Решение по дело №226/2020 на Административен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№202

гр. Перник, 05.06.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Перник, касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура - Перник, прокурор Росица Ранкова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 226 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В.Г.М.,***, против решение № 109 от 17.01.2020г. на Районен съд – Брезник, постановено по АНД № 90 по описа на съда за 2019г. С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 19-1158-003664 от 26.09.2019г. на началник група в сектор  "Пътна полиция" (СПП) към Областна дирекция на Министерство вътрешните работи (ОД на МВР) – Перник, с което на В.Г.М., за извършено административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 461, т. 1 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 (двеста и петдесет) лв.

Недоволен от решението на Районен съд – Брезник,  В.Г.М. го обжалва с доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди, че при постановяването му не са взети предвид всички обстоятелства и доказателства. Пледира, че към момента на извършване на проверката от контролните органи не е имал сключена задължителната застраховка “Гражданска отговорност” (ГО), тъй като преди “документите” за това да му бъдат издадени, на съпругата му й е прилошало и се е наложило да я откара в болницата по спешност, поради което не е могъл да се снабди със същите. Искането към касационния съд е да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован,  се явява. Поддържа касационната жалба и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата, редовно уведомен за касационната жалба, не депозира отговор срещу същата. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник, дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства.

В пределите на извършената касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С НП № 19-1158-003664 от 26.09.2019г. началник на група в сектор „ПП“  към ОД на МВР–Перник, е наложил на В.Г.М. административно наказание “глоба” в размер на 250 (двеста и петдесет) лв. за това, че на 15.08.2019 г. в 11:35 часа в гр. Брезник, на път II-63, като е управлявал собствения си лек автомобил “***” с рег. № РК **** АТ – МПС, регистрирано на територията на Република България и неспряно от движение, без във връзка с притежаването на това превозно средство да е сключил задължителната застрахова ГО на автомобилистите, е осъществил състав на административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 461, т. 1 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Брезник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 90 по описа на съда за 2019 г., като НП е потвърдено. За да постанови обжалвания съдебен акт районният съд е приел от фактическа страна за безспорно установено, като съответно доказано, отразеното в съставения за процесното нарушение акт, каквато фактическа обстановка е възприета за безспорна и от наказващия орган. От правна страна районният съд е приел процесното административнонаказателно производство за водено от компетентни органи, за проведено съобразно процесуалните правила – без допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. Актът и НП са приети за съставени на законовите изисквания форма и с реквизитите, установени в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и издадени от компетентни лица. Обратните твърдения на жалбоподателя в тази посока са оценени като неоснователни.

При извършената проверка относно приложението на материалния закон първоинстанционният съд е приел, че установените по делото, посредством приобщените доказателства, релевантни факти покриват всички обективни и субективни елементи от състава на административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 461, т. 1 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като последният, като собственик на превозното средство не е изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка ГО.

При извършената проверка за законосъобразност, съответно справедливост на наложеното административно наказание за извършеното административно нарушения решаващият първоинстанционен състав е приел същото  за съобразено с разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като на основание чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН освен за валидността и допустимостта на решението, за съответствието му с материалния закон следи и служебно.

 

Касаторът навежда доводи за постановяване на съдебния акт без да са взети предвид всички обстоятелства и доказателства, което съдът възприема като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Твърдението е неоснователно.

Съдебното решение е постановено в процесуално законосъобразно производство, а изводите на решаващия първоинстанционен състав са съобразени с приложимия, вкл. материален закон.

При постановяването на съдебния акт са събрани необходимите и достатъчно доказателства, въз основа на тях е изследвана всестранно и пълно фактическата обстановка, а изводите по фактите кореспондират с доказателствата по делото. В тази връзка без основание, тъй като не сочи доказателства за установяване на касационните основания за обжалване – наличие на непреодолима пречка да разполага към момента на извършване на  проверката със съответния валиден застрахователен договор,  жалбоподателят твърди, че при постановяване на решението не са взети предвид доказателствата, приобщени по делото.

Решението на районния съд е съответно и на приложимия закон.

Правилни са изводите на решаващия състав за проведено процесуално законосъобразно административнонаказателно производство, без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото за защита на наказаното лице, тъй като съобразени са съответните разпоредби на ЗАНН, касателно компетентност на органите, водещи производството, образуване и водене на производството и сроковете за това, обективиране на процесуалните действия в съответните акт за установяване на нарушението и наказателно постановление с необходимите форма и реквизити, връчване на същите, съответно непрепятстване възможността за реализиране правото на защита.

Решението на районния съд е съобразено и с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, договор за застраховка “ГО” (задължителна по силата на разпоредбата на чл. 461, т. 1 от КЗ) е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като това изискване не забранява и на всяко друго лице, различно от собственика на МПС, да сключи застрахователния договор. Със санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ неизпълнението на задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, посредством предвиждането на административно наказание, е въздигнато в административно нарушение.

По делото пред районния съд е доказано безспорно, че касаторът, в  качеството му на собственик на процесното МПС, на 15.08.2019 г. към 11:35 часа, в гр. Брезник, не е бил сключил застрахователен договор за ГО във връзка с притежаването на това МПС, регистрирано на територията на държавата и неспряно от движение.

По делото е безспорно, че такъв договор е сключен след извършване на проверката. По делото не са ангажирани доказателства за наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, в случая твърдяната спешна необходимост от посещаване на лечебно заведение. Представена единствено е застрахователна полица, доказваща сключване на договор за застраховка ГО 22 мин. след установяване на нарушението. Това обстоятелство от една страна не се явява смекчаващо отговорността, тъй като изпълнението на задължението е постфактум на извършената проверка и установената липса на договор, както и не обуславя неизпълнението на задължението, поради възникнала непредвидена или спешна ситуация, обективно препятстваща изпълнението на задължението.

Във връзка с горното районният съд е приложил правилно материалния закон, що се отнася до административното нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 461, т. 1 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ. Предвиденото наказание за това административно нарушение е фиксирано в нормата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ  – глоба в размер на 250 лева, като нито административнонаказващият орган, нито съдът, могат да определят различен размер на установеното в закона административно наказание.

Предвид всичко изложено настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдебният акт ще да бъде оставен в сила.

Разноски не се претендират, поради което и не се присъждат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 109 от 17.01.2020г. на Районен съд–Брезник, постановено по АНД № 90 по описа на съда за 2019 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

                            ЧЛЕНОВЕ:/п/

 

                                               /п/