НОХД № 182/2010г.
по описа на РС-гр. Монтана
МОТИВИ:
Подсъдимия К.Т.С.
xxx е обвинен в това, че на 13.10.2009г. в с. В., обл. Монтана, при условията
на опасен рецидив, чрез използване техническо средство-гаечен ключ, отнел от
владението на З.Б.П. xxx следните движими вещи:2 бр. месингови канели, 1 бр. батерия
смесител, 1 бр. меден котел с вместимост 70л., портативен телевизор 17 инча, брадва
и ъглошлайф, на обща стойност 373.40 лв., без съгласието на собственика и с
намерение противозаконно да ги присвои -престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във
вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1от НК, както и затова, че
На 13.10.2009г.
в с. В., обл. Монтана унищожил противозаконно цветен телевизор “Електрон” и
стабилизатор за цветен телевизор, на обща стойност 72 лв. -престъпление по чл. 216,
ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура-гр. Монтана поддържа изцяло
повдигнатото обвинението и правната квалификация на престъпленията. Счита, че същото
е доказано по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и с оглед
характера на процедурата и целите на наказанието, да се приложи разпоредбата на
чл. 58а от НК в старата редакция на закона. Предвиденото в закона наказание за първото
престъпление е от 3 до 15 години лишаване от свобода, при което съдът следва да
му наложи наказание от две години лишаване от свобода, при “строг” режим на
изтърпяване на наказанието, а за второто престъпление-съдът да определи
наказание пробация и на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1и т. 2 от НК да определи
пробационните мерки за срок от шест месеца, както и по т. 6-безвъзмезден труд в
полза на обществото в размер на 100 часа за една година. Съдът следва да
приложи и разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК и осъди подсъдимия, да заплати
направените в производството разноски.
Подсъдимия К.Т.С.
разбира в какво е обвинен и се признава за виновен. При условията на чл. 371, т.
2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Служебният
защитник на подсъдимия С.-адвокат А. от АК-гр. Монтана поддържа становището на
представителя на прокуратурата, че обвинението е доказано от фактическа и
правна страна. Поддържа, че правната квалификация на деянията правилно е
определена. При определяне и индивидуализиране на наказанията, с оглед
характера на процедурата и пълните самопризнания от страна на подсъдимия, моли
съдът да наложи на подсъдимия наказания при условията на чл. 58а от НК, във вр.
с чл. 2, ал. 2 от НК, като в случая най-благоприятна за дееца-да се приложи
разпоредбата на чл. 55 от НК, като наказанието да бъде определено под минимума
на предвиденото в особената част на НК за тези престъпление. Становището на
защитника е, че такава присъда ще му въздейства възпитателно и предупредително.
Производството
се развива при условията и по реда на чл. 370, ал. 1 и сл. от НПК-проведе се
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните.
Доказателствата
по делото са писмени. На основание чл. 373, ал. 1, във вр. с чл. 283 от НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на свидетелите и вещото
лице. Съдът прочете протоколите от разпитите им, проведени на досъдебното
производство, както и заключението на извършената съдебно-оценъчна и
съдебно-графическа експертизи.
Съдът, след като
обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбата на чл. 301 от НПК, приема за
установено следното:
Свидетелката З.Б.П.
xxx и притежава наследствен имот в с. В., обл. Монтана. В имота-дворно място с
къща, не живеел никой. Свидетелката посетила имота на 6.10.2009г. и установила,
че всички вещи били на мястото си. На 13.10.2009г. отново посетила имота и
видяла, че липсвали следните движими вещи:медна батерия от външната чешма, портативен
телевизор от 17 инча, батерия за топла и студена вода, брадва, медна батерия за
чешма, ъглошлайф и меден котел с вместимост 70л Констатирала също, че от
цветният телевизор “Електрон” били свалени проводниците и стабилизатора за
телевизора бил счупен. За случилото се, подала жалба до органите на полицията, откъдето
започнали оперативно-следствени действия за установяване на виновното лице.
Подсъдимият К.
Борисов С. xxx 2009г. гостувал на брат си-Б. Т.С. xxx. Обикаляйки селото забелязъл,
че една от къщите в селото била необитаема, за което съдел по обстоятелството, че
вечер в нея не светели лапми, а през деня в двора не се виждали хора. На 13.10.2009г.
взел със себе си гаечен ключ и прескочил оградната мрежа на двора. Първо
проникнал на втория етаж на къщата, като за целта извадил халката на катинара
на входната врата, като си послужил с гаечния ключ. От банята на втория етаж
свалил месингова батерия на чешмата. В една от стоите видял цветен телевизор
“Електрон” и свалил от него две бобини. Счупил и намиращият се до телевизора
стабилизатор, на но взел части от него, като преценил, че не са медни. Под
леглото в стаята намерил меден казан за варене на буркани и го взел. Взел и
ъглошлайф, среден размер. От мазето на къщата взел месингова батерия за чешма. В
двора на имота имало чешма от която свалил месингова канела. Със себе си взел и
намерена в двора брадва с дървена дръжка. Всички вещи сложил в чувал и ги
отнесъл със себе си, в домът на брат му. Вечерта на същия ден, брат му-Б. С. му
дал личната си карта заедно с пари и го помолил да му плати месечната вноска
към БУЛСАТКОМ в гр. Монтана.
На 15.10.2009г.
подсъдимият С. взел със себе си част от откраднатите вещи и ги занесъл в гр. Монтана.
Пристигайки на автогарата, видял непознатто лице от ромски произход. Дал му
донесените вещи с уговорката, да ги предаде в някой от близките пунктове за
изкупуване на черни и цветни метали срещу възнаграждение от 5 лв. Непознатото
лице се съгласило и занесло чувала с движимите вещи в пункта на фирма
“Триумф”ЕООД-гр. Враца, намиращ се срещу ЖП гарата. Управителят на
фирмата-свидетелят Т. Ц. М. му поискал лична карта, при което лицето се върнало
при подсъдимия, който му предоставил личната карта на брат си и лицето се
върнало обратно в пункта.
В този пункт
работел и свидетеля В. С. В. от гр. Монтана, който издал на приносителя на
вещите покупко-изплащателна сметка № 91000014/15.10.2009г., в която вписал
данните на продавач-Б. Т.С., с ЕГН xxxxxxxxxx, с ЛК № xxxx , издадена
на 15.11.2004г. от МВР-гр. Монтана и данни за сделката:месинг-отпадък 10.10 кг.
и мед-отпадък 7 кг. Свидетелят М. изплатил на това лице сумата от 75.95 лв., като
послбедното се подписало, че е предало материала и за декларатор, като
декларирало, че продава лично имущество. Връщайки се при подсъдимият, непознатото
лице му предало сумата от 70 лв. и личната карта на Б. С.. В 9.57ч. на същата
дата, подсъдимият заплатил месечната такса за ползване на БУЛСАТКОМ.
Видно от
заключението на вещото лице Е. Н. И., подписите в покупко-изплащателната сметка
не били положени нито от подсъдимия, нито от неговия брат.
На 27.01.2010г.
и на 15.02.2010г. били извършени разпознавания от свидетеля Т. М., като същият
не могъл да разпознае свидетеля Б. С. и подсъдимия К.С..
Видно от изготвената съдебно-оценъчна
експертиза, стойността на отнетите вещи, възлиза общо на 373.40 лв., а на
унищоженото имущество-общо 72 лв.
При условията на чл. 343, ал. 4 от НПК съдът
приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от
досъдебното производство, които го подкрепят.
Налице са
всички условия на чл. 303, ал. 2 от НПК и съдът намира, че обвинението е
доказано по несъмнен начин.
С оглед на
установеното от фактическа страна съдът намира, че подсъдимия С. е осъществил
от обективна страна състава на чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т.
4, във вр. с чл. 194, ал. 1от НК, като на 13.10.2009г. в с. В., обл. Монтана, при
условията на опасен рецидив и като използвал техническо средство-гаечен ключ, отнел
от владението на З.Б.П. xxx следните движими вещи-2 бр. месингови канели, 1 бр.
батерия смесител, меден котел от 70л., портативен телевизор-17 инча, брадва и
ъглошлайф, на обща стойност 373, 40 лв., без съгласието на собственика и с
намерение противозаконно да ги присвои, както и на
13.10.2009г. в
с. В., обл. Монтана унищожил противозаконно цветен телевизор “Електрон” и
стабилизатор към телевизора, на обща стойност 72 лв. -престъпление по чл. 216, ал.
4, във вр. с ал. 1 от НК.
От субективна страна деянията са извършени с
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК-подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянията, предвиждал е настъпването на техните
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Авторството на
деянията е доказано по несъмнен начин от събраните в хода на наказателното
производство писмени доказателства, както и приобщените към тях протоколи от
разпита на свидетелите, разпитани на досъдебното производство. Безспорно
доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване на деянията. Подсъдимият е имал представа за всички обективни
елементи от състава на престъпленията, включително и квалифициращите по чл. 195,
ал. 1, т. 4 и чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанията, които следва да се наложат на подсъдимия, съдът
взе предвид разпоредбите на чл. 36-относно целите на наказанието и на чл. 58а, във
вр. с чл. 2, ал. 2 от НК-за неговата индивидуализация.
За да определи
видът и размерът на наказанието за първото престъпление, съдът отчете високата
степен на обществена опасност на подсъдимия по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с
чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. Конкретното деяние е
извършено от подсъдимия при условията на опасен рецидив, в бюлетина за съдимост
са отразени 13 осъждания за престъпления от общ характер- чл. 29, ал. 1, б. ”а”
и б. ”б” от НК-извършил е престъплението, след като е бил осъждан повече от два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, наказанието
по които не е отложено по чл. 66 от НК, което заслужава по-висока морална, социална
и правна укоримост.
Като
смегчаващи вината обстоятелства се отчетоха признаването на вината и на
досъдебното производство и в съдебно заседание, съдействие при разкриване на
обективната истина, а като отегчаващи-предходна съдимост, степента на
обществена опасност на дееца, упоритост при извършване на кражби от фирми и
граждани.
При тези данни, като отчете наличните
смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът с оглед характера на
процедурата, като призна подсъдимия С. за виновен
в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1,
т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б”от НК и
при условията на чл. 58а, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 2, ал. 2
от НК го осъди на две години лишаване от
свобода.
На основание
чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, съдът постанови така определеното наказание да бъде
изтърпяно при първоначален строг
режим в затвор или затворническо обжещитие от закрит тип.
Съдът прие, че
по безспорен начин подсъдимият С. е извършил и престъплението по чл. 216, ал. 4,
във вр. с ал. 1 от НК-на 13.10.2009г. в с. В., обл. Монтана противозаконно
унищожил цветен телевизор “Електрон” и стабилизатор за цветния телевизор, чиято
обща стойност възлиза на сумата от 72 лв.
Съобразявайки
всички обстоятелства по делото, събраните в хода на наказателното производство
доказателства, направеното самопризнание и характера на процедурата, съдът
призна подсъдимия за виновен и му наложи, при предпоставките на чл. 58а, във вр.
с чл. 2, ал. 2 от НК наказание-глоба
в размер на 100 лв.
Тъй като са
налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи едно общо, най-тежко
наказание спрямо подсъдимия С., а именно две
години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален
“строг” режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание
чл. 23, ал. 3 от НКсъдът ПРИСЪЕДИНИ към така определеното общо наказание, наказанието
глоба в размер на 100 лв.
Съдът прецени,
че са налице и предпоставките на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК
за групиране на наказанията по настоящата присъда и по НОХД № 334/2009г. по
описа на Районен съд-гр. Монтана-деянията по тези присъди са извършени преди да
има влязла в сила присъда по което и да е от тях. Като определи едно общо
най-тежко наказание от две години
лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим, в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
На основание
чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспадна
и изтърпяната част по цитираните по-горе присъди.
Съдът намери, че
са налице предпоставките на чл. 70, ал. 7
от НК-подсъдимият С. е извършил деянието по НОХД № 334/2009г. по описа на
Районен съд-гр. Монтана, в изпитателния срок от 6 месеца с който е освободен
условно-предсрочно по ЧНД № 437/2008г. по описа на Окръжен съд-гр. Враца. Съдът
постанови подсъдимият да изтърпи наказанието от един месец и 25 дни-остатъка от наказанието, с който е освободен
условно –предсрочно, по присъда по НОХД № 24/2008г. по описа на РС-гр. Монтана.
Така наложените
наказания, съдът намира, че са от вид и характер да изпълнят целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, както по отношение на
подсъдимия, като го мотивира занапред да спазва законите и установения правен
ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им
въздейства предупредително и възпитателно.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия беше присъди и същия се осъди да
заплати по сметка на ВСС разноски по делото в размер на 98 лв. и 5 лв. държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При горният
фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: