Р
Е Ш Е
Н И Е
№
215
03.07.2020г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 140 по описа за 2020г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда КТ/.
Образувано
е по жалба на „Б.“ ЕАД, гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Младост, ул. „Магнаурска школа“ №15, ет. 3, подадена
чрез пълномощника адвокат Е.И. от САК, срещу наложени от главен инспектор при Дирекция
„Инспекция по труда“ /Д “ИТ“/, гр. Стара Загора - инж. Б.Ш., принудителни
административни мерки /ПАМ/, обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2003131
от 07.02.2020 г., с които в хипотезата на чл. 404, ал. 1, т. 4 от КТ е спряно
изпълнението на 4 бр. заповеди на работодателя за временно отстраняване от работа на четирима
служители на дружеството.
В
жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на приложените
принудителни административни мерки, като постановени в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се,
че при постановяването им е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като не са изложени фактическите и правни основани за прилагането им,
което според жалбоподателя води и до немотивираност на ПАМ. Излагат се
аргументи за липсата на компетентност на ответника по делото да разрешава
трудово-правни спорове, чрез налагането на ПАМ, като се твърди, че процесният
спор е такъв по смисъла на чл. 357 от КТ. Отправено е искане за отмяна на оспорените
принудителни административни мерки, както и присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, в т. ч. възнаграждението за адвокат. В проведеното
открито съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа изцяло
депозираната жалба.
Ответникът
по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, чрез процесуалния
си представител – юрисконсулт М., оспорва жалбата като неоснователна. С
изложени доводи в съдебно заседание и в представено по делото писмено становище
за законосъобразност на приложените принудителни административни мерки,
обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2003131 от 07.02.2020г., моли
жалбата да бъде оставена без уважение. Отправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите
и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
По
отношение на жалбоподателя – „Б.“ ЕАД, в
качеството му на работодател, е била извършена проверка на 05.02. и на
07.02.2020г. от служители на отдел „БТКД” при Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Стара Загора, при която е констатирано, че работодателят „Б.“ЕАД е издал
4/четири/ броя заповеди, съответно от 29.01, 30.01. и 31.01.2020 г., с които
работниците Н.К., на длъжност „регионален мениджър“, Т.Т., на длъжност
„оперативен директор“, Д.Д., на длъжност „регионален мениджър“ и Д.Н., на
длъжност „регионален мениджър“ /всичките назначени по трудови договори,
действащи към 07.02.2020 г./ са временно отстранени от работа без да има
основание за това, с което работодателят не осигурява на посочените служители
работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение –
нарушение на чл.127, ал.1, т.1 от КТ. За резултатите от проверката е съставен
Протокол за извършена проверка № ПР2003131/ 07.02.2020г., подписан от инж. Б.Н.Ш..,
гл.инспектор в отдел „БТКД“ при Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора,
в който се сочи, че проверката се е провела в присъствието на представители на
работодателя – упълномощеното лице М.М.Л... За предотвратяване и отстраняване
на констатираните при проверката нарушения и предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, на основание чл.404 ал.1, т.4 от КТ са дадени
следните оспорени в настоящото производство принудителни административни мерки:
1. Спиране изпълнението на Заповед за временно отстраняване от работа от
29.01.2020г. на Н.З.К., ЕГН **********, регионален мениджър, в съответствие с
чл.127, ал.1, т.1 от КТ; 2. Спиране изпълнението на Заповед за временно
отстраняване от работа от 29.01.2020г. на Т.Ж.Т., ЕГН **********, оперативен
директор, в съответствие с чл.127, ал.1, т.1 от КТ; 3. Спиране изпълнението на
Заповед за временно отстраняване от работа от 30.01.2020г. на Д.И.Д., ЕГН **********,
регионален мениджър, в съответствие с чл.127, ал.1, т.1 от КТ и 4. Спиране
изпълнението на Заповед за временно отстраняване от работа от 31.01.2020г. на Д.И.Н.,
ЕГН **********, регионален мениджър, в съответствие с чл.127, ал.1, т.1 от КТ. Срокът за изпълнение на дадените мерки е
10.02.2020 г. Протоколът за извършената проверка, обективиращ в себе си и
приложените ПАМ е връчен на представител на дружеството-работодател, отбелязан
като пълномощник, на дата 07.02.2020 г. /л. 19/. В наличната по делото
идентификационна карта, същият този пълномощник – М.Л.е посочен в графата
работодател, заемащ длъжността „оперативен директор“.
По
делото е установено и не се спори, че между „Б.“ЕАД и четириматата служители,
посочени в Протокола за извършената проверка, а иеменно: Н.К., Т.Т., Д.Д. и Д.Н.,
към датата на извършване на проверката и прилагане на процесните ПАМ, е
съществувало трудово правоотношение, по силата на сключени трудови договори
през 2005г
На
24.01.2020 г. в деловодството на дружеството – работодател, са постъпили
предизвестия по смисъла на чл. 326 от КТ и от четиримата служители, с които
последните са заявили, че считано от 24.02.2020 г. трудовите им договори следва
да бъдат прекратени.
От
страна на работодателя са били издадени заповеди, съгласно които тези служители
временно се отстраняват от работа за периода от датата на получаване на всяка
от заповедите до 24.02.2020 г. – датата, от която би следвало да бъдат
прекратени трудовите им правоотношения. В заповедите е вписано, че за периода
на отстраняване служителите не следва да изпълняват трудовите си задължения,
както и че няма да бъдат допускани до помещенията на дружеството. Посочено е
още, че през периода на отстраняването от работа дружеството, съгласно чл. 214
от КТ, ще заплаща на всеки от работниците дължимото му съгласно трудовия
договор брутно трудово възнаграждение. Следва да се отбележи, че в постановените
от работодателя заповеди липсва вписано правно основание, послужило за
формиране на изразената му воля и разпореждане. Посочено е единствено, че
заповедите се издават предвид депозираните едномесечни предизвестия по чл. 326
от КТ.
По
делото е представена административната преписка, свързана с извършване на проверката
и прилагането на ПАМ.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените от
жалбоподателя оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши
цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на
основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено
следното:
Оспорването
е направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената
принудителна мярка по чл.404, ал.1 от КТ, подлежаща на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност по реда на АПК съгласно разпоредбата на чл.405 от КТ. Жалбата е подадена в законово установения срок по чл.149, ал.3 във вр. с
ал.1 от АПК. С оглед на което съдът приема че оспорването е процесуално
допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Обективираното
в Протокол за извършена проверка № ПР2003131, подписан от длъжностно лице на
Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, спиране изпълнението на
издадените от „Б.“ЕАД четири броя заповеди за временно отстраняване от работа
на служителите Н.З.К., Т.Ж.Т., Д.И.Д. и Д.И.Н., по своята правна същност и по
дефиниция представлява принудителна административна мярка и има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Следователно прилагането
на ПАМ по чл.404, ал.1, т.4 от КТ, следва да е съобразено с изискванията на
АПК.
Обжалваните
принудителни административни мерки са приложени от материално и териториално
компетентен контролен орган на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора
/длъжностното лице инж.Б.Н.Ш.. – главен инспектор в отдел „БТКД“ при Дирекция
„Инспекция по труда“ – Стара Загора/, в рамките на нормативно регламентираните
им правомощия по чл. 21 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда" във вр. с чл.399 и чл. 404, ал.1 от КТ.
Оспорените
принудителни административни мерки са постановени в предвидената от закона
писмена форма, като е изложена фактическа обосновка на приетите от контролния
орган като релевантни обстоятелства за наличието на материалноправните
предпоставки по чл.404, ал.1, т.4 от КТ. Приложените ПАМ са обосновани от
фактическа страна с констатациите,
изложени в обстоятелствената част на протокола за извършена проверка №№
ПР2003131, а именно: отстраняване от работа на поименно посочени четирима
служители, съгласно издадени заповеди за временно отстраняване от работа, без
да има основание за това, с което работодателят не е осигурил на служителите си
работата, определена при възникване на трудовото правоотношение. От
фактическите основания, мотивирали контролния орган да приложи оспорените ПАМ,
както и от посочената като нарушена разпоредба на трудовото законодателство –
чл.127, ал.1, т.1 от КТ, еднозначно се установява от кои юридически факти
органът черпи упражненото от него публично субективно право. С оглед на което
съдът приема, че липсва съществено нарушение на законовите изисквания за форма
на акта, което да обуслови наличието на отменително основание по см. на чл.146,
т.2 от АПК по отношение на обжалваните принудителни административни мерки.
При издаването на процесните ПАМ са
спазени както общите, така и специалните нормативно регламентирани процесуални
изисквания и административно-производствени правила. Проверката от контролните
органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора е извършена в
присъствието на упълномощен представител на „Б.“ ЕАД, при спазване правата на
работодателя като страна в образуваното административно производство, като ПАМ
е приложена след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за
случая и са събрани относимите доказателства.
Приложените
принудителни административни мерки са в съответствие и при правилно приложение
на материалния закон. Съображенията за това са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл. 404, ал.1, т.4 от КТ, за предотвратяване и преустановяване
на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с
държавна служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда, както и органите
по чл.400 и чл.401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните
организации могат да прилагат принудителни административни мерки – да спират
изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели, органи по
назначаването и длъжностни лица.
В случая за прилагането
на оспорените принудителни административни мерки контролните органи на Дирекция
„Инспекция по труда” са приели, че с четири броя заповеди, издадени съответно
на 29.01.2020г. /две от заповедите/, 30.01.2020г. и 31.01.2020г., без основание
са били временно отстранени от работа служителите Н.З.К., Т.Ж.Т., Д.И.Д. и Д.И.Н.,
с което е допуснато нарушение на
трудовото законодателство, изразяващо се в неизпълнение на задължението
на работодателя да осигури на служителите си работата, която е определена при
възникване на трудовото правоотношение.
Между страните по
делото няма спор относно фактите, а именно че към датата на извършване на
проверката от контролните органи на ДИТ-Стара Загора /05.02. и 07.02.2020г./
между „Б.“ЕАД, в качеството му на работодател и работниците Н.З.К., Т.Ж.Т., Д.И.Д.
и Д.И.Н., е съществувало безсрочно трудово правоотношение по сключени трудови
договори, съответно: трудов договор № 57/ 22.07.2005г. /сключен между „Б.“ ЕАД
и Н.З.К./, трудов договор №80/ 31.10.2005г./сключен между „Б.“ЕАД и Т.Ж.Т./,
трудов договор № 90/ 04.11.2005г./сключен между „Б.“ЕАД и Д.И.Д. и трудов договор
№ 51/ 15.06.2005г. /сключен между „Б.“ ЕАД и Д.И.Н./. На 24.01.2020г четиримата
работници са упражнили правата си по чл. 326 ал.1 вр. с ал.2 от КТ, а именно
изразили са воля за прекратяване на трудовите безсрочни договори с предизвестие
от 30 дни. В рамките на този срок, със Заповед за временно отстраняване от
работа, „Б.“ ЕАД отстранява временно от работа четиримата работници, упражнили
правата си по чл.326 ал.1 от КТ, за срок до 24.02.2020г., тоест до последния
ден на срока на предизвестието като за този период нарежда на основание чл. 214
от КТ да им бъде изплатено брутното трудово възнаграждение по трудовия договор.
Спорният по делото
въпрос е правен и се свежда до това дали временното отстраняване от работа на
посочените четирима служители представлява незаконно нареждане на работодателя
и довело ли е същото до нарушение на трудовото законодателство, обуславящо
прилагането на ПАМ по чл.404, ал.1, т.4 от КТ.
Съгласно разпоредбата
на чл.127 от КТ основното задължение на работодателя по трудовото
правоотношение е да осигури нормални условия на труд на работника и да го
допуска до работа, като недопускането на работа е изключение, допустимо само в
предвидените от закона случаи. Предпоставките за да бъде временно отстранен от
работа работник или служител са изчерпателно регламентирани в нормата на чл.199
от КТ и се свеждат единствено до случаите, в които работникът или служителят се
е явил в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения,
употребява през работно време алкохол или друго силно упойващо средство. Видно
от съдържанието на издадените от „Б.“ЕАД заповеди за временно отстраняване от
работа на служителите Н.З.К., Т.Ж.Т., Д.И.Д. и Д.И.Н., в същите не се съдържат
никакви обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл.199, ал.1 КТ. Като
единствена причина за недопускането до работа на служителите се сочи подадените
от тях предизвестия на основание чл.326, ал.1 от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение с дружеството, считано от 24.02.2020г. Това обстоятелство обаче
не е сред законоустановените основания за временно отстраняване от работа,
поради което правилна се явява констатацията на контролиращия орган, че
издадените от „Б.“ЕАД четири броя заповеди за временно отстраняване от работа
на лицата Н.З.К., Т.Ж.Т., Д.И.Д. и Д.И.Н., се явяват издадени без основание.
Когато работник е упражнил правата си по чл.
326 ал.1 вр. с ал.2 от КТ, а именно изразил е воля за прекратяване на безсрочно
трудово правоотношение с предизвестие от 30 дни, както е в процесния случай,
трудовият договор писмено се прекратява с изтичане на уговорения срок, като в
тази хипотеза предизвестието ще бъде
реално отработено и съответно работодателят има задължението по чл.127 ал.1 т.1
от КТ, защото трудовият договор съществува в периода по чл.326 ал.2 от КТ по
силата на чл.335 ал.1 т.2 от същия кодекс.
По аргумент от чл.220
ал.2 от КТ страната, която е била предизвестена за прекратяване на трудовото
правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието,
но поради преждевременното прекратяване ще дължи на другата страна обезщетение
в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестие.
Следователно работодателят има правната възможност да не се ползва от
престиране на работната сила на лицата, заявили воля за прекратяване на
трудовото правоотношение, в периода на предизвестието, като прекрати трудовия
договор преди изтичане на срока по чл.326, ал.2 от КТ срещу задължението да
изплати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение. В случая обаче
работодателят „Б.“ЕАД заобикаля закона като отстранява от работа четиримата
служители, подали предизвестие и определя в заповедите за временно отстраняване
от работа, че дължи обезщетение по чл.214 от КТ, с което прави и признание за
незаконното им отстраняване от работа. След като трудовите договори с
посочените служители не са били прекратени по правилата на чл.220, ал.2 от КТ,
то работодателят няма законова възможност да отстранява от работа лицата,
подали предизвестие по чл.326, ал.1 от КТ, освен при наличие на основанията по
чл.199 КТ, каквито обаче не се установяват от доказателствата по делото. С
възпрепятстване възможността работниците да престират труд, съобразно действащ
трудов договор, жалбоподателят несъмнено е нарушил трудовото законодателство -
изискването по чл.127, ал.1, т.1 от КТ.
Следователно при правилно приложение на материалния закон
контролният орган е приел, че са налице всички нормативно регламентирани
материалноправни предпоставки, с които законът свързва прилагането на ПАМ по
чл. 404, ал.1, т.4 от КТ.
Не може да бъде
споделен довода на жалбоподателя, че в случая липсват вредни последици от
извършеното нарушение, които да бъдат поправени или преустановени с прилагането
на обжалваните ПАМ. Вредата за
четиримата работници произтича от издадените без правно основание заповеди за
временното им отстраняване от работа, в резултат на които, по аргумент за противното от чл.9, ал.1, т.1
във вр. с ал.3, т.1 от КСО, времето на отстраняване от работа, съвпадащо с
периода на предизвестие, няма бъде зачетено за осигурителен стаж. Тъкмо по тази
причина с разпоредбата на чл.325, ал.1, т.2 от КТ е предвидено, че трудовия
договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, а ако при
дерогация на това правило с прилагане на чл.220, ал.2 от КТ трудовият договор
се прекрати преждевременно, лицето би имало право на ново трудово правоотношение,
а от тук и на осигурителен стаж. Именно лишаването на работниците от
осигурителен стаж е вредната последица от извършеното в случая нарушение на
трудовото законодателство. Ето защо съдът намира, че приложените принудителни
административни мерки напълно съответстват и с целта
на закона – да се обезпечи и гарантира спазването на трудовото
законодателство, както и да се предотврати настъпването на вредни последици при
нарушаването му, като не се установява нарушение на принципа за съразмерност,
установен в чл.6 от АПК.
По изложените съображения съдът намира, че приложените на
„Б.“ЕАД на основание чл.404, ал.1, т.4 от КТ принудителни административни
мерки, са законосъобразни. Подадената жалба се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото и своевременно направеното искане за разноски от страна на
процесуалния представител на ответника, същото следва да бъде уважено, като на
основание чл. 143, ал.
1 във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в тежест на жалбоподателя
следва да бъде възложено заплащането на сумата от 100.00 лв., представляваща
възнаграждение за юрисконсулт.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предл. четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б.“
ЕАД, гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Младост, ул. „Магнаурска школа“ №15, ет. 3, против приложени
на основание чл.404, ал.1, т.4 от КТ принудителни административни мерки,
обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2003131 от
07.02.2020г., като неоснователна.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕАД, гр. София,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, ул.
„Магнаурска школа“ №15, ет. 3, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Стара Загора сумата от 100.00 лв., представляваща разноски за юрисконсултска
защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: