№ 1547
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20221000502504 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 262068 от 23.06.2022 г., постановено по гр. дело №
196/2020 г. на СГС, ответникът Н. И. К. е осъден да заплати на ищцовата ЗК
„Лев инс“ АД на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) сумата от 37 797,24
лв., представляваща изплатено на Е. П. Т. и Ж. К. Т. застрахователно
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на
ПТП, причинено виновно от него на 17.11.2011 г. при управление на МПС в
пияно състояние, от което е починал П. Ж. Т., ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба на 08.01.2020 г. до окончателното изплащане,
като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 66 257,74
лв., частична претенция при пълен размер от общо 261 112,46 лв.
Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни,
които в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалват като неправилно поради
допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални
правила и необоснованост.
Жалбоподателят и ищец „Лев Инс“ АД обжалва решението в
отхвърлителната му част като поддържа, че в обхвата на паричното му
вземане като застраховател, при реализиране на регресното му право спрямо
1
виновния причинител на вредите, се включват и платените от него на
пострадалите лица лихви за забава от настъпване на застрахователното
събитие. Присъдените лихви в производството по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)
съставляват обезщетение в размер на законната лихва, а застрахователят има
право на всичко платено. Жалбоподателят оспорва и изводите на съда
относно съпричиняването от страна на П. Ж. Т. за настъпване собствената му
смърт. Моли първоинстанционното решение в атакуваната от него част да
бъде отменено и вместо това въззивният съд да уважи предявения иск изцяло.
Жалбоподателят и ответник Н. К. обжалва решението в частта, с която е
осъден за разликата над 28 347,94 лв. до 37 797,24 лв., като излага подробни
съображения против приетото съпричиняване, което намира, че било в
съотношение от поне 50/50 (½). В това отношение поддържа, че от събраните
по делото доказателства обосновано първоинстанционният съд е приел, че
пострадалият е допринесъл със своето поведение за настъпване на процесното
застрахователно събитие, но не е отчел, че въпреки знанието му за употребата
на алкохол от страна на водача К., е предоставил за управление автомобила
си и се е съгласил да пътува с него.
Страните взаимно оспорват жалбите си по съображения, изложени в
депозираните в срока чл. 263, ал. 1 от ГПК писмени отговори.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, като относно проверката на правилността той е
ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия и като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото,
Апелативен съд - София намери следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ (отм.).
От фактическа страна не се спори, че на 17.11.2011 г. около 00:15 ч. на
кръстовището на път II – 86 с път III – 862 при управление на л. а. марка
„Киа“, модел „Карнивал“ с рег. № ********, застрахованият при ищеца „Леив
Инс“ АД водач Н. И. К., след употреба на алкохол с концентрация в кръвта
над допустимите по закон норми, а именно - от 1,60 промила (установено по
надлежния ред съгласно протокол от химическа експертиза №
1108/17.11.2011 г.), е реализирал ПТП с автобус марка „Сетра“ с рег. №
******** и така по непредпазливост предизвикал смъртта на спътника в
колата П. Ж. Т..
С решение по гр. д. № 3091/2013 г. на СГС, изменено с решение по гр. д.
№ 4014/2014 г. на САС, застрахователното дружество е осъдено да заплати на
Ж. К. Т. и Е. П. Т. - родители на починалия при произшествието пътник П. Ж.
Т., обезщетение по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223 КЗ /отм./ в размер на суми от по
100 000 лв. за всеки един от тях.
На 19.12.2014 г. е издаден изпълнителен лист за сумите от по 25 000 лв.
на всеки пострадал, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2011 г. до
окончателното изплащане, въз основа на който е образувано изп. дело №
2
4/2015 г. на ЧСИ М. К.. На 08.01.2015 г. застрахователното дружество е
получило покана за доброволно изпълнение за плащане на 25,000 лв. -
главница; 8,128,87 лв. лихва; 25,000 лв. – главница; 8,128,87 лв. лихва; 2,304
лв. – разноски по изпълнителното дело и 5,530,44 лв. такси за съдебния
изпълнител, които суми ЗК "Лев Инс" АД е заплатило на 09.01.2015 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна искът за частично основателен. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ
(отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ има право да получи от застрахования водач платеното
обезщетение на пострадалите от настъпването на пътно-транспортно
произшествие, когато застрахованият е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата от закона норма. В настоящия случай всички елементи от
фактическия състав, пораждащ регресното право на застрахователя срещу
делинквента, са налице: ЗК "Лев Инс" е била застраховател по застраховка
ГО, в срока на покритие на която ответникът Н. К. е предизвикал ПТП при
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон, като от произшествието са настъпили вреди за третите лица Ж. Т. и Е.
Т., за които застрахователят е изплатил на пострадалите обезщетение.
Следователно, исковата претенция е доказана по своето основание.
По размера: Отговорността на застрахования е за всичко, което
застрахователят е платил на увредения - чл. 274, ал. 1 във връзка с чл. 227, ал.
1 от КЗ (отм.), в който смисъл е и съдебната практика, израз на която е напр.
решение № 18 от 22.03.2017 г. по т. д. 1935/2015 г. на ВКС, II т. о., в което
изрично е прието, че „при упражняване на регресното право на
застрахователя срещу застрахования в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ
(отм.), застрахователят може да претендира платените на третите увредени
лица обезщетения за забава от увреждането до плащането“. Ето защо,
застрахователната компания „Лев Инс“ АД в настоящия случай е активно
материално-правно легитимирана да търси от виновния причинител на
вредата целия размер на платеното от нея обезщетение за забава в размер на
законната лихва, което от настъпването на събитието на 17.11.2011 г. до
датата на плащането, извършено на 09.01.2015 г., възлиза на 8128.87 лв.
Отговорността на застрахователя е функционална и покрива изцяло
отговорността на прекия причинител на вредата, който изпада в забава от
момента на причиняване на увреждането. Поради това, когато в обхвата на
платеното от застрахователя на увредените трети лица, освен обезщетенията
за неимуществени и за имуществени вреди, се включват и обезщетения в
размер на законната лихва от настъпване на увреждането, той има право да
иска по пътя на регреса от виновния причинител на вредата и така платените
законни лихви за целия период – от настъпването на вредата до датата на
плащането.
По възражението за съпричиняване: от показанията на св. Т. се
установява, че след като заедно с ответника по делото и още един техен
3
приятел изпили по 2-3 ракии в дома на свидетеля, Н. И. К. се обадил на П. Ж.
Т. (който също пиел алкохол в друга къща, намираща се на 50 м. от тяхната)
да му каже, че е пил и че не може да го закара. Следователно, пооследният е
узнал за състоянието на водача, при когото по-късно се е съгласил да се качи
и да бъде возен. Показанията са ясни, логично-свързани и безпротиворечиви,
поради което няма основание да не бъдат кредитирани, както е приел и
първоинстанционният съд. Събраните свидетелски показания по друго дело (в
хода на наказателния процес, приключил с осъдителна присъда за К.) не
могат да бъдат ценени в настоящото производство поради липсата на
непосредственост и устност. Дадените от самия К. обяснения при проведения
му разпит могат да бъдат взети предвид, доколкото съдържат неизгодни за
него факти, дадени пред държавен орган, но същите не противоречат на
показанията на Т.: това, че той не се е чувствал повлиян от алкохола и че се е
възприемал като „съвсем адекватен“, не игнорира факта, че е съобщил на Т.,
че е пил и че не може да кара, а по-късно отправената покана да отидат „на
мохабед“ също не противоречи на по-рано проведения между тях разговор.
Кой от двамата е предложил да отидат на събиране при приятели в с.
Първенец е без значение, същественото е, че Т. обективно е допринесъл за
настъпването на собствената си смърт, като сам се е поставила в риск,
съгласявайки се да пътува с алкохолно повлиян водач. Поемането на риска,
при който увреденото лице евентуално е било в състояние да предположи,
или да допусне да бъде увредено от делинквента, употребил алкохол, е
особен случай на съпричиняване на вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
като в този случай пострадалият, макар и да не е допринесъл за настъпване на
самото пътно-транспортно произшествие, с поведението си е допринесъл за
собственото си увреждане – в този смисъл тълкувателно решение № 1/2015 г.
на ВКС, ОСТК. Не е необходимо пострадалият да е могъл да прецени точната
концентрация на алкохол у водача, при когото се съгласява да се качи, което е
и практически невъзможно, нито е нужно алкохолното опиянение на водача
да е било видимо, тъй като тази преценка е съвършено субективна.
Достатъчно, за да се приеме, че е налице съпричиняване, е наличието на двата
обективни факта – употребата на алкохол от водача и знание у пътника на
това обстоятелство. В настоящия случай и двата посочени факта са били
налице, поради което с поведението си пострадалият Т. е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. По този въпрос изводите на двете
инстанции по същество съвпадат. При съпоставяне на поведението на
увредения с това на делинквента и отчитане на тежестта на приноса за
настъпване на вредоносния резултат на всеки един от тях, настоящият състав
намира, че в причинно-следствения континуум на събитията действията и на
двамата участници се явяват равноценни, тъй като в еднаква степен са
допринесли за причиняване на вредата. Това е така, защото ако ответникът не
бе управлявал МПС в пияно състояние, той вероятно не би причинил
произшествието, но ако починалият при същото Т. не се бе съгласил да се
качи в колата, знаейки, че преди това същата вечер К. е пил, до смъртта му
4
изобщо не би се стигнало. Тъй като съпричиняването произтича от
обективния каузалитет, а не от вината на всеки един от участниците в
движението по пътищата, в случая е без значение какви и колко на брой са
задълженията, които всеки от тях е бил длъжен да съблюдава, при преценка
на реалния принос за причиняването на деликта. По изложените съображения
приносът за настъпването на вредоносния резултат от П. Т. следва да бъде
определен на 50 %.
Поради частично несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции обжалваното решение следва да бъде частично отменено, като
вместо него искът на ЗК "Лев инс" АД срещу прекия причинител на вредите
от причиненото от него в пияно състояние ПТП на 17.11.2011 г. бъде уважен
за сумата от 33 128,87 лв., представляваща сбор на двете главници от по
25 000 лв. и присъждане на законните лихви към тях от по 8 128,87 лв. за
периода от датата на ПТП – 17.11.2011 г. до датата на плащането 09.01.2015
г., общо възлизащи на претендираните с исковата молба 66 257.74 лв.,
намалени с 50 % поради доказаното съпричиняване (66257.74 : 2 = 33128.87
или две главници от по 12 500 лв. и платените законни лихви към тях от по
4 064,43 лв.).
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът К. следва да заплати на ищцовото застрахователното дружество
юрисконсултско възнаграждение в размер на 225 лв. и 285 лв. за държавна
такса за въззивната инстанция. Същевременно, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК на ответника се следват разноски съразмерно отхвърлената част от иска,
които възлизат на 900 лв. за въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262068 от 23.06.2022 г., постановено по гр. д. №
196/2020 г. на СГС, В ЧАСТТА, в която Н. И. К. е осъден да заплати на ЗК
„Лев Инс“ АД на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) сумата от 4 668,37 лв.,
представляващи разликата над дължимата сума от 33 128,87 лв. до
присъдените 37 797,24 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК-********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
срещу Н. И. К. с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул.
„Петко Мишев“ № 9, Офис център 1, ет. 2, офис 11, чрез адв. Р. П., иск с
правно основание 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за сумата от 4 668,37 лв.,
представляваща разликата над действително дължимата сума от 33 128,87 лв.
до 37 797, 24 лв. - регрес за изплатено обезщетение за неимуществени вреди
на Е. П. Т. и Ж. К. Т. от ПТП, реализирано на 17.11.2011 г. при управление на
л. а. „Киа Карнивал“ с рег. № ******** в пияно състояние, ведно със
5
законната лихва, считано от 08.01.2020 г. до окончателното плащане,
представляващи частична претенция, при пълен заявен размер от 261 112,46
лв.
ОСЪЖДА Н. И. К. с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.
Пазарджик, ул. „Петко Мишев“, № 9, Офис център 1, ет. 2, офис 11 чрез адв.
П., да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК-********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 510 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Н. И.
К. с ЕГН: **********, със съдебен адрес, гр. Пазарджик, ул. „Петко Мишев“,
№ 9, Офис център 1, ет. 2, офис 11, чрез адв. П., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 900 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262068 от 23.06.2022 г., постановено по
гр. д. № 196/2020 г. на СГС, в останалата му част.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6