Определение по дело №220/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 128/14.10.2014 г., постановено по гр. д. № 218/2014 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявените от Г. Х. М. против ТП „Д. г. с.” М. искове с правно основание чл. 344 ал. 1 от КТ за отмяна на заповед № 3/16.04.2014 г. на директора на ТП- "Д."- гр. М., с която на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение с ТП Д.- гр. М., като „касиер домакин”, поради съкращаване на щата, считано от датата на връчването й- 30.04.2014 г. като незаконосъобразна и за признаване на уволнението й за незаконно, за възстановяване на предишната й работа на длъжността „касиер домакин” при ТП „Д.”- гр. М., както и за осъждане на ТП „Д.” М. да й заплати обезщетение в размер на 4200 лв. за времето от 30.04.2014 г. до 30.10.2014 г., през което е останала без работа поради уволнението й, и я осъдил да заплати на ответника разноски по делото.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Г. Х. М., която чрез процесуалният й представител А. Н. М. при АК- Кърджали го обжалва като необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се в жалбата, че от събраните доказателства се установило, че атакуваната заповед на директора на ТП „Д.” гр. М. е немотивирана, което не позволявало да се узнае от коя дата е новото щатно разписание, с което се съкращава заеманата от жалбодателката длъжност, от кой орган е прието и т. н. Липсата на мотиви в заповедта водело до нейната незаконосъобразност, а първоинстанционният съд не изложил мотиви за това. По делото се установило от представените щатни длъжностни разписания и трудови досиета на С. М. и С. Х., че не било налице реално съкращаване на щата, тъй като изпълняваните от жалбодателката трудови функции се изпълнявали от други лица, преназначени на други длъжности след нейното уволнение, а и при прекратяване на трудовото правотношение работодателят не изпълнил задължението си по чл. 329 от КТ, тъй като не бил извършил подбор по предварително определени критерии между С. М., С. Х. и Г. М., което също било основание за отмяна на атакуваната заповед. Поради това, изводът на съда за неоснователността и недоказаността на предявените искове бил неправилен и в противоречие с доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното производство. Искането е да се постанови решение, с което да се отмени изцяло атакуваното и вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени заповед № 3/16.04.2014 г. на директора на ТП „Д.” гр. М., да се възстанови Г. М. на предишната й работа на длъжността „касиер домакин” и да се осъди ТП „Д.”- М., да й заплати обезщетение в размер на 4200 лв., за времето от 30.04.2014 г. до 30.10.2014 г., през което е останала без работа поради уволнението. Претендира разноски за двете инстанции. Жалбата се поддържа в съдебно заседание като се излагат сходни съображения. Поддържа се, че константната съдебна практика приемала, че при прекратяване на трудово правоотношение, работодателят не бил длъжен да мотивира заповедта, само когато прекратява трудовото правоотношение с ръководен персонал по смисъла на чл. 328 ал. 2 от КТ.

В срока по чл. 263 от ГПК отговор на въззивната жалба не е постъпил. В съдебно заседание ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител А. Ел. П. при АК- К. я оспорва и моли да се потвърди атакуваното решение, което било правилно, законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че съдът изложил подробни мотиви, в които анализирал събраните доказателства. Установено било по делото, че по силата на длъжностно разписание на ТП „Д.”- М. в сила от 01.02.2014 г., утвърдено от директора на ЮЦ ДП- С., длъжността, която заемала ищцата- „касиер-домакин”, която била една щатна бройка, била съкратена и поради това не следвало директорът на ТП „Д.”- М. да извършва подбор по смисъла на чл. 329 от КТ. Такава длъжност не съществувала при поименното разписание на длъжностите след прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът правилно приел, че е налице реално съкращаване на щата и не се установявало тази длъжност да се съвместява с други еднакви дейности в ТП „Д.”- М., които да са аналогични с тези, извършвани от ищцата преди съкращаването на длъжността й. Сочи се съдебна практика по смисъла на чл. 290 от ГПК по отношение на това какви обстоятелства следва да проверява съда при съкращаване на щата- решение № 19/18.02.2014 г.на ВКС по гр. д. № 4322/2013 на 4- то гр. отделение. Претендира разноски за въззивна инстанция.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

От приложените по делото длъжностни разписания и поименни разписания на длъжностите на ТП- „Д.” гр. М., се установява следното: В длъжностното разписание и в поименното разписание на длъжностите в сила от 01.11.2013 г., при ответника е съществувала длъжността „касиер- домакин” в клас 4: „Помощен административен персонал”, заемана от ищцата по делото. Тази длъжност е съществувала и в поименното разписание на длъжностите, в сила от 08.01.2014 г., също заемана от ищцата. В длъжностното разписание при ответника в сила от 01.02.2014 г.-процесната длъжност не съществува в звеното „Помощен административен персонал”,а съществуват длъжностите „касиер- счетоводител” и „деловодител- човешки ресурси”. В същото време, в поименното разписание на длъжностите при ответника в сила от 14.04.2014 г. в клас 4 „Помощен административен персонал” е посочено името на ищцата на длъжност „касиер- домакин”, и към същата дата като „счетоводител” е вписана С. Х. Х. Към делото е приложено и поименно разписание на длъжностите, в сила от 08.05.2014 г., видно от което в клас 4- „Помощен административен персонал” като „касиер- счетоводител” работи С. Х. Х. и като „деловодител- човешки ресурси”- З. В. К., и в което името на ищцата не фигурира.

По делото е приложена заповед № 3/16.04.2014 г. на Директора на ТП „Д.”- гр. М., с която било прекратено трудовото правоотношение между работодателя и ищцата по делото в качеството й на „касиер- домакин” на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. второ от КТ- съкращаване на щата, считано от датата на връчване- 30.04.2014 г.

Видно от трудовото досие на ищцата, на 12.03.2014 г. на същата е било връчено предизвестие № 685, с което била предизвестена във връзка с одобреното ново щатно разписание на ТП „Д.”- М., влязло в сила от 01.02.2014 г., че след изтичане на срок от 30 дни от датата на връчването му, ще бъде прекратено трудовото й правоотношение на посоченото основание. Предизвестието е било връчено на ищцата при отказ, оформен с подписите на двама свидетели.

Искът по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна е главният иск в настоящото производство, като основателността на останалите обективно съединени с него искове е обусловена от неговата основателност и доказаност. Установяване на законосъобразността на уволнението предполага доказване на фактическия състав, визиран в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Тежестта на доказване лежи върху работодателя, който трябва да докаже, че правото на уволнение е упражнено законно. Прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ е безвиновно и съдържа две хипотези- закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. Обективния характер на отговорността съобразно сочената разпоредба, предпоставя задължението заповедта да е мотивирана чрез една от двете възможни хипотези. Така, с обжалваната заповед, прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е мотивирано със „съкращаване в щата”. Хипотезата „съкращаване на щата” предполага премахване за в бъдеще, от един определен момент на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието. Съкращаване на щата като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е налице, когато съответната трудова функция е премахната реално във вида и обема, в който е съществувала, а не само като наименование в щатното разписание. Изявлението на работодателя за съкращаване на щата е фактът, който поражда съкращаването на щата, затова то е предмет на установяване в съдебното производство по исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ. Щатното разписание е документът, който материализира новото длъжностно разписание след промените и този документ, съпоставен с предходен такъв документ, следва да съдържа волята на работодателя за съкращаването на щата.

Когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, съгласно чл. 335 ал. 2 т. 1 от КТ, прекратяването настъпва по силата на закона с изтичането на срока на предизвестието, а заповедта има само констативен характер. Както вече се посочи, на ищцата е било отправено предизвестие на 12.03.2014 г., в което е било посочено щатното разписание, във връзка с което е било направено.Поради това в случая следва да се приеме, че с изтичане на 30- дневния срок на предизвестието, което е станало на 11.04.2014 г., трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено, основано на приложеното длъжностно разписание на ТП- „Д.”- гр. М., в сила от 01.02.2014 г., утвърдено от директора на ЮЦДП- гр. С., видно от което длъжността, която е заемала същата „касиер- домакин”, не съществува.Така, извършените от работодателя действия, вкл. издаването на процесната заповед за прекратяване на ТПО няма конститутивен характер и е ирелевантна за спора, тъй като е издадена по несъществуващо вече правоотношение. В същото времеобаче, видно от поименното разписание на длъжностите при ответника в сила от 14.04.2014 г., т. е. след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, в клас 4 „Помощен административен персонал” отново съществува длъжността „касиер- домакин”, заемана от ищцата. Едва към 08.05.2014 г. в утвърдено ново поименното разписание на длъжностите при ответника в клас 4- „Помощен административен персонал” като „касиер- счетоводител” е вписана С. Х. Х. и като „деловодител- човешки ресурси”- З. В. К., а името и длъжността на ищцата не фигурират. И след като името на ищцата е вписано на длъжността „касиер- домакин” и след изтичане на срока на предизвестието, то не става ясно каква е била действителната воля на работодателя, респ. не е доказана волята за съкращаването на щата, че е налице действително съкращаване на щата и, че длъжността е премахната реално във вида и обема, в който е съществувала. Освен това, съответните трудови функции и задължения на жалбодателката са били възложени за изпълнение на други длъжности, при които са били изпълнявани идентични трудови функции, а именно- от изпълняващите при ответника длъжностите „деловодител- домакин” и „касиер- счетоводител”. А от представените по делото лични трудови досиета на ищцата и тези на С. С. М., която работи в ТП- „Д.”- гр. М. на длъжността „деловодител- домакин” и на С. Х. Х., която работи на длъжността „касиер- счетоводител”, може да се приеме, че и трите служителки са изпълнявали близки длъжностни трудови задължения и функции, при което работодателят е бил длъжен да извърши подбор, което не е сторил. Впрочем, поради изложеното, съдът приема, че издадената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.

Като е направил различни изводи и е отхвърлил предявените искове от Г. М., първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени. Следва да се постанови друго решение, с което се отмени атакуваната заповед № 3/16.04.2014 г. на Директора на ТП- „Д.”- гр. М., с която на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Г. Х. М. от гр. Д. с ТП „Д.”- гр. М. като „касиер домакин”, поради съкращаване на щата, като се признаване уволнението й за незаконно и се възстанови на предишната й работа на длъжността „касиер- домакин” при ТП „Д.”- гр. М..

С оглед изхода на делото по главния иск, основателен е и иска за обезщетение на ищцата за времето, през което е останала без работа, но за не повече от 6 месеца. По делото е представено извлечение от Регистрационна карта, издадена от Агенция по заетостта, Д. „Б. по т.”- гр. Д., от която е видно, че от 23.06.2014 г., ищцата е регистрирана като безработна. Представени са и заверени ксерокопия на страници от трудовата й книжка и справка от ответника по делото за брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец април 2014 г., която не е оспорена, от която се установява, че ищцата е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 741.85 лв. При този изход на делото, следва ответникът по иска да бъде осъден за заплати на ищцата претендираното обезщетение в размер на 4200 лв. за времето от 30.04.2014 г. до 30.10.2014 г., през което е останала без работа поради уволнението, макар дължимото да възлиза на 4451.10 лв. /741.85 лв. х 6 м.= 4451.10 лв./.

При този изход на делото на ищцата се следват и направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 300 лв., адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА изцяло решение № 128/14.10.2014 г., постановено по гр. д. № 218/2014 г. по описа на Момчилградският районен съд, вместо което постановява:

ОТМЕНЯВА заповед № 3/16.04.2014 г. на Директора на ТП- „Д.” гр. М., с която на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Г. Х. М., с постоянен адрес в гр. Д., ул. „И. В. № * с ТП „Д.”- гр. М., като „касиер домакин”, поради съкращаване на щата, считано от датата на връчването й- 30.04.2014 г. и признава уволнението й за незаконно.

ВЪЗСТАНОВЯВА Г. Х. М., с постоянен адрес в гр. Д., ул. „И. В. № * на предишната й длъжност в ТП „Д.”- гр. М., „касиер домакин”.

ОСЪЖДА ТП „Д. г. с.”- гр. М. да заплати на Г. Х. М., с ЕГН *, с постоянен адрес в гр. Джебел, ул. „И. В. № 9, обезщетение в размер на 4200 лв. за времето, през което е останала без работа за периода от 30.04.2014 г. до 30.10.2014 г., както и разноски по делото за двете инстанции в размер на 300 лв.- адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ТП „Д. г. с.”- гр. М. да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса върху присъденото обезщетение в размер на 168 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението на страните при наличието на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/