Решение по дело №1530/2022 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1691

 

гр. Пловдив, 11 октомври 2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ С.

 

при секретаря Таня Костадинова, като разгледа докладваното от съдия С. адм. дело № 1530 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство е по реда на на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Ц.М.П., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Х. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ЗПАМ/№22-0273-000063 от 21.04.2022 г., издадена от началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Хисар, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по  чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.  

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Претендира разноски.

Ответният административен орган – началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Хисар, в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна, като оспорената ЗПАМ е правилна и законосъобразна.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Жалбата, като подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт – ЗППАМ № 22-0273-000063 от 21.04.2022 г., от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149 ал.1 от АПК, приложим съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП, е ДОПУСТИМА.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започ­нало със съставянето на АУАН серия АД, бл. № 246551/20.04.2022 г.,като при проверка с. Беловица, ул. 6-та до частен дом № 2, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил, Форд Куриер, жълт на цвят, с рама********************, собственост на И.Д.Д., бракуван- прекратена регистрация на 04.03.2022 г., с концентрация на алкохол в издишания въздух 0, 87 промила, установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабричен №ARBA-0061, с което свое поведение виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП.

На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване, но той е отказал да се подложи на изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или на концентрацията на алкохол в кръвта.

 

 

Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжалваният административен акт, с който на основание чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП на Ц.М.П., при възприемане и възпроизвеждате на посочената по-горе фактическа обстановка е прието, че същият управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта  0,87, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 1, т. 2  от ЗДвП–– "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца".

 

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Към датата на издаване на административният акт със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и същата се приема за издадена от компетентен орган. Налична по делото е и Заповед № 8121К-11228/16.07.2019 г.на министъра на МВР за преназначаване на ст.инспектор П.А.  на длъжността началник РУ –Хисаря група към ОДМВР- Пловдив.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.

Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение.

Съдът в настоящия си състав не констатира липсата на фактически основания за издаване на оспорената заповед, така както се твърди в жалбата.

Заповедта, както вече се посочи, е издадена в предписаната от чл. 172, ал. 1 ЗДвП писмена форма и мотивирана с конкретно изложени фактически съображения за извършено нарушение от жалбоподателя при управление на МПС, с посочване на фактите, определящи го като административно по 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, в съответствие с които е приложена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - правно основание на разпореждането за временно отнемане на свидетелството за управление на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността му. С това съдържание на заповедта органът е съобразил при издаването й изискванията на общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 АПК.

При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Заповедта е издадена във връзка с проведено и приключило административнонаказателно производство по реда на ЗАНН, в рамките на което е установено административно нарушение – деяние от хипотезата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, съставляващо материалноправното основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП.

Следва да се подчертае, че законът, в разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, не е обвързал прилагането на мерките за принуда с приключването на административнонаказателното производство с влязло в сила наказателно постановление, в която връзка е без значение образуваното съдебно производство по жалба срещу последното. За издаването на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП следва да са установени фактите от хипотезата на правната норма, в случая управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.

Фактите от състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП са установени за целите на производството по чл. 171 ЗДвП със съставения АУАН серия АД, бл. № 246551/20.04.2022 г. - с констативна функция, и доколкото са фактически основания за налагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, оспорената заповед е законосъобразна.

АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не обори по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка фактическите констатации, поради което настоящият състав на съда приема наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Липсват твърдения релевирани в жалбата нито са ангажирани доказателства, които да оборят материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение, чиято материална доказателствена сила, каквато притежават като официални писмени документи, не е оборена при доказателствена тежест за жалбоподателя. Следователно правно релевантните факти – управление на МПС след употреба на алкохол над 0, 5 на хиляда – са безспорно установени, а жалбоподателят не ги обори при негова доказателствена тежест.

Въпреки че в жалбата липсват конкретно изложени твърдения за противоречие на заповедта с материалноправните разпоредби, като в жалбата се отрича лаконично извършването на административното нарушение, съдът служебно извърши проверка и за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че заповедта съответства на материалния закон.

Оспорената заповед е издадена при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ налагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на административни нарушения на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух- "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС" до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Следва да се има предвид и, че на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в случая от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства за опровергаване на описаните в акта факти и обстоятелства. Поради това съдът намира, че не е оборена материалната презумптивна доказателствена сила на приложения към преписката АУАН. В случая от страна на П. в АУАН не е обективирано възражение, че не е съгласен с тези констатации, нито по делото са представени доказателства за оборването им.

Горното е достатъчно за осъществяване на фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се издава ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух– до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Доказано е, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно с 0,87 на хиляда.  

Както беше посочено по-горе, по делото няма спор относно фактите, които се установяват и от всички писмени доказателства по делото, които са непротиворечиви, подробни и ясни. Самият жалбоподател не оспорва фактите, както и не сочи и доказателства в подкрепа на твърденията си, а основно те са такива, че наложената ПАМ е несправедлива.

Следва да се подчертае още, че мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, и се прилага се превантивно. За да приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка.

Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП ПАМ се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". С настъпването на посоченото прекратително условие се преустановява действието на мярката, като законодателят е предвидил максимален срок за приложението й. Ето защо определянето на конкретен срок на действие на процесната мярка не е задължителен реквизит на заповедта.

На последно място следва да се посочи, че приложената мярка в една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП и за срок в рамките на пределния по закон /за не повече от 18 месеца в действащата редакция на разпоредбата към момента на издаване на заповедта – ДВ, бр. 77 от 2017 г. / е съответна и на неговата цел - осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Компетентността на органа по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е обвързана и при наличието на посочените в диспозицията юридически факти е бил длъжен да издаде заповед със съдържанието на оспорената. Съответствието с целта на закона е дължима преценка към момента на издаване на заповедта и при отсъствието на други факти, които да са относими и да водят до друго приложение на материалния закон – чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, при доказаните по делото посочени в заповедта фактически основания за нейното издаване, отсъстват предпоставки за отмяната й по чл. 146 АПК, така както се поддържа в жалбата на Ц.М.П..

С оглед изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна. Жалбата срещу оспореният акт се явява неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена.

Ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ІX състав

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.М.П., ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ЗПАМ/№22-0273-000063 от 21.04.2022 г., издадена от началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Хисар.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Административен съдия: