Определение по дело №1421/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 77
Дата: 20 януари 2021 г. (в сила от 20 януари 2021 г.)
Съдия: Стефан Илиев
Дело: 20201000601421
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 77
гр. София , 19.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Вера Цветкова

Калинка Г.а
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно
дело № 20201000601421 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
Образувано е по жалба на лишения от свобода Г. Б. Г. в ЗООТ „Самораново“ към Затвор
Бобов дол, депозирана чрез упълномощения му защитник адвокат А. П. от КАК срещу
определение № 260142 от 08.12.2020г. по ЧНД 574 по описа за 2020г. на Окръжен съд
Кюстендил, с което е отказано условно предсрочно освобождаване на останалата част от
наказанието 3 /три/ години лишаване от свобода наложено с присъда на PC - Радомир по
НОХД № 476/2012г.
Жалбата има следното основно съдържание:
По отношение на л.св. Г. са налице и двете кумулативно предвидени от закона предпоставки
за условното му предсрочно освобождаване. Нищожен е остатъка към момента на
разглеждане на молбата му - 3 месеца и 10 дни. Омаловажени са обстоятелствата, че работи
на външен обект и въпреки краткия му престой в ЗООТ от преместването му от Затвора
Бобов дол, не е извършил каквито и да е нарушения, както и че няма злоупотреба с алкохол
и наркотични вещества в общежитието. Надценено е това, че не е изпълнен плана на
присъдата и твърдението, че при този нищожният му остатък администрацията на затвора,
ще съумее да го превъзпита и поправи, както и че има предходни осъждания. Въз основа на
изложеното се иска отмяна на определението на КОС и уважаване на молбата на л.св. Г. за
условно предсрочно освобождаване.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите, изложени в частната жалба,
материалите по делото и служебно провери правилността на атакувания съдебен акт,
намери следното:
1
В публично съдебно заседание проведено на 08.12.2020 г., Кюстендилският окръжен съд се
е произнесъл с определение № 260142 от същата дата по ЧНД 574 по описа за 2020г., с
което е отказал условно предсрочно освобождаване на останалата част от наказанието 3
/три/ години лишаване от свобода наложено с присъда на PC - Радомир по НОХД №
476/2012г., което към датата на заседанието е било в размер на 3 месеца и 10 дни. На
11.12.2020 година е постъпила жалба срещу определението на Кюстендилски окръжен съд
от л.св. Г., чрез адв. А. П. – упълномощен защитник. Поради тези обстоятелства жалбата е
подадена в седмодневния срок за атакуване на определението, от лице което има право да
атакува съдебния акт на окръжния съд пред по-горна съдебна инстанция, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
От представените по делото документи е видно че лишеният от свобода Г. Б. Г. изтърпява
наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години при първоначален режим „строг”,
наложено му с влязла в сила на 21.03.2013г. присъда на PC Радомир по НОХД № 476/2012г.
- за извършване на престъпление от общ характер по чл.215 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.а и
б.б от НК. Наказанието се изтърпяна с начална дата - 16.10.2018г., като към 08.12.2020г. са
изтърпени 2 години, 8 месеца и 20 дни от него с остатък от 3 месеца и 10 дни.
За периода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” осъденият не е
награждаван и не е наказван. Оценката на риска от рецидив е средна - първоначално
определена на 54т, като са констатирани една дефицитна зона - „умения за мислене“ и две
гранични такива - „отношение към правонарушението“ и „междуличностни проблеми“.
Впоследствие оценката е намалена на 50т, след положителни промени по отношение на
втората гранична зона. Първата такава - „отношение към правонарушението“, е посочена от
затворническата администрация като проблемна, доколкото лишеният от свобода отрича
отговорността си за извършеното престъпление, счита съдебният процес и присъдата за
неправилни и несправедливи. Рискът от вреди е определен като среден.
В условията на Затвор Бобов дол демонстрира поведение в съответствие с наложените
ограничения. През м.май 2020г. е подал заявление до Министъра на правосъдието, в което
твърди че е несправедливо осъден, тъй като за вещно укривателство му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, докато за извършителя на кражбата на
вещите е определено наказание „лишаване от свобода” в размер на 4 месеца, както и че
служителите не познават и не спазват разпоредбите на ЗИНЗС. По повод на изнесените
факти е извършена проверка от страна на Отдел СДВРП при Министерство на
правосъдието, приключила с извод, че действията на администрацията по отношение на
лишения от свобода са законосъобразни.
Със заповед на Началника на Затвора от 02.10.2019г. режимът на изтърпяване на
наказанието е заменен от „строг“ на „общ“.
На 16.07.2020г. Г. е настанен в ЗООТ „Самораново“, като на 28.07.2020г. е назначен за общ
2
работник във външна фирма - „Еко планет“ ООД. В общността заема среден социален
статус, като контактите му с останалите лишени от свобода са селектирани. По време на
престоя в затворническото общежитие не е награждаван и не е наказван. Поддържа контакт
с близките си, като режимът на изтърпяване на наказанието продължава да е „общ”.
В становище по чл.437 ал.2 изр.2 НПК Началникът на Затвор Бобов дол изразява мнение, че
молбата на лишения от свобода не следва да бъде уважавана, тъй като по отношение на Г. е
необходимо да бъде приложена докрай прогресивната система за изтърпяване на
наказанието чрез преминаване от по - строги към по - смекчени условия на надзор и охрана.
Престоят на Г. в затворническото общежитие е недостатъчен с оглед проследяване на
поведението му и отчитане на трайна положителна промяна в поведението му.
Окръжният съд е приел, че по отношение на осъдения Г. Б. Г. не са налице едновременно и
двете, кумулативно предвидени в чл.70 ал.1 т.2 НК, предпоставки за условното му
предсрочно освобождаване, не е дал доказателства за своето поправяне, тъй като са
констатирани положителни промени единствено по отношение на една от проблемните зони
- „междуличностни проблеми“ и това е довело до леко снижаване на първоначалната оценка
на риска от рецидив. Независимо че Г. е спазвал вътрешния ред и не е наказван, както и това
, че полага труд, работата по индивидуалния му план следва да продължи в условията на
затворническото общежитие с оглед проследяването на положителни промени в
утвърждаването на законосъобразни модели на поведение.
Софийският апелативен съд намира изводите на първоинстанционният съд са правилни и
обосновани. Независимо от това, че е налице една от кумулативно изискуемите
предпоставки за условното предсрочно освобождаване на лишения от свобода , а именно
фактически е изтърпял повече от две трети от наложеното му наказание ’’лишаване от
свобода”, от материалите по делото е видно, че обстоятелствата да се приеме довода на
защитата на осъдения, че Г. Б. Г. е дал доказателства за своето поправяне, не са еднозначни
и са противоречиви, като въз основа на тях не може да се направи несъмнен извод в полза на
посоченото твърдение.
От изложеното става ясно, че определението на Кюстендилския окръжен съд следва да бъде
потвърдено, а жалбата на лишеният от свобода оставена без уважение, поради което и на
основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийският апелативен съд, трети наказателен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от № 260142, постановено по ЧНД № 574 по описа за 2020г.
на Окръжен съд Кюстендил, на 08.12.2020г. с което е отказано условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода Г. Б. Г. / с установена самоличност/ от остатък в
размер 3 месеца и 10 дни, към дата 08.12.2020г. на наказанието 3 години „лишаване от
свобода”, наложено му с влязла в сила на 21.03.2013г. присъда на PC - Радомир по НОХД №
3
476/2012г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: /1. /2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4