Р Е
Ш Е Н
И Е
София., ......................
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, IV въззивен състав, в открито заседание на деветнадесети
април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. А.
АНДРЕЙ Г.ЕВ
При участието на секретаря Татяна Асенова и прокурора
Нина Янева, като разгледа докладваното от съдия Папазян
ВНОХД № 1469 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 03.04.2017г., постановена по НОХД №
11418/2012г., СРС, НО, 97-ми състав е
признал подс. Б.Ж.В. за виновен в това, че на
24.04.2012г. в гр. София, като
съизвършител с неустановено лице чрез използване на техническо средство е
направил опит да отнеме чужди движими вещи – кабели на обща стойност 301,60лв. от
владението на К.О.А.без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини,
поради което на основание чл. 195, ал.1, т.4, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр.
чл.55, ал.1 т.1 от НК го е осъдил на три месеца „лишаване от свобода“, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от три години. С
присъдата е зачетено времето, през което е задържан с мярка за неотклонение
задържане под стража.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият В. е осъден да заплати направените по делото разноски.
Срещу присъдата е постъпила жалба
от защитника на подсъдимия В. – адв. П.Г. – САК, в
която се излагат доводи, че последната е неправилна, постановена при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Според защитата първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл. 303 от НПК, доколкото е постановил осъдителна присъда, без обвинението да е доказано
по безспорен и категоричен начин. Застъпва се тезата, че присъдата е
незаконосъобразна и необоснована, защото почива на фактическа обстановка,
изложена в обвинителния акт, която обаче не кореспондира със събраните по
делото доказателства. Твърди се още, че по делото не са събрани нито преки,
нито косвени доказателства за съпричастността на подсъдимия към извършеното
деяние. По делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба, в което се
твърди, че съдът е извършил превратен и фрагментарен анализ на събраните по
делото доказателства, при който неоснователно не е дал вяра на показанията на
св. Попов, като е изградил фактическите си изводи преимуществено на показанията
на свидетелите А., М.и К.. Според защитата неоснователно контролираната
инстанция е оценила обясненията на подсъдимото лице единствено като защитна
теза. Посочва се също, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал протокола за доброволно предаване
на един брой джобно ножче, като е приел за установено, че последното е било
намерено у подсъдимото лице, независимо от факта, че видно от съдържанието на
протокола в последния не е наличен подписа на подсъдимия и предвид фактическата
липса на вещественото доказателство. Застъпва се тезата, че заключителният
извод на съда, че подсъдимото лице е осъществило вмененото му деяние,
категорично не кореспондира с установената по делото фактическа обстановка,
респективно със събраната доказателствена съвкупност. Твърди се, че съдът
неоснователно не е извършил преценка за наличие на малозначителност на случая
по смисъла на чл.9 от НК, доколкото съгласно заключението на приетата по делото
експертиза, стойността на процесните кабели е в размер на 9.00 лева и предвид
чистото съдебно минало на подсъдимото лице. С жалбата и допълнението към нея се
иска отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият
В. да бъде признат за невиновен в извършване на вмененото му престъпно деяние.
В разпоредително съдебно заседание от 30.03.2018 г.
въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняването на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, с оглед на което не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят
на СГП намира първоинстанционния съдебен акт за правилен и законосъобразен като
моли да бъде потвърден.
Защитникът на подсъдимия В. – адв.
Г. моли обжалваната присъда, като незаконосъобразна и неправилна, да бъде
отменена. Изразява становище, че е изложил подробно доводите си в допълнението
към въззивната жалба, като моли съда да се съобрази с тях.
В правото си на лична защита подсъдимият В. се
придържа към казаното от защитника си. В предоставената му възможност за
последна дума изразява съжаление за извършеното, като заявява, че не е знаел,
че върши нещо незаконно. В заключение моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, изложените от страните доводи и възражения, и след като въз
основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност,обоснованост
и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, както и от способите за
приобщаването им. Без да променя съществено изводите на районния съд, СГС
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.Ж.В., с ЕГН ********** е роден на *** ***,
българин, български гражданин, живущ ***, със средно образование, неженен,
безработен, неосъждан.
Към инкриминираната дата (24.04.2012г.) свидетелят К.О.А.бил
управител на дружество за доставка на интернет „Л.Н.БГ“ ЕООД. На същата дата
около обяд получил сигнал посредством системата за мониторинг на мрежата, че в
блок 219 в ж.к. „Младост 2“ е спряло подаването на интернет. Свидетелят А.
заедно с колегата си св. Н. М. се отзовали на сигнала, като на място
установили, че кабелите са изрязани и трябва да се поставят нови. Когато
стигнали до автомобила си установили, че
не разполагат с достатъчно на дължина кабели, поради което се наложило да се
върнат обратно до офиса им, находящ се в бл. 231 в
ж.к. „Младост 2“. В момента, в който
пристигнали в офиса видели, че подаването на интернет сигнала на този адрес
прекъснал. По тази причина свидетелят К.А., заедно с колегите си Н.М.и Б. З.К.
се качили на покрива на блока, за да установят какво е причинило проблема. На покрива на блока те заварили две
лица от мъжки пол. Едното от двете лица – подсъдимият Б.В., режело кабелите за
интернет с нож и ги прибирало в чувал. Когато видял, че приближават хора подсъдимият
В. направил опит да побегне, но си ударил главата в една стойка за антена, като
бил задържан от свидетелите А. и К.. Другото лице успяло да избяга. Свидетелите А. и К. се
свързали с органите на полицията и след пристигането им слезли пред входа на
блока заедно с подсъдимия Б.В., като със себе си свалили от покрива и чувала с
нарязаните кабели. Свидетелят М.останал на покрива на блока, за да възстанови
мрежата.
На мястото на сигнала се отзовали полицейските
служители Г.Д.К.и В.С.К.– назначени като
ПП 155-2 за времето от 17.00ч. до 19.00ч. След пристигането си последните
установили на мястото лицата К.О.А.и Б. З.К.. Те им обяснили, че са заварили на
покрива на блока 231 в ж.к. „Младост“ при проверка на причината за прекъсване
на интернет връзката в блока, лице което режело кабелите за интернет и ги
слагало в чувал. При проверка на самоличността на задържаното от свидетелите А.
и К. полицейските служители установили,
че е именно подсъдимият Б.Ж.В.. Последният бил задържан, като при обиска у него
било открито джобно ножче с десет сантиметрово острие.
Съгласно
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство оценителна
експертиза стойността на вещите, за които е направен опит да бъдат отнети от
подсъдимия Б.Ж.В. и неустановено по делото лице, представляващи предмет на
инкриминираното престъпно посегателство, а именно 280 метра кабел тип FTP САТ5Е
4x2x0,5 бял на цвят на стойност 0,70 лв. на метър с обща стойност 196 лв.; 148
метра кабел тип UTP САТ5Е ССА 4x2x0,5 бял на цвят на стойност 0,45 лв. на метър
на обща стойност 66,60 лв.; 65 метра кабел тип REPOTEC TYPE CM24AWG бял на цвят
на стойност 0,60 лв. на метър на обща стойност 39 лв., към датата на извършване
на деянието възлизала сумарно на 301,60 лева.
Както фактическите констатации, така и правните изводи
на районния съд се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, доколкото
същите почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото
доказателства – обясненията на подсъдимия В., показанията на
свидетелите С.П.П., К.О.А., Н.М.М.и
Б. З.К. (частично допълнени с показанията на свидетеля от досъдебното
производство), В.К., Г.К.(в това число показанията на свидетелите депозирани от
тях в хода досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им на съответното процесуално основание), показанията на поемните лица – Е.В., П.В.; приобщените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие от 24.04.2012г., ведно с фотоалбум (лист 124 - 126), протокол
за оглед на веществени доказателства, разписка за връщане на веществени
доказателствени средства от 02.07.2012г., справка за съдимост на подсъдимия Б.Ж.В.;
заключенията
на оценителна експертиза и допълнителна съдебно-оценителна експертиза.
Първоинстнционният съд е изпълнил задължението си за
обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическите обстоятелства,
включени в предмета на доказване, като е извел възприетото по фактите от
надлежно събран доказателствен материал, след неговия анализ, при спазване на
правилата на формалната и житейска логика. В мотивната част на обжалваната
присъда контролираният съд е изложил ясни и мотивирани съображения кои
доказателствени източници кредитира и кои не, с които настоящият съдебен състав
изцяло се съгласява.
Във връзка с горното въззивният съд намира за правилно
решението на първата инстанция да постави в основата на фактическите си изводи
показанията на свидетелите К.А. (управител на дружество за доставка на интернет
– „Л.Н.БГ“ ЕООД, собственик на вещите, предмет на деянието), Н.М.и Б. К., от които
по безспорен начин се установява времето, мястото, авторството и механизма на
извършване на инкриминираното деяние.
В показанията си свидетелите дават еднопосочна доказателствена информация относно
факта, че на 24.02.2012г. около 12:00 часа при качването им на покрива на блок 231
в ж.к. „Младост“ 2 са заварили подсъдимия
Б.В. и неустановено по делото лице. Свидетелите А. и К. посочват пред съда, че
са възприели пряко как подсъдимото лице прибира нарязани кабели за интернет в чувал,
а от показанията на свидетеля М.се установява, че подсъдимият не само е прибирал
кабелите в намиращия се до него чувал, но преди това ги режел с нож. В
показанията си свидетелите А. и М.дават сведения и относно конкретната причина
за качването им на покрива на блока, а именно спирането на интернет сигнала в
офиса им. Разгледаните показания въззивният съд оценява като последователни,
логични и непротиворечиви, поради което намира за правилно решението на
контролираната инстанция да им се довери. От своя страна кредитираните от съда
показания кореспондират с показанията свидетелите Г.К.и В.К.(полицейски
служители към 07 РУП на СДВР към инкриминираната дата), отзовали се на мястото
на инцидента, в отговор на получения сигнал за съдействие от страна на
свидетеля А.. С оглед естеството на работата на свидетелите според въззивния
съдебен състав е обяснима липсата на спомен относно конкретната дата и време на
инцидента. Констатираните непълноти в изложеното от свидетелите пред съда,
законосъобразно са били отстранени от страна на СРС чрез приобщаването по реда
на чл. 281 от НПК на показанията им от досъдебната фаза на процеса. От
показанията на свидетелите, дадени пред съда, допълнени с изложеното от тях пред
орган на разследването, се установява факта, че последните са се е отзовали на
мястото на инцидента след получен сигнал за рязане на кабели на покрива на бл.
231, вх. „В“ в ж.к. „Младост 2“, както и че при
пристигането им на процесното място са намерили свидетелите К.А. и Б. К., както
и лице установено при проверка като подсъдимият Б.В., което според свидетелите режело кабели за доставка на
интернет и ги събирало в чували. От показанията на свидетелите се установява и обстоятелството,
че след задържането на подсъдимото лице при извършения му обиск у последния е било
намерено джобно ножче с десетсантиметрово острие, изцяло в съответствие с изложеното
от свидетеля М., който посочва, че пряко е възприел рязането на кабели от
страна на подсъдимия В.. В тази връзка
въззивната инстанция намира за нужно да отбележи, че независимо от факта, че
процесното веществено доказателство – нож не е налично по делото (по делото е получен
отговор от
07 РУ - СДВР, от който става ясно, че с протокол за доброволно предаване от
дата 24.04.2012г. обвиняемият Б.Ж.В. е предал като веществено доказателство 1
брой джобно ножче, което е описано в протокола, но предвид липсата на стая, в
която да се съхраняват веществените доказателства, иззети по всички досъдебни
производства и предвид, че в протокола не е описано дали вещественото
доказателство е било запечатено в плик с картон серия и номер, то към настоящия
момент същото не би могло да бъде индивидуализирано и предоставено в съдебно
заседание), а протоколът, с които е приобщен по делото не е подписан от страна
на подсъдимото лице, с оглед на което следва да бъде изключен от
доказателствената съвкупност, то от показанията на свидетелите К.и К.по безспорен
начин се установява, в подкрепа на обвинителната теза, че такъв нож в
действителност е бил намерен у подсъдимия непосредствено след неговото
задържане.
Независимо от факта, че част от показанията на полицейските служители са с
характер на производни доказателства, тъй като пресъздават разказаното им от
страна на свидетелите А. и К., доколкото същите изцяло потвърждават изложената
от свидетелите очевидци хронология на събитията, относно извършеното инкриминирано
деяние, като се потвърждават и от останалите ангажирани доказателствени
източници, въззивният съд подобно на първата инстанция ги възприе с доверие.
С оглед доказателствената стойност на разгледаните по-горе свидетелски
показания въззивната инстанция намира за правилен крайния извод, формиран от
първостепенния съд, че ангажираната по делото доказателствена съвкупност
доказва по категоричен начин извършеното инкриминирано деяние и участието на
подсъдимото лице в него.
Настоящият съдебен състав, от друга страна, констатира, че заявените от свидетелите
обстоятелства не се опровергават по убедителен начин от дадените от подсъдимото
лице обяснения, с които последният категорично отрича да рязал процесните
кабели, признавайки единствено, че само ги е събирал и то по молба на свой приятел,
частично подкрепящи се от показанията на разпитания по делото свидетел С.П..
При анализа на обясненията на подсъдимия В. въззивният съд отчете
двойствената им правна природа – като средство за защита и важно
доказателствено средство, необвързано със задължение за установяване на
обективната истина по делото, като ги подложи на критичен и внимателен анализ.
В настоящия случай въззивният съд констатира, че обясненията на подсъдимия, в
които последният дава сведения, че не е рязал процесните
кабели, а само ги е събирал по молба на свой приятел на име Г., се опровергават
убедително от кредитираните от двете съдебни инстанции показания на свидетеля М.–
пряк очевидец на деянието, който дава пряка доказателствена
информация за съпричастността на подсъдимия към рязането на въпросните кабели. От
друга страна, защитната версия на подсъдимото лице, че не е рязал процесните
кабели, а само ги е събирал, се оборва по категоричен начин от показанията на
свидетелите А., М.и К., съгласно които непосредствено след прекъсване на
интернет сигнала, последните са се качили на покрива, за да установят проблема,
като са заварили там подсъдимото лице. Предвид горното въззивният съд прие, че
обясненията на подсъдимия представляват защитна теза, която не е достоверно
отражение на действително случилите се събития.
При преценка достоверността на показанията на свидетеля С.П., , настоящият
съдебен състав намира, че показанията му обслужват единствено защитната позиция
на подсъдимия, с оглед на което, въведените с тях обстоятелства, не се
възприемат от съда при изграждане на фактическите му изводи.
Подобно на районния съд въззивната инстанция намира, че показанията на
свидетелите Е.В.и П.В. не допринасят за
изясняване на спорните по делото обстоятелства, а единствено доказват, че
свидетелите са участвали като поемни лица при извършения оглед на приобщените
по делото като веществени доказателства инкриминирани вещи. С оглед показанията
на свидетелите и съдържанието на процесния протокол (л.31 от ДП) въззивният съд
намери, че последният е изготвен съобразно изискванията на НПК, като
представлява годно доказателствено средство за отразените в него обстоятелства.
Констатация за съдебното минало на подсъдимото към датата на деянието, първоинстанционният съд правилно е извел въз основа на
приложената и приетата по делото справка за съдимост на подсъдимия В..
Въззивната инстанция кредитира изцяло и
възприема за достоверни данните, съдържащи се в прочетените и приети по делото
писмени доказателства и доказателствени средства (с изключение на протокола за
доброволно предаване, доколкото липсва подпис на лицето, предало вещественото
доказателство ).
По отношение на приложения по делото
протокол за доброволно предаване от 24.04.2012 г., съгласно който подсъдимото
лице е предало на разследващия орган джобно ножче с десетсантиметрово острие,
доколкото видно от самия протокол, последният е останал неподписан от страна на
подсъдимото лице, то протоколът, както беше посочено по-горе, следва да бъде
изключен от събраната по делото доказателствена съвкупност. Противно на
доводите на защитата горното обстоятелство не променя фактическите изводи на
съда, че у подсъдимото лице непосредствено след задържането му е било намерено
джобно ножче, доколкото процесното обстоятелство се установява по категоричен
начин от показанията на незаинтересованите от изхода на делото свидетели –
полицейските служители К.и К., извършили обиск на подсъдимото лице
непосредствено след задържането му на мястото на инцидента.
Като изготвени с нужното ниво специални знания, съдът
кредитира приетите по делото оценителни експертизи (основна и допълнителна). От
заключенията оценителната експертиза, изготвена в хода на досъдебното
производство, настоящият съдебен състав гради фактическите си изводи относно
единичната и общата стойност на инкриминираните вещи, доколкото видно от
материалите по делото към датата на извършване на инкриминираното деяние
процесните вещи са били в експлоатация, като са били годни за употреба. При
определяне на пазарната стойност на инкриминираните вещи вещото лице законосъобразно
е отчело 50 % амортизации на кабелите с оглед използването им по предназначение
през определен период от време. От допълнителната оценителна експертиза се установява
остатъчната стойност на кабелите към датата на направения оглед от страна на вещото
лице, която според въззивната инстанция не се включва в обстоятелствата, включени
в предмета на доказване по делото.
Въз основа на правилно възприетите фактически обстоятелства
районният съд е достигнал до верен извод, че подсъдимият В. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 18, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение, като на 24.04.2012г. около
12:00 в гр.София, като съизвършител с неустановено по делото лице чрез
използване на техническо средство – джобно ножче е направил опит да отнеме
чужди движими вещи – 280 метра кабел тип FTP САТ5Е 4x2x0,5 бял на цвят на
стойност 0,70 лв. на метър с обща стойност 196 лв.; 148 метра кабел тип UTP
САТ5Е ССА 4x2x0,5 бял на цвят на стойност 0,45 лв. на метър на обща стойност
66,60 лв.; 65 метра кабел тип REPOTEC TYPE CM24AWG бял на цвят на стойност 0,60
лв. на метър на обща стойност 39 лв., на обща стойност 301, 60 лв., всички вещи
на обща стойност 301,60лв. от владението на К.О.А.без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по
независещи от дееца причини – бил задържан от свидетеля К.О.А.Обект на
престъплението кражба са обществените отношения, които осигуряват нормални
условия за упражняване на правото на собственост върху движими вещи.
Изпълнителното деяние на кражбата се състои в самото отнемане на вещта,
изразяващо се в прекъсване на фактическата власт на владелеца без негово
съгласие, и установяване на своя фактическа власт. От субективна страна се
изисква намерение у дееца противозаконно да присвои вещта.
От обективна страна подсъдимият В. е направил опит да
прекъсне фактическата власт на собственика върху инкриминираните вещи, подробно
посочени по-горе, след което да установи свое владение върху тях. Опитът за
отнемането е направен без наличие на съгласие на владелеца, поради което се явява
противоправно. Безспорно е, че вещите се явяват чужди спрямо подсъдимото лице.
Законосъобразен е изводът на първата инстанция, че е
налице опит към кражба. Изпълнителното
деяние е останало в стадия на опита по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като
започнатото изпълнение на умишленото престъпление не е било завършено по независещи
от извършителите причини – подсъдимия В. и неустановеното по делото лице са
били установени на местопроизшествието от свидетелите очевидци, като
подсъдимият В. е бил задържан, а другото лице е успяло да избяга.
От обективна страна е налице и квалифициращото
престъпната дейност обстоятелство – деянието е извършено чрез използване на
техническо средство, каквото представлява намереното у подсъдимото лице джобно
ножче с десетсантиметрово острие. В тази връзка, противно на доводите на
защитата, настоящата съдебна инстанция намира, че процесното квалифициращо
обстоятелство се явява безспорно доказано независимо от изключения от
доказателствената съвкупност протокол за доброволно предаване и фактическата
липса на процесното веществено доказателство, доколкото от показанията на
свидетеля очевидец М.се извлича пряка доказателствена
информация за използвания от подсъдимия нож при осъществяване на инкриминираното
деяние, а от показанията на полицейските служители К.и К.се установява, че нож
със сходно описание в действителност е бил намерен у подсъдимия непосредствени
след неговото задържане.
Правилно е заключението на първоинстанционният съд, че
деянието е извършено от подсъдимият В. в съучастие с неустановено по делото
лице, като всеки от тях е участвал в осъществяването на самото изпълнително
деяние (съгласно показанията на свидетелите очевидци), с оглед на което следва
да бъдат определени като съизвършители по смисъла на чл. 20, ал. 2, вр., ал. 1 от НК.
От субективна страна – подсъдимият Б.В. е действал с
пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е
съзнавал, че при осъществяване на деянието участва заедно с неустановеното
лице, имал е представа, че предмет на престъплението са чужди движими вещи и
липсва съгласието на владелеца за отнемането. Подсъдимият е съзнавал
противоправния характер на стореното и е действал с намерение противозаконно да
присвои предмета на престъплението. Същевременно подсъдимият е имал представа и за
наличието на квалифициращото обстоятелство – използването на техническо
средство при осъществяване на деянието.
Доводите във въззивната
жалба за недоказан умисъл за кражба, а оттам и за съставомерност на деянието по
чл. 195 НК не намират опора в събрания по делото доказателствен материал и
следва да бъдат оставени без уважение като несъстоятелни. Аргумент в подкрепа
на горния извод се явява обстоятелството, че твърденията на подсъдимия, че не е
знаел, че върши нещо незаконно, доколкото единствено е събирал процесните
кабели по молба на негов приятел, се опровергават по категоричен начин от
показанията на свидетеля М., който лично е възприел подсъдимия да реже
кабелите, и с оглед факта, че интернет сигналът е спрял непосредствено преди
свидетелите А., К. и М.да се качат на покрива, а не в предходен момент, в
каквато насока са обясненията на подсъдимия.
Настоящият съдебен състав не намира за основателни
доводите на защитата на подсъдимия, че са налице предпоставки да се приеме, че
деянието, осъществено от подсъдимия, е явно малозначително, по смисъла на чл.
9, ал. 2 НК. За да е налице явно малозначително деяние, по смисъла на чл. 9,
ал. 2 НК, е необходимо същото, макар и формално да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, да не е общественоопасно или степента му на
обществена опасност да е явно незначителна. В конкретния случай, паричната равностойност
на предмета на противоправното посегателство съвсем не се явява незначителна,
доколкото противно на възраженията на защитата, от значение в конкретния случай
не е остатъчната стойност на кабелите към датата на извършване на огледа от
страна на вещото лице, изчислена съгласно заключението на допълнителната
съдебно-оценителна експертиза на 9 лева, а стойността на вещите към момента на
извършване на инкриминираното деяние, доколкото последните са били годни и са
използвани по предназначение, възлизаща в общ размер от 301.60 лева.
Деянието не се
явява малозначително и с оглед факта, че в резултат на него са било временно
прекъснато предаването на интернет на голям брой потребители на дружеството „Л.Н.БГ“
ЕООД, като по този начин са нарушени и други общественозначими права.
Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав
намира, че първостепенният съд е направил правилни и обосновани и правни изводи
за съставомерността, от обективна и субективна страна, на вмененото на подс. В. инкриминирано деяние.
За престъплението, за което подсъдимият е признат за
виновен, законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ в размер от една до
десет години.
При индивидуализация на наказанието районният съд в
мотивите си е преценил размера на наложеното наказание лишаване от свобода,
като е обсъдил и отчел, от една страна,
като смекчаващи вината обстоятелства относително невисоката стойност на вещите,
предмет на престъплението, младата възраст на подсъдимия към момента на
деянието, липсата на предходни осъждания и добрите му характеристични данни, както
и липсата на отегчаващи такива, като е определил наказание „лишаване от свобода“
за срок от три месеца (под минималния
размер, предвиден в санкционната част на чл. 195 от НК), прилагайки разпоредбата
на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Извършвайки самостоятелна преценка на релевантните за
индивидуализацията на наказанието обстоятелства, въззивната инстанция не се
съгласява с извода на СРС, че възрастта на подсъдимия към извършване на
деянието (31 години) може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство.
Въззивният съд не приема за такова и наличието на добри характеристични данни
по отношение на подсъдимия, предвид факта, че по делото не са ангажирани доказателства
в тази насока. Предвид горното според настоящия съдебен състав неправилно
първият съд е приел, че са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, обосноваващи приложението на чл. 55, ал. 1, предл.1-во
от НК. С оглед причините, поради които деянието е останало недовършено (в резултат
на внезапната поява на свидетелите А., М.и К.), въззивният съд намира, че не са
налице предпоставки за приложение на чл. 55 и по реда на чл. 58 б. „б“ от НК,
независимо от недовършеността на престъплението.
Предвид горното наложеното от районния съд наказание при
условията на чл. 55 НК в предвидения от закона минимум, а именно „лишаване от свобода“
за срок от три месеца, според настоящата инстанция се явява явно занижено,
доколкото липсва обаче съответен протест, то не са налице процесуалните
предпоставки за неговото увеличаване.
Въззивната инстанция се съгласява с изводите на
контролирания съд, като счита че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, доколкото подсъдимият е неосъждан към момента на извършване на престъплението,
определеното от съда наказание е в рамките до изискуемия 3-годишен срок на
наказанието „лишаване от свобода“ и най-вече за постигане целите на наказанието
и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпи
наказанието ефективно. Според въззивния съд приложението
на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години в необходимата степен би
осъществило адекватно и достатъчно интензивно репресивно и
възпитателно-поправително действие върху подсъдимия, поради което прие, че
действително не се налага откъсването му от нормалната социална среда.
Основателно, с оглед разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от НК от така наложеното наказание е приспаднато времето, през което подсъдимият бил
задържан с наложена мярка за неотколнение „задържане под стража“.
Обосновано, в съответствие с чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимият В. бил осъден да заплати направените по делото разноски.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема,
че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна. Изложените в жалбата, в
допълнението към нея и в съдебното заседание доводи на защитата в обратна
насока, са неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и коректно
изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон.
Така, при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 от НПК цялостна служебна проверка на атакувания
съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи
неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а
въззивната жалба – да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 03.04.2017 г.,
постановена по НОХД № 11418/2012 г.,
СРС, НО, 97-ми състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :
1. 2.