№ 77
гр. Х., 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Х., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Търговско дело №
20245600900047 по описа за 2024 година
Производството до делото е образувано по искова молба вх. № 3485/10.04.2024 г. на
Г. А. М. и И. Д. М., чрез адв. А. Г., от АК-Х., против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС" АД ЕИК *********. Предявени са субективно и обективно съединени искове за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 200 000
лева на всеки от ищците, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от
30.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
ИЩЦИТЕ- Г. А. М. И И. Д. М. твърдят, че са родители на А. Г. М., роден на
23.10.2002г., починал при ПТП на 30.08.2020г. в района на град Л.
Пътното произшествие било причинено по вина на Г. К.Й., живущ в с. Л., обл.Х.. С
присъда № 37 от 16.12.2022г., постановена по НОХД №184/2022г. на ОС-Х., Й. бил признат
за виновен и осъден по повдигнатото му определение за престъпление по чл.343 ал.1 б. “в“,
вр. чл.342 ал.1 НК. Присъдата била изменена с Решение №133 от 17.07.2023г. по ВНОХД
№128/2023г. на Апелативен съд - Пловдив, в частта на наложеното наказание, като на Г. К.Й.
било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което да се изтърпи
ефективно от дееца. Това решение било потвърдено с Решение №446 от 28.11.2023г по
КНОХД №797/2023г. на ВКС. Понастоящем Г. К. изтърпявал наказанието си в Затвора в град
Стара Загора.
Твърди се, че управляваният от виновния водач лек автомобил „Ф.Т.” с рег.
№******* е застрахован в ответната застрахователна компания по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” със застрахователна полица
№BG/22/120000584577, издадена на 24.02.2020г., валидна до 23.02.2021г. Настъпилото ПТП
попадало в обхвата на въпросната застрахователна полица и представлявало застрахователно
1
събитие по смисъла на застрахователния договор и закона.
Сочи се,че извършеното престъпление съставлява деликт по смисъла на чл.45 от
ЗЗД. Вината на водача била доказана посредством присъдата на наказателния съд, която по
силата на чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
За ищците били настъпили съществени неимуществени щети в резултат на загубата
на починалия им син. Родителите на починалото момче преживявали непоносимо случилото
се. Двамата са отглеждали и възпитавали детето си до трагичната му кончина на
седемнадесет годишна възраст. През целия си жизнен път А. живял в едно домакинство с
баща си, майка си, по малкия си брат Т. и своите баба и дядо в родната им къща в сМ.Г.
обл.Х.. Пред очите на двамата ищци синът им се развИ.л, растял, ходил на училище,
занимавал се с извънучебни дейности. Предстояло му завършване на средно образование.
Бил здрав и енергичен младеж и помагал много на родителите си в ежедневните им
задължения. Бил основна опора на баща си във всички мъжки задължения и в земеделската
дейност, с която се занимавал. Изградената между А. и ищците емоционална връзка била
силна и неоспорима. Ищците били шокирани и съсипани от внезапната смърт на своето
първородно дете. Ужасът за тях бил огромен и неописуем. Те загубили едно здраво, силно и
жизнено момче. А. бил със слънчев и общителен характер, имал много приятели навсякъде,
всички го уважавали и ценели заради добротата и кадърността му. Имал и приятелка, с която
дружели от доста време, и ищците били щастливи от този факт. Предстояло му завършване
на средно образование и семейството му с нетърпение очаквало вълненията по
абитуриентския му бал и кандидатстване във виеше учебно заведение. Неговата трагична и
преждевременна смърт причинила на родителите му мъки и страдания за цял живот, които
изначално нямат имуществени измерения.
Поради това, че вредите са настъпили в резултат на виновното поведение на водач
на лек автомобил, застрахован при ответника, били налице основанията за ангажиране на
пряката отговорност на застрахователя за обезщетяване на тези щети по силата на чл.432,
ал.1 от КЗ.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ на 17.11.2020г. ищците отправили
молба-претенция до „ЗК “ЛЕВ ИНС”АД за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение. По повод на претенцията им била образувана преписка с № 0000-1000-01-20-
7775, но в законоустановените срокове ответното дружество не изпълнило задължението си
да определи и изплати обезщетение.
Ищците сочат, че размерът на дължимото за неимуществените щети обезщетение
следва да се определи от съда по справедливост в съответствие със смисъла и съдържанието
на чл. 52 от ЗЗД. Предвид конкретните обстоятелства по случая и преобладаваща практика
по подобни казуси, ищците намират, че адекватното обезщетение би било такова в размер на
по 200 000 лева за всеки един от двамата.
Предвид изложеното се претендира съдът да осъди ответното застрахователно
дружество ЗК “ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК:*********, гр. С., р-н „С.“, бул.„С.Ш.” №67А,
2
представлявано от П.В.Д. и В.В.И., ДА ЗАПЛАТИ на ищците Г. А. М., с ЕГН:**********, и
И. Д. М. с ЕГН:**********, двамата с адрес в сМ.Г. общ.Л. обл.Х., ул.“К.“№5, сумата от по
200 000лв. /двеста хиляди/ лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания вследствие на смъртта
на техния син А. Г. М., починал на 30.08.2020г. в резултат на пътнотранспортно
произшествие, ведно със законна лихва от датата на увреждането - 30.08.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
Правят се доказателствени искания. Претендират се разноски.
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК не е депозирана допълнителна искова молба.
ОТВЕТНИКЪТ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС”АД, в
законоустановения срок по чл. 367 от ГПК, чрез адв. Д. С., оспорва размера на предявените
искове. Твърди се, че ответникът е предложил обезщетение в размер на по 130 000лв.,
съответно намалена с 50% на 65 000лв. поради съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия. Било установено, че пострадалият е непълнолетен, неправоспособен
водач на МПС, към момента на ПТП не е ползвал каска, управлявал е мотопеда без
необходимата регистрация, което също представлявало нарушение на закона. Именно
липсата на правоспособност и необходимия опит при управление на МПС довели до
крайния вредоносен резултат. Автотехническата експертиза била категорична, че
пострадалият е имал възможност да възприеме автомобила на застрахования от повече от 30
метра и съответно да спре, намали и заобиколили препятствието, както са сторили другите
участници в движението. Поведението и съучастието на пострадалия водели и до
несъразмерност на претенцията. Претендират се разноски.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорен факта,а това се установява и от представеното по делото копие на
удостоверение за наследници изх.№82/02.09.2020г., че ищците по делото са наследници по
закон на А. Г. М., б.ж на гр.Х.,починал на 30.08.2020г.,който е техен син.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 20 от 30.08.2020 г. на
РУ Свиленград е, че на 30.08.2020г. в 21.20 часа по ПП 3-597 при км 56+000 е станало ПТП
при което А. Г. М. при управление на мотоциклет „А.“ с рег.№****** в посочения участък
се удря в спрелия на пътното платно от дясно по посока на движението лек автомобил
„Ф.Т.“ с рег.№ ********, управляван от Г. К.Й..В тази връзка по делото не е спорно,че на
30.08.2020г. на третокласен път 597 при километър 56-000 в посока с.Л., община Л.към
гр.Л. е станало пътно транспортно произшествие, причинено от Г. К.Й., който при
управление на МПС-лек автомобил марка Ф. ,модел „Т.“, с рег.№ ********* е нарушил
правилата за движение по пътищата,а именно: чл.94 ал.1 от ЗДвП “За престой извън
населените места пътните превозни средства се спират извън платното за движение. Когато
това е невъзможно, спирането за престой се извършва успоредно на оста на пътя, най-вдясно
3
на пътното платно“ и чл.73 от ЗДвП „На път извън населено място през нощта или при
намалена виД.ст всяко спряно на платното за движение моторно превозно средство….
трябва да бъде обозначено с включени габаритни светлини“. При това ПТП по
непредпазливост е била причинена смъртта на А. Г. М., роден на 23.10.2002г.
С влязла в сила присъда на 28.11.2023г.,постановена по НОХД №184/2022г. по
описа на Окръжен съд-Х. Г. К.Й. за извършването на горепосоченото пътно транспортно
произшествие е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343 ал.1
б.“в“ вр. чл.342 ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК и осъден на наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 години. На основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изтърпяването на така
наложеното наказание със срок от 5 години . На основание чл.343г от НК е наложено и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 години.Присъдата е била
изменена от Апелативен съд-Пловдив с решение №133/17.07.2023г, постановено по ВНОХД
№128/2023г. ,в частта за наложеното наказание, като е отменена в частта,в която на
основание чл.66 ал.1 от НК е било постановено отлагане на изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 5 години,като вместо това е постановено
подсъдимият Г. К.Й. да изтърпи на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНС наложеното му
наказание „лишаване от свобода“ от 3 години при първоначален „общ“ режим“. Решението
на Апелативен съд-Пловдив е било потвърдено с Решение №446 от 28.11.2023г по КНОХД
№797/2023г. на ВКС. Понастоящем причинителят на ПТП Г. К.Й. изтърпява наказанието си
в Затвора в град Стара Загора.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, страните не спорят и за наличие на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. марка „Ф.Т.“, с рег №
*********, обективирана в застрахователна полица валидна за периода от 24.02.2020г. до
23.02.2021г.
Установи се още, че ищците са подали претенция за заплащане на застрахователни
обезщетения на 17.11.2020г., по които са били заведени съответните щети пред ответното
застрахователно дружество. По преписката са били представени всички изискуеми от
застрахователя документи, като към момента на подаване на исковата молба застрахователят
не се е произнесъл. В отговора на исковата молба ответното дружество заявява,че е
предложил на ищците застрахователно обезщетение в размер на по 130 000лв., редуцирано
с 50% на 65 000лв. за всеки един от тях, получаването на които суми е било отказано от
ищците. По посоченият факт за предложението за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди страните по делото също не спорят.
От показанията на разпитаните по делото свидетели М.Н.П., В.С.Б.а и А.А.Х. се
установяват негативните преживявания на ищците по повод смъртта на техния син А.,
починал при пътно транспортното произшествие, непосредствено преди навършването на
пълнолетието си.В показанията си свидетелите установяват изключително близката връзка
между ищците и техния син А. от раждането му до неговата смърт, създадените
взаимоотношения между родители и дете, страданията които същите са изпитвали и
изпитват и към настоящия момент от неговата смърт. За загубата на ищците, за техните
4
преживявания и негативни емоции свидетелите говорят през сълзи, като установяват
отделни случки от ежедневието на семейството, разкрИ.щи изключително близките
отношения между ищците и техния починал син А.. Разпитаните по делото свидетели с
показанията си подкрепят изцяло фактическите твърдения на ищците в обстоятелствената
част на исковата молба относно търпените от тях неимуществени вреди, болки и страдания,
причинени от смъртта на големият им син, на когото е предстояло завършване на средно
образувание, абитуриентски бал и навършване на пълнолетие.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ.
Съобразно задължителните указания на ВКС, изложени в ТР №1/21.06.2018 г. по
тълкувателно дело №1/2016 г. на ОСНГТК, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС, а по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Поради изложените съображения, Г. А. М. и И. Д. М. ,като наследници по закон на
А. Г. М., починал на 30.08.2020г., имат субективното право да търсят обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на настъпилата смърт на пострадалия от ПТП техен син,
поради което и предявените субективно съединени искове са допустими.
Двамата ищци претендират обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя,
с когото собственикът на МПС има сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ към момента на настъпване на застрахователното събитие. Установи се
отправянето на претенции, завеждането на щети по двете преписки от застрахователното
дружество . Изпълнени са изискванията на чл. 380 от КЗ, което от своя страна обуславя
допустимостта на исковото производство.
Претендират от съда да осъди ответното дружество да заплати на всеки от тях
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 200 000лв. Обезщетението
на неимуществените вреди се претендира ,поради загубата на сина им А. Г. М. ,починал на
30.08.2020г., в резултат на настъпило на същата дата ПТП.
В тежест на ищците, в настоящото производство, е да докажат, че е налице
сложният фактически състав, който да ангажира отговорността на ответното
застрахователно дружество, а именно: противоправно поведение от страна на деликвента;
вреда; причинна връзка между деянието и претърпените вреди; вина; валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на управляваното от
деликвента МПС и настъпило застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
5
отговорността на застрахователя.
Видно от чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в самия договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на
обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени
вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, т.2 на същата
норма/. Законът в разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ предоставя на увреденото вследствие
на смърт на пострадалото при ПТП лице да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при
същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. В гражданското
производство, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на
противното.
На основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и воновността на
дееца. Именно поради това настоящият съдебен състав приема, че процесното ПТП, станало
на 30.08.2020г. е по вина на противоправното деяние от страна на водача на лекия автомобил
Г. К.Й., при което са причинени травматични увреждания на пострадалия А. Г. М., който в
последствие е починал. Смъртта на посоченото лице е пряка и непосредствена последица от
настъпилото на 30.08.2020 г. ПТП ,поради получена от него травма, несъвместима със
живота.
За безспорно обстоятелство, което страните признават, съдът прие наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. марка „Ф.Т.“, с рег № *********,
обективирана в застрахователна полица валидна за периода от 24.02.2020г. до 23.02.2021г.
Безспорно е и наличието на застрахователно събитие – процесното ПТП,станало на
30.08.2024г.
Показанията на разпитаните по делото свидетели съдът кредитира като
непротиворечиви помежду си и еднопосочни, изградени въз основа на лични и
непосредствени впечатления, които сочат за силна връзка между починалият А. Г. М. и
неговите родители, с които са живели съвместно в едно домакинство, значителните по
интензитет, сила и продължителност морални болки и страдания от внезапната загуба на
сина им. Неочакваната и нелепа смърт на сина им А. се е отразила изключително тежко на
ищците.
Въз основана на ангажираните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност,за което и на практика между страните по делото няма спор, съдът намира, че са
6
налице всички предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника, а именно
противоправно деяние, извършено от Г. К.Й.,за което същият е признат за виновен с влязла в
сила присъда,установяваща по категоричен начин неговата вина за процесното ПТП,
настъпилите неимуществени вреди за увредените ищци в следствие на причинената смърт
детето им А. Г. М., починал на 30.08.2022г. от настъпилото на същата дата ПТП, причинна
връзка между деянието и настъпилите вреди, валидно застрахователно правоотношение,
настъпило застрахователно събитие – процесното ПТП, като ответното застрахователно
дружество ще следва да обезщети претърпените от ищците вреди, които вреди са пряка и
непосредствена последица от противоправното поведение на водача на застрахованото
МПС. При така изложените дотук съображения, съдът намира за предявените искове за
доказани по своето основание.
Що се касае за размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди,
настоящият състав намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени
от деликт неимуществени вреди, е необхоД. да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около настъпването на
вредите, техните характер и тежест, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, така че възмездяването да
отговаря на критерия „справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
но също така и да бъде съобразено икономическото състояние в страната. Следва да се
посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства,
причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
самото понасяне на увреденото състояние от страна на увреденото лице. В този смисъл са и
дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието „справедливост“ не е
абстрактно понятие, а е свързано „с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и
др.“.
Специфичното е, че стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно
фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество
негативното въздействие на деликта навлиза в неимуществената сфера на пострадалия или
увредения и е част от неговия психо-емоционален статус, който няма как да бъде обективно
установен. Възприятия в тази насока се съдържат в показанията на разпитаните по делото
свидетели, които дават светлина за претърпените от увредените лица болки и страдания.
Съдът е този, който във всеки конкретен случай преценява по справедливост размер на
дължимото обезщетение, отчитайки понесените от увреденото лице болки и страдания, а и
неудобствата – емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят
не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо–емоционален статус на
пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката
с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето, възрастта му и други/.
7
Преди определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да
се обсъди релевираното от ответника възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия А. Г. М., поради това ,че е
бил непълнолетен ; неправоспособен за управление на МПС; управление на мотопеда без
необходимата регистрация, управление на мотопеда без каска.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
От друга страна, релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало до
увреждането като неблагоприятен резултат. В случая, поведението на загиналият към
момента на произшествието сочи на обективна причинно-следствена връзка с настъпилия
неблагоприятен резултат.В слручая е налице съпричиняване от страна на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат. В тази връзка по делото е безспорно установено, че
пострадалият към момента на ПТП е бил непълнолетен, не е притежавал свидетелство за
правоуправление на МПС и не е бил с предпазна каска. В случая същият е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат с това, че не е притежавал необходимите умения за
управление на мотоциклет, нито какъвто и да било опит, които обстоятелства са пряко
свързани както с липсата на правоспособност, така и с непълнолетието му. Независимо от
това пострадалият е предприел управление на мотоциклета за сравнително дълго
разстояние, през тъмната част на денонощието и това негово поведение според данните по
делото е допринесло за настъпването на вредоносния резултат,поради което следва да бъде
отчетено като 50% съпричиняване.
За характера и тежестта, интензитета, степента и продължителността на болките и
страданията, търпени от ищците съдът черпи сведения от показанията на разпитаните
свидетели, чиито показания, както вече посочи, кредитира. От тези показания се установява
наличието на изключително близка връзка между ищците и пострадалия,които са били едно
семейство-родители и дете , живели са в едно домакинство, поддържали са отношения на
любов, обич, близост, подкрепа и взаимопомощ, нормални и обичайни за отношения вътре в
семейството и проявление на българските семейни традиции.Несъмнено загубата на сина им
за когото са полагали съответните родителски грижи е довело до изключителни болки и
страдания за ищците. Близостта в отношенията в семейството и прекъсването на тази
близост от внезапна смърт на сина им са се отразили негативно върху състоянието на
ищците, които вече никога няма да бъдат същите хора, каквито са били , и никога няма да
могат да видят детето си, което е починало на съвсем млада възраст, непосредствено преди
да навърши пълнолетие.
С оглед данните по делото и неочакваната смърт на А. Г. М., пострадал при
станалото на 30.08.2020г. ПТП и починал в последствие от причинените му увреждания
съдът намира, че на всеки един от ищците като негови родители следва да присъди
обезщетение в размер на по 200 000лв., която сума в достатъчна степен ще възмезди
8
причинените им неимуществени вреди. От тези суми следва да се приспадне процента на
съпричиняване-50%, поради което на всеки един от ищците следва да се присъди
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000лв. Исковете в
останалата част до пълния предявен размер от по 200 000лв. за всеки един от ищците следва
да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
По отношение на претендираната от ищците законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането-30.08.2020г. до окончателното
изплащане на главниците, следва да се отбележи следното:
Предвид основателността на главните искове, основателни са и акцесорните
искове за присъждане на законна лихва върху дължимите суми определени като обезщетения
за претърпени от ищците неимуществени вреди. При действащия КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е
ограничена и това задължение е за периода след датата, на която застрахователят е бил
уведомен за настъпване на застрахователното събитие, било от застрахования, било от
увреденото лице. Разпоредбата на чл.498 от КЗ, предвижда задължение на увреденото лице
при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред
застрахователя и едва ако същият не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл.432 КЗ срещу
застрахователя. Видно от приетата като писмено доказателство молба-уведомление с вх.№
14962/17.11.2020г. ищците са отправили претенция до ЗК“Лев Инс“АД, застраховател на
виновния за ПТП водач с искане да им бъде определено и изплатено застрахователно
обезщетение на посочената дата-17.11.2020г. От страна на застрахователя и към настоящия
момент липсва изрично произнасяне по предявената от ищците претенция/липсват
представени доказателства в посоченият смисъл/, поради което лихвата за забава върху
определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди по отношение на
всеки ищец, считано от 17.11.2020г. до окончателното изплащане на сумите.Предявените
искове за присъждане на законна лихва върху присъдените застрахователни обезщетения се
следва да се отхвърлят за периода от 30.08.2020г. до 16.11.2020г.
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на
основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото. С оглед основателността
на предявените искове и неблагоприятния за ответника изход на настоящото производство,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да поеме направените разноски
пред Окръжен съд – Х..Тъй като ищците се освободени от заплащането на такси разноски в
производството по делото реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, в тежест на ответното дружество, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и предвид изхода на спора следва да се възложи сумата в
размер на общо 8000лв.– държавна такса, съобразно уважената част на предявените две
искови претенции, който размер е определен по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК.Посочената сума
следва да се заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на ОС – Х..
9
Съобразно приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищците претендират
разноски единствено за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв.
В приложените по делото договори за правна защита и съдействие страните по тях Г.
А. М. и И. Д. М.а, от една страна, а от друга – адв. А. Г. Г. са уговорили, че ищците са
получили безплатна правна помощ и съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв от
дружеството. Чл. 38, ал. 1, т. 2 е една от хипотезите, предвидени в чл. 38, ал.1 от ЗАдв, при
които законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита. Поради изложените
обстоятелства е налице право в полза на процесуалния представител на ищците да бъде
присъдено адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ на
материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен
интерес. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен като бъде отчетен изхода
на делото и уважаването на исковите претенции до размера от общо 200 000 лв., поради
което и размерът на адвокатското възнаграждение в размер на 12 650лв. следва да се
заплати на адв.А. Г. Г. от АК-Х. от ответното дружество.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответното
дружество се дължат разноски съобразно отхвърлената част на предявените искове.
Застрахователят е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на
1 500лв., съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК. Предвид изхода от делото ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното застрахователно дружество разноски в
размер на 750лв. ,съобразно размера на отхвърлената част от исковите претенции.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.С., р-н „С.“, бул.“С.Ш.“ №67А да заплати на Г. А. М., ЕГН
********** и И. Д. М., ЕГН **********, двамата с адрес в сМ.Г. община Л. област Х.,
ул.“К.“ №5, на основание чл.432 ал.1 от КЗ, за всеки един от тях по 100 000лв./общо
200 000лв./, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в причинени болки и страдания вследствие смъртта на техния син А. Г. М., починал на
30.08.2020г. в резултат на в резултат на ПТП, ведно със законната лихва за забава, считано от
17.11.2020г. до окончателното изплащане на сумите, като исковете в останалата част до
пълните предявени размери от по 200 000лв. и законната лихва върху главниците за периода
от 30.08.2020г. до 16.11.2020г.,като неоснователни и недоказани- ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“АД, ЕИК *********, със седалище
10
и адрес на управление гр.С., р-н „С.“, бул.“С.Ш.“ №67А да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт,по сметка на Окръжен съд-Х. държавна такса в размер на 8 000лв.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.С., р-н „С.“, бул.“С.Ш.“ №67А да заплати на адвокат А. Г. Г. от
Адвокатска колегия-Х., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско
възнаграждение в размер на 12 650лв.
ОСЪЖДА Г. А. М., ЕГН ********** и И. Д. М., ЕГН **********, двамата с адрес в
сМ.Г. община Л. област Х., ул.“К.“ №5 да заплатят на Застрахователна компания „Лев
Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н „С.“, бул.“С.Ш.“
№67А направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от предявените искове
в размер на общо 750 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Х.: _______________________
11