Р Е Ш Е
Н И Е
№ 803
гр. Бургас, 08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 11.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 1021 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59
- 63 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на “С.П.” ООД, ЕИК *********, срещу
Наказателно постановление № 46707/05.02.2020 г. на директора
на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция
"Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите, с което
за нарушение на чл. 68в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на основание
чл. 210а от ЗЗП, на
дружеството е наложена имуществена санкция в от 1000 лева.
Жалбоподателят, редовно
призован, се представлява
от адв. Я.,
който поддържа подадената жалба.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, се представлява
от юрисконсулт Джеджева,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление,
като правилно и законосъобразно.
Жалбата
е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага
извод за установеност на следната фактическа обстановка:
На 26.08.2019
г., в КЗП - гр. Бургас, постъпил сигнал от потребител, че в супермаркет С.П. не
могат да бъдат извършвани плащания с дебитна и кредитна карта при покупка на
стойност под 3 лева. На 04.09.2019 г., в гр. *************************************,
по повод на подадения сигнал, св. Т.Р.С.,***, посетил проверявания търговски
обект – супермаркет С.П., стопанисван от жалбоподателя. Свидетелят С. избрал да
си закупи от магазина артикул на стойност под 3 лв. - шоколад Милка на стойност 1.99 лв., като
пожелал да извърши плащането с карта. Служителката в
магазина отказала да приеме плащането с карта, доколкото и било наредено от
работодателя стоки на стойност под 3 лева да не се плащат чрез ПОС терминал. В
обекта нямало табела или друго обозначение, с което да се предоставя
предварителна информация на клиентите за невъзможността да плащат чрез ПОС
терминал при покупки на стойност под 3 лв.
За извършената
проверка бил съставен констативен протокол от 04.09.2019 г., подписан от
служителите на КЗП – РД Бургас - Т.С. и Д.К., както и от представител на
търговеца.
На 11.11.2019 г.
председателят на КЗП издал заповед, с която забранил на „С.П.“ ООД да упражнява
нелоялна заблуждаваща практика, изразяваща се в премълчаване и непредоставяне
своевременно на информация, че стоките на стойност под 3 лева, не могат да
бъдат закупени с карта чрез постерминал.
На 22.11.2019 г.
бил съставен АУАН, а на 05.02.2020 г. било издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което за допуснато нарушение на чл. 68в, вр. с чл. 68г, ал. 4,
вр. с чл. 68е, ал. 2 ЗЗП и на основание чл. 210а от ЗЗП на жалбоподателя било
наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 лв.
Горната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото писмени материали, както и от свидетелските
показания на св. С., които съдът кредитира изцяло като достоверни, логични,
последователни, кореспондиращи с писмените доказателства. Разпитаната по делото
св. Н. не разколебава изложената фактическа обстановка, доколкото показанията й
са дадени твърде общо и акцентират предимно за период, извън този на проверката, a и същата не отрича наличието на подобна
ограничителна практика в начина на плащане в магазина. От друга страна естествена
е и нейната заинтересованост от изхода на настоящото наказателно производство,
доколкото се явява работник в
магазина и е в трудово правоотношение с жалбоподателя.
От правна страна:
В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е
издадено от оправомощено за това лице (съгласно Заповед № 675/21.08.2019 г. на
председателя на КЗП, на основание чл. 233, ал. 2 ЗЗП), а АУАН е съставен от
компетентен орган (съгласно Заповед 299/04.07.2019 г., на основание чл. 233,
ал. 1 ЗЗП). Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН. В конкретния случай "откриването на нарушителя", т.е.
откриването на фактически и правни основания да се счита, че от страна на “С.П.” ООД било извършено
административно нарушение по чл. 68в е именно датата на която е извършена
проверка за наличие на нелоялна практика – 04.09.2019 г. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е
индивидуализирано в степен, позволяващa на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран
и срещу какво да се защитава. Не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
В случая се касае
за извършено нарушение по чл 68в, вр. с
чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68е, ал. 2 от
ЗЗП. От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен начин, че
съставът на нарушението е осъществен от обективна страна от “С.П.” ООД, ЕИК *********.
Съгласно § 13, т.
23 ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие,
поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и
маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с
насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга
на потребителите.
С правната норма на чл. 68в от ЗЗП
законодателят е забранил нелоялните търговски практики. Съгласно чл. 68г, ал. 1
от ЗЗП, търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и
ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на
средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния
член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към
определена група потребители. Алинея 4 на същата разпоредба гласи, че нелоялни
са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к.
Съгласно
разпоредбата на чл. 68е, ал. 1 ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща и когато
от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни
характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство
за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима
на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско
решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до
вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без
използването на тази търговска практика. Съгласно чл. 68е, ал. 2 ЗЗП, заблуждаваща
е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид
елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на
ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я
предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска
търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е
възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния
потребител, което той не би взел без използването на търговската практика.
Съгласно
дефинитивната норма на § 13, т. 23 ДР на ЗЗП, „съществено изменение на
икономическото поведение на потребителите“ е използването на търговска
практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе
информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което
потребителят не би взел без използването на тази търговска практика.
В случай,
безспорно се установи, че в процесния търговски обект съществува заблуждаваща
(нелоялна) търговска практика. Същата се изразява в липсата на информация за
потребителите, че в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект не се
приемат плащания чрез ПОС терминал на стоки
(артикули) на стойност под 3 лева. Съгласно разпоредбата на § 13, т. 31 от ДР
на ЗЗП, "търговско решение" е всяко решение, взето от потребител за
това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното
закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи
стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в
договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали
потребителят решава да предприеме действие или не. Жалбоподателят прилага
нелоялна търговска практика, като не предоставя информация за съществуващите
условия при продажбата на част от стоките, а именно тези под 3 лв., които не
могат да се разплащат с карта, а следва да се извърши разплащане на каса. Тази
информация се явява съществена и необходима на средно съобразителния
потребител (този, който полага разумни грижи за
себе си) при формиране на решението му
дали да посети точно този магазин и да си закупи от него съответните стоки, или
не, и по какъв начин да извърши плащането. Ако предварително знае за въведеното
ограничение в начина на разплащане, то потребителят може да промени своите
нагласи и практики при извършването на покупки от обекта. Липсата на предварителна
информация, поставена на видно, общодостъпно място, като последица може да
доведе до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без
използването на търговската практика.
Така установените
обстоятелства водят до извод, че непредоставяне на информация на потребителите,
че в обекта не се приемат определени плащания чрез ПОС терминал, представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2 от ЗЗП, доколкото същата е необходима на средно съобразителния потребител за
вземане на търговско решение при избора му да пазарува от даден обект.
Наложеното
наказание е в размер на предвидения в закона минимум, като за съда не
съществува възможност да наложи наказание в по-малък размер.
Също така, съдът
намира, че не са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, тъй като липсват
обстоятелства, от които да се заключи, че се касае за нарушение с по-ниска
степен на обществена опасност от обичайното. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие
със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се
съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се
прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.
28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на
обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се
отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. Конкретното нарушение накърнява правото на
потребителите да се информират за начините и условията на плащане в търговския
обект. Същото обхваща голям брой потребители и не следва да се приема за
маловажен случай.
С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира,
че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а
наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да
се остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 46707/05.02.2020 г. на директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите, с което за нарушение на чл. 68в, вр. с чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68е, ал. 2 от ЗЗП, на основание чл. 210а от ЗЗП, на жалбоподателя “С.П.” ООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция от 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: /п/
КС