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.
1
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в проведеното
о.с.з.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявен е от В. С. С. срещу „Би Енд Джи“ ООД иск с правно основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от
сключен между страните договор за паричен заем с № ****09.05.2023 г., като
противоречаща на закона и накърняваща добрите нрави.
За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи
по делото при условията на пълно и главно доказване противоречие на
цитираната клауза от ДПК, с императивни правни норми, предвидени в ЗПК, а
при условията на евентуалност – накърняване на добрите нрави.
С изготвения проект за доклад по делото, обективиран в Определение №
26025/25.06.2024 г. – обявен за окончателен, без възражения, съдът е отделил
като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните
по делото фактът, че между страните е сключен договор за паричен заем с №
****09.05.2023г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца
сумата от 400.00 лева – главница.
Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит
(ДПК) по смисъла на чл. 9 ЗПК. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, са
нарочно посочени, императивно установени реквизити, които ДПК следва да
съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за усвояването
му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски.
Видно от съдържанието на чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит с №
****09.05.2023г., вр. т.7.3. от раздел V на ОУ, страните са договорили и
предоставянето на услуга „Бързо разглеждане“ на искането за кредит (до 2
часа в рамките на работното време), срещу такса в размер на 115,14 лв., която
сума също е разделена на равни части и добавена на месечните вноски,
съобразно погасителен план.
Съгласно чл. 5 от ДК, размерът на кредита е 400 лв. при ГПР 42,10% и
годишен лихвен процент 36,29%, като сборът от главница и възнаградителна
лихва в общ размер на 443,40 лв. е разсрочено за плащане на 6 бр. равни
месечни вноски от по 73,90 лв. След като бъдат прибавени вноските за таксите
„Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ (чл. 9, ал. 2 ДПК), общият
размер на задължението възлиза на сумата от 731,22 лв., като съгласно
погасителния план следва да бъде изплатено на 6 бр. равни месечни вноски от
по 121,87 лв. всяка.
Настоящият съдебен състав намира, че т.нар. услуга „Бързо
разглеждане“, представлява действие свързано с усвояването на кредита,
2
поради което процесната договорка противоречи на разпоредбата на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
поради което и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК същата е нищожна, само на това
основание.
На следващо място, размерът на възнаграждението, дължимо за
цитираната допълнителна „услуга“ е сума, която увеличава с 29% размера
на дълга по кредита и очевидно цели единствено огромно по размер
увеличение на печалбата за предоставения от кредитора заем в размер на 400
лв. Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че процесната уговорка,
е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. В случая е налице
недобросъвестно договаряне/поведение от страна на финансовата институция,
която демонстрира грубо проявление на неравноправно третиране спрямо
икономически по – слабата страна. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата
на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи
на повелителни норми на закона, както и на добрите нрави (вж. т. 3
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК). В
случая е налице значителна и явна нееквивалентност на насрещните
престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави на
осн. чл. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Не на последно място, съдът констатира, че процесната сума
представляваща цена за (бързо) разглеждане на искането за кредит, т.е. за
извършване на действие по усвояване не е включена в ГПР. В случая ГПР по
кредита е определен в размер близък до максимално, предвидения в чл. 19, ал.
4 ЗПК, поради което уговарянето на допълнителни суми, свързани с
усвояването и обслужването му, безспорно води до определяне на ГПР,
многократно надвишаващ предвидения в закона, като по този начин заобикаля
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С помощта на кредитен калкулатор
(https://www.calculator.bg/1/crediten_gpr.html), съдът констатира, че при
включване на цитираната такса (без такса „Динамично плащане“), размерът на
ГПР възлиза на 258,53% Предвид това и доколкото, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на ЗПК, е нищожна на осн. чл. 21, ал. 1 на същия закон, такава се явява и
настоящата договорка по ДК за предоставяне на „Бързо разглеждане на
искането за кредит“.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква и единствено за
ищеца. Такива се претендират, съобразно списък по чл. 80 ГПК в общ размер
на сумата от 1880 лв., от която 80 лв. – д.т. и 1800 лв. – адв. възнаграждение,
изплатено изцяло в брой, съобразно представен ДПЗС. Доколкото насрещната
страна не е възразила по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, то съдът не следва да
извършва преценка за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение,
3
поради което посочената сума следва да бъде възложена в тежест на ответника
по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД по
предявения иск от В. С. С. срещу „Би Енд Джи“ ООД, клаузата на чл. 9, ал. 1
от сключен между страните договор за паричен заем с № ****09.05.2023 г.,
като противоречаща на закона и накърняваща добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Би Енд Джи“ ООД, ЕИК
****, с адрес: със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „Н. № 25, ет. 5, да
заплати на В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Ш.“ № 4, вх. 4, ап.
24, сумата от 1 880 лв. (хиляда осемстотин и осемдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4