О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2327
гр.Пловдив, 18. 10. 2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в закритото заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Весела Петрова
Като разгледа
Докладваното от съдия Радостина Стефанова
ч.гр.д. № 2239/2016 г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.435 от ГПК.
Постъпила е жалба с вх.№ 26766/14.09.2016г. от
И.К.И., ЕГН – **********, в качеството му на длъжник по изп.д.№ 20168250400008
по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег.№ 825, чрез назначения особен представител
адв. Б.Ч., с искане изпълнителното производство да бъде прекратено като
недопустимо, а извършените процесуални действия – обезсилени. При условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме,
че производството по изп. дело не е
недопустимо, то моли да бъдат отменени като незаконосъобразни всички извършени
действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в неправилно конституиране като
длъжник без да е извършено възлагане затова от взискателя В.Ц.В., в изпращане
на Призовка за доброволно изпълнение /ПДИ/ до И.К.И. /преди назначаването й
като особен представител/, налагане на възбрана на собствен недвижим имот,
находящ се в с.П., обл.П., както и насрочване на опис по отношение на същия
имот. Прави и искане за присъждане на възнаграждение за особен представител.
Въззиваемата страна
В.Ц.В., чрез адв. В.Д., депозира възражение, че жалбата е изцяло неоснователна.
ЧСИ Стефан Горчев, рег.№ 825, чрез Помощник ЧСИ
Илиян Йорданов, депозира мотиви по чл.436 ал.3 от ГПК, като намира, че жалбата
е недопустима, евентуално, че същата е изцяло неоснователна.
ПОС констатира следното:
С жалбата на И.К.И., в качеството му на длъжник,
чрез назначения особен представител адв. Б.Ч., се посочва, че извършените
процесуални действия са изначално недопустими предвид начина на конституиране
на длъжника. Изтъква, че изп. дело е образувано на 08.01.2016г. по Молба на взискателя В.Ц.В. срещу длъжник А.А.И. въз
основа на Изпълнителен лист, изд. на 13.06.2008г.
на основание Решение № 144/18.10.2001г., постановено по гр.д.№ 1297/1999г. по
описа на ПРС. Изпълнителният лист е бил издаден срещу длъжника А.А.И.. От
постъпилото по изп. дело Удостоверение за наследници с изх.№ 1533/19.01.2016г.,
изд. от Община –Пловдив, район Южен, е видно, че длъжникът А.А.И. е поч. на 27.06.2015г., т.е. половин година преди
образуването на изпълнителното дело.
След получаване на документа, съдебният изпълнител е предприел служебно
действия / без да е налице съответно искане от взискателя/ по заличаване
на първоначалния длъжник А.А.И., срещу която е образувано изп. производство,
и конституиране вместо нея на наследника И.К.И., живущ в Чехия, съобразно
справка от Община –Пловдив. С жалбата се поддържа, че всички осъществени
изпълнителни действия, изразяващи се в изпращане на ПДИ, насрочване на опис,
съобщения за налагане на обезпечителни мерки и т.н. са процесуални недопустими
изначално, тъй като производството е образувано срещу починало лице, която няма
процесуална правоспособност, нито в такъв случай е налице първоначално валидно
процесуално отношение. Затова и всички извършени процесуални действия още с
образуването на изп. дело не могат да бъдат санирани с обратна сила със
заличаването на първоначалния длъжник / за когото са налице писмени данни,
че е починал половин година преди
образуването на изп. дело/ като страна
по делото и конституирането на негов
наследник.
Поддържа се също, че съдебният изпълнител е
трябвало да следи и служебно на осн.
чл.7 ал.1 от ГПК за допустимостта и надлежното извършване на процесуални
действия.
На следващо място, при условията на евентуалност,
счита, че извършените по делото процесуални действия са незаконосъобразни. Нарушена е процедурата по чл.47 от ГПК
относно връчването на И.К.И., живущ в Чехия, съобразно справка от Община
–Пловдив, на ПДИ, на съобщения за налагане на обезпечителни мерки, както и
насрочването на опис за 26.08.2016 г. Възразява се, че е нарушено и правото на
защита на И.К.И. да заяви в срока на ПДИ, както е записано с нея, че: се
указва, на осн. чл.51 от Закона за наследството
да заяви дали приема или се отказва
от наследството. Също така в този срок е можел да възрази срещу размера на
адвокатското възнаграждение.
С Възражението на взискателя В.Ц.В. не се оспорва гореописаната фактическа
обстановка затова, че изпъл. дело е
образувано на 08.01.2016г., а първоначалният длъжник се е оказал да е бил
починал на 27.06.2015г., тоест след издаване на изпълнителния лист на
13.06.2008г. Въпреки всичко, намира, че
осъществените процесуални действия не са недопустими. Излага, че изпълнителният
лист е издаден на 13.06.2008г. и че в края на 2008г. е било образувано изп.
дело с № 449/2008г. по описа на ЧСИ Ст. Горчев. Това изп. дело обаче е било
перемирано, след което взискателят си е взел оригинала на изпълнителния лист.
Поради факта, че е имало остатъчна сума за събиране и затова е образувано ново изп. дело с № 8/2016г. срещу
длъжника А.А.И., за която се е
установило че всъщност е поч. през предходната 2015г. Взискателят В.Ц.В. счита, че в случая не са
приложими правилата на общия исков процес и по- конкретно тези за процесуалната
правоспособност на длъжника. Позовава се на чл.429 ал.2 от ГПК- че издаденият
изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и срещу неговите
наследници. На следващо място, намира,
че действията по връчване на ПДИ на И.К.И. не са незаконосъобразни, тъй като е
била изискана справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника, след което са
предприети действия и по назначаване на
особен представител по реда на чл.430 от ГПК.
ПОС – V
възз.гр.с., в настоящия съдебен състав, намира, че жалбата следва да се остави
без разглеждане като процесуално
недопустима и производството по нея следва да се прекрати.
1. По
първото възражение с жалбата, че
изпълнителното производство следва да бъде прекратено от съда като недопустимо,
а извършените процесуални действия – обезсилени. Същото се явява недопустимо,
тъй като съдът няма правомощия по принцип да прекратява изпълнителни дела, дори
да констатира, както е в случая, че изначално изпълнителното производство е
заведено срещу лице, което вече е било починало – в тази връзка е Удостоверение
за наследници /на л.42/. След като към датата на образуване длъжникът е бил
починал, то нормата на чл.429 ал.2 от ГПК- че издаденият изпълнителен лист
срещу наследодателя може да бъде изпълняван и срещу неговите наследници, не
намира приложение. Разпоредбата би намерила приложимост, ако към датата на
образуване на изп. дело като длъжник е посочен наследникът на лицето, в чиято
полза е издаден изпълнителния лист.
Независимо от гореизложеното, прекратяването на изп. дело може да се
извърши само от съдебния изпълнител при условията на чл.433 ал.1 т.1- 8 от ГПК, а не от съда.
2. На следващо място с жалбата се атакува
разпореждането на съдебния изпълнител от 01.02.2016г. / на л.49/ за
конституиране на длъжника, тъй като е извършено, без да е налице искане/възлагане от
взискателя затова.
Съдът намира възражението за недопустимо като
неподлежащо на обжалване. Действително, установи се от данните по делото, че още към датата на подаване на Молбата /с
вх.№ 00739/08.01.2016г./ за образуване на изп. дело от взискателя срещу длъжника
А.А.И., същата вече е била починала съответно на 27.06.2015г. – съгласно
Удостоверение за наследници /на л.42/. След като е констатирал допълнително този факт, съдебният
изпълнител, без да е налице искане/възлагане от взискателя е предприел
самостоятелни действия по заличаването й като длъжник и конституиране на нейния
единствен наследник И.К.И.. Същото действие обаче не подлежи на обжалване
съобразно нормите на ГПК.
3. Следващото възражение с жалбата касае изпращането от съдебния изпълнител на
Призовка за доброволно изпълнение /ПДИ/ до И.К.И. /преди назначаването на адв. Ч. като негов особен представител/ -
изх.№ 1542/01.02.2016г., на л.79.
Основните оплаквания на адв. Ч. се отнасят до това, че е нарушено
правото на защита на И.К.И. - в срока на ПДИ, както е записано с нея, че на
осн. чл.51 от Закона за наследството може да заяви дали приема или се отказва от наследството.
Също така, според адв. Ч., в този срок длъжникът е можел да възрази срещу
размера на адвокатското възнаграждение. Всички тези доводи за защита на адв. Ч.
срещу описаното действие на съдебния изпълнител, преди да е назначена като
особен представител и при положение, че не са преповторени, след назначаването
й, дори и да са принципно верни, не могат да бъдат разгледани, тъй като
изпращането на ПДИ до длъжника не подлежи на самостоятелно обжалване /аргумент от 435 ал.2 от ГПК/.
4. Относно оплакването за налагане на възбрана на
собствен на длъжника И.К.И. /също преди
назначаването на адв. Ч. като особен
представител, с изх.№ 1959/10.02.2016г., на л.69/ недвижим имот, находящ се в
с.Поповица, обл.Пловдивска. Същото действие /по налагане на възбрана върху
недвижима вещ на длъжника като обезпечителна мярка/ не подлежи на самостоятелно обжалване. Вярно
е, че в конкретния случай, адв. Ч. въвежда за разглеждане по- скоро допуснати
процесуални нарушения за извършени изобщо такива действия /по налагане на
възбрана/ спрямо длъжника, защото са били осъществени от съдебния изпълнител
преди да е била назначена като особен
представител на длъжника, но същите отново, така или иначе, не подлежат на
обжалване и разглеждане по съдебен ред / чл.435 ал.2 от ГПК и предвид ТР №
2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.д. № 2/2013г., ОСГТК/.
5. Досежно възражението за насрочване на опис за 26.08.2016г. /на л.98 /
по отношение на гореописания имот, находящ се в с.Поповица, обл.Пловдивска, на
длъжника И.К.И. /след назначаването на адв. Ч. като особен представител/ - Съобщение с изх.№
1149/21.07.2016г. – л.99. Според горецитираното ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по
тълк.д. № 2/2013г., ОСГТК и несъмнено на осн.чл.435 ал.2 от ГПК извършването на опис на вещ, собствена на длъжника също не подлежи на самостоятелно
обжалване пред съда.
Разноски.
С подадената жалба до съда адв. Ч., в качеството й на назначен особен
представител на длъжника И.К.И., е
направила искане за присъждане на възнаграждение. Съдът намира, че следва да се
уважи това искане, ще се определи възнаграждение в размер на 200 лв. /на осн. чл.11 от Наредба
№1/09.07.2004г./ и съответно ще бъде осъдена въззиваемата страна В.Ц.В. да заплати сумата,
тъй като същият притежава качеството на взискател и по негова инициатива е
образувано изпълнителното дело, по което са извършени атакуваните процесуални
действия, предмет на обжалване по възз.гр.д.№ 2239/2016г.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П
Р Е Д
Е Л И :
Оставя
без разглеждане подадената жалба
с вх.№ 26766/14.09.2016г. от назначения особен представител адв. Б.Ч., на
И.К.И., ЕГН – **********, в качеството му на длъжник по изп.д.№ 20168250400008
по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег.№ 825.
Определя
възнаграждение в размер на 200
лв. за адв. Б.Е.Ч., назначена за особен представител на И.К.И.,
ЕГН – **********, по изп.д.№ 20168250400008 по описа на ЧСИ Стефан Горчев,
рег.№ 825.
Осъжда В.Ц.В., ЕГН –
**********,***, с пълномощник адв. В.
***, да заплати на адв. Б.Е.Ч.,
съдебен адрес ***, офис 8, сумата 200
лв. за възнаграждение за процесуално представителство като особен
представител по възз.гр.д.№ 2239/2016г. по описа на ПОС – V гр.с.
Прекратява
производството по ч.гр.д. № 2239/2016г. по описа на ПОС
– V гр.с.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Апелативен съд –Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването.
Председател :
Членове :