Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 13.06.2019 г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав на двадесети май две
хиляди и деветнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар
Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско
дело № 2296 по
описа за 2018 г.
и като обсъди:
Обективно съединени искове
с правно основание чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В депозирана искова молба от
„Кредитреформ България“ ЕООД София, представлявано от управителя Радослав Велчев, чрез юрисконсулт Николай Ш. моли да бъде осъден ответника: К.В.А., да им заплати
общо сумата 432.78 лева, от които: 350.00 лева неплатена главница по договор за
кредит № **********, 82.87 лева
наказателна лихва за периода от 04.10.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на ИМ в съда до окончателното
изплащане на задължението. Ищецът твърди, че между „4 финанс“ ЕООД и К.А. е бил
сключен договор за кредит № **********/03.09.2015 г. Кредитът е отпуснат на
03.09.2015 г., по посочена сметка, за период от 30 дни, като падежната дата е
уговорена 03.10.2015 г. Заемодателят е изпълнил задължението си към ответника,
но ответника не е изпълнил поетото от него задължение. Ищецът заявява, че
ответника не е погасил дължимите суми и е изпаднал в забава, поради което
съгласно клаузите на договора ищеца е започнал да начислява наказателна лихва,
формирана от сбора на лихвения процент, определен в специалните условия на кредита,
с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие. В последствието
вземането на ищеца е прехвърлено чрез цесия на ищеца на 01.02.2018 г., за което
ответникът е бил уведомен. Ангажира писмени доказателства, претендира за направените в производството разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е
постъпил отговор от ответницата К.В.А.. Постъпил е отговор от назначения й
особен представител – адв.А.И.. Същата твърди, че оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва наличието на валидно сключен между
страните договор за кредит. Съгласно чл.10 от ЗЗД договорът трябва да е сключен
в писмена форма на хартиен или друг траен носител. А ищеца в случая твърди, че договора е
сключен от разстояние по реда на чл.6 от ЗПФУР. Съгласно чл.18 от ЗПФУР
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне
на информация на потребителя. Не са представени доказателства, че между
страните е постигнато съгласие, чрез договаряне, посредством средства за
комуникация от разстояние. Моли искът да бъде отхвърлен. Няма доказателствени
искания.
След като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното:
С договор за кредит № **********/03.09.2015
г. „4финанс“ ЕООД е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на
200 лева, за срок от 30 дни, като сумата е преведена чрез „Изипей“. Договорът е
сключен по реда на предоставянето на финансови услуги от разстояние, а като
писмени доказателства по делото са представени договора, общите условия към
него и разписката за извършения превод на сумата. На 15.09.2015 г. ответника К.А.
е заявила искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 150 лв. Съгласно
т.8.2 от ОУ кредитополучателят има право да кандидатства за допълнителен
кредит, преди да е върнал първоначално отпуснатия. При отпускане на
допълнителен кредит, съществуващия договор за кредит се изменя чрез подписване
на нов, като всички условия по съществуващия договор с изключение на размера на
дължимата сума, остават непроменени и се прилагат съответно и за допълнителния
кредит. Въз основа на това между страните е сключен договор за кредит №
**********/03.09.2015 г., след сключването на които „4финанс“ ЕООД е
предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 350 лева, за срок от
30 дни, като сумата е преведена чрез „Изипей“. Договорът е сключен по реда на
предоставянето на финансови услуги от разстояние, а като писмени доказателства
по делото са представени договора, общите условия към него и разписките за
извършения превод на сумата.
С договор за цесия от 01.02.2018 г.
„4финанс“ ЕООД е прехвърлило на ищеца вземането по кредита, като видно от
приложението, процесният кредит е включен като част от цедираните договори.
Представени са потвърждение за
извършената цесия, пълномощно за нея, както и уведомление до длъжника, върнато
в цялост като „непотърсена“ пратка.
От писмо на „Изипей“ АД с дата
27.03.2019 г. се установява, че
оригиналите на разписки с № 0700365980750/3.09.2015 г. – удостоверяваща получаване на паричен превод
от 200 лв., с наредител „Вивус“ и № 0700369953762/16.09.2015 г. –
удостоверяваща получаване на паричен превод от 150 лв., с наредител „Вивус“, и
двата превода с получател К.В.А. не се съхраняват в архива на „Изипей“ АД, а в
„Първа Инвестиционна Банка“ АД.
От „Първа Инвестиционна Банка“ АД са
представени по делото оригиналите на разписки: № 0700365980750/3.09.2015
г. и № 0700369953762/16.09.2015 г.,
ведно с преводни нареждания и копие от
личната карта на ответницата.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Ищецът се явява активно легитимиран
кредитор на ответника, закупил вземането спрямо него с договор за цесия. Без
значение е обстоятелството, че уведомителното писмо е изготвено от ищеца -
„Кредитреформ България“ ЕООД, а не от заемателя по кредита - „4финанс“ ЕООД.
Действително по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането
спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния
кредитор. Не съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от
новия кредитор, когато той е изрично овластѐн за това (както е станало
тук - пълномощно от лист 21), доколкото не се касае за лично и незаместимо
действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не
е валидно, ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ
по негово пълномощие. По делото е представено такова пълномощно, с което
„Кредитреформ България“ ЕООД е било овластѐно от „4финанс“ ЕООД да
уведоми от името на последния всички длъжници по договорите за кредит за това,
че вземанията са прехвърлени на друг кредитор. В този смисъл съобщението,
извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно,
действително и поражда правните си последици. Уведомителното писмо е изпратено
на постоянния адрес на длъжника, който е посочен в договора, като в чл. 17.6.
от общите условия е предвидено, че кореспонденцията до страните се изпраща на
адресите им за контакт, посочени в договора. Изпратеното уведомително писмо на
постоянния адрес на кредитополучателя е върнато в цялост, като видно от
обратната разписка, пратката не е била потърсена от получателя. Няма данни за
друг регистриран от лицето адрес, а в случай, че действително ответникът е
пребивавал на друго място, той е следвало да уведоми кредитора за промяната в
адреса си. В противен случай известието, изпратено до адреса за кореспонденция,
за който липсва уведомяване, че вече е променен, се счита за валидно връчено
след изпращането му. От страна на финансовата институция са били предприети
необходимите действия за уведомяване на длъжника и само неговото поведение е
причината за неполучаването на писмото. Кредиторът не следва да търпи
неблагоприятни последици от неизпълнение на договорните задълженията на
длъжника, поради което изцяло в тежест на последния е да понесе риска от своето
бездействие по информиране на другата страна за променения си адрес, ако това е
било действително така. В този смисъл ответникът не се освобождава от
отговорност спрямо новия кредитор, който е изпратил уведомлението за цесия на
адреса за кореспонденция по договора и неполучаването на писмото там е изцяло
по вина на длъжника. Нещо повече, няма доказателства по делото, че длъжникът е
извършил плащане на процесните суми на стария кредитор, за да се освободи от
отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за
прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът - защитен, ако евентуално е
престирал на ненадлежния кредитор. От всичко изложено дотук, в конкретния
случай се налага еднопосочният извод за това, че цесията е валидно
противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на
дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на
цесионер.
В случая между ответника и „4
финанс“ ЕООД е сключен договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР,
където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от
разстояние. Според чл. 18 ал. 2 от ЗПФУР за доказване на електронни
изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
По делото са представени доказателства, че
е постигнато съгласие между страните, чрез договаряне,
осъществено посредством средства за комуникация от разстояние.
Комуникацията между страните е осъществена посредством електронната страница на
кредитора, на която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит,
предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи заем.
За този тип кредити се прилагат
общите изисквания на ЗПК, според чл. 10 от който договорът трябва да е сключен
в писмена форма на хартиен или друг носител. По делото са налице електронни
записи, от които се установява по безспорен начин, че волеизявленията на
страните са насочени към сключване на договора, като е спазено изискването за
съхраняването му на траен носител. Електронен документ е електронно изявление,
записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да
бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен
електронен документ.
Според съдебната практика (решение №
70/ 19.02.2014 г. на ВКС по гр. дело № 868/ 2012 г., IV г. о., постановено по
реда на чл. 290 от ГПК), електронното изявление се счита за подписано при
условията на чл. 13 ал. 1
ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство. Когато е създаден подписан електронен документ, неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен
документ, а ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само
за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Ответницата
се е съгласила да получи изявлението в електронна форма и тя е направила такова
като страна по представения договор. В достатъчна степен представените по
делото електронни документи съдържат индивидуализиращи
белези и данни, установяващи по категоричен начин кой е
техният автор, какво е тяхното съдържание и каква е била целта да
бъдат отправени. За да е налице валиден договор сключен от
разстояние, е необходимо електронните документи да съдържат електронни
изявления на двете страни, отправени една до друга, изразяващи
волята си за сключване на договора, който да е представен на хартиен носител.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му, нито пък сочи до липсата на такъв. Съгласно чл. 184 ал.
1, изречение първо от ГПК, той се представя по делото именно върху
такъв носител, като препис, заверен от страната.
Горните съображения са достатъчни,
за да се приеме, че договорът за кредит е сключен във валидна електронна форма,
съгласно изискванията на специалния закон. Доколкото се касае за вид заем,
който по своята характеристика е реален договор, за да е действително
съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя. С
представената към исковата молба разписка за извършено плащане се установява,
че в полза на ответницата на 03.09.2015 г. чрез системата „Изипей“ е преведена
сумата от 200 лева, а на 16.08.2015 г. е преведена сумата 150 лева. В документа
заемателят е индивидуализиран с три имена и ЕГН, а като основание за превода е
посочен номерът на договора за кредит. Именно в условията на същия е записано,
че сумата ще бъде получена от лицето чрез системата „Изипей“, като точно
преводното нареждане удостоверява изпълнението на задълженията на
кредитодателя. В тази връзка не е необходимо документът да носи подпис на
ответника, а е достатъчно само наличието на разписката, от която се установява
превеждането на сумата според уговореното.
Редовно възникналото заемно правоотношение
валидно обвързва страните и поражда своите правни последици, като с подписване
на договора ответникът се е съгласил с всички негови клаузи. Съглашението е
било предмет на индивидуално договаряне, т.е. то е израз на общата воля на
страните, които именно по този начин те са уредили отношенията си. Заемателят
се е съгласил с тези условия, включително и с общите условия към кредита, приел
ги е подписвайки договора, а и предварително още към момента на сключването е
бил наясно с крайната сума, която ще дължи по отпуснатия му заем. Освен това,
по делото не се търси нещо различно извън договореното - фиксирана като размер
сума за главница, дори без начислени лихви и такси поради забавата. Доколкото е
безспорно от събраните доказателства, че ответникът не е погасил главницата по
договора, която обаче се е задължил да върне в пълен размер, то претенцията се
явява основателна, защото е налице валидно и изискуемо парично вземане, което е
останало дължимо и неплатено.
Досежно възраженията в отговора за
изтекла давност по отношение на вземането по кредита, следва да се отбележи, че
те са неоснователни. Действително в нормата на чл. 111 буква „в” от ЗЗД е
предвидено, че с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземания за наем,
лихви и други периодични плащания. По делото обаче не може да се приеме, че е
налице хипотеза на периодично плащане, защото такова ще има, когато по
естеството си плащането има периодичен характер. При договора за заем (какъвто
е конкретният) принципно има едно неделимо плащане, като дори и страните да са
уговорили сумата по кредита да се плаща по погасителен план, разсрочена на
вноски, всяка дължима на различна дата, това не превръща тези вноски в
периодични плащания. Касае се за частични плащания по договора, като кредиторът
се е съгласил по този начин да приеме изпълнение от длъжника си - на части, а
не наведнъж. Оттук - няма да е приложима кратката 3 - годишна давност, ако
дългът е разсрочен, защото това не представлява периодично плащане на повтарящо
се еднородно задължение по смисъла на цитирания по-горе законов текст. В
настоящия случай обаче дори няма уговорено разсрочено плащане, като заемната
сума се дължи наведнъж на падежа, поради което изискуемостта настъпва с датата,
на която е трябвало да се върне дълга - 03.10.2015 г. Исковата молба е подадена
по пощата с клеймо от дата 03.10.2018 г., поради което от момента на настъпване
на изискуемостта до този на предявяване на исковата претенция, въобще не е
изтекла нито кратката тригодишна, нито общата петгодишна давност, приложима за
делото, за да се приеме, че са налице основания в тази връзка за отхвърляне на
иска.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски общо в размер на 760 лева, от които: 100 лева внесена държавна
такса, 300 лв. хонорар за назначен особен представител и 360 лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА К.В.А., ЕГН ********** ***, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, ул.„Шандор Петьофи“ № 10, представлявано Радослав Велчев, сумата от 350 лева (триста и петдесет лева), представляваща главница и сумата от 82.78 лева (осемдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки), наказателна лихва за периода от 04.10.2015 г. до 31.01.2018 г., дължима по договор за кредит № **********/03.09.2015 г., сключен с „4финанс“ ЕООД, със срок за връщане 03.10.2015 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба 03.10.2018 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 760 лева (седемстотин и шестдесет лева), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: