Решение по дело №1539/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 октомври 2019 г. (в сила от 20 декември 2019 г.)
Съдия: Светозар Димов Светиев
Дело: 20192230101539
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2019 г.

Съдържание на акта

                                 Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   1105

        17.10.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

     СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД,  граждански състав в съдебно заседание на 17 септември през две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ

при секретаря М.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1539 по описа на съда за 2019 год., за  да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД за главница в размер на 5000 лева,  ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Твърди се, че първата ищца и покойния й съпруг са предоставили в заем на ответницата сумата 5000 лева, като сключили и писмен договор от 07.05.2014г. и уговорили срок за връщане до 31.12.2014г. В договора предвидили и неустойка в размер на 500 лева при неизпълнение на задължението на ответницата. Сочи се, че ответницата не е изпълнила задължението си да върне главницата, а е заплатила през 2015г. само неустойката в размер на 500 лева.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищците исковата сума в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.Претендират се разноските по делото,

От страна на назначения от съда особен представител на ответницата е постъпил отговор на исковата молба, като допустимостта на исковата претенция не се оспорва, а се оспорва нейната основателност. Излагат се съображения във връзка с приложението на чл.76 от ЗЗД, като се твърди, че ищците не сочат доказателства за платена неустойка, а правят признание за плащане на част от дължимото по сключения договор за заем. Прави се и възражение, че не е посочено какъв размер от сумата претендира всеки от ищците. Иска се отхвърляне на иска.

 В съдебно заседание ищците не се явяват. Представляват се от пълномощник, който моли за уважаване на исковата претенция. Изрично се заявява, че ищците претендират общо сумата, а сами ще я разделят помежду си, съобразно своите права.

Ответницата не се явява в съдебно заседание. Назначеният й на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.М.К. ***, не се явява в съдебно заседание. В писмена молба се иска даване ход на делото и отхвърляне на иска. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищците Ж.И., В.И. и С.И. са законни наследници на И.Г.И., починал на 30.08.2014г. На 07.05.2014г в гр.Нова Загора между първата ищца и И.И. от една  страна  като заемодатели и от друга страна ответницата Й.К. като заемополучател, бил сключен писмен договор за заем с нотариална заверка на подписите на страните. Съгласно договора заемодателите дали в заем на ответницата сумата 5000 лева, а тя се задължила да я върне в срок до 31.12.2014г., като уговорили и неустойка в размер на 500 лева  при забава на заемателя.

Ответницата не е изпълнила задължението си да върне на ищците  получената в заем сума, като по техни твърдения в исковата молба е заплатила само неустойката.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства, както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

  Предявената искова претенция с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.240 от ЗЗД е допустима и основателна. Безспорно се установи, че ответницата дължи исковата сума в размер на 5000 лева.

Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.Договорът за заем е реален, поради което за неговото сключване не е достатъчно само постигането на съгласие между страните. Необходимо е парите или другите заместими вещи да бъдат предадени на заемателя и едва след реалното им предаване се счита, че договора за заем е сключен. В случая между страните има сключен писмен договор за заем и този договор установява по несъмнен начин изпълнението на задължението на заемодателите и получаване на сумата от ответницата.Доказателствената тежест за плащането на сумата от ответника на ищеца /ищците/, т.е. за връщането на заетата сума се носи от ответницата, която не е доказала, че е изпълнила задължението си да върне на ищците получената в заем сума в размер на 5000 лева. В случая, предвид изявлението на пълномощника на ищците в съдебно заседание, не съществува пречка сумата да бъде присъдена общо на ищците, така както е претендирана. Доводите на особения представител на ответницата за неоснователност на иска не могат да бъдат споделени. Безспорно не е доказано плащане на главницата по договора за заем от страна на ответницата, а евентуалното плащане на неустойка не е предмет на настоящото дело.

Поради това следва да се постанови решение, с което ищцовата искова претенция следва да се уважи изцяло, като ответницата бъде осъден да заплати на ищците сумата 5000 лева, представляваща невърнат заем по сключен на 07.05.2014г.. в гр.Нова Загора договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба на 21.03.2019г. до окончателното изплащане.

С оглед изхода на процеса на ищцовата страна се следва присъждане на разноските по делото. В случая възражението на особения представител на ответника за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и не следва да се уважава. Възнаграждението е в размер, който е близък до предвидените минимуми в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение и не следва да се намалява. С оглед изложеното на ищците  следва да се присъдят разноски по делото в общ размер на 1380 лева, включващи заплатени държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особения представител на ответницата.

Ръководен от гореизложеното, съдът

                       Р   Е   Ш  И  :

ОСЪЖДА Й.С.К. с ЕГН-********** ***, представлявана от назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК представител адв.М.К. *** ДА ЗАПЛАТИ на Ж.А.И. с ЕГН-********** ***, В.И.И. с ЕГН-********** *** и С.И.И. с ЕГН-********** ***, както следва:

-сумата 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща невърнат заем по сключен на 07.05.2014г. в гр. Нова Загора договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба на 21.03.2019г. до окончателното изплащане;

-сумата 1380 /хиляда триста и осемдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: