Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2018г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като
разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 2031 по описа за
2018 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.Б.Л., с ЕГН: **********,*** против наказателно постановление № 23-0000207/ 08.02.2018г.
на Началника на областния отдел „АА” гр. Варна, с
което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 36, параграф 2, т. ii от Регламент № 165/2014 и чл. 93в, ал. 17, т.
3 ЗАвП.
В жалбата се
твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно, тъй като в него на
практика липсвало пълно описание на елементите от състава на нарушението, като
не ставало ясно кой точно документ не е бил представен при проверката, като
именно контролните органи са били тези които са отказали копие от
удостоверението за дейности (тъй като жалбоподателят твърди, че в процесния период е бил в отпуск) да им бъде показано през
мобилното приложение „вайбър“ или по ел. поща.
Посочва, че тъй като е бил в отпуск дигиталната карта е била свалена от
превозното средство, поради което е бил във фактическа невъзможност да
представи поисканите ръчни записи. В условията на евентуалност моли за
приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и в
заключение иска отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание, въззивникът,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, който пледира за потвърждаване
на издаденото НП, тъй като удостоверението за дейности е представено едва с въззивната жалба, т.е. в забава, която не води до отпадане
на административнонаказателната отговорност.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 12.01.2018 г . около 12:55
часа около 10:35ч. в гр. Варна, по пътя гр. Варна - с. Тополи, срещу печатница
"Изток Варна", в посока с. Тополи служители на ОО „АА“ спрели за
проверка с влекач марка "Волво", от кат.
N3, с per. № СВ5910КА, с прикачено полуремарке с per. № С4396ЕР и
двете собственост на превозвача „Бък“ ЕООД, който извършвал
обществен превоз на товари (ПДЧ), видно от товарителница №
0002067/11.01.2018г., по маршрут от гр. Бургас до гр. Варна, видно от пътен
лист № 0210970/12.01.2018г.
В хода на проверката било
установено, че при извършване на превоз с МПС, оборудвано с дигитален тахограф марка Siemens VDO , тип
"1381.123", № 4577712, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) №
561/2006Г., водачът не представя за периода от 12:31ч. (10:31 ч. UTC) на дата
21.12.2017г. до 11:52ч. (09:52ч. UTC) на дата 11.01.2018г., попадащ в периода
на предходните 28 дни, всеки ръчен запис или разпечатка, тахографски
листи, удостоверение за дейности, като и липсва информация в представената от
водача дигитална карта с № 0000000059959001.
За посоченото св. съставил АУАН на
водача, който го подписал без възражения.
В хода на съдебното следствие като
свидетел беше разпитан свидетелят К.Н.К. – актосъставител,
който пресъздаде възприятията си за случая с необходимата конкретика, което
даде основания на съда да кредитира показанията на свидетеля като пълни и дадени
обективно и безпристрастно.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, както и със събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
други фактически изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от
легитимен субект, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Процесното наказателно постановление № 23-0000207/ 08.02.2018г. е издадено от компетентен орган - Началника на
областния отдел „АА” гр. Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, в
шестмесечния преклузивен срок
по ЗАНН.
В хода на административно-наказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. То съдържа пълно
описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото
извършване, както и доказателствата, които го потвърждават.
Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата. Посочена е нарушената материално правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано.
С оглед на това
съдът намира,че възраженията за това, че в хода на производството са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, §2, т. ii от Регламент №
165/14, когато водачът управлява превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, той трябва да е в състояние да представи по
искане на оправомощен служител на контролен орган
всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28
дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006.
В случая в по
делото няма спор, че към момента на проверката въззивника
е извършвал обществен превоз с МПС, което е било оборудвано със записващо
устройство - дигитален тахограф.
От друга страна в
хода на съдебното следствие по категоричен начин от показанията на разпитания
по делото свидетел бе установено, че в хода на проверката въззивникът
не е представил тахографски листи, запис или удостоверение
за дейности за периода от 12.31 часа на 21.12.2017г. до 11.52 часа на
11.01.2018 г.
Този факт не се и оспорва от въззивника, доколкото същият посочва, че е бил в отпуск за
периода и представя удостоверение за дейности едва с въззивната
жалба, което обстоятелство не е в състояние да го освободи от АНО, тъй като той
е бил длъжен да носи същото със себе си и да го представи при поискване от
контролните органи, което не е сторил. Задължението разписано в закона и
регламента е свързано с фактическото представяне на документа, а не с
показването му през мобилни приложения, поради което и възраженията в тази
насока, съдът намира за неоснователни.
Като съобрази
горните обстоятелства съдът прецени, че фактически въззивникът
е нарушил разпоредбата на чл. 36, §2, т. ii от Регламент № 165/14, тъй като при
управление на товарния автомобил не е спазил изискванията предвидени в
Регламента - не е представил на контролните органи след поискване документи,
удостоверяващи извършените от него дейности в период обхванат от предходните 28
дни.
Неоснователно в
случая се явява възражението, че доколкото в обстоятелствената част на НП е
било вписано, че водачът не е представил тахографски
листи, карта на водача, всеки ръчен запис или разпечатки или удостоверение за
дейности, то не е ясно какъв е конкретният фактически състав на извършеното
нарушение, доколкото непредставянето на което и да е от тях е наказуемо
поведение съобразно разпоредбите на Регламент № 165/14.
АНО е дал
правилната квалификация на извършеното нарушение като такова по чл. 93в, ал.17, т.3 ЗАвтП и му наложил
наказание във фиксирания в тази норма размер - глоба 1500 лв.
За пълнота
настоящият съдебен състав е длъжен да отбележи, че се солидаризира с
възприетото от АНО становище, че не са налице основания за приложението на чл.
28 ЗАНН доколкото нарушението не се отличава с нищо от други подобни от
съответния вид и се третира от законодателя като особено тежко такова, тъй като
е пряко свързано с възможността контролните органи да проследяват движението и
почивките на водачите, което пък от своя страна е пряко свързано с
осигуряването на безопасността на движението.
Воден от горното и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 23-0000207/ 08.02.2018г.
на Началника на областния отдел „АА” гр. Варна, с което на Р.Б.Л. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 36, параграф 2, т. ii от Регламент №
165/2014 и чл. 93в, ал. 17, т. 3 ЗАвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: