Р Е Ш Е Н И Е
№261260
гр.Варна,
09.04.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVІ – ти състав, в публично
заседание проведено на десети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Румяна Христова
при секретаря Галя
Дамянова , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1494
по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал.4 във вр. с 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът М.С.М. ЕГН: ********** с адрес: *** дължи на ищеца Б. П. П. Ф. СА.,Париж рег.№ *, чрез Б. П. П. Ф. С.А., клон България, ЕИК:*, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: * представлявано от Д. Д. - Заместник управител, чрез юрисконсулт Н. А. М., сума в размер на: 11492.94 лв. /единадесет хиляди четиристотин деветдесет и два лева и 94 стотинки/ представляваща главница по кредита и 2771.39 лв. /две хиляди седемстотин седемдесет и един лева и 39 стотинки/ представляваща закони лихва за забава за периода от 20.05.2017 до 11.10.2019, на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, за които е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.дело №17683/2019год. на ВРС.
При условие на евентуално разглеждане предявява осъдителен иск, като моли съда да ги призове с ответника на съд и след, като докаже твърдените от него обстоятелства да осъди същия да заплати на ищцовото дружество горепосочените суми, ведно с направените разноски.
Моли съда да осъди М.С.М. да му заплати съдебните разноски по заповедното производство в размер на 285.28 лв. /двеста осемдесет и пет лева и 28 стотинки/ за държавна такса и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 /петдесет/ лв.
Моли съда да осъди М.С.М. да му заплати и държавната такса за завеждане на иск размер на 416.02лв /четиристотин и шестнадесет лева и 02 стотинки/, както и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лв. по настоящото производство.
Банкова сметка, ***:
1BAN: *, BIC/***: CITIBGSF, С. Е. АД, клон България.
Обстоятелства, от които се твърди, че
произтича претендираното право:
С Договор за потребителски заем с номер * от 01.02.2016г., ищцовото дружество „Б. П. П. Ф. С.А.", клон Б. е отпуснало паричен кредит в размер на 12000лв. /дванадесет хиляди лева / лв. и закупуването на застраховка от 3780.00 /три хиляди седемстотин и осемдесет лева / лв.
Сумата, предмет на горепосочения договор е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, което „Б. П. П. Ф. С.А.", клон България е изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума М.С.М. е удостоверила с полагането на подписа си поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл.З от същия, за ответника възниква задължението да погаси заема на 84 месечни вноски - всяка по 296.51 лв. /двеста деветдесет и шест лева и 5 стотинки/, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите - 20.54% и годишния лихвен процент - 17.57%, посочени в параметрите на договора.
Длъжникът М.С.М. е преустановила плащането на вноските по кредит номер * на 20.04.2017, като към тази дата са погасени 13 месечни вноски. На основание чл.5 с договора вземането на „Б. П. П. Ф.С.А.", клон България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следва да изплати остатъка по заема в размер на 18029.25 лв. /осемнадесет хиляди двадесет и девет лева и 25 стотинки/, представляващ оставащите 71 броя погасителни вноски към 20.05.2017г., към която дата е станал изискуем целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълни задължението си. Това принуждава кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси. Моли съда да обърне внимание, че поканата изпратена на адреса, който е деклариран в договора, а съгласно чл.9 от същия, всички изявления на кредитор се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. При условие, че установителният иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че при условие на евентуалност предявява осъдителен иск. Счита, че същият осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
„Б. П. П. Ф. С.А.", клон Б. е подало Заявление за издаване на Заповед з изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. Варна. По гражданско дело No 17863/2019 г.,12 с-в издадена е Заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК са последвали указания към заявителя да предяви иск относно вземането си . На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПЬ „Б. П. П. Ф. С.А.", клон България предявява иск за установяване на вземането си едномесечен срок.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът чрез назначения от съда особен представител Адв. Р.И.Г. вписана във ВАК, депозира отговор на исковата молба.
Счита за напълно неоснователни предявените искове, а именно: установителен, че е налице вземане на Б. П. П. Ф. С. А. клон България от М.С.М. за сумата в размер на 11 492,94 лв., представляваща главница по кредит, както и сумата в размер на 2771,39лв., представляваща законната лихва за забава за периода от 20.05.2017г. до 11.10.2019г., предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск за същите суми.
Счита тези претенции за изцяло неоснователни и ги оспорва изцяло. От представените с исковата молба писмени доказателства не става ясно на какво основание ищцовото дружество претендира дължимост на процесните суми. Аргументите й в тази насока са следните:
На първо място: Липсва облигационно правоотношение между Б. П. П. Ф.С. А. П., клон България и М.С.М..
Приложено към исковата си молба ищцовото дружество е представило по делото, като основание, от което произтича претендираното вземане - Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта *. В цитираният документ, в качеството на КРЕДИТОР е вписано дружеството Б. П. П. Ф. ЕАД, а като КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ - М.С.М.. Ищец по настоящото производство е друго дружество, а именно Б. П. П. Ф. С. А. П., клон България. В исковата молба, се твърди, че ищецът е правоприемник на посоченото като кредитор по Договора, дружество. Доказателства в този смисъл, обаче не са представени. Макар и с почти идентични имена, двете дружества имат различни ЕИК и представляват различни юридически лица, различни субекти.
Отделно от това ответницата не е подписвала процесните договори и съответно няма качеството КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, по приложения договор за кредит.
В качеството й на особен представител на ответницата са й връчени книжата по делото. Счита, че така описаните по горе документи в графата подпис „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ" не са подписани от едно и също лице. Представените от ищеца писмени доказателства съдържат подписи, които съществено се различават един от друг. Оспорва изцяло приложените договори и моли същите да не бъдат приобщавани към доказателствата по делото.
В тази връзка оспорва представените с исковата молба писмени доказателства. Счита, че същите са неистински и не съдържат подписа на ответницата М.С.М.. По предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно възникнали облигационни връзки между страните по сключените договори въз основа, на които се претендират процесните сумите.
Отделно от горното в условията на евентуалност, в случай че бъде прието, че страните са били в облигационни правоотношения, счита предявените искове за неоснователни по следните съображения:
Предвид качеството на страните, които са го сключили и неговият предмет Договор *, с оглед разпоредбата на чл. 9 от ЗПК, има характер на договор за потребителски кредит. Като такъв, неговото съдържание и форма следва да бъдат съобразени с разпоредбата на чл. 10 и чл.11 от ЗПК. Приложения по делото договор, счита че не е в изискваната от закона форма, съдържащите се в него клаузи не са формулирани на ясен и разбираем за потребителя език, използваният шрифт е с по-малък от законово определения размер. Договорът няма изискуемото съгласно чл.11 ал.1 от ЗПК съдържание.
Още по смисълът на ал.2 от същата разпоредба Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. В настоящия случай подписани от двете страни Общи условия по договорът липсват, това от своя страна съставлява пряко нарушение на чл. 11 ал.2 от ЗПК. Не представянето на общи условия води до невъзможност за потребителя да вземе информирано решение при сключването на сделката и го поставя в неравностойно положение спрямо кредиторът. Липсата на минимумът от необходима информация на потребителя, за да може той да вземе информирано решение дали да се задължи към финансовата институция, води до недействителност на договора по смисълът на чл. 22 от ЗПК.
Липсва редовно връчено уведомяване, /поканата е с некоректен адрес/ отправено към ответницата за настъпването на предсрочна изискуемост на вземането по Договора.
По смисълът на чл. 9 от Договора всички изявление, на кредитора, отправени към кредитополучателят, се считат узнати от него, ако бъдат доставени на адрес, съответно изпратени по факс или адрес на електронна поща или съобщени по телефон, посочени от кредитополучателят при кандидатстване. Сред доказателствата по делото от ищеца е представено копие от Последна покана от 17.10.2017г. по Договор */01.02.2016г. с подател дружеството „Б. П. П. Ф." ЕАД. Същата е адресирана до М.С.М. с адрес ***. Видно от началната страница на представеният Договор адресът на кредитополучателят е: *, т.е. различен от този, който е посочен в поканата. Липсват доказателства относно изразено от кредитополучателят изявления за промяна на адреса за кореспонденция с него.
Некоректният адрес за връчване посочен в поканата е основание да се счита, че същата е нередовно връчено изявление на кредитора към кредитополучателят. Още повече липсват и доказателства - товарителница, обратна разписка или др. документ, удостоверяващ, че тази покана изобщо е изпращана до кредитополучателят, макар и на погрешен адрес.
Оспорва претенцията на ищцовото дружество и по размер.
По делото е представено Извлечение по кредит *, издадено от ищцовото дружество. Същото съдържа данни относно Погасителен план, Получени плащания, Разнесени плащания. Този документ е частен и като такъв: съдържа информация изхождаща само от страната, която го е издала и не съдържа подпис на кредитополучателят, с който той да потвърди съдържащата се в него информация.
Отделно от това, никъде в извлечението не е посочен размер на задължения, които да съответстват на претенцията обективирана в исковата молба.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли така предявените искове, като неоснователни и недоказани.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание , ищецът
поддържа предявените искове. Моли за уважаване на иска и присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество на делото моли за отхвърляне на исковете.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
От приложеното по настоящото дело ч.гр.дело №17683/19год. по описа на ВРС се установява , че заявлението на ищеца по чл.410 от ГПК с вх.рег.№79186 от 29.10.2019год. е уважено , като е постановена заповед за изпълнение против длъжника М.С.М., ЕГН:********** с адрес *** да заплати на кредитор „Б.П. П. Ф. С.А.“, Париж, рег. № *, действащо чрез „Б. П. П. Ф. С.А., клон България“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление*, сумата от 11492.94 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски заем № * от 01.02.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване заявлението в съда – 29.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението., както и сумата от 2771.39 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 20.05.2017 г. до 11.10.2019 г., както и сумата от 285.28 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за внесена държавна такса, съразмерно с уважената част от заявените претенции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК. Предвид на
това с разпореждане №1219/13.01.2020год. е указано на заявителя за възможността
да предяви установителен иск в едномесечен срок от
съобщаването. Съобщение за това разпореждане е редовно връчено на заявителя на
23.01.2020год. В указания срок на 05.02.2020год. заявителят предявява настоящия
иск. Същият е в срок и като допустим
подлежи на разглеждане по същество.
Като писмени доказателства по делото са приети следните документи: пълномощно за процесуално представителство; извлечение от основно вписване в търговския и фирмен регистър към 13 март 2018г.; нотификация за презгранично сливане – превод от френски език; договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта * от 01.02.2016г.; сертификат № *; Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на „Кредит Класик“; Общи условия за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитна карта“; справка по сметка на М.С.М.; Извлечение по кредит *; последна покана от Б. П. до М.С.М.; известие за доставка.
По делото са ангажирани специални познания, чрез заключение на ВЛ по ССч.Е. Заключението на ВЛ не е оспорено от страните. Съдът цени същото като обективно и компетентно дадено. От заключението на ВЛ се установява следното: Кредитът в размер на 11 580 лева е усвоен на 01.02.2016 г. Сумата е преведена по разплащателната сметка на М.С.М. в „Б.Д." ЕАД. Основанието за превода е „Съгласно договор *". Удържани са 480 лева - „Такса ангажимент".Датата на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК е 29.10.2019 г. Към тази дата има просрочената главница в размер от 11 492,94 лева в т.ч. дължима главница по кредит 11 402,94 лева и дължима главница за застраховка „Защита на плащанията" - 90 лева; дължима лихва по кредит - 6 536,31 лева;мораторна лихва - 2 771,39 лева. Общо: 20 800,64 лева.С издаденото разпореждане от 03.12.2019 г. на Районен Съд Варна се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта, в която се претендира заплащане на парично вземане в размер на 6 536,31 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.04.2017 г. до 20.02.2023 г.Към 22.02.2021 г. задълженията по кредита са: Главница 11 492,94 лева; Мораторна лихва - 2 771,39 лева; Наказателна лихва - 1 541,98 лева.
Установената фактическа обстановка мотивира
съда да изведе следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът, в условията на пълно и главно доказване, следва да установи в процеса възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за банков кредит, включващ твърдените клаузи за дължимост на главница и лихва за забава, както и предсрочна изискуемост, по силата на който сумата по заема е усвоена от ответницата и за нея е възникнало задължение, включително поради осъществени предпоставки за предсрочна изискуемост, да заплати сумите, предмет на исковете, в претендираните размери.
В тежест на ответницата е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесните суми или направените правоизключващи възражения.
Ответникът оспорва наличието на Договор за потребителски паричен кредит с номер *, като твърди ,че между ищеца и ответника не е възникнало облигационно правоотношение, тъй като договорът е сключен с дружеството Б. П. П. Ф. ЕАД, а не ищеца Б. П. П. Ф. С. А. П., клон България.
Това възражение на ответника е основателно, защото видно от процесния договор, същият е сключен с Б. П. П. Ф. ЕАД,като липсват каквито и да било доказателства за това, че ищецът е правоприемник на кредитодателя по договора за заем на който се позовава. Освен, че липсват доказателства в тази насока няма и наведени твърдения за правоприемство между Б. П. П. Ф.ЕАД и Б. П. П. Ф. С. А. П., клон България. Напротив в исковата молба ищецът твърди, че се явява страната по процесния договор за заем, какъвто не е нито формално записан, нито фактически установен. Видно от извършената в ТР справка двете дружества са различни правни субекти, които имат един и същ орган на управление-Българска асоциация за потребителско кредитиране. Сдружение.
Предвид горното съдът счита,че ищецът не се явява страна по процесния договор за кредит с оглед на което и не може да се ползва от твърдяната облигационна връзка по този договор.
Освен ,че не е страна по договора, ищецът не доказа, че ответницата се явява такава. С оглед предприетото от страна на ответницата оспорване,че подписите не са нейни, ищецът който представи и се ползва от договора и другите придружаващи го документи не опроверга това възражение, за което носи доказателствената тежест, съгласно чл.193,ал.3 от ГПК.
Тъй като липсва доказана от страна на ищеца облигационна правна връзка между страните по делото, произтичаща от договор за потребителски паричен кредит с номер .,вземането за което е издадена заповедта за изпълнение не е съществувало към момента на подаване на заявлението и установяването му в това производство се явява неоснователно. Неоснователен се явява и заявения в условията на евентуалност осъдителен иск, тъй като липсва валиден договор за потребителски паричен кредит с номер .,който да обвързва страните.
Вземайки предвид горното,настоящият съдебен състав намира исковете за неоснователни и постановява решение с което ги отхвърля.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Б. П. П.Ф. СА.,П. рег.№ *, чрез Б. П. П. Ф.С.А., клон България, ЕИК:*, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, *, представлявано от Д. Д. - Заместник управител, чрез юрисконсулт Н. А. М. срещу М.С.М. ЕГН: ********** с адрес: ***, за признаване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца, сума в размер на: 11492.94 лв. /единадесет хиляди четиристотин деветдесет и два лева и 94 стотинки/ представляваща главница по кредита и 2771.39 лв. /две хиляди седемстотин седемдесет и един лева и 39 стотинки/ представляваща закони лихва за забава за периода от 20.05.2017 до 11.10.2019, произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит с номер * от 01.02.2016год., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, за които е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.дело №17683/2019год. на ВРС, на основание чл.415,ал.4 във вр. с чл.422 от ГПК , както и ОТХВЪРЛЯ заявения за евентуално разглеждане осъдителен иск за вземанията по установителната претенция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Христова/