О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2327

 

                                  гр.Пловдив, 18. 10. 2016 г.

 

                                       В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с.,  в закритото заседание на осемнадесети октомври  през две хиляди и шестнадесета година,  в състав :

 

                    Председател :  Светлана Изева

                           Членове  : Радостина Стефанова 

                                                                   Весела Петрова

 

Като разгледа

Докладваното от съдия Радостина Стефанова 

ч.гр.д. № 2239/2016 г.

И за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.435 от ГПК.

Постъпила е жалба с вх.№ 26766/14.09.2016г. от И.К.И., ЕГН – **********, в качеството му на длъжник по изп.д.№ 20168250400008 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег.№ 825, чрез назначения особен представител адв. Б.Ч., с искане изпълнителното производство да бъде прекратено като недопустимо, а извършените процесуални действия – обезсилени. При условията на евентуалност,  в случай, че съдът приеме, че производството по изп. дело  не е недопустимо, то моли да бъдат отменени като незаконосъобразни всички извършени действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в неправилно конституиране като длъжник без да е извършено възлагане затова от взискателя В.Ц.В., в изпращане на Призовка за доброволно изпълнение /ПДИ/ до И.К.И. /преди назначаването й като особен представител/, налагане на възбрана на собствен недвижим имот, находящ се в с.П., обл.П., както и насрочване на опис по отношение на същия имот. Прави и искане за присъждане на възнаграждение за особен представител.

Въззиваемата страна В.Ц.В., чрез адв. В.Д., депозира възражение, че жалбата е изцяло неоснователна.

ЧСИ Стефан Горчев, рег.№ 825, чрез Помощник ЧСИ Илиян Йорданов, депозира мотиви по чл.436 ал.3 от ГПК, като намира, че жалбата е недопустима, евентуално, че същата е изцяло неоснователна.

ПОС констатира следното:

С жалбата на И.К.И., в качеството му на длъжник, чрез назначения особен представител адв. Б.Ч., се посочва, че извършените процесуални действия са изначално недопустими предвид начина на конституиране на длъжника. Изтъква, че изп. дело е образувано на 08.01.2016г. по Молба на взискателя В.Ц.В. срещу длъжник А.А.И. въз основа на Изпълнителен лист, изд. на 13.06.2008г. на основание Решение № 144/18.10.2001г., постановено по гр.д.№ 1297/1999г. по описа на ПРС. Изпълнителният лист е бил издаден срещу длъжника А.А.И.. От постъпилото по изп. дело Удостоверение за наследници с изх.№ 1533/19.01.2016г., изд. от Община –Пловдив, район Южен, е видно, че длъжникът А.А.И. е поч. на 27.06.2015г., т.е. половин година преди образуването на изпълнителното  дело. След получаване на документа, съдебният изпълнител е предприел служебно действия / без да е налице съответно искане от взискателя/  по заличаване  на първоначалния длъжник А.А.И., срещу която е образувано изп. производство, и конституиране вместо нея на наследника И.К.И., живущ в Чехия, съобразно справка от Община –Пловдив. С жалбата се поддържа, че всички осъществени изпълнителни действия, изразяващи се в изпращане на ПДИ, насрочване на опис, съобщения за налагане на обезпечителни мерки и т.н. са процесуални недопустими изначално, тъй като производството е образувано срещу починало лице, която няма процесуална правоспособност, нито в такъв случай е налице първоначално валидно процесуално отношение. Затова и всички извършени процесуални действия още с образуването на изп. дело не могат да бъдат санирани с обратна сила със заличаването на първоначалния длъжник / за когото са налице писмени данни, че  е починал половин година преди образуването на изп. дело/  като страна по делото и конституирането  на негов наследник.

Поддържа се също, че съдебният изпълнител е трябвало да  следи и служебно на осн. чл.7 ал.1 от ГПК за допустимостта и надлежното извършване на процесуални действия.

На следващо място, при условията на евентуалност, счита, че извършените по делото процесуални действия са незаконосъобразни.  Нарушена е процедурата по чл.47 от ГПК относно връчването на И.К.И., живущ в Чехия, съобразно справка от Община –Пловдив, на ПДИ, на съобщения за налагане на обезпечителни мерки, както и насрочването на опис за 26.08.2016 г. Възразява се, че е нарушено и правото на защита на И.К.И. да заяви в срока на ПДИ, както е записано с нея, че: се указва, на осн. чл.51 от Закона за наследството  да заяви  дали приема или се отказва от наследството. Също така в този срок е можел да възрази срещу размера на адвокатското възнаграждение.

С Възражението на взискателя  В.Ц.В. не се оспорва гореописаната фактическа обстановка затова,  че изпъл. дело е образувано на 08.01.2016г., а първоначалният длъжник се е оказал да е бил починал на 27.06.2015г., тоест след издаване на изпълнителния лист на 13.06.2008г.  Въпреки всичко, намира, че осъществените процесуални действия не са недопустими. Излага, че изпълнителният лист е издаден на 13.06.2008г. и че в края на 2008г. е било образувано изп. дело с № 449/2008г. по описа на ЧСИ Ст. Горчев. Това изп. дело обаче е било перемирано, след което взискателят си е взел оригинала на изпълнителния лист. Поради факта, че е имало остатъчна сума за събиране и затова е  образувано ново изп. дело с № 8/2016г. срещу длъжника  А.А.И., за която се е установило че всъщност е поч. през предходната 2015г.  Взискателят В.Ц.В. счита, че в случая не са приложими правилата на общия исков процес и по- конкретно тези за процесуалната правоспособност на длъжника. Позовава се на чл.429 ал.2 от ГПК- че издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и срещу неговите наследници.   На следващо място, намира, че действията по връчване на ПДИ на И.К.И. не са незаконосъобразни, тъй като е била изискана справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника, след което са предприети действия  и по назначаване на особен представител по реда на чл.430 от ГПК.

 ПОС – V възз.гр.с., в настоящия съдебен състав, намира, че жалбата следва да се остави без разглеждане като  процесуално недопустима и производството по нея следва да се прекрати.

1. По първото възражение с жалбата, че изпълнителното производство следва да бъде прекратено от съда като недопустимо, а извършените процесуални действия – обезсилени. Същото се явява недопустимо, тъй като съдът няма правомощия по принцип да прекратява изпълнителни дела, дори да констатира, както е в случая, че изначално изпълнителното производство е заведено срещу лице, което вече е било починало – в тази връзка е Удостоверение за наследници /на л.42/. След като към датата на образуване длъжникът е бил починал, то нормата на чл.429 ал.2 от ГПК- че издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и срещу неговите наследници, не намира приложение. Разпоредбата би намерила приложимост, ако към датата на образуване на изп. дело като длъжник е посочен наследникът на лицето, в чиято полза е издаден изпълнителния лист.

Независимо от гореизложеното,  прекратяването на изп. дело може да се извърши само от съдебния изпълнител при условията на чл.433 ал.1 т.1- 8  от ГПК, а не от  съда.

2. На следващо място с жалбата се атакува разпореждането на съдебния изпълнител от 01.02.2016г. / на л.49/ за конституиране на длъжника, тъй като е извършено,  без да е налице искане/възлагане от взискателя затова.

Съдът намира възражението за недопустимо като неподлежащо на обжалване. Действително, установи се от данните по делото,  че още към датата на подаване на Молбата /с вх.№ 00739/08.01.2016г./ за образуване на изп. дело от взискателя срещу  длъжника  А.А.И., същата вече е била починала съответно на 27.06.2015г. – съгласно Удостоверение за наследници /на л.42/. След като е констатирал допълнително този факт, съдебният изпълнител, без да е налице искане/възлагане от взискателя е предприел самостоятелни действия по заличаването й като длъжник и конституиране на нейния единствен наследник И.К.И.. Същото действие обаче не подлежи на обжалване съобразно нормите на ГПК.

3. Следващото възражение с жалбата касае  изпращането от съдебния изпълнител на Призовка за доброволно изпълнение /ПДИ/ до И.К.И. /преди назначаването на адв. Ч. като негов особен представител/ - изх.№ 1542/01.02.2016г., на л.79.  Основните оплаквания на адв. Ч. се отнасят до това, че е нарушено правото на защита на И.К.И. - в срока на ПДИ, както е записано с нея, че на осн. чл.51 от Закона за наследството може да заяви  дали приема или се отказва от наследството. Също така, според адв. Ч., в този срок длъжникът е можел да възрази срещу размера на адвокатското възнаграждение. Всички тези доводи за защита на адв. Ч. срещу описаното действие на съдебния изпълнител, преди да е назначена като особен представител и при положение, че не са преповторени, след назначаването й, дори и да са  принципно  верни, не могат да бъдат разгледани, тъй като изпращането на ПДИ до длъжника не подлежи на самостоятелно обжалване  /аргумент от 435 ал.2 от ГПК/. 

4. Относно оплакването за налагане на възбрана на собствен на длъжника И.К.И. /също преди назначаването на адв. Ч.  като особен представител, с изх.№ 1959/10.02.2016г., на л.69/ недвижим имот, находящ се в с.Поповица, обл.Пловдивска. Същото действие /по налагане на възбрана върху недвижима вещ на длъжника като обезпечителна мярка/  не подлежи на самостоятелно обжалване. Вярно е, че в конкретния случай, адв. Ч. въвежда за разглеждане по- скоро допуснати процесуални нарушения за извършени изобщо такива действия /по налагане на възбрана/ спрямо длъжника, защото са били осъществени от съдебния изпълнител преди да е била назначена като  особен представител на длъжника, но същите отново, така или иначе, не подлежат на обжалване и разглеждане по съдебен ред / чл.435 ал.2 от ГПК и предвид ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.д. № 2/2013г., ОСГТК/.

5. Досежно възражението за  насрочване на опис за 26.08.2016г. /на л.98 / по отношение на гореописания имот, находящ се в с.Поповица, обл.Пловдивска, на длъжника И.К.И. /след  назначаването на адв. Ч.  като особен представител/ - Съобщение с изх.№ 1149/21.07.2016г. – л.99. Според горецитираното ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.д. № 2/2013г., ОСГТК и несъмнено на осн.чл.435 ал.2 от ГПК  извършването на опис на вещ, собствена  на длъжника също не подлежи на самостоятелно обжалване пред съда.

Разноски.

С подадената жалба до съда  адв. Ч., в качеството й на назначен особен представител  на длъжника И.К.И., е направила искане за присъждане на възнаграждение. Съдът намира, че следва да се уважи това искане, ще се определи възнаграждение в размер на  200 лв. /на осн. чл.11 от Наредба №1/09.07.2004г./ и съответно ще бъде осъдена  въззиваемата страна В.Ц.В. да заплати сумата, тъй като същият притежава качеството на взискател и по негова инициатива е образувано изпълнителното дело, по което са извършени атакуваните процесуални действия, предмет на обжалване по възз.гр.д.№ 2239/2016г.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд –  V възз. гр.с.

 

              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И   :

 

Оставя без разглеждане подадената жалба с вх.№ 26766/14.09.2016г.  от  назначения особен представител адв. Б.Ч., на И.К.И., ЕГН – **********, в качеството му на длъжник по изп.д.№ 20168250400008 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег.№ 825.

Определя възнаграждение в размер на  200 лв. за адв. Б.Е.Ч., назначена за особен представител на  И.К.И., ЕГН – **********, по изп.д.№ 20168250400008 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег.№ 825.

Осъжда В.Ц.В., ЕГН – **********,***, с пълномощник  адв. В. ***, да заплати на адв. Б.Е.Ч., съдебен адрес ***, офис 8, сумата 200 лв. за възнаграждение за процесуално представителство като особен представител по възз.гр.д.№ 2239/2016г. по описа на ПОС – V гр.с.

Прекратява производството по ч.гр.д. № 2239/2016г. по описа на ПОС – V гр.с.

 

 

       Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд –Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването.

                    

                                 Председател  :

 

                                                              Членове :