Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Тетевен ,27.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, първи състав в публично
заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ
ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Петя Георгиева , като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 194 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 32,
ал. 2 от ЗС
Производството по делото е образувано
по искова молба от М.К.М. против Д.Х.Д. и Д.П.М. *** . В исковата молба се
твърди ,че страните са съсобственици на имот находящ се в гр. Тетевен , ул.”*************,
ПИ с идентификатор *************по КККР на Т , с площ от 743 кв.м. , по предходен
план УПИ –*************на гр. Т . В имота ответниците Д.Х.Д. и Д.П.М. притежавали в съсобственост находящи се в
североизточната и северозападната част
на имота сгради с идентификатори : *************-двуетажна жилищна
сграда от 66 кв.м. , 72343.500.8162.2
двуетажна жилищна сграда от 32 кв.м., *************-гараж от 19 кв.м., 72343.500.8162.4 стопанска
сграда от 6 кв.м. Ищцата твърди
притежава ,че 10/20 ид. части от имота , като е представила НА вх.р. №
924/05.06.2017г ,акт №179,том ІІІ,д.№597/2017г на СВ-Т , НА
,ВХ.Р.№930/06.06.2017Г , АКТ №183,Т.ІІІ,Д.№601/2017Г на СВ-Т . Моли съдът да
постанови решение с което да разпредели
реално ползването на площта на имота.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен
отговор от ответницата Д.Х.Д. , същата не оспорва исковата претенция и също желаела да бъде реално разпределено
дворното място , същата притежава
¼ ид. част от УПИ съобразно НА
№1451 от 01.12.2010г. ,акт №45,т. VІ,д. №685/2010г на СВ-Т, твърди ,че ищцата
осъществявала различни мероприятия в
съсобственото дворно място , вкл. и изкопи с които застрашавала сградите.
Постъпил е писмен отговор от община Тетевен , в който се
твърди ,че отчуждителното действие за
имот с идентификатор *************на влезли в сила ДРП за изравняване на частите в образувани собствени дворищно регулационни парцели било започнало с одобряване на плана от 1969г., същия не бил приложен тъй като
нямало отчуждителна процедура.ДРП бил приет със заповед №5318/17.11.1969г. на
МСА на осн. параграф 60 от ППЗПИМ , същия бил в сила и до настоящия момент по
отношение на регулацията. С Одобряването на КК от 2009г, кадастралния план е
отменен съгласно пар.70 от ПЗР на ЗИД на
ЗКИР , като съгласно пар.22 ЗР на ЗУТ
-ПУП се счита за приложен по
отношение на регулацията с изплащане на обезщетенията по отчуждителните производства
, каквато процедура не е имало ,следователно планът не бил приложен . Общината
твърди ,че притежава 124 кв.м. от 743 кв.м. общо по АЧОС №6309 от 30.06.2017г.
, но тъй като съдът констатира ,че имота е в съсобственост , общината притежава
0,167 ид. части от парцела. Прави се предложение на ищеца и двамата
съсобственици да закупят дела на
общината по реда на чл.36 ал.2 от ЗОС .
Постъпил е
отговор от назначения особен представител на ответника Д.М. , като се прави
искане да се приложи НА № 58/2004 на
нотариус И.И , същия обаче е приложен към отговора на исковата молба на Общината и е с №361/2004г на СВ.Т, като със същия е
прехвърлена ¼ ид. част в едно с построената в него жилищна сграда на 2
етажа . Твърди ,че по делото не са представени документи за собственост на две
жилищни сгради и хангар . Видно от НА 1451/2010г ответницата Д.Д.
притежава жилищна сграда от 32 кв.м.
Искът по чл. 32, ал. 2 ЗС по своята същност е
правно средство за осъществяване на съдебна администрация на гражданското
отношение между съсобственици за създаване на промяна в използването и служенето
с общата вещ.Съобразно ТР
№13/2012г. на ОС на ГК на ВКС В производството за разпределение ползването на
съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС
съдът е длъжен да разгледа всички направени
възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват
потестативни права. Ищецът носи доказателствената тежест , тъй като се касае се за спорна съдебна администрация по повод
ползването на обща вещ, при която съдът замества мнозинството от
съсобствениците и преценява целесъобразността и възможностите за разпределяне
ползването на общия имот. При разрешаване на спора съдът съобразява правата на
съсобствениците, изградените от тях подобрения, фактическото състояние и
предназначение на имота. За да бъде уважен искът, е необходимо по
делото да се установи, че няколко лица са носители на правото на собственост
върху вещта, чието разпределяне правото на ползване се иска; че е невъзможно образуването
на мнозинство за вземане на решение за ползване на общата вещ; че е възможно
разпределение на ползването съобразно фактическото състояние и предназначението
на вещта. Тези факти следва да бъдат установени при условията на пълно и главно
доказване от ищеца.Съгласно приетото с мотивите на ТР №
13 /2012 г. ОСГК на ВКС : Производството по чл.32,ал.2 ЗС не е исково, а е спорно производство
за съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците
по повод ползването и управлението на общата вещ; Производствата за спорна
съдебна администрация на граждански правоотношения не са регламентирани в ГПК,
поради това, доколкото в други закони няма особени процесуални норми за тях и
доколкото самата специфика на съответното производство не налага друго, по
отношение на тези производства се прилагат процесуалните правила на общия исков
процес. Характерът и целта на производството по чл.32,ал.2 ЗС не налагат отклонение от
процесуалните правила на общия исков процес. В тежест на всеки от
ответниците по делото е да установи
всички евентуално наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици. По делото не се нуждаят от доказване фактите ,че
страните са съсобственици на процесният имот.В съдебно заседание от
14.10.2019г. ищцовата страна е направила изявление ,че по отношение на
отразеното в доклада , то стопанските сгради не съществуват на терена като
материална даденост , тъй като били разрушени ,а съществували само двете
жилищните сгради.
Съдът, преценявайки доказателствата
по делото, доводите и възраженията на страните поотделно и в тяхната
съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК,
приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а това се
установява и от представените по делото писмени доказателства, че притежават в имота в режим на съсобственост.
Съгласно представените по делото документи за собственост , касаещи УПИ I-1572,1573 кв. 81 на гр. Тетевен, понастоящем имот с
идентификатор *************: ищцата М.М. е собственик на 10/20 ид.ч. Части
съобразно нотариални актове : НА № вх.р.№ 924/05.06.2017г., акт № 179 ,том
ІІ , д. № 597/2017г на СВ-Тетевен,НА,вх.р.№930/06.06.2017г , акт №183,т.
ІІІ,д.№601/2017г на СВ-Т, НА за поправка на нотариален акт за дарение на недвижим имот ,вх.р.№84 от
14.01.2020г.,акт №29,том І, дело №28/2020г. на СВ Т тоест на ½ ид. част
; Д.П.М. съобразно НА
№361 от 29.03.2004г на СВ –Т е собственик на ¼ ид. част от терена на имота в едно със двуетажна
жилищна сграда от 76, 50 кв.м. със разгъната застроена площ от 179,50 кв.м.,
Д.Х.Д. е собственик на ¼ ид. част от
имота съобразно НА №1451 от 01.12.2010г.,акт №45 ,том VI
на СВ-Т, както и жилищна сграда на 2 етажа от 32 кв.м. , община Тетевен съобразно
АЧОС №6309 от 30.06.2017г. притежава 124 кв.м. от 743 кв.м. общо , но тъй като
съдът е констатирал ,че имота е в режим на
съсобственост , то общината притежава
0,167 ид. части от парцела.
По делото е изготвена експертиза и
допълнителна експертиза предвид посочена погрешна квадратура в нотариалният акт
за дарение на ищцата , като е представен и нотариален акт за поправка .
Съобразно
допълнителната експертиза на вещото лице сборът от площите на съсобствениците е
743 кв.м. ,а именно 309 кв.м. за ищцата М.М., 124кв.м. на общината и на другите
двама ответници по 155 кв.м. , като
застроената част на ответника Д.М. е 166 кв.м.
оградена по стените на сградата и оградата , то площа за него не може да
бъде по-малка от 166 кв.м. , като площите за разпределяне са следните : за
ищцата М.К.М. 298 кв.м. , за ответника Д. П М. 166 кв.м. , за Д.Х. *** лице е
изготвило три варианта за разпределение ползването на процесния имот с
идентификатор *************по кадастралната карта на гр. Тетевен с допълнителната
експертиза . Дава становище ,че по първия вариант от западната страна е сложил
общинската част от имота , но същия не е много удачен тъй като ,ако страните не
желаели да закупят общинския имот то те
нямало как да преминават от улицата към техните имоти , като по вторият и
третият вариант всички съсобственици можели да си влизат в техните си имоти от съответните прилежащи
улици от запад и от север така ,че за
него това са по-удачни варианти .
И
при трите варианта вещото лице е разпределил ползване на имота за всеки от
съсобствениците , както следва Д.М. е 166 кв.м.
оградена по стените на сградата и оградата , то площа за него не може да
бъде по-малка от 166 кв.м. , като площите за разпределяне са следните : за
ищцата М.К.М. 298 кв.м. , за ответника Д. П М. 166 кв.м. , за Д.Х. *** първият
вариант отразява ползване при което страните няма как да преминават от улицата
към техните имоти, тъй като от западната част е общинския имот , вторият
вариант отразява разпределение на ползване при условие ,че и тримата
съсобственици могат да закупят част от имота на общината , ако пожелаят и имат достъп от към улицата , третия вариант
страните също имат достъп от към улицата. По делото е представена молба по
чл.102 от ГПК от процесуалният представител на ищците , който смята ,че удачни
за тях са 2 или 3 вариант от експертизата , като в хода на устните състезания
ищцата заявява ,че желае да се уважи
претенцията и по втория вариант от експертизата , защитникът на ответницата Д.
,счита ,че вариянт №2 от експертизата е
най справедливия, особеният представител на ответника Д.М. също счита ,че
вариант №2 е най удачен, Община Тетевен ,чрез процесуалният си представител
изразява становище ,че за тях е най удачен първия вариант , но тъй като другите
страни изразили становище за втория вариант то съдът да реши .
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация на
гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с обща вещ,
чиято цел е да бъде извършено разпределение на ползването на един съсобствен
имот, съобразно дяловете на страните в съсобствеността.
От събраните по делото доказателства се
установи, че страните са съсобственици при равни права на процесния поземлен
имот, т. е. налице е първият елемент от фактическия състав на чл. 32, ал. 2 от ЗС, а именно: общото притежание на вещта от страните по
делото.
Няма правен спор за наличието и на втория
елемент от фактическия състав на чл. 32, ал. 2 от ЗС - обстоятелството, че между страните като съсобственици не
може да бъде постигнато съгласие за ползването на имота. Ето защо редът и
начинът за упражняване на съсобственото право върху процесното дворно място
следва да бъде определен от съда.
Съсобствениците се обединиха около вторият вариант от допълнителната експертиза ,
като общината заяви ,че за нея е удачен първият , но предвид становищата на
другите страни оставя решението на съда
.
Видно от представеният втори вариант за
разпределение на дворното място и становищата на страните ,то всички
съсобственици могат да си влизат в техните си имоти от съответните прилежащи
улици от запад и от север , а твърденията
,че в един бъдещ период страните могат да закупят общинската част от имота в
настоящия случай не са правно релевантни.
Използваното в чл. 31, ал. 2 ЗС понятие
"служене с общата вещ" означава прякото й използване, съвместимо с
нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията й или да се
накърняват свойствата й. Именно затова съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 от ЗС се осъществява при съобразяване с
фактическото състояние и с предназначението на вещта и съдът няма право да предписва
или да взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване
на отделни дялове за ползване. В същия смисъл са и други решения по чл. 290 ГПК - напр. решение № 409 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 224/2009 г. на ВКС, I-во
г. о., решение № 71 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г. на ВКС,
II-ро г. о., Решение № 164 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 247/2014 г., I
г. о., ГК. .
Практиката на ВКС е константна и
предвижда, че разпределението на ползването на съсобствено дворно място няма за
цел единствено да бъде предоставена възможност на всеки съсобственик да ползва
незастроената част от него съобразно притежаваните права в съсобствеността.
Следва да бъде взето предвид и предназначението на дворното място, начинът по
който по волята на съсобствениците то се използва, включително и
обстоятелството дали дворното място е застроено, като бъде осигурена възможност
на всеки съсобственик да ползва построените и притежавани в индивидуална
собственост самостоятелни обекти в него. Недопустимо е в производство по чл. 32, ал. 2 от ЗС да
се създават пречки и затруднения за ползването на притежавани в индивидуална
собственост постройки в съсобственото дворно място, по- големи от необходимите
за осигуряване правото и на другия съсобственик да ползва съсобствената вещ.
След като дворното място е застроено, то
има за предназначение разпределението на ползването на незастроената му част
следва да се извърши по начин, в еднаква степен да бъдат зачитани правата на
всички съсобственици, включително и за достъп до притежаваните в индивидуална
собственост постройки и самостоятелни обекти в тях (Решение № 18 от 29.01.2016
г. на ВКС по гр. д. № 4533/2015 г., I г. о., ГК).
В контекста на изложеното, съдът ще
разпредели ползването по вариант 2-ри от
допълнителното заключение на вещото лице
.Скицата, на вариант втори към заключението , ще представлява неразделна част
от настоящото решение.
В производство по разпределение на
ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от
разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за допуснати от съда
технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а
заплатените от страните възнаграждения за адвокат следва да останат за всяка
страна в обема, в който са направени (в този смисъл и Решение № 275/30.10.2012
г. по гр. дело № 444/2012 г. на ІІ г.о. на ВКС). Това разрешение следва от
характера на производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС, защото съдебното решение
ползва всички страни и в първоинстанционното производство те понасят разноските
за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и
експертизи се разпределят според правата в съсобствеността, при обжалване
отговорността за разноски се разпределя по общите правила и се понася от
страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу която жалбата е уважена, освен
когато ответната по жалбата страна не е дала повод за обжалването и признае
основателността му, когато отново разноските се разпределят както в първо-инстанционното
производство.
В
настоящия случай се претендират разноски от ищцата за заплатената от нея сума
за разноски за особен представител на ответника Д.М. от 300 лв. и моли същия да бъде осъден да ги заплати ,видно от списък по чл.80 /л.237/,
поради което следва да бъде осъден Д. П М. да заплати на М.К.М. сумата от 300
лв. разноски за особен представител в настоящото производство .
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването
на поземлен имот с идентификатор с идентификатор *************по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Тетевен одобрени със заповед РД -18-16/06.03.2009г на
ИД на АГКК , с административен адрес гр. Тетевен , обл. Ловеч , ул. „Христо и
Калин Цакови”№23 с площ от 743 кв.м. , трайно предназначение на територията:
урбанизирана с начин на трайно ползване ниско застрояване , номер по предходен
план :1572,1573,кв.81 , парцел1 по ПУП при съседи : *************между
съсобствениците М.К.М.
ЕГН ********** *** , Д.Х.Д. ЕГН ********** ***, Д.П.М. ЕГН ********** *** БУЛСТАТ *********,
с адрес п.к.**** гр. Т , пл*************, както следва :
М.К.М. ЕГН ********** *** да ползва дял с
площ от 298 кв. м., на скица- вариант втори, приложена към допълнителното заключение на вещото лице.
Д.Х.Д. ЕГН ********** *** да ползва дял с площ от 155 кв. м., на скица - вариант втори,
приложена към допълнителното заключение
на вещото лице
Д.П.М.
ЕГН ********** *** да ползва дял с площ от 166 кв. м., на скица- вариант втори,
приложена към допълнителното заключение
на вещото лице
Община Тетевен ,БУЛСТАТ *********,
с адрес п.к.**** гр. Т , пл************* да ползва дял с площ от 124 кв. м., на скица- вариант втори,
приложена към допълнителното заключение
на вещото лице
Скица - вариант втори,
приложена към допълнителното заключението на вещото лице, представлява
неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Д.П.М. ЕГН ********** *** да
заплати на М.К.М. ЕГН **********
*** сумата 300.00 лева, представляваща
разноски по делото за особен
представител .
Решението подлежи на обжалване пред
Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: