РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
23.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 27 май през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5348 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.410,
ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Застрахователна компания "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" АД твърди, че на 22.07.2019г.
дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК пред РС – Русе срещу Община - Русе
за сумата 192,50 лева главница, която представлявала изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за виновно причинени
имуществени вреди на МПС „Шкода Октавия“ с рег.N:СВ 7137 КА, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението.
Тъй като длъжникът - Община Русе, депозирал своевременно възражение срещу издадената заповед,
ищецът предявява настоящия иск за установяване на вземането си, което е
основано на обстоятелството, че на 22.02.2018г. в гр.Русе, на бул.„Тутракан“ пред N:100, Р.К. Биндл, управлявайки л.а. Шкода Октавия с рег.N:СВ 7137 КА, собственост на „Интерлийз Ауто“ ЕАД, преминал
през несигнализирано препятствие – дупка на пътното платно, в резултат на което
настъпило ПТП с материални щети изразяващи се в увреждане на предна дясна гума
„Continental Winter Contact TS
860 205/55 R16 и предна дясна
лята алуминиева джанта.
За настъпилото произшествие е съставен
Протокол за ПТП №1526398/06.09.2017г.
Във връзка със застрахователното
събитие била образувана в ищцовото дружество преписка по щета по имуществена застраховка „Каско” на МПС, със срок на
валидност от 27.01.2017г.
до 27.01.2022г.
Претендираната в заповедното
производство сума е тази, изплатена на собственика на увредения автомобил във
връзка с причинените му вреди. Твърди се, че управлението и поддържането на
пътя, на който е станал инцидента, е възложено на Община Русе.
С оглед липсата на доброволно
изпълнение от страна на ответника, включително и предвид депозираното от него
възражение в заповедното производство, се иска да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде признато за установено вземането на ищцовото дружество
срещу община Русе за сумите: 192,50 лева - главница, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК - 22.07.2019г. до окончателното изплащане, за които
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
Претендират се и разноските направени в
настоящото и в заповедното производство.
В срока за отговор по чл.131 ГПК,
ответникът изразява становище за допустимост, но за неоснователност на
предявеният иск. Излагат се възражения, че описаното в исковата молба
произшествие не е настъпило по посочения от ищеца начин. Счита се, че описания механизъм на ПТП не е в състояние да
причини щетите, за които е заплатено обезщетение, както и, че не са били налице
предпоставки за изплащане на такова. Оспорва се, че въз основа на представените
към исковата молба доказателства може да се направи заключение в подкрепа на
исковата претенция. В условията на евентуалност ответникът счита, че е налице
съпричиняване на увреждането от страна на водача, който управлявал автомобила
със скорост несъобразена с пътните условия. По изложените съображения се иска
да бъде изцяло отхвърлен предявеният иск като неоснователен и недоказан, а в
условията на евентуалност да се приеме, че претендираната сума е прекомерна и
неотговаряща на реално причинените имуществени вреди по автомобила. Възразява
се срещу претендираните от ищеца разноски за заповедното производство.
Съобразявайки становищата на страните,
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от събраните по делотон писмени
доказателства на 25.01.2017г. между ЗК „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД и „Интерлийз ауто“ ЕАД
с ЕИК:********* е сключен
застрахователен договор „Каско на МПС“, относно лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег.N:СВ 7137 КА със
срок на валидност 27.01.2017г.
до 27.01.2022г.
На 22.02.2018г. в гр.Русе, на бул.„Тутракан“ пред N:100, Р.К. Биндл,
управлявайки л.а. Шкода Октавия с рег.N:СВ 7137 КА, собственост на „Интерлийз
Ауто“ ЕАД, преминал през несигнализирано препятствие – дупка на пътното платно,
в резултат на което настъпило ПТП с материални щети изразяващи се в увреждане
на предна дясна гума „Continental
Winter Contact TS 860 205/55 R16 и предна дясна лята алуминиева джанта.
Във връзка със застрахователното
събитие и постъпилото за него уведомление, в ищцовото дружество е образувана
застрахователна преписка по щета №50-0700-00270/23.02.2018г. по имуществена застраховка „Каско” на МПС, със срок на
валидност от 27.01.2017г.
до 27.01.2022г. Извършен
е опис на щетите и е изготвена експертиза по застрахователната преписка, като
причинените вреди от процесното ПТП са оценени на 192,50 лева. Сумата е заплатена от застрахователното дружество на
собственика на процесното МПС с преводно нареждане от 02.03.2018г.
С писмо – „Регресна покана“ изх.N:02242 от
19.04.2019г., ищцовото застрахователно дружество е
поканило ответника Община Русе да му възстанови на основание чл. 410, ал.1 от КЗ изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 192,50 лева , като към писмото са представени доказателствата, че поканата е получена от ответника.
Няма спор по делото, че регресната
претенция не е удовлетворена.
От показанията на св.М.Д. Т. – К. се установява следното: През месец февруари 2018г. свидетелката работела във фирма „Тисенгруп
Матириалс България“ ООД. Твърди, че познава
св.Б., тъй като били коеги. Установява, че в дейността си използвали и
служебен автомобил – Шкода Октавия. През февруари 2018г. автомобилът преминал през дупка и се спукала предна дясна гума. Установява, че тогава пътували от бул. „България” и завивали на кръговото на Дунав мост към бул. „Тутракан” в посока КТМ, където бил офиса на фирмата им. Установява, че било зимно време, мръсно, асфалта бил мокър. Не спряли автомобила,
защото отначало не разбрали, че
са спукали гума, понеже дупките в гр.Русе са нормално ежедневие. Спрели автомобила
по-напред, когато усетили че колата се тресе. Инцидента станал
сутринта, през м. февруари 2018г. Знаци за ремонтни дейности нямало. Самия бул. „Тутракан” не беил в
ремонт. Твърди, че при
преминаване през дупката колата друснала, като след около километър разбрали че
гумата е спукана и се обадили на колеги да им помогнат да я сменят. Установява,
че в дупките имало вода, било след снеговалеж. Твърди, че автомобилът е бил служебен, със стандартно фабрично оборудване, като джантите били
алуминиеви.
От
показанията на св.Р.Б. се установи следното: Към м. февруари 2018 г. работел във
фирма „Тисенгруп Материалс
България“ ООД. Управлявал служебен автомобил
Шкода Октавия, произведена през 2017г.
Установява, че
през месец февруари докато пътувал към
фирмата с колежката си М., спукали гумата на служебния автомобил. Твърди, че пътували към КТМ. Установява, че той управлявал автомобила а колежката му М. била седнала на предна дясна седалка. Идвали от
Русе, минали Дунав мост, някъде около кръговото
посока Мартен имало много дупки, които били пълни с вода и сняг. Минали няколко дупки, след което колата
се разтресла. Спрели и установили, че гумата от дясната страна е спукана. Твърди, че са се движели много бавно с
около 30-40 км. в час и нямало възможност на този участък да се кара с
по-висока скорост, предвид множеството дупки. Установява, че на процесния
участък не е имало означения със знаци за дупките или ограждения за ремонт.
Когато минали през дупката се чуло едно „бум“ и малко след това колата
започнала да се тресе.
Според заключението на изготвената тройна автотехническа експертиза, технически е възможно посочените
по делото увреждания на гумата и джантата да бъдат
получени по начина, описан в исковата молба, от показанията на разпитаните по делото свидетели,
както и от опис заключението на щетата.
От заключението на изготвената сътебно-автотехническа експертиза с вещо лице Я.Г. се
установява, че пазарната стойност на причинените вреди при ПТП от 22.02.2018г.
с МПС Шкода Октавия с рег.N:СВ7137КА е сбора от стойностите на
вложените за възстановяването им части, консумативи и труд по цени към момента
на увреждането което при остатъчни 80% (овехтяване на гумата) е 228,58 лева. Следователно вещото лице е посочило, че действителната пазарна стойност на
настъпилите вреди е 228,58 лева с
отчитане на овехтяване (според застрахователя).
По депозирано от застрахователното
дружество заявление пред РС – Русе е образувано ч.гр.д.№4520/2019г. и издадена срещу Община Русе заповед
за изпълнение на парично задължение №2221/24.07.2019г.
включваща 192,50 лева главница, ведно със законната лихва
върху нея от 28.06.2019г. до окончателното й изплащане, както и 325,00 лева разноски ( 300,00 лева адвокатско възнаграждение и 25,00 лева държавна такса), което вземане произтича от регресна
претенция за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на
МПС“ във връзка с процесното ПТП.
В срока по чл. 414 ГПК, е постъпило
възражение от Община Русе за недължимост на претендираното вземане.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на
ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за незабавно изпълнение
по чл. 410 от ГПК е предявен в срока по чл.415 от ГПК и след своевременно депозирано от длъжника възражение,
поради което се явява процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.410 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, включително срещу възложителя за възложената от него на
трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД. Следователно, суброгационното право по чл.410, ал.1,
т.2 от КЗ вр. с
чл.49 от ЗЗД произтича от установяване наличието
на имуществена застраховка, настъпване на застрахователно събитие, представляващо
покрит риск в срока на действие на застраховката, плащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя на застрахованото увредено лице в размер на
действително причинените вреди, застрахователното събитие да е предизвикано
вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, на което ответникът е
възложил работа, при или по повод изпълнението на тази работа.
Представените по делото писмени
доказателства установяват наличието на валидно сключен застрахователен договор
по отношение на процесния автомобил. Представени са доказателства за плащането
на първата от дължимите четири вноски на застрахователната премия и за извършен
оглед на автомобила, с оглед на което неоснователни се явяват възраженията на
ответника за липсата на действащ застрахователен договор към момента на
произшествието с процесния автомобил.
Свидетелските показания и заключението на приетата тройна автотехническа експертиза установяват настъпването на застрахователното събитие, механизмът на
произшествието, причинените при него вреди и тяхната пазарна оценка.
Наличието на необезопасена неравност на
пътното платно (дупка) и че същата е причина за настъпване на произшествието се
установява безпротиворечиво от посочените по-горе доказателства. Свидетелските
показания за това са логични и пълни и съдът няма основание да не ги кредитира.
Именно въз основа на тях и приложения
снимков материал изготвен във връзка с щета N:50-07000-00270/18/23.02.2018
вещите лица изясняват механизма на процесното ПТП и даденото
заключение е допълнително основание да се кредитира установеното от свидетелите.
Няма спор по делото, а и се установява
от представените писмени доказателства, че увреждането на предна дясна гума и джанта при ПТП представлява покрит риск по
сключения за автомобила застрахователен договор „Каско на МПС“.
Размерът на щетите се установява от
представените писмени доказателства и автотехническата експертиза с вещо лице Я.Г., чието заключение съдът кредитира,
като обосновано, дадено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност
съдът няма основание да се съмнява и неоспорено в тази му част от страните. Според заключението стойността на вредите е дори
по-висока от регресната претенция на застрахователя, която представлява
изплатеното на увреденото лице застрахователно обезщетение и направените
ликвидационни разноски.
Според разпоредбата на чл.31 от ЗП и чл.48, т.2 от ППЗП,
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява и е
задължение на съответните общини. Предвид обстоятелството, че процесното ПТП е
настъпило по пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа на Община
Русе и последната не е изпълнила задължението си да поддържа или поне да
обезопаси по някакъв начин този пътен участък, то тя следва да понесе
отговорността за причинените при произшествието имуществени вреди, тъй като с
виновното си бездействие е създала предпоставки за настъпването му.
Следователно налице е и последният елемент от фактическия състав на
чл.410, ал.1 т.2 от КЗ за реализиране на суброгационното
право на застрахователя.
Възражението на ответника за
съпричиняване по чл.51, ал. 2 от ЗЗД се явява неоснователно. Ответникът,
чиято е доказателствената тежест за установяване на действия или бездействия, с
които увреденият да е допринесъл за вредоносния резултат и които да са в
причинна връзка с него, не успя да ангажира каквито и да било годни доказателства, че водачът на увредения лек автомобил е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като не е съобразил поведението си с конкретната пътна
обстановка и наличието на дупка/и на пътя, каквото задължение същият би имал
единствено, ако препятствието на пътя е било надлежно обозначено.
Установено е по безспорен начин, че дупката на пътното платно не е била
сигнализирана, поради което и водачът на ПМС не е имал задължение
да съобразява поведението си на пътя с нея. Автомобилът се е движил с разрешената скорост (няма никакви доказателства за обратното) и не е имал възможност да
възприеме и избегне дупката на платното поради това, че участъкът е бил осеян с дупки. Също така не би могло да бъде вменено, като правно задължение на водача да заобикаля необозначени
дупки на пътното платно, доколкото пътищата следва да бъдат изправни, без
подобен вид неравности. Т.е. незаобикалянето на подобен вид неравност не би
могло да се приеме за нарушение на чл.20 от ЗДвП, в който смисъл, явно ответникът
прави възражение. Наличието на неизправна пътна настилка в този пътен участък
към момента на процесното ПТП и след това дори би
могло да се приеме за ноторен факт за всички негови ползватели.
С оглед на
изложеното, предявеният иск за главница се явява изцяло основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
По отношение на разноските в
заповедното производство и релевираното възражение относно злоупотребата с
права по смисъла на чл.3 от ГПК, съдът го намира за неоснователно.
Злоупотреба с права, съгласно утвърдената съдебна практика е налице, когато
искането не е отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки, а когато
молителят знае, че искането му се основава на неверни обстоятелства, но подава
искането, за да навреди другиму или на друг обществен интерес. В случая не се
касае до подобна хипотеза, тъй като ищецът е упражнил едно свое признато от
закона право, което е правомерна дейност. Още повече, че претенцията е
основателна, а не се основава на неверни обстоятелства и всъщност целта не е
обременяване с разноски на задълженото лице, а спестяване на такива по водене
на осъдителен иск. Именно поради това ищецът още преди образуване на
заповедното производство е изпратил регресна покана до ответника, придружена с
всички необходими документи за преценка основателността на претенцията (въз
основа на които и съдът извършва преценка), неудовлетворяването на която е дало
повод за образуване на настоящото съдебно дело.
Обстоятелството, че ответникът не
признава вземането на застрахователя, включително и в заповедното производство
е предпоставка за предявяване на иска по чл.422 от ГПК
и не може да бъде вменено на ищеца,
като злоупотреба с права.
Поради това и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят направените от него разноски по
заповедното производство в общ размер на 325,00 лева от които 25,00 лева държавна такса и 300,00
лева адвокатски хонорар. Разноските направени
в настоящото исково производство са в общ размер на 655,00 лева, а именно: 25,00 лева д.т., 10,00 лева такса
за адресни справки на свидетели, 20,00 лева депозит за свидетели, 300,00
депозит за възнаграждение на вещо лице и 300,00 лева адвокатски хонорар.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Община Русе с ЕИК:*********, с адрес гр.Русе,
пл.“Свобода” №6, представлявана от кмета П.М.,
дължи на Застрахователна компания "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" АД с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр. София, представлявано от изпълнителните директори – Н.Ч. и И.Г. сумата от 192,50 лева - представляваща главница по регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение по щета №470418181809252 по имуществена застраховка „Каско” на МПС, със срок на
валидност от 27.01.2017г.
до 27.01.2022г., във връзка с ПТП от 22.02.2018г. в гр.Русе на бул.“Тутракан“ N:100, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 22.07.2019г.
до окончателното й изплащане, както,
за които суми е издадена Заповед № 2221 от 24.07.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 4520/2019г. по описа на РС - Русе.
ОСЪЖДА Община Русе с ЕИК:*********, с адрес гр.Русе,
пл.“Свобода” №6, представлявана от кмета П.М., да
заплати на Застрахователна компания "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" АД с ЕИК:********* сумата
от 655,00 лева разноски
за настоящото производство, както и сумата от 325,00 лева разноски за заповедното производството по ч.гр.д.№4520/2019г. по описа на РС - Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/