РЕШЕНИЕ
№ 509
гр. Бургас , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20202120105563 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р
Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от М. Д. Д., с
която се моли съда да приеме за установено, че ответникът Н. Н. Р., ЕГН **********, адрес:
гр. Б. *****, дължи на ищеца сумата от сумата от 5464,17 лева главница за периода
20.01.2019 г. – 20.12.2021 г., представляваща задължение по договор за потребителски
кредит № *** от 29.12.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и длъжника, сумата
от 1116,87 лева договорна лихва за периода 20.01.2019 г. – 10.01.2020 г., сумата от 486,06
лева обезщетение за забава, начислено за периода 21.01.2019 г. – 31.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 31.01.2020 г., до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 1778/2020 г. на БРС. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е
надлежно обявена преди подаване на заявлението предсрочна изискуемост на задълженията
по кредита, предявява осъдителни искове за същите суми.
Твърди се, че между Р. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ е сключен
договор за заем, по силата на който кредиторът е предоставил на длъжника сума в размер на
8000 лева, която длъжникът се е задължил да върне ведно с договорна лихва и
застрахователна премия на 60 броя равни месечни погасителни вноски до 20.12.2021 г.
Предвид неплащане на дължими месечни вноски в срок, цялото задължение по договора е
обявено за предсрочно изискуемо, за което длъжникът е уведомен на 10.01.2020 г.
1
На 05.07.2019 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като
вземането срещу длъжника по посочения по-горе договор за кредит е прехвърлено изцяло,
за което длъжникът е уведомен. Моли се за уважаване на исковете и присъждане на
съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедното производство.
Ответната страна чрез процесуален представител е изразила становище за
недопустимост на предявените в условията на евентуалност искове. Оспорила е
установителните претенции. Посочено е, че договорът е недействителен на основание чл. 22
ЗПК – не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, нарушено е изискването на чл.
10, ал. 1 ЗПК, тъй като е използван шрифт, по-малък от 12. Посочено е още, че ГПР,
разписан в договора, е неверен, тъй като реално е приложен по-висок процент – в него не са
включени застрахователна премия и такса ангажимент. Не е посочена методиката за
формиране на ГПР. Нарушени са изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 10, ал. 1
ЗПК.
Поради това договорът за заем е недействителен и ответникът дължи само
чистата стойност на кредита, като всички негови плащания следва да бъдат отнесени за
погасяване на главницата. Изложени са доводи за недължимост на претендираната
мораторна лихва.
Моли се съда да отхвърли исковете за заплащане на договорна и мораторна
лихва и частично за главница. Претендира разноски в настоящото и заповедното
производство.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Представен е договор за потребителски кредит *** от 29.12.2016 г., сключен
между Н.Р. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Дружеството е предоставило в заем
сума в размер на 8000 лева, от която е приспадната такса ангажимент от 160 лева и е
останала сума за получаване 7840 лева, която е преведена по сметка на кредитополучателя
на 29.12.2016 г., видно от приложеното платежно нареждане. Страните са договорили
фиксиран годишен лихвен процент 14,15 %, а годишният процент на разходите – 16,17 %.
Съгласно договора сумата подлежи на връщане на 60 месечни погасителни вноски от по
216,14 лева. Падежът на първата вноска е на 20.01.2017 г., а на последната такава –
20.12.2021 г. Предвидено е сключване на договор за застраховка със застрахователна премия
1800 лева.
Представен е и сключеният между „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД рамков договор за цесия от 27.07.2017 г.,
като съгласно приложение № 1/05.07.2019 г. към него са прехвърлени и вземанията към Р. в
размер на общо 6742,57 лева. Цедентът е упълномощил „Агенция за събиране на вземания“
2
ЕАД да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията им с изрично
пълномощно, представено по делото. Уведомление до длъжника за цесията е приложено по
делото, но видно от представената товарителница, същото не е получено от ответника.
Изготвена по делото е съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по
която е посочило, че с платежно нареждане от 29.12.2016 г. от кредитора е преведена по
банков път сумата 7840 лева по сметка с титуляр Н.Р.. Вещото лице е посочило, че по
погасителен план размерът на дължимите суми по застрахователна премия възлиза на 930
лева, размерът на възнаградителната лихва към датата на падежа на последната вноска е
1116,84 лева, размерът на дължимата главница към крайния падеж е 5434,17 лева. Към
датата на подаване на заявлението размерът на дължимите суми по застрахователната
премия е 300 лева, на възнаградителната лихва – 566,10 лева, на главницата – 1703,72 лева.
При положение че договорът за застраховка е прекратен поради настъпила предсрочна
изискуемост на задълженията, считано от 21.01.2019 г., размерът на дължимата сума по него
е 30 лева. За периода 20.02.2020 г. – 21.12.2021 размерът на дължимата възнаградителна
лихва е 550,74 лева, а на главницата – 3730,45 лева. Вещото лице е изчислило и размера на
обезщетението за забава върху главницата.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената
доказателствена тежест ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да
установи наличие на облигационно правоотношение между прехвърлителя на вземането и
ответника, възникнало по силата на сключен договор за кредит, че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си,
произтичащи от договора, както и размера на дължимата сума и забавата на ответника да
заплати същото. Следвало е да установи начина на формиране на компонентите на
задължението, както и уведомлението до длъжника за сключения договор за цесия и
обявената предсрочна изискуемост. В тежест на ответника е било да установи, че е
изпълнил задължението си и е заплатил напълно вноските си договора.
Във връзка с изследването на обстоятелството дали е било налице валидно
облигационно отношение следва да се обсъдят възраженията на процесуалния представител
на ответника за недействителност на договора за заем поради неспазване разпоредбите на
ЗПК. За процесното правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит, като
разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на
процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при
3
самото му сключване.
Възражението на процесуалния представител на ответника, че процесният
договор за кредит е недействителен, тъй като същият е със шрифт 10, което противоречи на
чл. 10, ал. 1 ЗПК, е неоснователно. Съдът намира, че договорът е сключен в предвидената за
това форма, има всички изискуеми реквизити, към него е подписан погасителен план, в
който са описани по пера и стойност размерите на дължимите ежемесечни вноски. Видно от
представения оригинал на договор и общи условия към него същите действително са
разпечани на шрифт 10 или 11, т. е. по-малък от 12, като за извършването на това визуално
сравнение не са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК. В
посочената разпоредба от ЗПК ясно е формулирано основанието за недействителност на
договора – шрифтът на договора следва да е не по-малък от 12. Това условие обаче не
освобождава съда от преценка за същественост на нарушението, като решаващи са и стилът,
на който е изписан текстът на договора, отстоянията между редовете, разположението на
текста върху страницата – идеята на законодателя е съдържанието на договора да е
достатъчно ясно и четливо от кредитополучателя, така че да се запознае без затруднение с
него при подписване на договора. Според настоящия съдебен състав представеният по
делото договор, ведно с погасителен план и общи условия, са достатъчно четливи, при
запознаване с тях потребителят лесно може да се ориентира в съдържанието им. Ето защо и
съдът счита, че нарушението не е толкова съществено, че да доведе до недействителност на
договора, след като останалите изисквания на закона са изпълнени.
Наведени са доводи, че договорът е недействителен, тъй като ГПР,
разписан в договора, е неверен, тъй като реално е приложен по-висок процент – в него не са
включени застрахователна премия и такса ангажимент. Съдът намира възраженията за
основателни. По делото е представен погасителен план, който е предоставен и на
кредитополучателя, но в него не е упоменато какво се включва в месечната вноска от 216,14
лева – какъв е размерът на дължимите лихва, главници, такси, вноска за застрахователна
премия. Посочено е какъв е размерът на оставащата главница след заплащане на вноската,
поради което, за да разбере какво погасява, потребителят трябва да направи изчисление – т.
е. за него остава неясно за погасяване на кои вземания са отнесени направените плащания.
Следователно не е изпълнено изискването на закона на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за компонентите, от които се състои задължението му,
както и за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да направи избор дали
да го сключи. Тази неяснота в посочването на компонентите на погасителните вноски води
след себе си и неяснота как е формиран размерът на годишния процент на разходите.
Същият следва да включва съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички такси на кредитодателя по
отпускане и управление на кредита, дължими такси за застраховка, както и
възнаградителната лихва, като се изчислява по формула, посочена в приложение № 1, към
което препраща чл. 19, ал. 2 ЗПК. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, като в случая са посочени единствено
застрахователната премия, годишният лихвен процент за дължимата възнаградителната
4
лихва, но не са представени доказателства за уговорени между страните напр. годишни
такси, такса за кандидатстване, такса за управление на кредита и др. За съда остава неясно
как е формиран размерът на посочения ГПР, формиращ стойността на дължимата от
ответника сума – от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои
точно разходи се заплащат и какви са компонентите на посочения ГПР. Поради това
настоящият съдебен състав счита, че посочването единствено на крайния размер на ГПР, без
да са представени доказателства за това по какъв начин е формиран или от какви
компоненти се състои, както и че кредитополучателят е информиран за дължимостта на
същите, на практика обуславя невъзможност да се провери правилното му изчисление от
потребителя и съда.
Ето защо съдът намира, че договорът не отговаря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10, 11 и 12 ЗПК, според които планът трябва да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което е основание за
недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК. В разпоредбата на чл. 23 ЗПК е
предвидено, че „когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита“.
По отношение на клаузата за заплащане на застраховка „Защита на
плащанията“ и дължимостта на сумата 1800 лева застрахователна премия, включена в
размера на месечните погасителни вноски, съдът намира следното:
Видно и от приложения сертификат № *** договорът за застраховка е
сключен между Р. и „Кардиф животозастраховане, клон България“, като няма данни по
делото ищцовото дружество да е заплатило уговорената в договора застрахователна премия
от името на кредитоплучателя, за да претендира плащане по нея. Освен това, доколкото по
делото не са представени писмени доказателства, че застрахователната премия е заплатена
от ищцовото дружество на застрахователя, не може да се направи и извод за валидност на
полицата. Ето защо и искането за плащане на дължимите вноски по нея е неоснователно.
Поради изложените доводи съдът намира, че чистата стойност на кредита е
в размер на 7840 лева, която сума е била преведена по банковата сметка на ответника (след
приспадане на уговорената в договора „такса ангажимент“, която такса е недължима на
основание чл. 23 ЗПК).
Предвид извършените от кредитополучателя плащания по договора, които
се установяват от заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа
експертиза и представената справка за погасяване Р. е направил плащания в общ размер
5487,36 лева. Тази сума следва да бъде приспадната от дължимата от него чиста стойност на
кредита, като дължимата сума за главница е в размер на 2352,64 лева, представляваща
5
неплатена част от главницата. Ищецът се позовава на обявена предсрочна изискуемост на
цялото вземане на 10.01.2020 г. В чл. 5 от договора е предвидено, че при просрочване на две
или повече вноски вземането на кредитора става предсрочно изискуемо. Съгласно
задължителната практика на ВКС волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна
изискуемост на цялото вземане по договора, за да породи действието си, следва да е
обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата
по чл. 60, ал. 2 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на
кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита, т.е. кредиторът
следва да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Приложението на разрешенията на т. 18 и необходимостта за уведомяване на длъжника за
настъпване на предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на
небанковите финансови институции (решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на
II т. отд.). По делото няма данни изпратените от кредитора уведомления до длъжника преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК да са редовно получени от последния. Кредиторът е
избрал да връчи уведомление на длъжника по пощата и чрез куриер, но нито едно от двете
уведомления не е достигнало до адресата – посочено от служителите е, че писмото е
непотърсено. Уведомление за извършената цесия и обявена предсрочна изискуемост на
кредита е връчено редовно едва с получаване на настоящата искова молба, към която е
приложено уведомлението, от която дата следва да се счита, че е настъпила предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит – това е станало на 25.01.2021 г.
Ето защо, след като по делото липсват доказателства кредиторът да е
обявил на длъжника предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора за кредит
преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК на 31.01.2020 г., следва да се приеме, че
вземането по издадената заповед за изпълнение – за заплащане на твърдения предсрочно
изискуемия остатък от кредита, не е произвело целеното правно действие, от което следва
извод, че ответникът дължи само задълженията с настъпил съгласно договора падеж към
датата на приключване на съдебното дирене, в какъвто смисъл е т. 1.2 от Тълкувателно
решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС. Ето защо и
предявеният в настоящото производство иск за главница се явява основателен до размера на
падежиралите вноски към 18.05.2021 г. Същите възлизат на сума в общ размер 6586,88 лева
за периода 20.01.2017 г. – 20.04.2021 г., като от тях следва да се извади сумата 160 лева за
такса ангажимент по изложените по-горе мотиви. Тъй като длъжникът е заплатил сума в
размер на 5487,36 лева, искът за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
главница в размер на 5464,17 лева е основателен само до размера от 939,52 лева, като за
разликата над тази сума следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдът намира, че е частично основателна претенцията за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата от 939,52 лева, заявена в размер на 486,06 лева за
периода от 21.01.2019 г. (датата, следваща падежа на първата неплатена вноска) до
31.01.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение).
6
Размерът на обезщетението за забава за този период е 98,13 лева, който размер съдът
установи, като направи съответни изчисления в онлайн калкулатор. До този размер искът е
основателен и следва да бъде уважен. Съдът намира възражението, направено от
процесуалния представител на ответника, за недължимост на обезщетение за забава върху
главницата поради обстоятелството, че чл. 23 ЗПК не прави разграничение между лихвите,
за неоснователно. Мораторна лихва се дължи на основание чл. 86 ЗЗД (по силата на закона)
при всички случаи на забава в плащането на паричен дълг и служи като обезщетение за
кредитора заради забавата на длъжника да плати в срок. В чл. 23 ЗПК законодателят е
включил единствено лихви и такси, уговорени в договора за кредит между страните, като
обезщетението за забава не е сред тях.
Поради частично отхвърляне на исковете за главницата и мораторна лихва,
както и на иска за заплащане на възнаградителна лихва, се е сбъднало условието за
разглеждане от съда на евентуалните осъдителни искове за присъждане на сумата над
уважения установителен иск за главница и мораторна лихва до претендираните размери,
както и за заплащане на възнаградителна лихва. Съдът намира същите за недопустими с
оглед даденото разрешение в Тълкувателно решение № 8/2017 г. на ОСГТК, че ищецът няма
правен интерес от предявяването на осъдителен иск за същото вземане на същото
основание. В случая е налице идентитет във вида, размера и периода на претендираните
вземания по установителните искове и тези по предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове, идентично е и тяхното основание – договор за кредит. Предмет и на
двата вида искове е вземането за непогасената част от главницата, произтичащо от
неизпълнение на задължението на кредитополучателя по договора за потребителски кредит,
заявено като предсрочно изискуемо. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита
кредита за предсрочно изискуем, направено в хода на исковото производство с връчване на
препис от исковата молба на ответника, има за последица настъпване на изискуемостта от
този момент, но не променя основанието, на което е възникнало вземането и е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение – договора за кредит. В случая разликата
между главния и евентуалния иск е само във вида на търсената защита, поради което е
налице недопустимо съединяване на исковете (в този смисъл решение № 135/26.09.2018 г.
по т.д.№ 230/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 296/15.05.2019 г. по т.д.№ 1738/2018 г.
на ВКС – II т.о. и др.). Ето защо предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове следва да се остави без разглеждане.
Съдът намира, че вземанията са валидно прехвърлени на новия кредитор –
ищец по делото. Съгласно чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на
друго лице, за което е задължен да уведоми длъжника. В случая е налице валиден договор за
цесия, съгласно който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлило вземанията си
по процесния договор за паричен заем на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Макар
длъжникът да не е бил надлежно уведомен за цесията, това не се отразява на валидността на
договора. До съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на предишния
7
кредитор с погасителен ефект, без цесията да може да му бъде противопоставена.
Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера. Ответникът е получил
отправеното от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД чрез пълномощника „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД уведомление за цесията най-късно получавайки препис от
исковата молба с приложенията към нея, включително договор за цесия и уведомление за
цесия. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от
значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на
делото с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата страна
се дължат съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер
на общо 108,14 лева за заповедното и настоящото производство, включително и определено
в настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
На ответника също се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част
от исковете. Същите възлизат на сумата 345,87 лева за заповедното и настоящото
производство.
Поради изложените аргументи Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Н. Р., ЕГН
**********, адрес: гр. Б. *****, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от М. Д. Д., сумата от 939,52 лева
главница, дължима за периода от 20.01.2019 г. до 20.04.2021 г. вкл., по договор за
потребителски кредит № *** от 29.12.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и
ответника, сумата от 98,13 лева обезщетение за забава за периода от 21.01.2019 г. до
30.01.2020 г. включително, както и законна лихва върху главницата от 31.01.2020 г. – датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до изплащане на
вземането, за които суми са издадени заповед за изпълнение и допълнителна заповед по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 1778/2020 г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над присъдения размер от 939,52 лева до пълния претендиран размер от 5464,17 лева, както
и иска за договорна лихва за периода 20.01.2019 г. – 10.01.2020 г. в размер на 1116,87 лева и
иска за обезщетение за забава за разликата над присъдения размер от 98,13 лева до пълния
претендиран размер от 486,06 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и прекратява производството по гр. д.
5563/2020 г. по описа на БРС в частта относно приетите за разглеждане при условията на
евентуалност осъдителни искове за присъждане на главница над уважения й по иска по чл.
422 ГПК размер от 939,52 лева до претендирания с осъдителния иск размер от 5464,17 лева,
за обезщетение за забава над размера от 98,13 лева до пълния претендиран размер на 486,06
лева, както и иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца договорна лихва за
периода 20.01.2019 г. – 10.01.2020 г. в размер на 1116,87 лева.
ОСЪЖДА Н. Н. Р., ЕГН **********, адрес: гр. Б. *****, да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2,
8
офис 4, представлявано от М. Д. Д., сумата от 108,14 (сто и осем лева и четиринадесет
стотинки) съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от М. Д. Д., да заплати на Н. Н. Р., ЕГН
**********, адрес: гр. Б. *****, сумата от 345,87 лева (триста четиридесет и пет лева и
осемдесет и седем стотинки) съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: РТ
Съдия при Районен съд – Бургас: ______________/п/_________
9