Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 31.10.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание трети февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 5 561
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от Търговския закон ТЗ/.
Ищецът – „Ю.Б."
АД твърди, че на 02.04.2008г. между него и ответниците
е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35836/02.04.2008г.,
по силата на който банката предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в
швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 38
000 евро по курс „купува" за швейцарския франк към евро в деня на
усвояване на кредита. Ищецът посочва, че в началото на всяка следваща година,
считано от датата на усвояване на кредита, кредитополучателите дължат заплащане
на годишна такса за управление в размер на 0, 3 % върху размера на непогасената
главница към същата дата. Крайният срок за погасяване на кредита, включително
дължимите лихви е 324 месеца, считано от датата на усвояване на кредита –
10.04.2008г. Посочва, че между страните са подписани шест допълнителни
споразумения, както следва: на 12.04.2011г., на 21.10.2011г., на 28.10.2011г.,
на 25.07.2012г., на 16.04.2013г. и на 27.12.2013г. Посочва, че с договор за прехвърляне
на вземания по договори за кредит от 15.08.2008г. ищецът е прехвърлил на „Б.Р.С."
АД вземанията си по процесния договор. С Договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.02.2015г. „Б.Р.С." АД са
прехвърлени обратно на „Ю.Б." АД цедираните преди това от банката, вземания по процесния договор. Твърди, че ответниците
са уведомени за извършените цесии, както и на 07.08.2017г., че поради
непогасяване на дължимите погасителни вноски по кредита, ищецът обявява
вземанията по процесния договор за предсрочно
изискуеми. След датата на обявяване на предсрочната изискуемост не са постъпили
никакви плащания, както и не е осъществен контакт от страна на длъжника, поради
което ищецът е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл. 417, т. 2 от ГПК. Към датата на подаване на заявлението непогасените вноски
по кредита са както следва: 37 непогасени вноски за главница, считано от
10.08.2014г. и 41 непогасени вноски за лихва, считано от 10.04.2014г., като
общото задължение на длъжниците е възлизало на
96 439, 55 швейцарски франка, съгласно извлечение от счетоводните книги на
банката към 10.09.2017г., от които:
- 67 670, 97 швейцарски франка,
представляващи главницата за периода 10.08.2014г. – 10.09.2017г.,
- 25 839, 17 швейцарски франка –
договорна възнаградителна лихва за периода
10.04.2014г. – 10.09.2017г.,
- 1 616, 13 швейцарски франка –
наказателна лихва за просрочие /обезщетение за забава
на просрочените плащания/ за периода от 10.04.2014г. до 10.09.2017г. и
- 1 313, 28 швейцарски франка –
банкови такси за периода от 12.04.2014г. до 10.09.2017г. Посочва, че издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е поискано относно част
от задълженията, а именно: 67 670, 97 швейцарски франка – цялата главница,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 12.09.2017г.
до окончателното погасяване на вземането и направените по делото разноски в
размер на 5 045, 84 лв., за което е образувано ч. гр. д. №63 521/2017г.
по описа на СРС, 71 състав. Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат
осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищеца:
- 67 670, 97 швейцарски франка –
главницата за периода от 10.08.2014г. до 10.09.2017г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението - 12.09.2017г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендира направените съдебни разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. №63 521/2017г. по описа на СРС, 71 състав, в общ
размер на 6 206, 34 лв., от които: 2 320, 97 лв. – държавна такса, 2 724,
87 лв. – адвокатски хонорар и 1 160, 50 лв. – държавна такса за частна
жалба. Претендира направените по делото разноски и в настоящото производство. В
последното съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищеца е
депозирал списък на претендираните от тази страна
разноски съгласно чл. 80 от ГПК.
Ответниците – Б.Щ.Н. и В.Б.Х.,
чрез назначения от съда особен представител и на двамата, в законоустановения
едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК, са депозирали писмен отговор. В него
се поддържа, че представените с исковата молба допълнителни споразумения са
недействителни, тъй като са подписани от „Б.Р.С.” АД – дружество, което не е
страна по договора. Посочва, че ищецът може да претендира само сумите, описани
в Приложение №1 към договора за цесия от 25.02.2015г. Заявява, че уведомленията
за обявена предсрочна изискуемост с нотариална покана №2199 от 07.08.2017г. не
могат да породят действие, тъй като те предхождат уведомленията за прехвърляне
на вземането, отправено с нотариална покана №2200 от 07.08.2017г. Навежда
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва като прекомерно адвокатското
възнаграждение в заповедното производство. Сочи още, че сумата от 1 160,
50 лв. не се дължи от ответниците.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приетия по
делото договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35836/02.04.2008 г.,
се установява, че ищецът "Ю.Б." АД с предходно наименование "Юробанк И Еф Джи България" АД, като кредитодател е предоставил на ответниците,
в качеството им на кредитополучатели, кредитен лимит в швейцарски франкове в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 38 000 EUR, по курс
"купува"' за швейцарския франк към евро на Юробанк
И Еф Джи България АД в деня на усвояване на кредита. /лист 55 – 59 от делото/
за срок от 324 месеца. Съгласно чл. 2, т. 3 – „Усвоеният кредит в швейцарски
франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно
от Банката в евро по търговския курс „купува” на швейцарския франк към евро на
Банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по
откритата в банката сметка на кредитополучателя в евро”. В чл. 3, ал. 1 от
договора е вписан размера на дължимата лихва – „годишна лихва в размер на
базовия лихвен процент на „Юробанк и Еф Джи България”
АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 4, 65 пунка”,
като към момента на сключване на договора базовия лихвен процент за жилищни
кредити в швейцарски франкове е в размер на 4, 5%. Съгласно чл. 3, ал. 5 от
договора – базовия лихвен процент е задължителен за страните и не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора – погасяването на кредита следва да се
извърши в швейцарски франкове, като „В случай, че на съответния падеж на
погасителната вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е
осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1,
но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на
кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева
или в евро, след служебно превалутиране на тези
средства в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарски франк
към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор
дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава
банката”. Съгласно чл. 6, ал. 3 „В случай, че по време на действието на
настоящия договор банката промени базовия лихвен процент на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в
ал. 1, се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което
кредитополучателят с подписването на настоящия договор, дава своето неотменимо
и безусловно съгласие.” Погасителните вноски се заплащат ежемесечно, като
техния падеж е 10 число на месеца, следващ месеца на усвояване на кредита – чл.
7, ал. 1. В чл. 12, ал. 1 от договора „Банката запазва правото си по време на
действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите
лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при
евентуалното му превалутиране по реда на чл. 21”. Съгласно
уговореното в чл. 18, ал. 2 от договора за кредит при неиздължаване на три
последователни месечни вноски изцяло или частично, целият остатък по кредита се
превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на
последната вноска. Съгласно чл. 23, ал. 1 от договора „Кредитополучателят
декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения
от банката курс купува и/или продава на швейцарския фрак към български лев или
евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора,
може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на
размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева/евро, като
напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване,
както и, че е съгласен да поеме всички вреди, включително пропуснати ползи,
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит”. Съгласно Приложение №1 към договора
датата на усвояване на кредита е 10.04.2008г. и размера на кредита в швейцарски
франкове е 61 483 ш. фр.
Представени са
допълнителни споразумения от:
- 12.04.2011г., в
него като условие за прилагането на договорените условия е внасянето на сумата
от 406 швейцарски франка от кредитополучателите, както и страните са се договорили,
че всички незаплатени суми се преоформят
служебно чрез натрупване към редовната,
усвоена и непогасена част от главница,
- 21.10.2011г., съгласно
което върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на
облекчено погасяване лихва,
- 28.10.2011г.,
в него като условие за прилагането на договорените условия е внасянето на
сумата от 420 швейцарски франка от кредитополучателите, както и страните са се
договорили, че всички незаплатени суми се преоформят
служебно чрез натрупване към редовната,
усвоена и непогасена част от главница,
- 25.07.2012г.,
съгласно което просрочените главница, лихва и такси се преоформят
чрез натрупване към редовната, усвоена и непогасена част от главницата,
-
16.04.2013г., в него като условие за
прилагането на договорените условия е внасянето на сумата от 205 швейцарски
франка от кредитополучателите, както и страните са се договорили, че всички
незаплатени суми се преоформят служебно чрез натрупване към редовната, усвоена и
непогасена част от главница,
- 27.12.2013г.,
в него като условие за прилагането на договорените условия е внасянето на
сумата от 221 швейцарски франка от кредитополучателите, както и страните са се
договорили, че всички незаплатени суми се преоформят
служебно чрез натрупване към редовната,
усвоена и непогасена част от главница. Съдът счита, че направеното възражение
от страна на особеният представител на ответниците,
че тези допълнителни споразумения не пораждат действие, тъй като са сключени от
лице, което не е страна по договора, е неоснователно. От описания по-долу
договор се установява, че по време на сключване на всички допълнителни
споразумения титуляр на вземанията по тях и съответно кредитор е дружество,
различно от ищеца, тъй като той е сключил договор за цесия. Всички тези споразумения
са сключени именно с цесионера, тоест новият кредитор
на ответниците и съответно пораждат действие между
тях.
С договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 15.08.2008 г. сключен между
"Б.Р.С." АД /цесионер/ и „Юробанк И Еф Джи България АД /цедент/,
банката ищец е прехвърлила /цедирала/ свои вземания
на "Б.Р.С.“ АД, произтичащи от договори за жилищни и банкови кредити, сред
които и вземането срещу ответниците по процесния договор за кредит, което е описано на л. 144 в
приложението към договора за цесия. Поради тази причина всички описани по-горе
допълнителни споразумения към Договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL 35836/02.04.2008 г. са сключвани между " Б.Р.С." АД и ответниците.
С договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.02.2015 г. между "Б.Р.С."
АД /цедент/ и "Ю.Б." АД /цесионер/, " Б.Р.С." АД е прехвърлило /извършило
обратна цесия/ на "Ю.Б." АД, на свои вземания, сред които и това
срещу ответниците, произтичащо от процесния
договор за кредит /отразено в Приложение №2 към договора под номер 33/.
С нотариална
покана рег. № 2200 от 01.08.2017г. на нотариус А.Г.с рег. № 031 до ответника Б.Щ.Н.,
последният е уведомен от „Б.Р.С.” АД за извършената цесия, с която ищецът е
титуляр на вземанията по процесния договор за кредит.
Съгласно направеното отбелязване /л. 146/ същата е връчена лично на този ответник
на 07.08.2017г. На същата дата с нотариална покана №2199 от 01.08.2017г. този
ответник е уведомен и за обявяване от ищеца на предсрочна изискуемост на
задълженията по процесния кредит.
С нотариална
покана рег. № 2197 от 01.08.2017г. на нотариус А.Г.с рег. № 031 до ответника В.Б.Х.,
последната е уведомена от „Б.Р.С.” АД за извършената цесия, с която ищецът е
титуляр на вземанията по процесния договор за кредит.
Съгласно направеното отбелязване /л. 149/ същата е връчена лично на този
ответник на 07.08.2017г. На същата дата с нотариална покана №2199 от
01.08.2017г. този ответник е уведомен и за обявяване от ищеца на предсрочна
изискуемост на задълженията по процесния кредит.
На 12.09.2017г.
ищецът е подал заявление с искане за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу ответниците
на основание процесния договор, въз основа на което е
образувано гр. д. № 63 521/2017г.
по описа на СРС, 71 състав. С разпореждане от 29.09.2017г. постановено по гр.
д. №63 521/2017г. по описа на СРС, 71 състав е отхвърлено заявлението на
ищеца. Съдебният акт е обжалван пред СГС и е потвърден.
По делото е
прието заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно-счетоводна
експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът кредитира, като
компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че
уговорения размер на кредита е усвоен от ответниците
на 10.04.2008г. – 61 843 швейцарски франка /ш. ф./. В заключението е посочено,
че след сключване на споразуменията има капитализация като към главницата е
прибавена сумата от общо 7 575, 07 ш. ф. Общият размер на погасената
главница е 1 747, 10 швейцарски франка и следователно остава дължима /като
не се включва сумата от капитализацията/ - 60 095, 90 ш. ф. В заключението
е посочено, че след 01.10.2014г. до
10.09.2017г. няма постъпили плащания по разплащателните сметки на ответниците.
По искане на
ищеца пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят И.Х.Х., който е служител на ищеца от 2015г., тоест след датата
на сключване на процесния договор.
Въз
основа на така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно
направения доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е указал на ищеца, че
в негова доказателствена тежест е да установи
настъпването на следните факти:
- съдържание на
договора за кредит, сключен между него и ответниците
– права и задължения на страните и съответно на допълнителните споразумения към
него,
- съдържание на
предоставената преддоговорна информация преди
сключване на процесния договор,
- предоставяне
на сумата, вписана в договора за кредит на ответниците,
както и валутата, в която е предоставена,
- размера на
задълженията на ответниците към датата на която
последните са уведомени за настъпване на предсрочната изискуемост на
задълженията им /в които се включват тези задължения, относно които е настъпила
изискуемостта и отделно, тези задължения относно които е упражнено правото да
бъдат обявени за предсрочно изискуеми/ и
- извършване на
действия, с които е спряна или прекъсната давността по отношение на претендираната главница.
От описания
договор за кредит и приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че между страните е възникнало облигационно отношение, съгласно
което ищецът е предоставил на ответниците кредит в
размер на 61 843 швейцарски франка, които са изплатени в евро по курс „купува”
швейцарски франк към евро на банката към деня на усвояване на кредита.
Съгласно практиката
на ВКС, която се основава на практиката на Съда на ЕС „В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума
фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната
валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски
франкове/, уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен
в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в
същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута
на страната /евро/ и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/.” С този смисъл решение № 136 от 10.01.2021г.
по т. дело № 1467/2019г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение №
295/22.02.2019г. по т. д. № 3539/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., образувано по
описа на I т. о., решение № 384/29.03.2019г. по т. д. № 2520/2016г. на ВКС, ТК,
II т. о., решение № 294/27.03.2019г. по т. д. № 1599/2017г. на ВКС, ТК, II т.
о., решение № 314/29.07.2019г. по т. д. № 1766/2016г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 67/12.09.2019г. по т. д. № 1392/2018г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение
№ 155/24.01.2020г. по т. д. № 2561/2018г. на ВКС, ТК, II т. о. и задължителната
практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ /определение от 22.02.2018г. по дело
С-119/17 и решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16, EU:C:2017:703/. Предвид
така посоченото следва, че сключения процесен договор
следва да се счита за сключен в чуждестранна валута – швейцарски франкове,
доколкото ответниците са се съгласили разрешения
кредит в швейцарски франкове, да бъде усвоен по блокирана сметка в тази валута
на кредитополучателите, която служебно да се превалутира
в евро по търговския курс купува на швейцарския франк към евро на банката в
деня на усвояването, както и погасяването на кредита да бъде извършвано във
валутата, в която той е усвоен – швейцарски франкове – чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал.
3 и чл. 6, ал. 1 от договора.
Независимо, че ответниците не са
направили възражение относно клаузите в договора, които регламентират валутния
риск – чл. 6, ал. 2, чл. 23, съдът
служебно следи относно наличието на неравноправни клаузи в договори, по които
едната страна е потребител, доколкото последица от това е прогласяване на
тяхната нищожност и съответно изключването им от договорното съдържание,
съответно съгласно практиката на Съда на ЕС – заместването им с диспозитивни норми от вътрешното право. Съгласно посочените
клаузи валутния риск от изменение на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк към българския лев или евро се поема изцяло от
кредитополучателите. Съгласно установената практика една договорна клауза е
неравноправна при наличието на следните предпоставки:
1. клаузата да не е индивидуално уговорена,
2. да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността,
3. да създава значителна неравнопоставеност между страните относно
правата и задълженията, тоест съществено и необосновано несъответствие и
4. да е сключена във вреда на потребителя.
Не са ангажирани по делото доказателства, от които да се
установи, че тези клаузи са индивидуално договорени. Съдът счита, че е нарушен
и принципа на добросъвестността от страна на банката, доколкото не е ясно
същата да е предоставила на кредитополучателите информация относно очакваните
прогнози относно промяната на швейцарския франк, по какъв начин се определя
курса на банката към тази валута и съответно формула, по която да се изчисли
промяната на курса на банката в тази валута към задълженията на
кредитополучателя по договора. Така формулираните клаузи създават и значително
неравновесие между страните по сделката, тъй като едната от тях може
едностранно да промени размера на задълженията към нея, без насрещната страна
да има някаква възможност за защита. От така описаното следва, че тези клаузи
са във вреда на кредитополучателите. Доколкото в същите не е посочено конкретно
факторите, които могат да доведат до промяна в обявения от банката курс
купува/продава на швейцарския франк към еврото, то съответно не е налице
изключението предвидено в чл. 144, ал. 3, т. 1, а именно, че е допустимо
изменение в цената, ако тя се дължи на външни причини, които не зависят от
търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на
свободния пазар и/или от съответен държавен регулатор. От така изложеното съдът приема, че
посочените клаузи в сключения между страните договор са неравноправни и следва
да бъдат изключени от неговото съдържание. Последица от този извод е, че
курсът, който следва да бъде прилаган, в случаите, когато плащането е направено
във валута, различна от дължимата по кредита, ще бъде този, който е приложен от
банката в деня на усвояване на кредита – 1, 6179506 /посочен в приложение №1
към договора/ курс купува за швейцарски франк към евро. В разглеждания случай
от събраните по делото доказателства и заключението на съдебно – счетоводната
експертиза не се установява плащанията по договора за кредит да са извършвани
във валута, различна от швейцарския франк и съответно валутния курс, който е
приложен от банката по тях да е различен от посочения по-горе първоначално
приложен такъв.
В клаузи- чл. 3,
ал. 1, чл.3, ал. 5 и чл. 12, ал. 1 от договора е регламентирана възможността на
банката едностранно да променя размера на възнаградителната
лихва, такси и комисионни. Във
формираната постоянна практика е прието, че уговорката в договор за банков
кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на договорения
лихвен процент, при необявени предварително и невключени като част от
съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при които този
размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на
изискването за добросъвестност. В договора за банков кредит следва да се
съдържа ясна и конкретно разписана формула, посочваща вида, количествените
изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти в нея, като
изменението на цената /лихвата/ следва да бъде в резултат на външни, обективни
причини. /в този смисъл решение № 95/13.09.2016г. по т. дело № 240/2015г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 205/07.11.2016г. по т. дело № 154/2016г. на ВКС,
ТК, I т. о. / По този начин потребителят е защитен, доколкото може да при
настъпване на посочените външни фактори да предвиди какви промени ще настъпят в
неговите задължения. Доколкото тези изисквания не са спазени в посочените
клаузи от договора /липсва посочване на външните фактори, които влияят на
формиране на базовия лихвен процент на банката, който е компонента, посочен, че
може да бъде изменян и съответната формула за това/, съдът приема, че тези
клаузи са неравноправни и следва да не бъдат прилагани в отношенията между
страните, а размерът на възнаградителната лихва
следва за целия период на кредита да бъде този, който е първоначално определен
в договора – 9, 15 %. В разглеждания
случай от представените допълнителни споразумения се установява, че в
действителност с допълнителните споразумения се предоставят на ответниците шестмесечни периоди на облекчено погасяване на
кредита, при които лихвата се намалява /в споразуменията от 12.04.2011г. – 8,
04%, от 28.10.2011г. – 3, 46 %, от 25.07.2012г. – размера на възнаградителната лихва е равен на базовия лихвен процент
на ищеца за жилищни кредити в съответната валута, намален с 3, 54 пункта, от
16.04.2013г. - размера на възнаградителната лихва е
равен на базовия лихвен процент на ищеца за жилищни кредити в съответната
валута, намален с 3, 18 пункта и от 27.12.2013г. - размера на възнаградителната лихва е равен на базовия лихвен процент
на ищеца за жилищни кредити в съответната валута, намален с 2, 96 пункта. В две
от тези споразумения и след облекчения
период на погасяване на кредита е договорено намаляване на възнаградителната
лихва за остатъка от договора както следва /в
споразумение от 12.04.2011г. – договорната надбавка от 4, 65 пункта е
намалена на 3, 63 пункта и от 28.10.2011г. – договорената лихвена надбавка е в
размер на 4, 15 пункта/. Единствено в последните три допълнителни споразумения
е договорено между страните да се увеличи единият от компонентите на възнаградителната лихва, а именно – договорената лихвена
надбавка /от 25.07.2012г. – доворената лихвена
надбавка е в размер на 4, 72 пункта, от 16.04.2013г. – доворената
лихвена надбавка е в размер на 5, 32, като същият е размера и в последното
допълнително споразумение, сключено между страните/. Ответниците,
чиято е доказателствената тежест, не са ангажирали
доказателства, от които да се установи размера на другия компонент на възнаградителната лихва – базовия лихвен процент на ищеца
по жилищни кредити в швейцарски франкове към датите на сключване на посочените
допълнителни споразумения. При това положение съдът е в невъзможност да определи
какъв е размера на възнаградителната лихва, който е
прилаган по договора за периодите, в които са действали тези споразумения и
съответно дали същият е по-висок от първоначално договорената възнаградителна лихва, което да налага преизчисляване на задълженията
на ответниците.
От заключението
на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че по процесния
договор е усвоена от ответниците сума в размер на 61
843 швейцарски франка на 10.04.2008г. Към тази главница е прибавена
капитализация на незаплатени в срок задължения на ответниците
общо в размер на 7 575, 07 швейцарски франка, която сума следва да не бъде
отчетена при определяне на размера на дължимата главница. В отношенията, в
които едната страна е физическо лице изрично съществува забрана за начисляване
на лихви върху лихви – чл. 10, ал. 3 от ЗЗД /доколкото такава наредба от БНБ
няма приета/ и аргумент от чл. 294, ал. 2 от ТЗ. Размерът на погасената
главница е 1 747, 10 ш. фр. С оглед на това
съдът счита, че от размерът на първоначално усвоената главница 61 843 щ. ф.
следва да се приспадне сумата, която е внесена от ответниците
и с която е погасена част от главницата – 1 747, 10 ш.ф. и така се
получава размерът на дължимата от ответниците
главница по процесния договор – 60 095, 90 ш. ф.
На датата, на
която са връчени на ответниците, изпратените от ищеца
нотариални покани, с които ги уведомява, че обявява задълженията по договора за
предсрочно изискуеми, – 07.08.2017г. е настъпила предсрочна изискуемост на
задълженията по този договор, тъй като съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза последното плащане по договора е направено от ответниците преди 01.10.2014г. Съдът счита, че направеното
от особения представител на ответника възражение, че уведомяването за обявена
предсрочна изискуемост не поражда действие, тъй като номера на същата по
регистъра на нотариуса предхожда номера на нотариалната покана, с която
съответния ответник се уведомява за извършената цесия за неоснователно. От
извършеното удостоверяване на нотариуса върху нотариалните покани се
установява, че същите са връчени на един и същ ден и на двамата ответници, като номера по регистъра на нотариуса няма
никакво значение относно правното действие на съответната норатиална
покана.
Относно
направеното от особеният представител възражение за настъпила погасителна
давност на вземането съдът счита, че същото е неоснователно по следните
съображения. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че последните плащания по главницата от ответниците
са извършени през 2014г., заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено от ищеца
през 2017г., тоест след изтичане на период по-малък от пет години.
Предвид
изложението съдът счита, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от
60 095, 90 швейцарски франка, представляващи незаплатена главница от ответниците по процесния договор,
заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК – 12.09.2017г. до
окончателното й изплащане, като над тази сума до предявения размер от
67 670, 97 ш. фр. искът се отхвърли като
недоказан.
Относно направените по делото разноски
Съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК от процесуалния представител на ищеца,
тази страна претендира следните разноски: 2 320, 97 лв. – държавна такса, 2 724,
87 лв. – адвокатски хонорар, 3 843, 05 лв. – заплатена такса за
назначаване на особен представител, 450 лв. – депозит за съдебно – счетоводна
експертиза и 1 160, 50 лв. – такса за частната жалба, подадена срещу
разпореждането на СРС, с което е отхвърлено подаденото от ищеца заявление по
чл. 417 от ГПК срещу ответниците. Размерът на
държавната такса за настоящото производство е 2 305, 13 лв., а относно
заповедното производство – 2 320, 97 лв. С оглед на това съдът приема, че
от събраните документи се установява заплащане от ищеца на държавна такса в претендирания размер за производството. По делото на л. 12
и л. 13 е представена фактура и съответно преводно нареждане, от които се
установява, че относно исковото производство е заплатен адвокатски хонорар в
размер на 1 656, 83 лв., а не както е посочено в списъка по чл. 80 от ГПК
– 2 724, 87 лв. По делото е представен документ, от който се установява,
че ищецът е заплатил такса за назначаване на особен представител на ответниците в претендирания
размер. По делото е представен документ за заплатен депозит относно допуснатата
съдебно – счетоводна експертиза в размер на 450 лв. Съдът не признава като
разход на ищеца заплатената държавна такса в производството по обжалване на
разпореждането на първоинстанционния съд, с което е
отхвърлено подаденото от тази страна заявление по чл. 417 от ГПК срещу ответниците, тъй като в това производство е прието и от
двете съдебни инстанции, че ищецът не може по този ред да се снабди с изпълнителен
лист. С оглед на изложеното следва, че направените разноски от ищеца в
настоящото производство са общо в размер на 8 255, 01 лв. Предвид изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 7 330, 95 лв.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б.Щ.Н., ЕГН – ********** и В.Б.Х., ЕГН
- ********** ***, ж. к. ******– чрез адвокат К.Г. да заплати на "Ю.Б."
АД, ЕИК - ******със съдебен адрес:***, офис 9 – чрез адвокат Д.М. на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата 60 095, 90 швейцарски франка /CHF/,
представляваща дължима главница по договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 35836/02.04.2008г., за периода 10.08.2014г. – 10.09.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от 12.09.2017г. до окончателното изплащане и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 7 330, 95 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над 60 095, 90 швейцарски франка до предявения размер от
67 670, 97 швейцарски франка.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: