Р Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен, 30.07.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публичното съдебно заседание на 26.07.2019 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА
НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното
от съдията НИКОЛОВА гр.д. №1685 по
описа за 2019 год., и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на
депозирана молба от Д. „С.П.” г.П. представлявана от Т.Г. Д.– ***,
депозирана на основание чл.28, ал.1, във вр. с чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДетето
/ЗЗД/, в която се твърди следното : по повод подаден сигнал на НТЛД *** с вх. №
СИГ/Д-ЕН/13/07.01.2019 г. от В.В.Г., като майка на детето И.З.К., с ЕГН **********,
визиращ невъзможност за полагане на правилни и адекватни грижи за неговото
здравословно състояние съобразно потребностите и развитието му, наличие на
конфликти и неразбирателство по отношение на грижите за детето между нея и
бащата, и свързания с това непосредствен риск за живота и здравето му, е
извършено спешно социално проучване. Установено е, че детето И.З.К. ЕГН **********
е с родители В.В.Г., ЕГН ********** и З.И.К., ЕГН **********. По граждански
статус бащата е неженен, а майката е разведена като от брака й с бившия й
съпруг М.П.Д.има родени две пълнолетни деца: Д.М.Д., род. на ***г и Ф.М.Д.,
род. на ***г. След развода бившите съпрузи продължили да живеят заедно и да се
грижат за двете си дъщери. Техен общ семеен приятел бил З.И.К.. Постепенно В. и
З. започнали да поддържат по-близки и редовни контакти помежду си като преди
около три години взели решение да се съберат и заживеят заедно в гр.Плевен. От
това тяхно съжителство на *** г. се ражда детето И.З.К.. Видно от приложения
социален доклад до ***а на ДСП - Плевен с предложение за предприемане на мярка
за закрила спрямо това дете от началото на 2018г. отношенията между майката и
бащата започнали да се влошават, поради непостигане на разбирателство относно
разпределянето на задълженията и отговорностите, във връзка с грижата по
отглеждането на дъщеря им. Майката, която не е трудово ангажирана отказва да
пазарува продукти за домакинството и да приготвя храна за детето, въпреки че
бащата осигурявал средства за този разход, което сочи за слаби умения за
справяне с ежедневни битови житейски ситуации. Бащата на свой ред счита, че
майката В. не осигурявала възможности за социални контакти на дъщеря им И. с
нейни връстници като не я извеждала от жилището и по цял ден си стояли двете
вкъщи. Такова извеждане се случвало само в неделя, когато бащата не е на работа
и той водил детето на разходки. Към момента на извършване на социалното
проучване по случая, майката и бащата не си говорят. Неразбирателството в
отношенията в родителстващата двойка са с негативно значение за правилното
психично развитие на детето, тъй като то ще копира тези модели на поведение,
които наблюдава от родителите си и само би ги приложило в отношенията с другия
пол и собствено семейство, както и би се формирало като несигурна личност с
нестабилна самооценка и вероятни поведенчески проблеми, поради липсата на
базисното чувство за сигурност в родителското семейство. В сигнала, подаден до
Националната телефонна линия за деца, И.К. отправя упреци към бащата З.К., че
не осигурявал необходимите финансови средства за покриване на разходите по
задоволяване на здравните нужди на детето, свързани с периодични прегледи при
невролог в гр.София по повод на ***, както и за контролиращо поведение спрямо
самата нея от негова страна. По отношение на грижата за здравето на малолетната
И.К. е констатирано наличие на чести посещения и престои в лечебни заведения по
разнообразни поводи, за което са представи съответни епикризи. За първи път се
наложило оказване на медицинска помощ, когато новороденото получило гърч на
45-дневна възраст. След медицинската намеса на 07.07.2017г. и престой в Детска
клиника – Плевен, в епикризата е отразено, че повода за престоя е "***"
след задавяне. На 21.09.2017г. детето придружено от майката отново е било на
лечение в Клиника по педиатрия при УМБАЛ Плевен, поради заболяване на детето ***и
придружаващо заболяване "***". По повод на гърчовете при детето,
които до момента на приема в лечебното заведение по данни на майката били
достигнали 6 броя, е назначена терапия с Конвулекс 2x2 за период от 6 месеца.
Видно от представената епикриза за проведеното лечение на 28.09.2018г. майката
напуснала лечебното заведение по собствено желание. На 17.10.2017г е
регистриран последващ престой за лечение на момиченцето в Клиниката по педиатрия
- Плевен с анамнеза "***", където е лекувана за основно заболяване
"***" и придружаващо такова - "***. При лечението е установена
фамилна анамнеза - баща с ***и е отправена препоръка на лекуващия лекар - проф.
д-р Л.-терапията с Конвулекс да продължи. Малолетната И. притежава и епикриза
от Клиника по инфекциозни болести - Плевен от дата 09.04.2018г. с положителен
резултат от ***и след проведена медикаментозна терапия детето е изписано на
15.04.2018г. Поради честите боледувания и хоспитализации момиченцето няма
пълния набор от задължителни имунизации съобразно възрастта му. На 28.05.2018г.
детето за пореден път постъпва в здравното заведение като повода е съмнения за
отравяне с отрова за мишки, поради което му е извършена промивка и проведено
лечение. Тези обстоятелства сочат за наличие на дефицити в родителските
компетентности и умения на майката, която е ангажирана с полагането на преки и
непосредствени грижи за дъщеря й през деня. По информация на бащата под грижите
и надзора на майката детето двукратно е попадало в риск за живата си като при
първия инцидент се е покатерило на хладилника, откъдето е паднало и си е
ударило главата, а при втория е бръкнало в горящата печка на твърдо гориво и си
е изгорила лявата ръката, в резултат на което се е образувал белег. Всичко това
формира извода, че у майката, която предвид възрастта на детето е водещата
значима фигура за него, родителския капацитет е ограничен и тя не е в състояние
да осигури жизнено важните нужди от сигурност и безопасност, както и да
задоволява в достатъчна степен емоционалните и когнитивни потребности от
разбиране, подкрепа, стимулиране на когнитивния му потенциал, както и създаване
на възможности за социални контакти с връстници. Съобразно изложеното в
социалния доклад при майката приоритет са нейните лични потребности и
преживявания, а не тези на дъщеря й. В хода на проучването бащата, който както
бе посочено по-горе е трудово ангажиран шест дни в седмицата, за да осигурява
издръжката на семейството изразява притеснение дали като се прибере вкъщи от
работа детето и майката ще бъдат там, както и такива относно безопасността на
детето предвид забелязаните от него дефицити на майката в тази сфера. С оглед
на изложеното дотук ОЗД при ДСП - Плевен счита, че семейната среда не може за
осигури сигурност и безопасност за детето да задоволи в необходимата степен
здравните му потребности, а така също и да дава необходимите напътствия,
насърчавания и стимулация за правилното и пълноценно развитие на малката И..
Майката на детето поддържа контакти с двете си пълнолетни дъщери, но не и
такива с родителите на бащата на най-малкото и дете - З.К.. Жилището, което
семейството на детето обитава е собственост на З.К.,***. Същото представлява
апартамент, който се състои от кухня, хол, спалня, баня и тоалетна отделно.
Оборудвано е с необходимите мебели и електроуреди за едно нормално битуване.
Хигиената е на задоволително ниво. По отношение на доходите на семейството е
получена информация, че майката В.Г. е безработна, а бащата З.К. работи на
позиция ***във фирма "И." ЕАД гр. Плевен на трудов договор с месечно
възнаграждение от 800.00 лв. Друг източник на средства е получавана от бащата
пенсия в размер на 240.00 лв,, тъй като е освидетелстван с ЕР на ТЕЛК със
заболяване "***". Предвид изложеното дотук считаме, че семейната
среда не може да предостави необходимото сигурност и стабилност на детето,
както и подходяща стимулация, подкрепа и грижа, поради което е налице риск за
неговото безопасно и нормално развитие. С цел предоставяне на детето
възможност, отглеждането му да продължи в позната, подкрепяща и сигурна семейна
среда, е извършено проучване на роднини относно установяване на желание и
възможности за поемане на грижите за малката И.. В резултата на това ОЗД при
ДСП - Плевен е установено семейството на роднините Б. и М. К., които са ***и ***на
бащата на детето З.К., и са изразили готовност и нагласа да отглеждат малката И.
в тяхното семейство. Съобразно приложения социален доклад за възможностите им
да полагат грижи да това е констатирано, че Б.Т.К. е омъжена за М.П.К.. От
брака има родени две деца: П., роден през 1977г. и Т., родена през 1981г.
Роднините на детето по бащина линия обитават собствено жилище, находящо се в
гр.Плевен. Същото представлява апартамент, състоящ се от кухня, хол, две
спални, баня и тоалетна. Домът е обзаведен с необходимите мебели и
електроуреди. Жилището е водоснабдено и електрифицирано. Хигиенните условия са
на високо ниво. Б. и М. К. са в добро здравословно състояние, имат избран личен
лекар - И.М.с практика в III ДКЦ - Плевен. Семейство К. са в пенсионна възраст.
Доходите им се формират от пенсии са в размер около 670 лв. месечно. М.К.
работи на трудов договор с месечно брутно възнаграждение 530 лв. Генерират общ
месечен доход в размер на около 1200 лв. Б. и М. К. са оценени като лица,
притежаващи подходящи родителски компетентности, способности и достатъчно опит
да се грижат по правилен и безопасен начин за малолетната И.. От наблюдението
на грижите им спрямо невръстното момиченце е установено, че детето е се чувства
добре в тяхно присъствие, търси вниманието им и е контактно и любознателно.
Роднините по бащина линия на И. - Б. и М. К. за съвсем кратко време на престой
и в тяхното семейство са успели да създадат чувството на значимост и цененост,
предоставят му внимание, топлина и подкрепа стимулират неговото опознавателно
развитие, предоставят възможности за осъществяване на социални контакти с други
деца. За съвсем кратко време е създадена много силна емоционална връзка между
детето и Б. и М. К.. Роднините задоволяват и всички негови базисни потребности
от подслон, подходяща и пълноценна храна, чисто и подходящо облекло и
поддържане на висока лична хигиена при детето, както и адекватно задоволяване
на здравните и потребности. Семейство К. са изразила своето желание и силна
мотивация да полагат грижи по отглеждането на малката И. в тяхното семейство,
за удостоверяването на което са подписали и предоставили необходимите
декларации по чл. 24, ал. 3 от ЗЗДет. в ДСП - Плевен. Отчитайки констатираните
влошени взаимоотношения между майката и бащата на малолетната както и наличието
на проблеми в родителските им умения и способности, родителите са консултирани
за необходимостта от ползване на социални услуги, насочени към работа със
съответните специалисти по преодоляване на конфликтите помежду им и
идентифициране и отстраняване на дефицитите в родителския им капацитет. В тази
връзка със заявление до ***а на ДСП - Плевен с вх.№ СГ/Д-ЕН-/13-003/28.01.2019г
майката и бащата на детето са депозирали заявление за ползване на дългосрочна
социална услуга в общността, предоставена от ЦОП към Община Плевен. В тази
връзка е издадено направление за ползване на социални услуги с №
НП/Д-ЕН-029/31.03.2019г на ***а на ДСП - Плевен, с което родителите са насочени
към доставчика на соц. услуги в общността Център за обществена подкрепа при
Община Плевен да ползват дългосрочна социална услуга "***". С друго
заявление с вх.№ СГ/Д-ЕН/13-002/28.01.2019г. майката и бащата са поискали
реинтеграция на дъщеря им И. в тяхното семейство. Наблюдението върху грижите,
които се осъществяват от семейството на роднините К. спрямо малката И.К. се
извършва от доставчика но социални услуги в общността ЦОП при Община Плевен. С
цел предоставяне на сигурна, безопасна и подходяща на нуждите на детето И.
семейна среда, където да бъде отглеждана до настъпване на условия, гарантиращи
нейната сигурност и адекватна грижа в биологичното й семейство, със заповед с №
ЗД/Д-ЕН-005/14.01.2019 г. на ***а на ДСП - Плевен при условията на спешност по
чл.33 от ППЗЗДет., на малката И.З.К. е предоставена закрила временно по
административен ред чрез настаняването й в семейството на нейните роднини - В.
и М. *** до произнасянето на съда.
Съдът
е сезиран с искане да постанови решение, с което на основание чл.28, ал.1, във
вр. с чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДет. да постанови решение, с което да настани
детето И.З.К., ЕГН ********** за отглеждане в семейството на неговите роднини: Б.Т.К.,
ЕГН ********** и М.П.К., ЕГН ********** - ***и ***на бащата З.И.К. за срок от
една година и шест месеца или до промяна на обстоятелствата, свързани с детето,
ако е в негов интерес, считано от датата на настаняването му по административен
ред - 14.01.2019г.
В о.с.з. по делото за Дирекция “Социално
подпомагане”- Плевен се явява юркс.В., която поддържа молбата. В проведените
последни заседания не се явява представител.
В о.с.з. заинтересованите страни, родители на
детето, се явяват и се представляват от
адв.П., като оспорват молбата и заявяват, че желаят детето да бъде върнато в
семейството им.
В о.с.з. заинтересованите
страни сем. К. се явяват, като в последното
о.с.з. Б.К. заявява, че детето следва да се върне според нейните
наблюдения, в семейството.
В о.с.з. се явява назначеният особен представител
на малолетното дете адв.Н., който заявява, че в интерес на детето е да бъде
върнато в семейството.
Съдът, като взе предвид доказателствата по
делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Молбата е основателна, макар и не за
срока, който е поискан.
Делото е
попълнено с писмени доказателства досежно произхода на детето, протичането на
начина му на живот понастоящем, вида и степента на полаганите към него грижи от
страна на родителите /до момента на извеждането му от семейството/ и
понастоящем, настанено в дома на сем.К.. Детето сега е на възраст 2 години и 3
месеца. Същото е изведено от семейната среда, чрез временна настанителна
заповед, на 14.01.2019год. – преди да е било навършило 2 години. В социалния
доклад е отразено, че към онзи момент спрямо
него били констатирани рискови ситуации, случили се през време, през което било
под преките грижи на неговата майка.
Постъпил е сигнал от нея самата, на телефон 116, със заявени твърдения, че
бащата на детето не полага достатъчно грижи и подкрепа във вр. с отглеждането му.
Впоследствие, при извършеното от страна на социалните служители анкетиране и
проучване на семейството, е отразено, че са наблюдавани проблемни отношения и
напрежение между самите родители на детето, а също така и неглижиране на детето
от страна на майката – с оглед проявеното от нейна страна прекалено
спокойствие във вр. с отделни прояви на
детето и то в момент, в който социалните служители били на посещение в дома на семейството -
визира се оставянето без надзор на детето от страна на майката /предвид
неговата ниска възраст/, висене на
детето на стъклена врата на секция в дома на родителите, без майката да
предприеме никакво действие да свали
детето и да предотврати евентуално настъпване на вредни последици за
него. Действително следва да се отбележи, че и двамата родители заявяват в
о.с.з. при изслушването им, че отразеното от социалните служители в съответните
доклади за прояви на детето, опасни за неговия живот и здраве и извършени в тяхно присъствие, са силно
изопачени и неотговарящи на действителната ситуация в съответния момент. Съдът
отчита тези техни твърдения, но в о.с.з. като свидетел по делото е изслушана
соц. служителка Ц.Г., която именно потвърждава изцяло изложеното в докладите по
отношение липсата на достатъчен родителски контрол спрямо детето и полагане на
адекватни мерки, касаещи превенция на неговия живот и здраве. Няма причина за
съда, обсъждайки показанията на тази
свидетелка и разглеждайки ги във вр. с
всички събрани в хода на делото доказателства, вкл. впечатленията от
непосредственото изслушване на родителите на детето, да не кредитира
установеното от нейния разпит. В случая следва да се отчете факта, че родителите
на малолетното дете се явяват във всяко заседание и поддържат искането си
детето да бъде върнато в семейството им. Следва да се отчете и факта /което е
рядкост по този род дела/, че същите, водени от стремежа си да върнат детето си
обратно в семейството си, са упълномощили адвокат, който да защитава интересите
им. Съдът отчита и факта,че родителите демонстрират истинско желание
детето да заживее отново при тях и да не бъде уважавана в тази връзка молбата,
предмет на делото. С оглед изтъкнатите от тях твърдения, че социалните
служители целенасочено са изопачили истината за възможностите им да отглеждат
детето си в своята си семейна среда обаче, следва да се посочи и следното:
самата майка на детето е подала на 07.01.2019год. сигнал на телефон за деца в
риск ***. На 14.01.2019год. детето е било настанено по спешност с временна
заповед в семейството на роднините по бащина линия на детето – сем.К.. Още на
следващия ден, на 15.01.2019год., родителите са подали заявление, че желаят
детето да бъде върнато в семейството им. Не са посочили никакви мотиви за
искането си, а същевременно им е издадено Заявление от 28.01.2019год. за
ползване на социална услуга в общността – оценка и повишаване на родителския
капацитет. Срокът на тази услуга, както
се установява в хода на делото е до м.август 2019год. Никъде в кориците на делото,
респ. не се твърди от страна на родителите на детето, същите да са
подавали сигнали, възражения или да са предприемали
някакви действия,мерки, касаещиконстатирано от тяхна страна тенденциозно отрицателно отношение и/или
поведение от страна на който и да било социален служител, участващ в
проучването на семейството, в обучението им във вр. с повишаване на капацитета
им на родители и т.н. и накърняващо статута им на родители, имащи реалната
възможност да гледат детето си без опасност за живота и здравето му. При това
положение няма как съдът да приеме към тях да са извършвани такива действия,
които целенасочено да са снижавали положителната им оценка на родители. По
делото са налице данни за това, че самите отношения между майката и бащата на
детето са били обтегнати; че майката е подавала информация за това, че е била
подложена на домашно насилие. Бащата на детето, действително в началото на
анкетирането, е споменавал с явно притеснение пред социалните служители, че не
знае какво ще завари в дома си, когато се прибира от работа, което означава,че самият той е бил притеснен от това ,че оставя детето си
само с майката. Установява се по делото, че същият работи като ***и излиза много рано сутрин /в
04,00часа/, а вечерно време няма точен час на приключване на работното време и
често работи до много късно. Като цяло,
съдът приема, че може да направи извод, че по-стабилен, по-спокоен родител във
вр. с грижите за детето е бащата, който обаче е отсъстващата фигура в
семейството по чисто обективна причина – неговата трудова заетост и конкретната
му трудова функция. Установява се, че родителите на детето не са прекъснали
връзката си с него, посещават го в дома на сем.К. и със съответно разрешение на
социалните служби взимат детето в дома си през почивните дни. Установява се, че
детето е привързано към тях. В хода на делото се установява също така /от
изявлението на родителите/, че не е потвърдена диагноза ***, което досега силно
е тревожило и двамата родители, но в значителна степен е създавало състояние на
тревожност у майката на детето. Следва да се посочи също така, че от разпита на св. Г.Б.,***, се
установява, че макар на родителите да е предоставена услугата за повишаване на
родителския им капацитет, практически същата не може да се ангажира със
становище за това ефективна ли е тази процедура спрямо тях и нещо повече - при изслушването
свидетелката излага твърдения за
факти и обстоятелства, ВЕЧЕ ПРЕДЕЛНО ИЗВЕСТНИ на съда, с което НЕ
ДОПРИНАСЯ за това съдът да извърши преценка има ли положително развитие при
родителите във вр. с предоставената им услуга или не. Изложенията на
свидетелката също така са принципни и касаещи мерките като цяло, които следва
да се предприемат в рамките на самата услуга, тяхната цел, но фактически, за
конкретния случай НЕ СТАВА ЯСНО нито какво точно се случва, нито с какъв
резултат.
На следващо
място следва да се отбележи, че по делото са приети заключенията съответно по
съдебно-психологичната и психиатрична експертизи. И двете вещи лица заявяват, че
понастоящем не е налице пречка
родителите и конкретно майката на детето да полага адекватни грижи за
него. Съдът приема, че не следва да
пренебрегва факта, че ВЛ д-р Т. заявява
в о.с.з., че неговото заключение касае психиатричната гледна точка- налице ли е
актуално психично заболяване, което да нарушава основните психични годности на
майката В.Г., която преди години е била
лекувана от „***“. Или, дори и положителното заключение не е достатъчно, за да се прецени
дали действително родителят е готов да
бъде такъв. Въпреки дадените заключения на двете вещи лица и изслушването им в о.с.з.,
съдът приема, че произнасяйки се по молбата, следва да вземе предвид и
останалите събрани в хода на делото доказателства. Настоящият случай не касае
искане за лишаване на родителите от родителски права спрямо малолетното дете И..
Молителят е направил искане за временно настаняване на детето при близки
роднини, с цел повишаване от една страна на родителския капацитет на майката и
бащата, а от друга – възможност същите в чисто битов план да извършат
подобрения, които ще създадат една по-сигурна
среда за отглеждането на детето. В случая и макар от психологична и
психиатрична гл.т. да се дават заключения, че родителят /конкретно майката/ е
годен да извършва адекватна грижа за детето, последният социален доклад
отразява липса на съдействие на родителите при последното извършено анкетира,
както и изричното посочване, че все още
родителите имат нужда от съдействие във вр. с надграждане на тяхната родителска
отговорност и задължения.
Ето защо и като съобрази все още твърде
невръстната възраст на детето;
изложеното от самия баща, че то е доста „***“, липсата на изразено
категорично становище от страна на социалните служители за това родителите да са показали действително
повишение на капацитета си на родители и възможност да полагат адекватни грижи
за детето; отсъствието на бащата и невъзможността той да полага по-често грижи
и да помага на майката в отглеждането на малолетното дете, съдът приема, че
молбата следва да се уважи, но за по-кратък срок, а именно за 1 година, считано
от настаняването на детето в дома на сем.К. по административен род. Съдът
приема, че с оглед досега изтеклия период от време, остатъкът от периода на
настаняване на детето е сравнително малък. От друга страна, социалните
служители ще имат възможността да извършат
не само преки наблюдения, НО И ДА
СТИГНАТ ДО ЗАКЛЮЧЕНИЕ - какъв е бил
ефектът на проведената до момента услуга, извършена в ЦОП-Плевен. Също така,и
въпреки настоящото решентие, не е налице пречка за социалните служби да поискат
прекратяване на настаняването, в случай, че се убедят, че не е налице каквато и
да било пречка детето да бъде върнато в семейството. Не е налице пречка и за
това, при спазване на съответната процедура, да бъде давана възможност на
родителите на детето за съответни периоди от време да полагат преки грижи за
него в семейната си среда, за да не се губи връзката родител-дете. Отчита се и
това, че настаняването е в семейството на роднини на бащата на детето, с които
и двамата родители са в много добри отношения.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
НАСТАНЯВА на основание чл.28 ал.1 във вр.
с чл.25 ал.1 т.3 от Закон за закрила
на детето малолетната И.З.К., ЕГН ********** за
отглеждане в семейството на неговите роднини: Б.Т.К., ЕГН ********** и М.П.К.,
ЕГН ********** - ***и ***на бащата З.И.К., живущи на адрес ***, ***, за срок от една година, считано от датата на
настаняването на детето по административен ред - 14.01.2019г.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: