Р Е Ш
Е Н И Е № 39
гр.Кюстендил, 18.02.2021г.
В ИМЕТО НА НОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
секретар И.С. и с участието на
Йордан Георгиев – прокурор от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното от съдия
Карамфилова КАНД №30/2021г., за да
се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Регионална
здравна инспекция - Кюстендил, кв.“Румена войвода“, ул.“Тинтява“ обжалва
решение №260100/01.12.2020г. на КРС, постановено по АНД №554/2020г., с което е
отменено НП №289-ИР/10.02.2020г. на директора на РЗИ - Кюстендил. Развиват се съображения
за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. потвърждаване на
наказателното постановление.
Ответникът лично и чрез
пълномощника изразяват становище за неоснователност на жалбата и правилност на
въззивното решение.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на
решението на районния съд.
Предмет
на касационно оспорване е решение на КРС №260100/01.12.2020г., постановено по
АНД №554/20208г., с което е отменено НП №289-ИР/10.02.2020г.
на директора на РЗИ – Кюстендил. Е.С. в
качеството й на директор на ПМГ „Проф.Емануил Иванов“ гр.Кюстендил е санкционирана
на основание чл.212, ал.1 от ЗЗ като й е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл.44 от ЗЗ.
Районният съд е формирал извод за
незаконосъобразност на НП, приемайки че е издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения по ЗАНН относно дължимото съдържание на двата акта.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КРС. На база установената фактическа обстановка
касационния съд намира следното:
Е.С. в качеството й на директор на
ПМГ „Проф.Емануил Иванов“ гр.Кюстендил е санкционирана с процесното наказателно
постановление, за това че не е изпълнила
задължително предписание с изх.№П-049-15/10.12.2019г., а именно да спазва
стриктно изискванията на чл.3, ал.3 и чл.4, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от Наредба №10/19.06.2014г.
за здравните изисквания при изготвяне и спазване на седмичните учебни
разписания. Срокът
на предписанието е бил 14.01.2020г. Твърди се, че при извършена проверка на
22.01.2020г. е установено неизпълнение на предписанието. За нарушение на чл.44
от ЗЗ е съставен АУАН №00289/22.01.2020г., а
въз основа на него е издадено НП.
Видно
от съдържанието на предписанието, обективирано в Протокол от 10.12.2019г. е, че
същото е без посочен адресат, който да носи отговорност за изпълнението му,
както и че е връчено на зам.директор УД.
Анализът
на доказателствата по делото обуславя извод за допуснати съществени нарушения в
процедурата по установяване на нарушението и налагането на наказанието.
Директорът на ПМГ „Проф.Емануил Иванов“ гр.Кюстендил е привлечен към
административнонаказателна отговорност по чл.212, ал.1 от ЗЗ –
административнонаказателна норма предвиждаща санкция за лица, които не изпълнят
предписание на органите на държавния здравен контрол. Императивното задължение
е въведено с разпоредбата на чл.44 от ЗЗ. Безспорно в случая е дадено
задължително предписание за спазване на чл.3, ал.3 и чл.4, ал.1, т.3, т.4 и т.5
от Наредба №10/19.06.2014г., в резултат на извършена инспекция в ПМГ
„Проф.Емануил Иванов“ гр.Кюстендил. Същото е обективирано в Протокол от
10.12.2019г. За да бъде изпълнено същото обаче следва органите по контрол да
определят адресат, т.е. лице, което носи отговорността за изпълнението му в
дадения срок. Видно от съдържанието на предписанието такова лице не е
определено, а същевременно пък е връчено на зам.директора на училището. Това
обстоятелство се установява и от събраните във въззивното производство гласни
доказателствени средства. Следователно е недопустимо да се ангажира
отговорността на правен субект, на когото не е вменено в задължение
изпълнението на даденото предписание по чл.44 от ЗЗ. Съгласно нормата на чл.24,
ал.1 от ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична, като субекта
следва да бъде санкциониран с административно наказание когато е извършил
административно нарушение. И след като в случая на директора на ПМГ не е дадено
по съответния ред дължимо за изпълнение предписание, не може да се ангажира и
административнонаказателната му отговорност за неизпълнението му.
При фактите, изложени в предписанието, а в последствие
и в НП е видно, че реално са дадени две предписания и се твърди неизпълнение на
две предписания, доколкото се вменяват за изпълнение две самостоятелни
задължения – по чл.3, ал.3 от Наредба
№10/19.06.2014г. /в рамките на учебния ден да се осигури минимум един час за
учебните предмети "Изобразително изкуство", "Музика",
"Бит и технологии", "Технологии и предприемачество" или
"Физическо възпитание и спорт" за учениците в основната степен на
образование/ и по чл.4, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от Наредба №10/19.06.2014г. /задължителните
и избираемите учебни часове за всеки от дните, включени в седмичното учебно
разписание, да не са повече от шест учебни часа за учениците от V и VI клас; седем
учебни часа в един ден от седмицата за учениците от VII клас; седем учебни часа
в два дни от седмицата за учениците от VIII до XII клас. Анализът показва, че разпоредбите на чл.3, ал.3 и чл.4, ал.1 от
Наредбата въвеждат отделни и самостоятелни по своя характер и съдържание изисквания
към дневното и седмичното учебно разписание. С оглед изложените релеванти за
спора факти и обстоятелства касационния съд отчита изпълнението/неизпълнението
на всяко от тях. С определянето на общо наказание за неизпълнение изискванията
и на двете норми, се нарушава основен принцип в административнонаказателното
производство, въведен с нормата на чл.18
от ЗАНН, а именно когато с едно деяние са извършени няколко отделни
административни нарушения или когато едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват за всяко едно от тях. В
случая АНО неправилно и в нарушение на нормата на чл.18 от ЗАНН е наложил едно наказание
след като са дадени и се твърди неизпълнение на две предписания. Неприлагането на чл.18 от ЗАНН
обуславя невъзможност за съда да прецени за кое от нарушенията е наложено
наказание, респ. да извърши контрол по реда на ЗАНН. Това е нарушение от
категорията на абсолютните и винаги представлява самостоятелно основание за
отмяна на НП, без произнасяне по съществото на спора.
По отношение същността и правилността на предписанието
касационният съд не излага съждения, доколкото в настоящото производство е
недопустимо да се извършва косвен съдебен контрол за законосъобразност на този
акт.
Като е достигнал до краен правен извод
за незаконосъобразност на оспореното НП, макар и по други съображения, КРС е
постановил правилен съдебен акт, който ще бъде оставен в сила.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2
от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260100/01.12.2020г.
на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №554/2020г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: