№ 13130
гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110144848 по
описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 173052/18.08.2022г. на СРС, подадена във
връзка със Заповед за изпълнение, издадена на 11.02.2022г. по ч.гр.д. № 1068/2022г. на СРС.
Ищецът „**************“ АД чрез адв. С. З. – АК-София, е предявил срещу ответника А.
М. С. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено във връзка с електроснабдяването на имот в град София, бул.
"************" № 9, бл. 9, ет. 2, ап. 14, кл. № ************, за установяване между
страните, че ответникът дължи на „**************“ АД, както следва:
352,44 лева - главница за доставена и незаплатена електрическа енергия за периода
17.07.2021г.-15.11.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.01.2022г.) до окончателното ú
изплащане;
4,57 лева - лихва за забава върху главницата за периода 09.09.2021г.-20.12.2021г.
Основателността на исковете си обосновава с обстоятелството, че по силата на
съществуващо облигационно отношение е доставил на ответника количество електрическа
енергия на посочената стойност, която той не е заплатил в установения за това срок
съобразно действащите между страните общи условия. За насроченото по делото публично
съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. М. С. чрез адв. В. Вълева - АК-София,
преупълномощена от назначения особен представител адв. Р. К.-Ч., е подал Отговор на
1
исковата молба, вх. № 120139/02.05.2023г. на СРС, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Твърди, че общите условия на ищеца са незаконосъобразни и в
противоречие с материалния закон. Наред с това към датата, за която се отнасяли
вземанията, действали общи условия, различни от приложените по делото. Издадените
фактури не били връчени на потребителя. Уредбата в общите условия, свързана със
заплащането на начислените суми под страх от прекъсване на електрозахранването, дори и
при възражения срещу размера им, се окачествява като неравноправна и оттам нищожна.
Оспорват се претенциите за лихви, тъй като ответникът не бил канен да плати
задълженията, нито бил получил издадените фактури. В насроченото по делото публично
съдебно заседание ответникът не се явява, като се представлява от адв. В., която оспорва
предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с
нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при условията на
пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение за
продажба на електрическа енергия между него и ответника, по силата на което е доставил
електроенергия в твърдените количества за процесния период и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си. По
иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното
всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици.
Съгласно § 1, т. 41б, б. „а“ ЗЕ, потребител на енергийни услуги в хипотезата на настоящото
производство е краен клиент, който купува електрическа енергия, а според § 2а ЗЕ битов
клиент е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди.
Продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител се осъществява при публично
известни общи условия с предписано от закона минимално задължително съдържание (чл.
98а, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ). Същите следва да бъдат публикувани най-малко в един централен и
един местен всекидневник, като влизат в сила за клиентите на крайния снабдител без
изрично писмено приемане (чл. 98а, ал. 3 и ал. 4 ЗЕ). Клиентите, които не са съгласни с тях,
могат в 30-дневен срок от влизането им в сила да предложат специални условия (чл. 98а, ал.
2
5 ЗЕ).
Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ по § 1, т. 2а ЗЕ, а преди това в § 1, т. 42
ДР (отм.) на ЗЕ, свързва качеството на длъжник на цената за доставено количество
електроенергия с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на
ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за собствени
битови нужди“, а друго не е доказано да е уговорено с крайния снабдител
(р.205/28.02.2019г.-гр.д.439/2018г.-ІІІг.о.).По делото не бяха ангажирани каквито и да било
доказателства че ответникът купува електроенергия в процесния имот за свои битови нужди
- не бяха ангажирани доказателства, че той е собственик или носител на вещно право върху
сочения електроснабден имот.
С оглед пълнота следва да се отбележи, че ищецът не доказа и факта, че е доставил в
процесния период електроенергия, съответстваща на начислените на ответника суми за
главница: макар съдът да е допуснал изслушване на съответни заключения на вещи лица по
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, доколкото от страна на ищеца не бе
заплатен определения депозит за възнаграждения на вещите лица, определенията за
допускане изслушването на заключения на вещи лица бяха отменени.
По описаните съображения предявеният иск за главница е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Доколкото искът за главница е неоснователен, като такъв с оглед
неговата акцесорност следва да бъде квалифициран и този за лихви.
Изложеното по-горе е достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове, поради
което обсъждането на останалите събрани по делото доказателства и наведени аргументи се
явява безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ответната страна. Същата не е доказала сторени по делото разноски, поради което такива не
следва да ú бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „**************“ АД, ЕИК **********, със седалище в град
София,срещу А. М. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в град София, искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено във връзка с електроснабдяването на имот в град София, бул. "************" №
9, бл. 9, ет. 2, ап. 14, кл. № ************, че А. М. С. дължи на „**************“ АД, както
следва:
352,44 лева - главница за доставена и незаплатена електрическа енергия за периода
3
17.07.2021г.-15.11.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.01.2022г.) до окончателното ú
изплащане;
4,57 лева - лихва за забава върху главницата за периода 09.09.2021г.-20.12.2021г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена
чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4