№ 948
гр. Варна, 18.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
в присъствието на прокурора И. Б. Б.
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Частно наказателно дело №
20253110202311 по описа за 2025 година
Производство по делото е по реда на чл. 432 ал.1 от НПК и е образувано по предложение на
ВРП за настаняване за принудително лечение по реда на чл.89 б. „А” НК на лицето В. С. Н..
В съдебно заседание се явява прокурор от ВРП, който поддържа направеното
предложение, като изразява становище, че с оглед данните за състоянието и поведението на
лицето, чието принудително лечение се иска, следва да се приложи именно разпоредбата на
чл. 89 б. „а” НК.
Процесуалният представител на лицето, чието предаване за лечение се иска адв. М.
посочва, че предложението е основателно и моли за неговото уважаване, като счита, че г-н
Н. следва да бъде предаден на близките му, които да му оказват съдействие за лечението,
което той доброволно е започнал и към момента провежда.
Лицето, чието принудително лечение се иска Н. в съдебно заседание посочва, че
желае да се лекува в домашни условия, като обещава да си приема редовно лекарствата и си
поставя нужните депо-инжекции. За инцидента посочва, че не помни нищо.
В залата се явява бащата на лицето С. В. Н., който присъства по време на съдебното
заседание и посочва, че след проведено лечение в психиатрия и посещения на дневен
стационар съпругата му се грижи за В., тя му купува депо-инжекцията и му напомня кога
трябва да си я поставя, като той живее преимуществено в гр. Добрич.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
установи следното:
В. С. Н. е от гр. Варна, като от около 10 години е с поставена диагноза „параноидна
шизофрения“, психични и поведенчески разстройства дължащи се на употреба на
психоактивни вещества, като е настаняван за лечение многократно в това число и по
принудителен ред.
На 20.05.2024г. в гр. Варна, на автобусна спирка „Техникумите“ в посока кварталите
била унищожена противозаконно от Н. чужда движима вещ – тъчскрийн дисплей на машина
1
за продажба билети посредством удар от страна на В. С. Н., като посоченото действие било
заснето от поставени на спирката охранителни камери, записът от които бил снет и възприет
от св. И. И. – работещ в ОП ТАСРУД на длъжност „контрольор автомобилен транспорт“ и от
полицейски служител, който разпознал извършителя именно като Н..
По този повод било образувано досъдебно производство № 622/2024г. по описа на 03
РУП.
Изложеното се установява от фактите от показанията на разпитаните свидетели,
както и от приложените писмени доказателства и доказателствени средства.
В хода на разследването била изготвена психиатрична експертиза. Вещото лице дало
заключение, че В. С. Н. страда от психично заболяване - „параноидна шизофрения“,
психични и поведенчески разстройства дължащи се на употреба на психоактивни вещества.
Към момента на извършване на деянието същият е бил в продължително разстройство на
съзнанието, поради което не могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Заключението приемам за обективно, обосновано, дадено от
компетентно вещо лице.
При така събраните доказателства се установява, че В. С. Н. от обективна страна е
осъществил състав на престъпление по чл. 216, ал. НК.
Същият обаче, видно от заключението на съдебно-психитричната експертиза, към
момента на деянието, поради продължително разстройство на съзнанието, не е могъл да
разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си,
т.е. действал е в състояние на невменяемост, поради което на осн. чл. 33, ал. 1 от НК, не е
наказателноотговорен. С оглед на това липсва годен субект на престъпление.
Предвид горното, с постановление от 22.01.2025 г. наказателното производство било
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК поради липса на
годен субект на престъпление.
На основание чл. 427 от НПК било разпоредено извършването на проверка досежно
поведението на В. С. Н. след извършване на деянието, както и поведението му към
настоящия момент. В хода на проверката била назначена и изготвена съдебно-психиатрична
експертиза, която дала заключение, че В. С. Н. страда от психично заболяване - „параноидна
шизофрения“, психични и поведенчески разстройства дължащи се на употреба на
психоактивни вещества. Към момента на извършване на деянията бил в продължително
разстройство на съзнанието, поради което не могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Поради това вещото лице е приело, че в този смисъл били налице медицинските
основания за провеждане на принудително лечение по чл.89, буква „а“ от НК.
В съдебно заседание, съдът изслуша заключението по назначената съдебно-
психиатрична експертиза, като вещото лице беше категорично, че в случая се касае за лице
страдащо от заболяване, което налага предприемане на мерки за лечението му по смисъла на
чл. 89, б. „а“ НК, тъй като той до скоро е бил в ДБП, изписан е с подобрение и към момента
2
същият е в добро състояние, полага грижи за лечението си под контрола и със съдействието
на своята майка.
Съдът, като съобрази и непосредствените си впечатления от поведението на В. Н.,
изразеното от него съзнание и критично отношение към заболяването му, фактът, че същият
е извършил общественоопасно деяние в състояние на невменяемост, както и
обстоятелството, че близките му и в частност майка му и понастоящем му съдействат и са в
състояние да повлияят на поведението му в положителен аспект – в посока на провеждане
на необходимото лечение и като взе предвид диагнозата на освидетелствания, намери, че
предложението на ВРП той да бъде поверен на близките си за осъществяване на лечение, е
основателно и като такова следва да се уважи.
Така мотивиран и на осн. чл. 433 ал.1 НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДАВА, на основание чл.89, б. „а” НК В. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес гр.
Варна, ж.к. Владислав Варненчик, бл.54, вх.01, ет.02, ап.005 и в гр. Добрич, ж.к. Балик
бл. 71, вх.А, ет.7, ап.28 на близките му – майка му М. В. Н.а, която поема задължение за
лечението му под наблюдение на психо-неврологически диспандсер.
Определението подлежи на обжалване или протест в 7 - дневен срок от днес пред
ВОС.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3