Решение по дело №132/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260003
Дата: 11 януари 2021 г.
Съдия: Йонко Георгиев
Дело: 20195600900132
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ .........                                         11.01.2021 г.                           гр. Хасково

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО  ………………………………………..граждански състав

на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година                                          

в открито  заседание   в следния   състав :

 

                                                                                  Съдия :ЙОНКО ГЕОРГИЕВ

Секретар Петя Делчева.

като разгледа докладваното  от председателя т.дело №. 132 по описа за 2019 година,за да се произнесе взе предвид.    

 

       Производството по делото е образувано по искова  молба вх.№7147/24.07.2019г.г., с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ вр. чл.115 ал.2 ГПК, подадена от  С.Ж.С.,чрез законния си представител Р.М.Д. и В.Й.В.  против ЗК „Лев инс“АД за присъждане на 52 000лв.по 26 000лв. за всяка.,увеличен на по 80 000лв. за всяка от ищците частичен иск от 240 000лв.,неимуществени вреди претендирани в резултата на ПТП извършено на 08.04.2016г. причинило смъртта на Н. Й. Н.,сестра на ищците,ведно със законната лихва  датата на ПТП 08.04.2016г. 

  

          В обстоятелствената част на исковата молба се твърди , че на 08.04.2016г. е настъпило ПТП, при което управлявяният от Ж.О.Р. автомобил марка „Ауди“ модел „ТТ“ с рег. № ****при движение в нарушение на правилата за движение с несъобразена скорост,пътна обстановка,атмосферни условия  и възможности за контрол върху МПС е навлязъл в насрещното движение,като се ударил в движещия се товарен автомобил марка „Фолксваген“ рег. № ****.От инцидента пострадала возещата се пътничка Н. Й. Н.,която въпреки положените медицински грижи в продължение на 16 дни починала на 24.04.2016г.Смъртта на Н. Н. се отразила крайно негативно върху живота и състоянието на двете и сестри В., по –голямата и С. по-малката. Връзката между сестрите била много силна и контактите и взаимоотношенията   чести и постоянни.След смъртта на сестра им изпаднали тежка депресия,стрес и душевно разстройство.Близката им привързаност и родствена връзка обосновава интереса им да искат присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,което оценяват на по 120 000лв., като предявяват иска като частичен за присъждане на по 80 000лв. за всяка от тях.Основанието за претендираното обезщетение се базира на противоправното  и виновно  поведение на водача на автомобила,причинно следствената връзка между ПТП и настъпилата смърт,а отговорността на ответника произтича от наличието на валидна застраховка гражданска отговорност  в ЗК“Лев инс“АД с полица №22115001163879 валидна за периода  24.04.2015г. до 23.04.2016г.

Правния интерес и обусловеност на иска се основават на родствената връзка и създалата се в годините изключителна близост на ищците с починалата.

                  В срока по чл.367 ал.1 от ГПК  е постъпил писмен отговор от ЗК”Лев инс”АД-София,в който се оспорва иска като неоснователен по основание и размер.На първо място се оспорва материалната легитимация на ищците,поради липсата на трайна и дълбока емоционална връзка с починалата.Оспорва се механизма на настъпване на ПТП.Навеждат доводи за прекомерност на претенцията,както и наличие на съпричиняване ,че виновен за ПТП не е само водачът Ж.Р.. Оспорват се и размера на иска над 5000лв.,както и всички заявени твърдения в исковата молба както претенцията за лихва изцяло недължима.Не се оспорва факта на наличие на валидна застраховка гражданска отговорност.Иска се постановяване на решение съобразно доказателствата като се вземе предвид,че исковата сума е прекомерно завишена.

                В допълнителната искова молба се оспорват изцяло подадения отговор и направените с него възражения,като се иска за признаване за безспорен факта на наличие на застраховка гражданска отговорност.поддържат се направените доказателствени искания.

               В отговора на допълнителната искова молба ответникът не се  противопоставя относно признатия факт за валидност на застрахователното правоотношение. Поддържа възраженията си за съпричиняване, като го определя  в съотношение на 50%     

               Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:  

                 На 08.04.2016г. на главен път  ПП 1-5/Е-85/ в посока Димитровград-Хасково е настъпило ПТП  с участници   лек автомобил марка „Ауди“,модел „ТТ“, с рег.№ ****, управляван от водача Ж.О.Р.  и лек автомобил  марка „Фолсфаген“ ,модел „ ЛТ35“ ,с рег. № ****,.Пътното платно  било с две платна за еднопосочно движение Пътното платно се състои от две платна за движение,които са еднопосочни с по две ленти за движение с ширина по 3,80м. всяка и аварийна лента с ширина 2,80м. Между платната за еднопосочно движение имало разделителна тревна ивица. Пътната настилка е асфалто-бетон, суха при неограничена ,много добра видимост Лекият автомобил управляван от водача  Ж.Р. се движил в интензивната лента,а в лявата се движило друго МПС,марка „БМВ“, модел “ Х6“, с неизвестен регистрационен номер. В района на кв.286,при опит да изпревари автомобил „БМВ Х6 „ движещо се в лявата пътна лента,водачът Ж.Р. изгубил контрол върху  управляваното  МПС,навлязъл в разделителната тревна ивица отляво,след което последователно в изпреварващата и в насрещната интензивна лента,с което реализирал ПТП с движещия се там правомерно товарен автомобил марка „Фолсфаген  LТ 35“ ,с рег.№ ****.В резултат на удара била причинена смъртта на Н. Й., пътник в лекия автомобил марка „Ауди“,модел“ ТТ“, с рег.№ ****.

                По отношение на оборудването на лекия автомобил „Ауди“,модел“ ТТ“ ,с рег.№ ****, с обезопасителни колани,вещото лице установява,че същият е фабрично оборудван с 4 броя обезопасителни/предпазни/  колани:два на предните седалки и два броя на задните седалки.Обезопасителните колани са от тип триточкови,с автоматично прибиране и инерционни блокиращи устройства,блокиращи изтеглянето на колана при силно ускорение или намаление на скоростта..В устния си доклад в съдебно заседание на  вещото лице посочва,че предпазните колани по принцип предпазват от политания напред и косово леко встрани под ъгъл.В случая обаче удара,който е бил причинен на пострадалата,поради което дори лицето да е било с колан,той би бил неефективен.Удара между двата автомобила и то с доста висока скорост, представлява динамичен процес,при който при удара между двата автомобила се е получило  сложно завъртане на автомобила „Ауди ТТ“  .Вещото лице сочи също,че освен инерционните сили в купето възникват и други инерционни сили извън купето,породени от завъртането на автомобила..В момента на  удара лекия автомобил „Ауди“,модел“ ТТ“ ,с рег.№ ****е бил със скорост около 142 км./ч.,а разрешената скорост на пътя  в този участък е 90 км./ч. Описания механизъм съдът възприема от заключението на съдебно –автотехническата експертиза.

               От съдебно-медицинската експертиза се установява,че  уврежданията на пострадалата са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма,по начина и при обстоятелствата,описани в предварителните сведения.Смъртта е в пряка непрекъсната причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.

     

       Водачът на автомобила Р. е починал,поради което с постановление от 16.12.2016г. наказателното производство по образуваното досъдебно производство №243/2016г. по описа на РУ МВР Димитровград е прекратено.

               Правният интерес от воденето на настоящия иск се обуславя от  родствената връзка на пострадалата с ищците С.М.Д.,представлявана от нейната майка и законен представител  Р.М.Д. и В.Й.В.,сестри на починалата, от наличието на валидно застрахователно правоотношение  по застраховка „гражданска отговорност“ сключена с ответника по делото ЗК“Лев инс“АД полица №22115001163879 валидна за периода  24.04.2015г. до 23.04.2016г.

       Спрямо виновният за ПТП водач  е образувано досъдебно производство,прекратено поради смъртта му,както се посочи по-горе.

 

              Във връзка с направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на починалата в отговора на исковата молба, съдът след преценката на изслушаната съдебно-автотехническа експертиза,съдебно-медицинска експертиза,  намира,че в случая не е налице съпричиняване от страна на пострадалата. Същата при спазване на правилата за движение е ползвала предпазен колан,като следва да се съобрази и посоченото от вещото лице обстоятелство,че  дори лицето да е било с колан,той би бил неефективен,поради което съдът приема,че в случая  не е налице твърдяното от ответника съпричиняване.Нещо повече високата скорост на движение на автомобила причинил ПТП е именно причината за фаталния резултат,за който вина единствено и само има водачът Р..

           Възприетата от съда фактическа обстановка обуславя следните правни изводи.

                  Предявените обективно кумулативно съединени искове против ЗК „Лев Инс“ АД София  са с правно основание чл.226 ал.1вр. чл.223 от КЗ /отм/ вр. чл.45 и чл.86  от ЗЗД  за  присъждане на  вреди на наследниците на пострадала от ПТП,които са активно легитимирани да водят настоящите искове.Пасивно легитимиран да отговаря по иска е ответникът ЗК „Лев Инс“ АД София, по силата на валидно застрахователно правоотношение  по застраховка „гражданска отговорност“ сключена с ответника по делото ЗК“Лев инс“АД полица №22115001163879 валидна за периода  24.04.2015г. до 23.04.2016г.

 

           От доказателствата се извежда безусловния извод за осъществяване на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Налице е противоправно деяние- ПТП,извършено по вина на водач на МПС Олег Р.,по отношение на когото наказателното производство е прекратено поради смърт. Налице са  неблагоприятни неимуществени последици по отношение на двамата ищци,които са в пряка причинна връзка с противоправното поведение на водача на лекия автомобил по застраховка „гражданска отговорност“

 

                      При наличието на установения състав на непозволеното увреждане за ответника възниква отговорността за обезщетяване на причинените безусловно вреди,обусловени от причиненото по вина на водача ПТП

                      Относно размера на причинените неимуществени вреди, съдът изхожда от  гласните доказателства чрез разпита на св. Х.Д.Д.  ,който у във фактическо съжителство с Р.М.Д. майкаи законен представител на ищцата С., М. Д.Д. близка приятелка на  ищцата В., М.Г.Г.приятелка на майката на децата Р. и И.Д.А.баба на сестрите Н. е В.,които са от един баща, а С. от друг баща. Всички те  установяват,че пострадалата и нейните сестри са били много близки и загубата е сложила тежък отпечатък в живота им. Връзката между сестрите била много силна и контактите и взаимоотношенията   чести и постоянни.След смъртта на сестра им изпаднали тежка депресия,стрес и душевно разстройство,които негативни последици съдът намира за доказани в производството.  При така установените факти и обстоятелства по делото съдът приема,че предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на ПТП е основателен.

           Относно размера на неимуществените вреди, съдът  съобрази конкретните връзки на всеки един от ищците с пострадалата,съответно сестри. Силната степен на връзка и привързаност на всеки един от тях са прекъсната завинаги

           При анализа  и преценката   на гласните доказателства относно неимуществените вреди, претендирани от двете ищци в размер на по 80 000лв.,предявени като частичен иск от по 120 000лв. и съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД  и изложеното в предходния абзац,съдът намира че следва да бъде присъдено обезщетение в размер на по 50 000лв., в който размер  иска се явява частично основателен и доказан, а за разликата над  50 000лв. до предявения размер от 80 000лв., предявен като частичен иск от по  120 000лв. следва да се отхвърли. Според съда уважения размер е в достатъчна степен адекватен на претърпените неимуществените вреди.

           Съдът счита,че размерът на обезщетението за неимуществени вреди на  ищцата следва да се определи не в границите на §96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр.101/2018г./,а по справедливост по чл.52 от ЗЗД,при отчитане на установените обективни факти и обстоятелства по конкретното дело,икономическото положение в страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на настъпване на ПТП.

               Съображенията за това са следните.Разпоредбата на §96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ. Бр. 10182018г./ предвижда,че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а ал.2 от КЗ,обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а ал.4/разширения кръг лица/ се определя в размер до 5 000лв.,като е придадено обратно действие на разпоредбата за съдебните искове,предявени след 21.06.2018г. настоящиите искове са предявени на 24.06.2019г.,поради което попада в приложното поле на посочения параграф.Съдът обаче не е ограничен от предвидения в нея максимален размер на обезщетението-5 000лв.В чл.3,параграф 1 от директива 72/166/ЕИО и чл.1 параграф 2 от втората Директива 84/5/ЕИО,кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“  при използването на МПС и контролът върху задължението за сключване на такава застраховка,са посочени минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.В чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални застрахователни суми в случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал или 5 000 000 евро за събитие,независимо от броя на пострадалите.същите са и лимитите,посочени в чл.1 параграф 1 от предходната Директива-84/5/ЕИО.Посочените в директивите лимити за минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в националното ни  право-чл.266 от КЗ/отм./ и чл.492 от сега действащия КЗ.

          Доколкото  в цитираните директиви не е предвидена възможност за установяване на максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото лице и не е установен такъв размер,съдът счита,че разпоредбата на ;§96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр.101/2018г./ не е в съответствие с общностното право.Вярно е,че директивите нямат пряко приложение във вътрешните отношения и не съдържат пряка уредба на правните отношения,а техните адресати са държавите-членки,които трябва да ги транспонират.При определени предпоставки обаче е допустимо изключение от този принцип и тези предпоставки са посочени в практиката на СЕС.

   Върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдена лихва за забава,считано датата на увреждането.08.04.2016г.,тъй като ПТП е станало при действието на КЗ/отм./  

    Ищците са освободени от задължение за заплащане на държавна такса и разноски, поради което ответникът на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати в полза на Хасковски окръжен съд, държавна такса в размер на 4000  лв. с оглед уважения общ  размер от100 000лв.

   Ответното дружество следва да заплати и 300лв. възнаграждение за вещо лице изготвило съдебно-психологическа  експертиза. 

          С оглед изхода на делото и искането на пълномощника на ищците за  адвокатско възнаграждение, са налице предпоставките по чл.38 ал.2 от ЗА и на адвоката оказал безплатна правна помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера определен в Наредба №1 от 09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.В този смисъл и предвид уважения размер, съдът счита,че ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на всеки от ищците адвокатско възнаграждение в размер на 2030лв.за С.Ж.С. представлявана от Р.М.Д. като майка и законен представител  и 2030лв. за В.Й.В. общо в размер на 4060лв.  изчислено съгласно  чл.7 ал.2 т.6 от Наредбата и съобразно уважените части от претенциите.

           С оглед отхвърлянето на исковете  в една част, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски  общо сумата в размер на 300лв.  разноски съобразно отхвърлената част на исковете .

               Водим от горното,съдът   

  

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОСЪЖДА на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ Застрахователна компания „Лев Инс” АД - София, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. София, Симеоновско шосе №67   да заплати на С.Ж.С. ЕГН ********** представлявана от Р.М.Д. ЕГН **********   като майка и законен представител   сума в размер на 50000./ петдесет хиляди лева/,в качеството и на сестра на починалата  Н. Й. Н.  ЕГН ********** от настъпило на 08.04.2016г. пътно транспортно произшествие представляващи обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания,ведно със законната лихва,считано от 08.04.2016г. до окончателното изплащане,като иска в останалата част над 50 000лв. до пълно предявения размер от 80 000лв.,предявен като частичен иск от 120000лв. отхвърля като неоснователен .

        ОСЪЖДА на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ Застрахователна компания „Лев Инс” АД - София, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. София, Симеоновско шосе №67   да заплати на В.  Й.В. ЕГН ********** сума в размер на 50000./ петдесет хиляди лева/,в качеството и на сестра на починалата Н. Й. Н. ЕГН ********** от настъпило на 08.04.2016г. пътно транспортно произшествие ,представляващи обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, ,ведно със законната лихва,считано от 08.04.2016г. до окончателното изплащане,като иска в останалата част над 50 000лв. до пълно предявения размер от 80 000лв.,предявен като частичен иск от 120000лв. отхвърля като неоснователен .

 

        ОСЪЖДА „Лев Инс” АД - София, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. София, Симеоновско шосе №67    да заплати  по сметка на Хасковския окръжен съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата 4000лв . -държавна такса,както и 300лв. платено възнаграждение за вещо лице от бюджетните средстмва на съда.

        ОСЪЖДА „Лев Инс” АД - София, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. София, Симеоновско шосе №67    да заплати на К.С.Г. на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата  общо в размер на 4060лвлв.-адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.

      ОСЪЖДА С.Ж.С. ЕГН ********** представлявана от Р.М.Д. ЕГН **********  като майка и законен представител и В.  Й.В. ЕГН **********  да заплатят на„Лев Инс” АД - София, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. София, Симеоновско шосе №67     разноски по делото в размер на 300лв. съобразно отхвърлената част от иска.

      Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                 Съдия: