Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, ………….2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІ състав, в публично заседание на седемнадесети януари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова и с
участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от
съдията Ивета Пекова адм.дело N 2440 по описа за 2021 год., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по реда на чл.203 от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Предмет на делото е предявен от „Красиди 2011“ООД, ЕИК ***, представлявано от управителя К.А.К.,
чрез адв.Д. ***, представлявана от кмета на общината с правно основание чл.1 ЗОДОВ вр.чл.4 ЗОДОВ с цена от 408лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско
възнаграждение във връзка с оспорването на НП № 0020/19.02.2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
Ищецът твърди, че е
претърпял имуществени вреди в размер на 408лв. за съдебно обжалване на НП,
представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
произтичащи от воденото съдебно производство по оспорване на издаденото, но
отменено наказателно постановление № 0020/19.02.2018г. с решение по НАХД № 5782/2018г. на ВРС, което не е обжалвано и
влязло в сила на 10.05.2019г. Твърди, че е налице претърпяна вреда от отменен
впоследствие като незаконосъобразен акт- НП, както и причинно –следствена
връзка между заплатената сума за адвокатска защита за обжалване на НП и
процесуално представителство пред компетентния съд и издаването на обжалваното
НП. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
обезщетение в размер на 408лв. за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени
разноски за адвокатско възнаграждение за съдебното обжалване на НП, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Моли
да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответната страна– община
Варна, чрез процесуалния си представител ю.к. П., оспорва предявеният иск. Счита,
че не е установено по безспорен и категоричен начин реално настъпилата вреда и
причинната връзка между отменения незаконосъобразен акт и настъпването на
вредоносния резултат, тъй като не са ангажирани доказателства, че представения
с исковата молба договор и фактура са били представени пред Районен съд-Варна.
Твърди, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
по настоящото производство в случай, че е по-голямо от минималното предвидено в
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Варна изразява становище, че предявеният иск е основателен
и следва да бъде уважен.
След като разгледа
твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното по
делото НАХД № 5782/2018 г. по описа на ВРС се установява, че с решение № 766/19.04.2019г.
е отменено наказателно постановление № №0020/19.02.2018г., издадено от заместник-кмет на община Варна, с което на дружеството
е наложена имуществена санкция в размер на 1400 лева на основание чл.86, ал.1,
т.1 от Наредбата за управление на отпадъците на община Варна. Решението не е
обжалвано и е влязло в сила на 10.05.2019г.
От представеното по НАХД № 5782/2018г. по описа на ВРС пълномощно се
установява, че дружеството е упълномощило адв.Д. да го представлява и защитава
пред всички съдилища, както и пред физически и юридически лица и др., описани в
пълномощното, всичките на територията на Република България, с неограничени
права по ГПК, АПК, НПК, като но не ограничително-правото да завежда делото за
обжалване на наказателно постановление и да подава въззивна жалба, касационна
жалба, да признава исканията на противната страна, да се отказва от искания или
да ги увеличава, намалява или изменя, да оттегля искове, да се отказва от
искове, да сключва спогодби при каквито условия прецени за добре, да извършва
всякакви процесуални действия с цел защита на законните му права и интереси,
включително да заплаща дължимите такси и разноски и правото да преупълномощава
адвокати и/или сътрудници. Съгласно фискален бон от 12.02.2019г., същият е
издаден за 408лв. От ф.№ *********/12.02.2019г. се установява, че е издадена от
Адвокатско дружество „Д.“ на дружеството с предмет „процесуално
представителство по НАХД № 5782/18г. по описа на 22 състав при ВРС по обжалване
на НП №0020/19.02.2018г., издадено от зам.-кмета на община Варна“ и е на
стойност 340лв. и ДДС- 68лв., посочено плащане- в брой и дата на данъчно
събитие – 12.02.2019г.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото писмени доказателства.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът
е предявен в срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен.
Съгласно разпоредбата
на чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
За да бъде ангажирана
отговорността на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
следва да се установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав
на правната норма, а именно установена по съответния ред незаконосъобразност на
административен акт, действие или бездействие, настъпването на преки и
непосредствени вреди от акта, съответно действието или бездействието и
причинно-следствена връзка между действието на акта, съответно действието или
бездействието и настъпилия в поддържания от ищеца размер на вредоносния
резултат.
Вредата трябва да се
явява пряко, непосредствено и закономерно следствие от акт, действие или
бездействие от вида посочен в чл.203 ал.1 от АПК, както и да е налице
причинно-следствена връзка между доказана вреда и отмененият акт, респ.
действието или бездействието, които трябва да са административни.
Безспорно по делото е,
че издаденото от заместник-кмета на
община Варна, наказателно
постановление №0020/19.02.2018г.,
е
отменено с влязло в сила на 10.05.19г. решение №766/19.04.19г.
по НАХД № 5782/2018г. на РС-Варна, като това обстоятелство по категоричен начин
се установява и от писмените доказателства по делото.
Съгласно Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015г. независимо че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност.
В конкретния случай
наказателното постановление е издадено от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност,
неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност и настоящата
инстанция приема, че е налице първата от трите кумулативно предвидени от закона
предпоставки за ангажирането на отговорността на ответника, а именно–отменен
незаконосъобразен административен акт /издадено наказателно постановление/.
За да бъде ангажирана
отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само
незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и
непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с
която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални
блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като „пряка и
непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната
незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата
причинно-следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване
подлежат единствено преките и непосредствени вреди. Преки вреди са тези, които
са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат
и които са адекватно следствие от увреждането. Преки означава директно
въздействащи върху правната сфера на увредения. Освен преки, вредите следва да
бъдат и непосредствени - не трябва да има опосредена връзка между вредите и
отменения незаконосъобразен акт, като същите трябва да са настъпили по време и
място, следващо противоправния резултат.
Съгласно Тълкувателно
решение №1/15.03.2017г. по т.д. №2/2016г. на ВАС при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В решението
е прието, че след като едно от условията на АПК за образуване на производство
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен
или /и/ съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал
адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на
адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен
административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена
последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Прието е, че безспорно,
потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган.
В случая от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът
е заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НАХД №5782/2018г. на РС-Варна, видно от представените по него списък на разноските, пълномощно,
фактура, касов бон. Договореното и заплатено възнаграждение от ищеца-
жалбоподател в производството пред ВРС е в размер на по 408лв. с ДДС. Съгласно чл.36 от Закона за
адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размера
на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, размерът на
възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по
нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет. В случая е
договорено и платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
при обжалване на издаденото НП пред ВРС, като същото е съобразено с фактическа
сложност на делото и е към установения в наредбата минимален размер, като
съгласно §2а от ДР на наредбата е начислен и дължимият данък върху добавената
стойност, който се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение.
Налице е имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /наказателно
постановление/ и е непосредствена последица от него, съгласно ТР №1/17г.
Налице са и трите
предпоставки на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, поради което искът следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
При този изход на
спора и предвид направеното искане, съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 25лв.- ДТ и 360лв.-адвокатско възнаграждение. Съгласно
чл.10 ал.3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
на иска. Заплатената преводна банкова такса от 0.80лв. не представлява разноски
по делото, а такса за извършена услуга.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА община
Варна да заплати на „Красиди 2011“ООД, ЕИК ***, представлявано от управителя К.А.К., сумата
от 408лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно
издадено НП № 0020/19.02.2018г. от заместник-кмета
на община Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска-09.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА община
Варна да заплати на „Красиди 2011“ООД,
ЕИК ***, представлявано от управителя К.А.К. направените
по делото разноски в размер на 385лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: