№ 628
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
Мирослав Г. Георгиев
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
в присъствието на прокурора С. Д. Т.
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100602508 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/.
С присъда от 20.04.2022 г. по НОХД № 10529/2019 г. Софийски районен
съд /СРС/, Наказателно отделение, 112 състав е признал подсъдимия А. К. С.
за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и му е
наложил наказания: лишаване от свобода за срок от 1 година и 2 месеца;
глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 година и 6 месеца. Привел е и в изпълнение наказание лишаване от свобода
за срок от 6 месеца, наложено му по друго дело. Определил е първоначален
общ режим на изтърпяване на наложеното и на приведеното в изпълнение
наказание лишаване от свобода и е приспаднал времето, през което
подсъдимият е бил задържан по тези дела. Възложил му е разноските по
делото.
Срещу присъдата е подадена в срок жалба от защитника на подсъдимия,
в която се излагат съображения, че е незаконосъобразна и постановена в
нарушение на материалния и процесуалния закон. В допълнение към нея се
1
поддържа, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като
независимо от молбата на защитника с приложен болничен лист, че не може
да се яви в съдебно заседание, но държи да участва, съдът е дал ход на делото
и е произнесъл присъда с участието на резервен защитник, независимо, че
обвинението не е за тежко престъпление. Сочи се и, че съдът не е коментирал
противоречието между показанията на свидетел и заключението на СХЕ.
Моли въззивния съд да отмени присъдата и да върне делото на СРС за ново
разглеждане от друг състав.
С жалбата не са направени доказателствени искания.
Срещу жалбата не е подадено възражение от страна на СРП.
Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК не е допуснал събирането на
нови гласни и писмени доказателства.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата и допълнението към
нея. Твърди, че първата инстанция e допуснала съществено процесуално
нарушение, засягащо правото на защита, тъй като при представен от него
документ, че не може да се яви в съдебно заседание, СРС е назначил
служебен защитник в нарушение на НПК, приключил е съдебното следствие
и е произнесъл присъда. Моли присъдата да бъде отменена и делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС, респективно на СРП.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника си.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и
постановена при гарантиране на правото на защита на подсъдимия. Счита, че
обвинението е доказано от свидетелските показания и експертизите. Моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
В последната си дума подсъдимият моли присъдата да бъде отменена и
делото върнато за ново разглеждане.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи
и служебно провери правилността на присъдата,, съобразно изискванията
на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Съдията-докладчик и председател на 112 състав на СРС, НО насрочил
разпоредително заседание по делото за 27.09.2019г., когато не му дал ход
2
поради неявяване на защитника, който бил на дело пред друг съд. На
25.10.2019г. СРС е провел разпоредително заседание по делото и е насрочил
разглеждането му по общия ред за 11.12.2019г., когато не е дал ход заради
отсъствие на защитника, поради служебна ангажираност пред друг съд. На
28.02.2020г. провел съдебно заседание, в което дал ход на съдебното
следствие и извършил редица процесуално-следствени действия. Следващото
заседание било проведено на 18.06.2020г., когато продължило съдебното
следствие. В няколко поредни заседания – на 04.09.2020 г., 10.12.2020 г. и
04.02.2021 г. ход на делото не бил даден, поради отсъствието на подсъдимия,
дължащо се на заболявания и нередовно призоваване. На 12.03.2021г.,
23.04.2021г., 10.06.2021г. и 08.10.2021г. СРС провел заседания, в които било
продължено съдебното следствие. На 09.12.2021г. съдът не дал ход на делото,
поради неявяване на вещо лице, чиято експертиза следвало да бъде
изслушана. В заседание на 17.03.2022г. СРС не дал ход на делото поради
молба от защитника, в която се сочело, че подсъдимият е бил хоспитализиран,
като било представено и направление за хоспитализация. Насрочил
следващото заседание за 06.04.2022 г. На 05.04.2022 г. по делото постъпила
молба от защитника на подсъдимия – адв. Ч. за отлагане на заседанието, в
която сочел, че поради заболяване /бъбречно каменна болест – хидронефроза/
му било предписано домашно лечение и физиотерапия за периода
05.04.2022г. – 11.04.2022г., като представил в подкрепа на тези твърдения
епикриза и два болнични листа за периодите 04-11.02.2022 г. и 08-
11.03.2022г. и посочил, че ще представи допълнително болничен лист за
периода 05-11.04.2022г. В заседанието на 06.04.2022г. СРС не дал ход на
делото, отложил заседанието за 20.04.2022г., като указал на подсъдимия, че
ще му осигури резервен защитник, тъй като няколко заседания са били
отложени поради неговото или на защитника заболяване и, че делото ще
приключи независимо дали в следващото адв. Ч. ще се яви. На 19.04.2022г.
адв. Ч. подал молба, в която заявил, че поради нефрологично заболяване не
може да се яви в заседанието, тъй като е в отпуск по болест за времето от 19
до 21.04.2022г. и молел делото да се отложи за друга дата, тъй като иска да
участва в същото при изслушване на експертиза. Приложил болничен лист от
19.04.2022г., издаден от лекар в ДКЦ „Софиямед” ЕООД, в който било
отразена диагноза „остър простатит ” и било предписано домашно-
амбулаторно лечение и отпуск по болест за периода 19-21.04.2022г. В
3
съдебното заседание на 20.04.2022г. адв. Ч. не се явил. Явил се адв. С. –
определен за служебен защитник в отговор на искането на съда от
предходното заседание. Съдът дал ход на делото без да вземе становище от
подсъдимия, с оглед отсъствието на упълномощения му защитника и без да
назначи адв. С. за служебен защитник на подсъдимия, след което и дал ход и
на съдебното следствие и пристъпил към изслушване на вещото лице,
изготвило СХЕ. По искане на адв. С., дал почивка, за да може той да се
запознае той с материалите по делото. При продължаване на заседанието,
подсъдимият направил възражение, че адв. С. не е запознат с делото и
поискал да се изчака идването на упълномощения му защитник. СРС оставил
искането без уважение и приел заключението на експертизата. Подсъдимият
направил отново възражение, че делото се гледа в отсъствие на адв. Ч. и
поискал да даде обяснения в негово присъствие. СРС дал ход по същество,
след което постановил атакуваната присъда.
При така установеното, въззивният съд приема, че в хода на съдебното
производство пред СРС е допуснато съществено процесуално нарушение,
довело до ограничаване правото на защита на подсъдимото лице. Това е така,
защото първата съдебна инстанция е дала ход на делото в съдебното
заседание на 20.04.2022г., въпреки изричната молба от защитника на
подсъдимия заседанието да бъде отложено поради това, че бил в отпуск по
болест, /за което представил и доказателства/ и изявеното желание да участва
в разпита на вещото лице. Посочената причина е от уважителен характер е
СРС е следвало да се съобрази с нея. Вместо това, първоинстанционният съд
е дал ход на делото и на съдебното следствие, дори без да вземе становището
на подсъдимия относно това дали възразява или не. С оглед мотивите в
определението си за отлагане на предходното заседание, очевидно съдът е
счел, че следва делото да продължи с участието на резервен защитник. Това е
видно и от участието в заседанието от 20.04.2022г. на определения от
Софийска адвокатска колегия служебен защитник – адв. С., независимо, че
съдът е пропуснал да го назначи като резервен защитник на подсъдимия.
Липсата на изричен акт за назначаване на резервен защитник не е
същественият проблем, защото с осигуряване на възможността на адв. С. да
участва в извършването на процесуално-следствените действия, може да се
приеме, че е била осигурена защита на подсъдимия в лицето на резервен
защитник. Но това е станало в нарушение на процесуалния закон - чл. 94, ал.
4
3 НПК предвижда възможността за назначаване на резервен защитник,
независимо от наличието на упълномощен такъв, с оглед завършване на
производството в разумен срок, но само тогава, когато обвинението е за тежко
престъпление. В случая, това не е така, тъй като подсъдимият е предаден на
съд с обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, което не е тежко и
даване ход на делото с участието на резервен защитник е било недопустимо.
Макар при даване ход на делото подсъдимият да не е направил изрично
възражение /въпреки, че становище от него не е било взето или поне не е
вписано в протокола/, той изрично е направил такива преди разпита на
вещото лице и при предоставянето на възможност да даде обяснения.
Въпреки това, първоинстанционният съд не е съобразил, че продължаването
на заседанието в отсъствието на упълномощения му защитник и с участието
на резервен защитник е в разрез с правилата на чл. 94, ал. 3 НПК, приключил
е съдебното следствие, дал е ход по същество и е произнесъл присъда. Това е
сторено в нарушение на процесуалните правила и нарушението е съществено
по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като е накърнило правото на
защита на подсъдимия. Това е така, защото не му е била дадена възможност
да бъде защитаван в заседанието от избрания от него защитник, а е бил,
противно на волята му, защитаван от резервен защитник, без да е налице
законово основание за това. Освен това, за отсъствието на упълномощения
защитник в това съдебно заседание е била посочена причина от уважителен
характер, за която са били представени и доказателства. В случай, че
първоинстанционният съд е имал съмнение относно обстоятелствата по
отсъствието на адв. Ч., той е имал възможността да извърши проверка в тази
насока. Също така, ако е считал, че подсъдимият и/или защитникът с
поведението си създават пречки за своевременното развитите на
производството, могъл е да използва възможностите, предоставени от
процесуалния закон. Вместо това, СРС е дал ход на заседанието и е
приключил първоинстанционното производство в нарушение на
процесуалния закон. Като е сторил това, първостепенният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, като е нарушил правото на подсъдимия
на защита. Това нарушението не може да бъде отстранено от въззивния съд и
се явява достатъчно основание за отмяна на първоинстанционната присъда и
връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на СРС, без изобщо да
бъде обсъждано делото по същество и възраженията на защитата досежно
5
доказаността на обвинението. Ако постановената от СРС присъда бе
оправдателна, посоченото нарушение на процесуалните правила нямаше да е
основание за отмяна на присъдата и връщането на делото за ново
разглеждане, тъй като оправдаването на подсъдимия в най-пълна степен
охранява правата му. Но в случая, присъдата е осъдителна и горепосоченото
нарушение налага отмяната й и новото разглеждане на делото пред първа
инстанция от стадия на съдията-докладчик.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348,
ал. 3 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 20.04.2022 г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 112 състав по НОХД № 10529/2019г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски
районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6