Решение по дело №1215/2020 на Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ........                                                             28.01.21 г.                                             Град Казанлък

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшки районен съд                                                                          V-ти наказателен състав

На осемнадесети януари

Година 2021

В публично заседание в следния състав:

                                                                                                                   Председател: Деян  Илиев

Секретар: Радиана ГРОЗЕВА

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Деян Илиев

АН дело № 1215 по описа за 2020 година за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 527519-F541946 от 24.07.20 г. на Началника на ОД Пловдив към ЦУ на НАП. Жалбоподателят "Тиара-3" ООД, ЕИК *********, с. Енина, общ. Казанлък, недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва чрез повереника си адв. А. С. извършеното нарушение и излага оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила.

В с.з. редовно призовано, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище адв. С. излага подробни оплаквания за несъставомерност на нарушението, вкл. и поради неговата маловажност по см. чл. 28 от ЗАНН и допуснати нарушения на процесуалните правила.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. чрез ст. юрисконсулт Петкова намира жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди НП.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че при извършена проверка на 10.03.20 г. в 13.15 часа в обект - ресторант "С. к.", находящ се в с. Е., ул. "К. Д." № *, стопанисван от дружеството, било констатирано, че е било допуснато нарушение на разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, като не е регистрирало чрез операцията "служебно въведени суми" промяна в касовата наличност в размер на 68 лв., представляващи парични средства в началото на работния ден, с което е бил нарушен чл. 33, ал. 1 от Наредбата . Сумата била определена за сервитьорите в началото на деня и се вписвала само в книгата. Нарушението не било довело до неотразяване на приходи.

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № F541946 от 17.03.2020 г., протокол за извършена проверка № 0409206 от 10.03.2020 г., въпросен лист за установяване на стокова наличност, нотариален акт; пет декларации от лица, работещи по трудово/гражданско правоотношение,  две становище на сервизираща фирма „Венди 101“ ООД-2, дневен финансов отчет и показанията на св. С. Попова, които кореспондират помежду си.

Фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредбата извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Безспорно във фискалното устройство не е била въведена като начална сума сумата от 68 лв., като в случая не се оспорва от жалбоподателя, че ФУ има такава функция.

Доколкото изложеното обстоятелство в НП за невъведена начална сума от 68 лв. квалифицира деянието пряко като нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, съдът не споделя възражението в т. 2 от становището, че АНО е длъжен да посочи как е била посочена тази сума, а именно като разлика между натрупания оборот в паметта на ФУ и касовата наличност, каквато е и констатацията в протокола за извършена проверка на л. 16 най-долу. В НП АНО е длъжен да изложи само обстоятелствата, които той е приел за установени, но не и процесът, по който е достигнал до тези фактически изводи. Всъщност с възражението се иска АНО да направи анализ на фактите, установени от събраните в процедурата доказателства и да изложи фактически доводи относно обосноваността на извода за невъведената сума. Това обаче, по същество представлява процес на мотивиране (обосноваване) на НП, но ЗАНН не задължава АНО да излага мотиви в него нито от фактически характер, нито от правен характер.

В т. 1 от становището се излага възражение, че представителят на дружеството е нямал власт да участва в административнонаказателната процедура, тъй като по смисъла на правата в абзац IV от пълномощното на л. 13, не го овластявали за това.

Съдът не приема това възражение, защото от пълномощното  на стр. 2 (л. 14) най-накрая, се установява, че представителят има власт да представлява дружеството във всякакви дела, заведени от или срещу административни органи. Понятието дело в пълномощното следва да се тълкува в широк смисъл, доколкото понятието дело е идентично с процедура, като без значение е наименованието на тази процедура като преписка или дело пред различните органи.

По съществен е въпросът за маловажността на нарушението в какъвто смисъл е следващото възражение.

Безспорно е, че сумата от 68 лв., е незначителна, не е довела до неотразяване на приходи, което е било съобразено и със санкцията по чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС. Не се спори, че сумата е била вписана в касовата книга и по този начин данъчно оповестена. Всяка правна норма цели да постигне целите в конкретния закон, конкретно от една страна да не се ощети бюджета с укриване на данъци или да не се допуска привидното генерирани на обороти с цел "изпиране" на незаконно придобити средства. Такова поведение от жалбоподателя не се установява. На следващо място с разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от АПК е въведен принцип на съразмерност и справедливост, а ал. 2 на същия член изисква да не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта на съответната норма. Тези принципи са общовалидни за цялата правна система и са въведени в интерес на правните субекти. От показанията на св. П. се установява, че при извършената проверка само това нарушение е било установено, което е индиция за желанието на дружеството да спазва данъчните закони. В случая е било достатъчно съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН жалбоподателят да бъде предупреден, а не да се пристъпва към налагане на наказание. Съдът споделя и останалите доводи в т. 3 от становището на адв. С.. Съдът счита за необходимо да отчете, че жалбоподателят е наказан в условия на сериозни икономически ограничения през 2020 г., наложени от Правителството на ресторантьорството с цел ограничаване разпространението на COVID-19.

По тези съображения НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

Водим от горните мотиви съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 527519-F541946 от 24.07.20 г. на Началника на ОД Пловдив към ЦУ на НАП, с което на "Т." ООД, ЕИК *********, с. Е, общ. К е било наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

 

                                                                                  Районен съдия,