РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 673 /
14.9.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Х състав в открито заседание на двадесет и шести август през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря ТОДОРКА СТОЙНОВА и участието на прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, като разгледа
докладваното от Председателя к.н.а. дело № 666 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба на
„ПЕТРОЛ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, хотел
„Ловеч“, ул. “Търговска“ № 12,
представлявано от изпълнителните директори Георги Иванов Татарски и Милко
Константинов Димитров, срещу Решение № 55 от 20.03.2020г., постановено по
н.а.дело № 75 по описа на Районен съд Велинград за 2020г. с което е потвърдено
Наказателно постановление №13-001585 от 08.01.2020г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, с което за нарушение и на
основание чл. 415, ал.15 от Кодекса на труда, на „ПЕТРОЛ“АД е наложена
имуществена санкция в размер на 1500,00лв.
Поддържаните касационни основания се субсумират
в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия
материален закон и в нарушение па процесуалните правила, т.е. касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Поддържа се, че първоинстанционният съд при
постановяване на обжалвания съдебен акт не е извършил цялостна проверка за
законосъобразно издаване на обжалваното наказателно постановление и не е
пояснил, какво поведение е следвало да реализира работодателя, липсата на което
да води до извод за извършено административно нарушение. В този смисъл се сочи,
че относно дължимото поведение, което е трябвало да реализира работодателя, в
решението, в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление е направена единствено препратка към даденото в т.
37 от Протокол ФАРП № 1911001 от 02.05.2019г. предписание.
Неправилно според касационния жалбоподател, в
мотивите на решението е приетото за установено, че в резултат на извършените
удръжки е формирана нулева разлика и на служителя не е изплатено трудово
възнаграждение за месеците февруари и март 2019 г. Твърди се, че заедно с
Уведомление изх. № 05 - 16 - 11 от 29.05.2019г., от страна на „Петрол“ АД е
представено платежно нареждане за извършен превод по банкова сметка ***двзета
сума от трудовото възнаграждение за месец февруари 2019г. Счита се, че по
делото не е установено действие, от което може да се формира извод, че предписанието „… да се гарантира изплащането ...“
не е изпълнено и е нарушен установения ред, като са засегнати по недопустим
начин права на работника или служителя, без негово съгласие. Поддържа се, че осъщественото
от „Петрол“ АД поведение при плащане на трудовото възнаграждение за м. март
2019 г., не е резултат от едностранно действие на работодателя, а в изпълнение
волята на служителя М.Г.. Според жалбоподателя, нито се твърди, нито е
установено по делото, „Петрол“ АД да не разполага с достатъчно имущество и
човешки ресурси и да не е създало адекватна организация за изплащане на трудовите
възнаграждения, а реализирането на имуществената отговорност по начин, приет от
страните по съгласие, което за свой резултат има предаването на сума в размер
по-малък от посочения в чл.245, ал.1 КТ, не представлява нарушение на трудовото
законодателство.
Възразява се, че според съдържанието на даденото
в т. 37 от Протокол ФАРП№ 1911001 от 02.05.2019г. предписание, на „Петрол“ АД
не е указано да начисли и заплати, а да гарантира изплащането на трудовото
възнаграждение за м. март 2019г. В този контекст се поддържа, че към момента на издаване
на процесното предписание, от страна на М.Г. е изразено съгласие с размера на
установените липси, като е дадено съгласие да бъдат направени удръжки от
трудовото възнаграждение до пълното възстановяване на дължимата сума. При това
положение се счита, че съжденията на съда за нищожност на даденото от служителя
съгласие за извършване на удръжки от трудовото му възнаграждение не се
основават на нормативно установени основания за нищожност на волеизявленията.
Съдът неправилно тълкувал нормата на чл. 272, ал.1 КТ с оглед приложното поле
на забрана да се правят удръжки от трудовото възнаграждение на служителя, а
именно без съгласие на титуляря на вземането работника или служителя. От
буквалното тълкуване на разпоредбата, според жалбоподателя се налага извод, че
при наличие на изрично съгласие за удръжка от трудовото възнаграждение, за
работодателя възниква право да удържи / не плати, част от трудовото
възнаграждение. Все в тази насока се поддържа, че правилото на чл. 272, ал.1,т.
6 КТ е неприложимо в случаите на пълна имуществена отговорност. Като неправилно
се определя разбирането на Съда, че удръжките следва да бъдат в размерите,
посочени в чл. 446, ал.1 ГПК, доколкото ограничението касае само удръжките,
които се извършват без съгласието на служителя. Според жалбоподателя, няма
забрана, при наличие на изрично писмено съгласие на служителя, да бъдат
направени удръжки от несеквестируемата част на възнаграждението, като в случая
удръжката представлява обективиране на прихващане, за което е постигнато
съгласие между работодателя и работника или служителя.
Възразява се, че от указания в чл. 211 КТ ред за
реализиране на пълната имуществена отговорност, неправилно от съда е направено
тълкуване, че осъществяването ѝ е възможно само и единствено по съдебен ред, като
е изключен способа на доброволно уреждане на отношенията.
Поддържа се също така, че неправилно съдът е
преценил, че не са налице предпоставки за приложението на специалния състав на
чл. 415в КТ, регламентиращ отговорността за маловажно нарушение и изключващ
приложението на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН.
Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно
решение и отмяна на наказателното постановление или редуциране на наложеното с
него наказание, респективно връщане на делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд.
3. Ответната Дирекция „Инспекция по труда“,
Пазарджик към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в представено по
делото писмено становище счита, че касационната жалба е неоснователна. Поддържат
се изцяло фактическите констатации и правните съображения изложени в процесното
наказателно постановление и в решението на районния съд.
Счита се, че правилно е прието от съда, че
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административно
нарушение по нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, доколкото разпоредбите, които
уреждат изплащането на трудовото възнаграждение са императивни и на тях не
могат да противоречат никакви уговорки в противен смисъл.
Поддържа се извода на Съда, че процесното нарушение
не е „маловажно“ по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, нито представлява маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед обстоятелството, че такова
нарушение на трудовото законодателство е било двукратно констатирано.
Иска се касационната жалба да бъде оставена без
уважение, като в полза на ответника се присъди юрисконсултско възнаграждение.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Сочи се, че данните по делото обосновават извод, че процесното нарушение е
фактически осъществено от дружеството.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Според Протокол № 1912001 от 02.05.2019г.,
инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, на 10.04.2019г., са
извършили проверка за спазване на нормативните изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд и разпоредбите на Кодекса на труда в
обект – бензиностанция „Петрол – 5211“, гр. Велинград, бул. Хан Аспарух, № 2,
стопанисвана от „ПЕТРОЛ“АД, ЕИК *********. Било е констатирано, че търговското
дружество, в качеството си на работодател, не е заплатило уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа в срок за м. февруари и м. март 2019г. на М.Р.Г.,
в нарушение на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда ; удържал е сумата от
505,27лв. за м. февруари и от 355,29лв. за м. март 2019г. от трудовото
възнаграждение на Газаренов, без съгласието на същия, в нарушение на ч. 272,
ал. 1 от Кодекса на труда ; не е издал и връчил заповед на М.Г. в едномесечен
срок от откриването на вредата, с която да определи основанието и размера на
отговорността и не е изчакал едномесечния срок за оспорване от страна на същия
за да пристъпи към удържане на суми от трудовото му възнаграждение за м.
февруари и м. март 2019г. и не е гарантирало изплащането на трудовото възнаграждение
в размер на 60% от брутното трудово възнаграждение за м. февруари и м. март
2019г. на М.Р.Г.и по-малко от минималната работна заплата за страната, в
нарушение на чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда. Въз основа на тези констатации,
по т.2 и т. 4 от Протокола е дадено предписание, работодателя да изплати на
Газаренов, уговореното трудово възнаграждение за м. февруари и м. март 2019г.,
съобразно чл. 128, т. 2 от КТ ; по т. 6 и т. 11 от Протокола е дадено
предписание, работодателя да не прави удръжки за липси и начети в размер на
505,27лв. за м. февруари 2019г. и в размер на 355,29лв. за м. за м. март 2019г.
без съгласието на М.Г., съобразно чл.
272, ал. 1 от КТ, по т. 19 и т. 24 от Протокола е дадено предписание, работодателя
да издава и връчва заповед на М.Г. в едномесечен срок от откриването на вредата
и не по-късно от една година от причиняването ѝ, с която да определя
основанието и размера на отговорността, да изчаква едномесечния срок за
оспорване от страна на същия и след това да пристъпи към удържане на суми от
трудовото му възнаграждение за м. февруари и м. март 2019г., в размерите,
посочени в Гражданския процесуален кодекс, съобразно чл. 210, ал.1, ал. 2, ал.
3 и ал. 4 от КТ, а по т. 32 и т. 37 от
Протокола, работодателя да гарантира изплащането на трудовото възнаграждение на
Газаренов, в размер на 60% от брутното възнаграждение за м. февруари е м. март
2019г. и не по-малко от минималната работна заплата за страната, съобразно чл.
245, ал. 1 от КТ. Определен е срок за изпълнение на предписанията до
30.05.2019г.
7. В указания в протокола срок, от страна на
търговското дружество е постъпило Уведомление вх. № 19068418 от 31.05.2019г., в
което е заявено, че предписанията относно заплащане на трудовото възнаграждение
на М.Г. за м. февруари и м. март 2019г. е обективно неизпълнимо, доколкото
предполага извършване на действие в миналото. Предписанието, работодателя да не
прави удръжки за липси и начети в размер на 505,27лв. за м. февруари 2019г. и в
размер на 355,29лв. за м. за м. март 2019г.от възнаграждението на Газаренов е
изпълнено, доколкото удръжките от трудовото възнаграждение са направени на
основание, дадено писмено съгласие от Газаренов за извършване на прихващане на
насрещни вземания, до размера на по-малкото. Предписанието за издаване и връчване на заповед на М.Г. в едномесечен срок от
откриването на вредата и не по-късно от една година от причиняването ѝ, с която
да
се определя основанието и размера на отговорността, да се изчаква
едномесечния срок за оспорване от страна на същия и след това да се пристъпи
към удържане на суми от трудовото му възнаграждение за м. февруари и м. март
2019г. е обективно неизпълнимо в дадения срок до 30.05.2019г., доколкото
трудовото правоотношение с Газаренов е прекратено. Предписанието, работодателя да гарантира
изплащането на трудовото възнаграждение на Газаренов, в размер на 60% от
брутното възнаграждение и не по-малко от минималната работна заплата за
страната, съобразно чл. 245, ал. 1 от КТ за м. февруари 2019г. е изпълнено, а
за м. март 2019г. е изпълнено, поради наличие на съвпадение между дължимото и
осъщественото.
Към уведомлението са приложени :
- извлечение от разплащателна ведомост за м.
март 2019г., от което е видно, че от заплатата на Газаренов е удържана сумата
от 335,29лв.;
- трудов договор № РД-15-5-62 от 21.04.2016г.,
сключен между „Петрол“ АД и М.Г.;
- констативен протокол от 12.03.2019г. за
извършена инвентаризация и установени липси в размер на 11 415,79лв. в
обект 5211, гр. Велинград;
- погасителен план от 26.04.2018г. за удържане
от трудовото възнаграждение на три вноски в размер на по 391,28лв. с дата на
издължаване м. юни 2019г., подписан от Газаренов с отбелязване „… съгласен съм …“ ;
- декларация от 12.03.2019г., в която М.Г. е
заявил, че приема установените липси в размер на 1173,84лв., които да бъдат
удържани от трудовото възнаграждение до пълно възстановяване на сумата ;
- платежно нареждане от 28.05.2019г. за превод в
полза на Газаренов на сумата от 113,99лв., надвзета от възнаграждението му за
м. февруари 2019г. ;
- Заповед № РД-15-5-22 от 09.04.2019г., за
прекратяване на трудовото правоотношение на Газаренов, считано от 09.04.2019г.
8. До „Петрол“ АД е отправена Покана изх. №
19075156 от 19.08.2019г. за съставяне и връчване на акт за установяване на
административно нарушение, относно неизпълнение на предписания, дадени в Протокол
№ 1912001 от 02.05.2019г. Указано е, че представител на дружеството, следва да
се яви в администрацията на 29.08.2019г. в 10:00часа., както и че ако такъв не
се яви, акта ще бъде съставен в отсъствие на представляващ дружеството.
Поканата е връчена на адресата на 20.08.2019г.
След като в рамките на работния ден на
29.08.2019г., не се е явил представител на търговското дружество е бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение № 13-001585 от 30.08.2019г.
Констатацията съдържаща се в него е, че „Петрол“ АД, в качеството му на
работодател, не е изпълнило дадени
задължителни предписания по т. 37 от Протокол № 1912001 от 02.05.2019г., а
именно: Работодателя да гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в
размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение за м. март 2019г. на М.Р.Г.,
не по малко от минималната заплата за страната, съгласно чл. 245, ал. 1 от КТ.
Посочено е, че нарушението е извършено на
31.05.2019г., когато е изтекъл срока за изпълнение на предписанието и е
установено на същата дата, съобразно постъпилото Уведомление вх. № 19068418 от
31.05.2019г. на „Петрол“ АД, от което е видно, че работодателя не е гарантирал,
изплащането на дължимото на Газаренов възнаграждение.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.
415, ал. 1 от КТ.
9. Тези фактически констатации и правна
квалификация са изцяло възприети и възпроизведени в наказателното постановление
от административно наказващия орган, като на въз основа на тях на „Петрол“ АД е
наложено, процесното административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1500,00лв.
10. В хода на първоинстанционното съдебното
производство е разпитан служителят съставил акта за установяване на
административно нарушение и посочения в него свидетел, като в показанията си те
са възпроизвели обстоятелствата при които е установено нарушението и е съставен
констативния акт.
11. За да потвърди Наказателното постановление, въззивния
съд е приел, че от данните по делото се установява несъмнено, извършването на
административното нарушение при осъществяване на дейността на дружеството. Посочено
е, че съставеният акт за установяване на нарушението и обжалваното наказателно
постановление са издадени от компетентен орган, съобразно, чл. 21, ал. 4, т. 3,
чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ и Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г., в сроковете по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Счетено от решаващият съд е, че на посочената в
поканата за съставяне на акт за установяване на административно нарушение дата
и час, представител на жалбоподателя не се е явил, поради което са били налице
предпоставките на чл. 40, ал. 2 ЗАНН за съставяне на акта в отсъствие на негови
представители. Посочено е, че макар акта да е съставен в деня, следващ
посочения в поканата, от това не следва извод, че е допуснато съществено
процесуално нарушение. За датата на съставяне на акта, нарушителят е бил надлежно
уведомен, а съставянето му следващия ден не налага връчване на нова покана, за
да се счита, че е законосъобразно е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, доколкото съставителя на акта е предприел действия за изготвянето му
незабавно след изтичане на срока за явяване. Посочено е също така, че в чл.
416, ал. 3 КТ е предвиден специален ред за връчване на АУАН, който изрично
регламентира възможността, това да бъде сторено, чрез изпращане по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка, каквато е процесната хипотеза.
Според решаващия съд, както в АУАН, така и в
наказателното постановление е налице описание на нарушението, датата и мястото
на извършването му, в такава степен, че да позволи на санкционираното лице да
защити правата си, т. е не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка и правната квалификация на нарушението са описани по
идентичен начин като е посочено, че с поведението си работодателят не е
изпълнил даденото задължително предписания по т. 37 от протокола, като
гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от
брутното трудово възнаграждение за м. март 2019г. на М.Р.Г.и не по-малко от
минималната заплата за страната, съгласно чл. 245, ал. 1 КТ. Прието е, че в
случая ясно, точно и конкретно е посочено, че поведението на работодателя се
изразява в неизпълнените на задължително за него предписание, дадено от
контролен орган в областта на трудовото законодателство. Дължимото поведение,
което е следвало да предприеме се съдържа в протокола с предписания. Счетено е,
че в случая фактическите и правни основания за ангажиране на административно наказателната
отговорност на субекта са посочени по начин по който същият да разбера за какво
нарушение се счита обвинен и да организира защитата си.
Посочено в обжалваното решение е, че съгласно
чл. 128, ал. 1 ,т. 2 КТ, елемент от съдържанието на трудовото правоотношение е
задължението на работодателят да заплаща трудовото възнаграждение в
установените срокове, като според чл. 270 от КТ то се заплаща авансово или
окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Според
разпоредбата на чл. 245 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите
задължения на работника или служителя се гарантира изплащане на трудово
възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не
по-малко от минималната работна заплата. Според Съда, всички тези разпоредби
целят да гарантират осигуряване на екзистенц минимума от парични средства,
необходими на всеки човек и домакинство за посрещане на ежедневните и
ежемесечните му нужди. Именно по тази причина разпоредбите, които уреждат
изплащането на трудовото възнаграждение са императивни и на тях не могат да
противоречат никакви уговорки в противен смисъл. В чл. 272, ал. 1, т. 6 КТ е предвидена
възможността работодателят да прави удръжки от трудовото възнаграждение на
работниците и служителите, без тяхното съгласие, сред които за вземанията му по
дължими от страна на работниците и служителите обезщетения при реализиране на
ограничената им имуществена отговорност по реда на чл. 210 ГПК. Но дори и в
тази хипотеза, дължимото трудово възнаграждение следва да е в размера на
гарантирания от закона минимум по чл. 245, ал. 1 КТ. Този извод според Съда се
налага от систематичното тълкуване на чл. 272, ал. 1, т. 6 КТ и чл. 210, ал. 4 КТ, който предвижда, че удръжките от трудовото възнаграждение са в размерите,
посочени в Гражданския процесуален кодекс, а в чл. 446, ал. 1 ГПК, размерът на
минималната работна заплата е предвидена като несеквестируем минимум.
Прието е, че от представите по делото ведомости
за заплати е видно, че за м. март 2019г. на М.Р.Г.е начислено трудово
възнаграждение в размер на 423,91 лв. и удръжки в размер на 423,91 лв., от
които 335,29 лв. за липси и начети, като към този момент служителят не е получил
реално парично възнаграждение. Според Съда, съгласието на работника за
неизплащане на трудово възнаграждение под законоустановения минимум,
обективирано в подписаната от Газаренов Декларация за доброволно издължаване на
суми е правно ирелевантно и работодателят е длъжен да гарантира изплащането му
в този размер. В тази насока са дадените предписания от органите на ТД ГИТ
Пазарджик, което не са изпълнени в определения срок, поради което правилно и
законосъобразно е ангажирана отговорността на работодателя по чл. 415, ал. 1 КТ.
Изложени са подробни съображения за това, че
процесното нарушение не е маловажно в смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ. Прието е,
че при определяне размера на наказанието административно наказващият орган е съобразил
целите на наказанието, определени в чл.12 от ЗАНН, както и е съобразил
изискванията на чл.27 от ЗАНН.
ІV. За правото :
12. Според чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство,
на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване
и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията
по труда, както и органите по чл.400 и чл. 401 от КТ по своя инициатива или по
предложение на синдикалните организации могат да дават задължителни предписания
на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и
длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство,
на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на
задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на
задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този
кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в
многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и
за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни
условия на труда.
Според чл. 415, ал. 1 от КТ, Който не изпълни
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
10 000 лв.
В чл. 415в, ал. 1 от КТ е възведено правилото,
съобразно което, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването
му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с
глоба в размер от 50 до 100лв.
13. В рамките на тази
материално и административно наказателно правна уредба, по отношение на
възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които
всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд
е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените
доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно и еднозначно установените
факти, са направени обосновани изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
В пълнота са обсъдени въпросите относно
приложението на правилата установени в чл. 415в от КТ, във връзка с възможността,
да бъде приложена санкция, различна от тази определена в чл. 415, ал. 1 от КТ.
Както фактическите констатации, така правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното
повтаряне.
14. По отношение на поддържаните касационни
доводи, трябва да се отбележи следното :
В случая, няма съмнение и спор, че процесното
задължително предписание е дадено на жалбоподателя по т.
37 от Протокол № 1912001 от 02.05.2019г., съставен от Фейзи Алиш и Гергана
Михайлова, двамата на длъжност инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“,
Пазарджик. Изрично е посочено в протокола, че предписанието, следва да бъде
изпълнено в срок до 30.05.2019г. Този акт е връчен на неговия адресат на 03.05.2018г.,
факт удостоверен посредством представено по делото известие за доставяне.
Неспорно е, че предписанието не е било обжалвано по административен или съдебен
ред и е влезнало в сила - тоест подлежало е на изпълнение.
15. Според установения в чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България принцип, работниците и служителите имат
право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово
възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на
почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон.
Според правилото на чл. 29, ал. 1 от Указ № 883
от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, всеки член от
кодекс има заглавие, което изразява
неговото главно съдържание(курсива наш). В този контекст, трябва да се
отбележи, че от приемането на чл. 245 КТ (ДВ, бр. 27 от 1986 г.) до днес, функцията на
нормативния текст, винаги и неотменно е била гаранционна. Първоначално разпоредбата
е била наименувана „Гарантиран размер на трудовото възнаграждение“, а след
изменението на текста (обн.
ДВ, бр. 100 от 1992 г.),
тя се променя на „Гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение“.
Очевидно е изменението на заложената от законодателя цел – ако в първоначалната
редакция, законодателната воля е да се гарантира „размера“ на трудовото
възнаграждение, разбира се при имплицитно заложеното изискване той да бъде
изплатен на правоимащия, то след посоченото изменение вече изрично и пряко,
функцията на правилото за поведение се концентрира върху гаранцията за „изплащане“
на трудовото възнаграждение. Сиреч, предписанието на контролния орган по т. 37
от Протокол № 1912001 от 02.05.2019г. - „…Работодателя
да гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от
брутното възнаграждение за м. март 2019г. на Милка Руменов Газаренов и не
по-малко от минималната работна заплата за страната, съобразно чл. 245, ал. 1
от КТ…“, несъмнено следва да се разбира в смисъл, „Петрол“ АД да предприеме
необходимите действия, така щото да се осигури (гарантира) фактическото
изплащане на трудовото възнаграждение на Газаренов в посочения минимален
размер.
16. При това положение, отговора на дружеството
в Уведомление вх. № 19068418 от 31.05.2019г. за това, че „…Предписанието към работодателя „Петрол“ АД по т. 37 „Работодателя да гарантира
изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното
възнаграждение за м. март 2019г. на Милка Руменов Газаренов и не по-малко от
минималната работна заплата за страната, съобразно чл. 245, ал. 1 от КТ“
считаме за изпълнено поради наличие на съвпадение между дължимото и
осъщественото… Размерът на сумата, която се предава на работника или служителя
чрез превод по банкова сметка *** за дължимо възнаграждение за отработени дни/
основно трудово възнаграждение и допълнителни възнаграждения, намалени със
следващите се удръжки, в т.ч. направени със съгласието на работника.“, както и представеното
извлечение от разплащателна ведомост, според която на Газаренов не е изплатена
никаква парична сума, в резултат на направените удръжки, правилно са преценени
от контролния и от административно наказващия орган, като несъмнени факти,
установяващи неизпълнение на предписанието дадено в т. 37 от Протокол № 1912001
от 02.05.2019г.
Всички възражения на дружеството свързани с
констатирани липси в обекта в който е работил Газаренов, евентуалното даване на
съгласие от работника за извършване на удръжки от трудовото му възнаграждение,
въпросът дали в случая става реч за прихващане на насрещни задължения или за
едностранно удържани от работодателя суми от работното възнаграждение, биха
били релевантни единствено в производство по оспорване на даденото задължително
за изпълнение предписание по реда на чл. 405 от КТ.
Настоящото производство няма за предмет
валидността и законосъобразността на разпоредената с т. 37 от Протокол №
1912001 от 02.05.2019г. принудителна административна мярка, а нейното
неизпълнение. Ето защо, въпросите свързани с констатирани липси в обекта, даването
на съгласие за извършване на удръжки от трудовото възнаграждение и тяхната
правна квалификация, нямат релация с текущия правен спор и не е възможно да се
обсъждат в рамките на това производство. В случая от значение е несъмнения и
неспорен факт, че след влизане в сила на процесното предписание, от страна на
неговия адресат не са предприети каквито и да е действия по изпълнение на
възложената административна принуда. Това бездействие от страна на задълженото
лице е съставомерно по смисъла на чл. 415, ал. 1 от КТ и има за последица,
осъществяване на неговата административно наказателна отговорност.
17. Като е
достигнал до същите изводи, районният съд е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. За разноските:
18. С оглед констатираната неоснователност на
жалбата, на ответната страна се дължи възнаграждение за осъществена
юрисконсултска защита. Те съобразно направеното
в тази насока искане са в размер на 100,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 55 от 20.03.2020г., постановено по н.а.дело № 75 по описа на Районен съд
Велинград за 2020г.
ОСЪЖДА „ПЕТРОЛ“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, хотел „Ловеч“, ул.
“Търговска“ № 12, да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3,
сумата от 100,00лв.(сто лева), представляваща възнаграждение за осъществена
юрисконсултска защита.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2. /П/