МОТИВИ към присъда №15, постановена на 28.03.2019г. по НОХД
№145/2019г. по описа на Районен съд - Търговище
Подсъдимият И.С.Т. е предаден на съд за
това, че на 08.01.2018 г. и 07.02.2018 г. в гр. Търговище, при условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна
облага възбудила заблуждение у А.С.С., Г.К.Д.и С.С.С. и с това им причинил имотна вреда в размер на 530 лв.
- престъпление чл. 211, предл. трето във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с
чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б „а“ и „б“ НК.
В съдебно заседание представителят на
публичното обвинение поддържа обвинението срещу подсъдимият, така както е
повдигнато, като пледира за налагане на наказание над три години „лишаване от
свобода“.
Гражданският ищец С. поддържа иска си.
Гражданският ищец М. поддържа иска си.
Гражданският ищец и частен обвинител С.
поддържа иска си и иска справедливо наказание за подсъдимият.
Подсъдимият се признава за виновен, признава
фактите по обвинителният акт по реда на чл.371, т.2 от НПК, изказва съжаление
за извършеното. Неговият защитник пледира за минимално наказание.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият Т. е осъждан многократно за
престъпления срещу собствеността, най - вече за извършени измами, както и за
кражби. Осъжданията му със следните присъди: по НОХД № 30004/2013 г. на РС -
Монтана, влязла в сила на 02.2013 г. с наложено общо наказание от 1 г. и 5 м.
лишаване от свобода за извършени престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с
чл. 29, ал. 1,6. „а“ и „б“ НК и по НОХД № 25/2016 г. на РС - Ловеч, влязла в
сила на 19.01.2016 г. с наложено наказание 1 г. и 6 м. лишаване от свобода за
престъпление по чл. 211 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1,6. „а“ и „б“ НК, обуславят
квалифициране на описаното по - долу престъпление като извършено при условията
на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1,6. „а“ и „б“ НК.
На 08.01.2018г. подс.
Т. бил в гр. Търговище и в сутрешните часове се намирал в центъра на града. В
района на оградената с метална ограда бивша сграда на ОББ, след сградата на
бившата данъчна служба, се приближил към пострадалия С., който бил възрастен
човек и идвал от централната поща, където току - що бил получил пенсията си. Подсъдимият
го заговорил и му казал, че дължи на племенника му 20 лв., но не можел да се
свърже с него, за да му ги даде. Помолил го той да му ги предаде и след като пострадалият
се съгласил двамата тръгнали към сградата на бившата СМК, където спрели. Подсъдимият
извадил от джоба на якето си три банкноти от по 100 лв., а пострадалият извадил
своите пет банкноти по 50 лв., една банкнота от 20 лв. и една банкнота от 10
лв. Подсъдимият взел парите му, смесил ги със своите, но след малко казал, че и
двамата имат само едри банкноти и не може да му даде точната сума. Преди да
върне парите на пострадалия обаче незабелязано от него задържал четири банкноти
от по 50 лв. или обща сума от 200 лв., а остатъка от парите му върнал. След
като повървели още малко по центъра двамата се разделили. Малко по - късно
пострадалият С. установил, че му липсват четири от банкнотите му по 50 лв. Съща
така попитал и племенника си дали непознатият му дължи пари и след като получил
отрицателен отговор, разбрал, че е бил измамен и сигнализирал в полицията.
На 07.02.2018 г. подсъдимият отново бил
в гр. Търговище с намерение да извърши друга измама спрямо някой възрастен
човек. Намирал се в района на кооперативния пазар, когато забелязал движещият
се по ул. „Гладстон“ в посока към джамията пострадал С..
Приближил се до него и го хванал за ръката. Попитал го дали го е познал и
когато пострадалият му казал, че не го познава, попитал какво правят синовете
му. На въпроса на пострадалия да уточни кой от двамата му сина, подсъдимият казал
малкият и въпреки, че назовал друго име, пострадалият се объркал и останал с
впечатлението, че действително заговорилият го човек познава сина му. Подсъдимият
заявил, че дължи на сина му сума от 20 евро и искал да му ги върне. Попитал
пострадалия дали има пари в него, за да му развали по - едри банкноти.
Пострадалият отговорил, че тъкмо отивал към близкия банкомат, за да изтегли
пенсията и му предложил да дойде с него. Подсъдимият казал, че ще го изчака на
същото място и след малко, след завръщането на пострадалия, отворил чантичката
си, в която пострадалият видял, че има много банкноти. Подсъдимият извадил
банкнота с номинал 100, за която казал, че е евро. В действителност банкнотата
била от 100 сръбски динара, чийто обменен курс за същата дата бил 0,016489 за 1
динар или 100 динара се равнявали на 1,65 лв. Пострадалият обаче не забелязал
това и попитал подсъдимият колко трябва да му върне. Последният му казал, че
трябва да даде 180 лв. и пострадалият му дал девет броя банкноти с номинал от
по 20 лв. или общо 180 лв.
Малко по - късно пострадалият посетил
магазин в същия район и се поинтересувал каква банкнота му е била дадена. След
като му било обяснено, че това са сръбски динари, той разбрал, че е бил
измамен.
На същата дата подсъдимият извършил и
друга измама спрямо възрастен човек в гр. Търговище. Този път обект на
измамливите му действия станал св. Димитров. Същият току - що бил получил пенсията
на съпругата си, пострадалата М., когато подсъдимият го заговорил на алеята
пред драматичния театър в града. Обърнал се към него с името му и казал, че се
познават със сина му, на когото дължал 20 евро. Дори инсценирал разговор по
мобилния телефон със сина му, след което му казал, че ще проводи парите по
него. Извадил банкнота с номинал 100 и я дал на пострадалият, който в същото
време извадил пари от пенсията на съпругата си, а именно три банкноти от по 50
лв. или общо 150 лв. След като взел банкнотата на подсъдимият, пострадалият се
усъмнил дали не е фалшива и му я върнал, казвайки му това, но подсъдимият задържал
неговите пари и се оттеглил в посока към сградата на бившият СМК.
Горната фактическа обстановка се доказа
категорично от самопризнанието на подсъдимият по реда на чл.371 от НПК,
показанията на свидетелите, експертизата и останалите писмени доказателства по
делото.
Предвид горната фактическа обстановка
се налага извода, че подс.И.С.Т. на 08.01.2018 г. и
07.02.2018 г. в гр. Търговище, при условията на продължавано престъпление и
опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила заблуждение
у А.С.С., Г.К.Д.и С.С.С. и
с това им причинил имотна вреда, както следва: на А.С.С.
в размер на 200.00 лв.; на Д.И.М. в размер на 150 лв. и на С.С.С. в размер на 180 лв., като общата причинена вреда е в
размер на 530 лв.
От субективна страна деянията са
извършени умишлено, под формата на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянията си, предвиждал
е настъпването на техните общественоопасни последици
и е искал настъпването им със специалната цел – да набави за себе си имотна
облага.
Деянията са продължавано престъпление,
тъй като се касае за три отделни деяния, осъществяващи поотделно състава на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време (в
рамките на един месец), при една и съща фактическа обстановка и при еднородност
на вината (всички деяния са извършени при пряк умисъл), като всяко следващо
деяние от субективна и обективна страна се явява продължение на предходното.
Предвид горното се налага извода, че гореописаният
начин подсъдимият осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление чл. 211, предл. трето във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл.
26, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б „а“ и „б“ НК.
За това престъпление законът предвижда
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три до десет години. Съдът намери,
че наказание от три години „лишаване от свобода“ е справедлив размер на
наказание. За да определи този размер съдът отчете смекчаващите обстоятелства -
ниската стойност на предмета на престъпно посегателство, активното съдействие
на подсъдимият за разкриване на обективната истина, изказаното съжаление за
извършеното. Като отегчаващи обстоятелства съдът прие предходните осъждания
извън настоящата квалификация, както и факта, че по-голяма част от предходните
осъждания на подсъдимия са отново за престъпления „измама“. При задължителното
прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, съдът наложи наказание две години „лишаване от
свобода“. Съдът намери, че така определеното наказание съответства на тежестта
и обществената опасност на деянието и дееца, като по този начин ще бъдат
постигнати целите на наказателната превенция и репресия – индивидуална и
генерална.
С виновното и противоправно
поведение подсъдимият причинил на пострадалият А.С. имуществена вреда в размер
на 200 лева и бе осъден да заплати на пострадалият причинената вреда ведно със
законната лихва от деня на увреждането / тъй-като лихвата бе поискана от
пострадалия /, до окончателното изплащане на сумата. Причинената имуществена
вреда е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с виновното и противоправно поведение на подсъдимият.
С
виновното и противоправно поведение подсъдимият
причинил на пострадалата Д.М.
имуществена вреда в размер на 150 лева и бе осъден да заплати на
пострадалата причинената вреда без законната лихва от деня на увреждането /
тъй-като лихвата не бе поискана от пострадалия /. Причинената имуществена вреда
е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с виновното и противоправно поведение на подсъдимият.
С виновното си и противоправно
поведение подсъдимият причинил на пострадалият С.С.
имуществена вреда в размер на 180 лева и бе осъден да заплати на пострадалият
причинената вреда без законната лихва от деня на увреждането / тъй-като лихвата
не бе поискана от пострадалия /. Причинената имуществена вреда е в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с виновното и противоправно
поведение на подсъдимият.
На основание чл.189 от НПК, подсъдимият
бе осъден да заплати по сметка на РБюджет направените
на досъдебното производство разноски, а по сметка на РС Търговище съответната
държавна такса за уважените граждански искове, която съгласно закона не може да
бъде по-малко от 50 лева за всеки един уважен иск.
Съдът се разпореди и относно
веществените доказателства по делото като постанови компакт-дисковете да се
върнат на техните собственици, а банкнотата да се отнеме в полза на държавата
като вещ принадлежаща на виновния и послужила за извършване на настоящото
умишлено престъпление/чл.53, ал.1, б.“а“ от НК/.
Това бяха мотивите водили съда при
постановяване на присъдата.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л :