Р Е Ш Е Н И Е
№181
гр. Велико Търново, 21.06.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми
състав, в
съдебно заседание на двадесети май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря Пенка Иванова, изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело № 501 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 - 161 от Данъчно - осигурителен процесуален
кодекс (ДОПК).
Образувано е по
жалба на СПРИНК ООД представлявано от ... К.,*** против Ревизионен акт
РА № Р-04000419005643-091- 001/23.04.2020 г., издаден от В.Г.П.на
длъжност ..., възложил ревизията и С.Г.Г.на длъжност ...при Териториална
дирекция на НАП Велико Търново, ръководител на ревизията, с който е отказано
право на приспадане на данъчен кредит, общо в размер на 6 821,73 лв. за данъчни
периоди от 01.05.2018 г. до 19.07.2018 г. и е начислен Д ДС в размер на 949,12
лв. за м.06.2018 г., в резултат на което е определен ДДС за внасяне в размер на
1 394,82 лв. и лихви в размер на 251,03 лв.
потвърден с Решение №123/15.7.2020г.
на Директор на ДОДОП – Велико Търново,
В жалбата се правят оплаквания за на нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита,
че така издадения РА е нищожен, тъй като на жалбоподателя не е връчена редовно
ЗВР, а освен това е налице Решение на Директор на ТД на НАП за изземване на
ревизията и определяне на друг ревизиращ екип, което е следвало да бъде
подписано от М.П. зам. Директор, доколкото Директорът е бил в командировка в
офис на НАП Габрово, отчел е предвидените за това разходи за дневни и
следователно не е можел да подписва на посочената дата 5.11.2019г. съгласно чл.
19, ал. 3 от Наредбата за командировките в страната. Освен това РА е
незаконосъобразен и от гледна точка на прилагането на материалния закон, доколкото
не са били налице обстоятелства, които да обосноват извършването на ревизията
по особения ред на чл.122 и сл. От ДОПК.
Органите по приходите са изложили едни и същи факти- непредставяне на
счетоводна документация, веднъж като основание за облагане по особения ред и
втори път като причина за определяне на задължения по ЗДДС. Простото позоваване
на чл.122 и сл. От ДОПК не променя характера на проведената ревизия по общия
ред, съгласно трайната практика на ВАС. АО не е обсъдил всички представени му
писмени доказателства, от които еднозначно може да се направи извод за реалност
на сделките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, по които е отказано право на данъчен
кредит. На следващо място неоснователно е прието ,че са налице укрити приходи в
размер на 4 745,60 лева, върху които допълнително е начислен ДДС в размер
на 949,12 лева. Освен , че е недоказано, че такъв приход е реализиран,
неизяснен остава въпроса дали се касае за облагаеми сделки. Освен това в ЗВР
като ревизиран е определен периода от 1.05.2018г. до 19.7.2018 г. в нарушение
на изискването по чл. 87, ал.1 от ЗДДС, че отчетния период е едномесечен, като
така посочения по- горе период определено не е данъчен , което компрометира
материалната законосъобразност на ревизията. Освен това в преобладаващата си
част фактурите включени в СД за м. 2018г. , за които е отказано право на
приспадане на данъчен кредит са издадени след 19.7.2018г. От съда се иска
алтернативно обявяване нищожността на оспорвания РА или неговата
незаконосъобразност. ,
В открито съдебно заседание се
представлява от ... К., който поддържа така подадената жалба. В указания от съда срок депозира писмени
бележки. Моли за присъждане на сторените по делото разноски, за което представя
списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК.
Ответникът по жалбата - Директор на
дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт В. оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък на разноските по чл.
80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК. Основните аргументи за законосъобразност на РА
са, че Решението за изземване на ревизията е подписано от титуляр на
правомощието по чл. 7, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 3 от ЗНАП, като
фактът , че същият е бил на работно посещение на същия ден 5.11.2019г. в ИРМ
Габрово е ирелевантен. Счита, че ревизията правилно е била проведена по реда на
чл. 122 и сл. От ДОПК, тъй като са налице основанията по т. 4, т. 5, т. 6. В
хода на съдебното дирене не се установяват факти, които да оборват
презумптивната сила на РА по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Жалбоподателят не е
представил данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114
и чл.115 от ДОПК- оригинал на данъчни фактури поради което на това на основание
чл. 71,т. 1 от ЗДДС правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит.
На следващо място част от фактурите 17 броя са издадени след дерегистрация на
дружеството 19.7.2018г. на основание чл. 107, т.4, б“а“ от ЗДДС, поради което
жалбоподателят неправомерно е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по
тях. Изводът на органа по приходите за недекларирани продажби е документално
обоснован като правилно е определен дължимия ДДС. При решаването на спора моли да се имат предвид
и мотивите в потвърдителното решение на ДОДОП.Претендира заплащането на
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение 731,09 лева, за което
представя списък на разноските.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и събраните в хода на производството доказателства намира за
установена следната фактическа обстановка
Ревизионното
производство е започнало с издаване, съгласно чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, на
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000419005643-020-001/28.08.2019 г,
която е изменена със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №
Р-04000419005643-020-002/06.01.2020 г. За доказване компетентността на органа
издал ЗВР по делото е представена Заповед №6/3.1.2017г., изменена със Заповед №
17/8.1.2019г. , изменена със Заповед № 1176/711.2019г. на Директор на ТД на
НАП, която определя органите по приходите, компетентни по чл.112, ал. 2,т.1 от ДОПК. Заповед за възлагане на ревизия № Р-
04000416009420-020-001/28.12.2016 г„ЗВР № Р-04000419005643-020-001/28.08.2019 г. е връчена
на 08.10.2019 г. по реда на чл. 30, ал. 4 от ДОПК при извършена проверка по
делегация, приключила с Протокол № П-04000419159829-081-001/10.10.2019 г.
Съгласно тази разпоредба отказът да се приеме съобщението се удостоверява с
подписа на връчителя, съответно на органа по приходите, и поне на един
свидетел, който не е служител на администрацията, като се отбелязват трите
имена и адресът му и се прави бележка за това в разписката. Съобщението се
смята за връчено на датата на отказа. В случая към преписката е приложена разписка
за връчване на ЗВР № Р-04000419005643-020- 001/28.08.2019 г., в която отказът
на М.М.- управител на „СПРИНК" ЕООД да я получи, е удостоверен освен с
подписа на органа по приходите, така и от две лица, които не са служители на
администрацията. Необходимо е да бъде отбелязано, че връчването по делегация е
предхождано от многократни опити от страна на данъчната администрация за
контакт с управителя на дружеството М.М.за връчване на ЗВР, подробно описани на
стр. 3 от РД. Заповедта е изпратена на електронния адрес за кореспонденция на
дружеството, извършено е посещение на адреса на управление на „СПРИНК"
ЕООД, документирано с Протокол № 1547124/12.09.2019 г., осъществен е контакт с
временния синдик на жалбоподателя - В. С. и т.н.След издаване на ЗВР с Решение
№ № Р-04000419005643-092-001/5.11.2019г. Директор на ТД на НАП В. Търново на
основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК изземва разглеждането и решаването от Й.Д.в
качеството й на възлагащ орган, и възлага правомощията на В.П.. Към заповедта е
приложена Заповед № 1933/22.10.2019г. на ИД на НАП на основание чл. 103, ал.1 т.1 от ЗДСЛ за
прекратяване на служебното правоотношение с Й.Д.и Заповед № 1938/30.10.2019г.
за възлагане на В.П.а да изпълнява длъжността Началник на сектор „Ревизии“ ИРМ
Габрово, отдел „Ревизии“,Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП В. Търново.
За резултатите от ревизията е съставен
Ревизионен доклад № Р-04000419005643-092-001/18.03.2020 г., връчен по
електронен път на 31.03.2020 г. На жалбоподателя. Срещу РД не е направено
възражение по реда на чл.117, ал.5 от ДОПК, поради което е издаден на
дружеството РА№
Р-04000419005643-091-001/23.04.2020 г. , с който при прилагане на особения
режим на облагане, регламентиран в разпоредбите на чл. 122- 124 от ДОПК, за
ревизираните данъчни периоди от 01.05.2018 г. до 19.07.2018 г. на „СПРИНК"
ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 6
821,73 лв. /деклариран в дневниците за покупки и СД за тези данъчни периоди/.
Освен това за данъчен период м.06.2018 г. е начислен допълнително ДДС в размер
на 949,12 лв. В резултат на тези констатации, на дружеството е отказано
възстановяване на декларирания в кл.80 на подадените справки-декларации ДДС за
възстановяване в размер на 6 376,03 лв./след приключила двумесечна процедура по
приспадане/, като с РА е определен дължим ДДС за внасяне в размер на 1 394,82
лв. и лихви в размер на 251,03 лв. РА е връчен на жалбоподателя по електронен
път на 27.04.2020г., а срещу него е подадена жалба по административен ред с вх.
№ 10 473/11.05.2020г. По допустимостта и основателността й се е произнесъл
Директор на Дирекция „ОДОП“, който с Решение № 123/15.7.2020г. го е потвърдил
изцяло. Решението е връчено на 1.08.2020г. по електронен път, а на 20.8.2020г.
чрез административния орган е подадена жалба до Административен съд Велико
Търново.
В хода на
административното производство е установено, че
„СПРИНК" ЕООД
е регистрирано на 03.07.1997 г. по ф. дело № 775/1997 г. на ВТОС със седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Поборническа" № 4, а
управител и едноличен собственик на капитала е М.К.М.. На 09.07.2001 г. е
сменено седалището в гр. Велико Търново, ж. к. Промишлена зона, Дълга лъка -
Мелница Търново, На 27.06.2017 г. в Търговския регистър е вписана промяна на
адреса — област Велико Търново, община Велико Търново, с. Беляковец, Стопански
двор. Към настоящия момент ревизираното дружество е в производство по
несъстоятелност с вписан синдик на дружеството е В. С.С.. „СПРИНК" ЕООД е
регистрирано по ЗДДС на 01.07.1998 г., както и е дерегистрирано по ЗДДС на
основание чл.176 от ЗДДС, считано от 05.06.2015 г. , повторно регистрирано по реда на ЗДДС от 14.06.2017
г., както и е дерегистрирано по ЗДДС на 19.07.2018 г., на основание чл.107,
т.4, б. „а" от ЗДДС.
В хода на
ревизията на жалбоподателя е връчено ИПДПОЗЛ № Р-04000419005643-040-
001/11.09.2019 г. (едновременно със ЗВР № Р-04000419005643-020-001/28.08.2019
г. по реда на чл. 30, ал. 4 от ДОПК), с което са изискани първични счетоводни
документи, счетоводни регистри, платежни документи, договори, справки и други
документи и обяснения, подробно описани в искането. От страна на дружеството не
са представени никакви документи. Както бе посочено от страна на ревизиращите
органи са направени многократни опити да се свържат с дружеството, както чрез
управителя М.М., така и чрез временния синдик В. С., но въпреки това в хода на
цялото ревизионното производство не са представени изисканите доказателства. На
дружеството е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК №
Р-04000419005643-113-001/06.11.2019 г., в което се сочи, че по отношение на
ревизираното дружество са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 -
липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч; т. 5 -
документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци
липсват. Основанието за провеждане на ревизията по този особен ред е, че тези факти и обстоятелства обосновават и наличието
на обстоятелството по чл. 124, ал.1, т. 6 от ДОПК - данните и сведенията,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат
получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция
по чл. 28. С него дружеството е уведомено, че основите за облагане с ДЦС за
данъчни периоди от 01.05.2018 г. до 19.07.2018 г. ще бъдат определени по реда
на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Едновременно с това са изготвени Уведомление по чл.
17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р- 04000419005643-139-001/06.11.2019 г. и ИПДПОЗЛ №
Р-04000419005643-040- 002/06.11.2019 г., с което от жалбоподателя е изискано
попълването на декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за имуществено състояние.
Уведомленията и искането са връчени редовно по реда на чл. 32 от ДОПК на
27.12.2019 г. От страна на ревизираното дружество отново не са представени
никакви документи.
При ревизията е изготвено и трето ИПДПОЗЛ №
Р-04000419005643-040-003/21.02.2020 г., което е изпратено на декларирания в НАП
електронен адрес за връчване на документи ******@***.**, но до приключване
на ревизията и до момента на постановяване на решението на ДОДОП няма
потвърждение за връчването на искането. С него повторно са изискани
документите, необходими за извършване на ревизията, но такива не са
представени.
Поради това органът
по приходите е намерил, че основите за облагане с ДДС следва да се определят
след извършен анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 1, 2, 3,4, 8, 15 и 16 от ДОПК. Органът по
приходите е взел предвид : данните от информационните масиви на НАП, СД по
ЗДДС, дневниците за покупки, дневниците за продажби, годишната данъчна
декларация за 2018 г., официално събраните документи в резултат на извършените
процесуални действия - протоколи от извършени насрещни проверки на
„Евроагроимпекс" ЕООД, „Краси" ЕООД, както и на приобщени документи
от досието на „СПРИНК" ЕООД, имащи значение за определяне на задълженията
по ЗДДС за ревизираните данъчни периоди /от 01.05.2018 г. до 19.07.2018 г./
С протокол №
1547838/19.02.2020 г. са приобщени документи от досието на „СПРИНК" ЕООД,
сред които са: PA № Р-04000417002512-091-001/22.12.2017 г., ведно с РД. В обхвата на
ревизията приключила с този РА е включено определянето на задълженията за ДДС
за периода м.06.2015 г., когато „СПРИНК" ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС,
поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. Приобщени са още
доказателства, събрани в хода на ПУФО приключили с Протокол №
П-040000419130058-073- 001/10.02.2020 г. и протокол № П-04000417107229-073-001/14.07.2017
г.
Извършен е анализ
на данните в подадените СД за ревизираните данъчни периоди, както по отношение
на ползвания данъчен кредит, така и по отношение на начисления ДДС.
В хода на
ревизията освен връчените искания на „СПРИНК" ЕООД, органите по приходите
са изискали информация от трети лица - Областна дирекция на МВР Велико Търново,
както и са извършили насрещни проверки на „Краси" ЕООД и
„Евроагроимпекс" ЕООД, които са доставчици и клиенти на жалбоподателя.
От „СПРИНК"
ЕООД не са представени фактурите, които са включени в дневниците за покупки за
данъчни периоди от 01.05.2018 г. до 19.07.2018 г., нито пък са представени
документи, доказващи реално извършвана дейност за отдаване под наем на движимо
и недвижимо имущество за ревизираните периоди. Не е представена и заведена от дружеството счетоводна
отчетност. В тази връзка следва да бъде отчетена липсата на всички първични счетоводни документи, както и на
счетоводни регистри (хронологични, синтетични и аналитични), които да съдържат
информация за всички операции, отчетени по съответната сметка, оборотни
ведомости и главни книги, а оттам и доказателства за счетоводство, водено в
съответствие със Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти.
Събирането на доказателства в хода на ревизия е насочено към изясняване на
обективната истина относно фактите и обстоятелствата от значение за правата,
задълженията и отговорността на задължените лица по смисъла на чл. 3 ДОПК. В
отговор на връченото ИПДПОЗЛ № Р-04000419005643-040-001/11.09.2019 г. /по реда на чл.ЗО, ал.4 от ДОПК/, от
страна на „СПРИНК" ЕООД не са предоставени документи, включително
първични, вторични счетоводни документи и счетоводни регистри в дадения от
органа по приходите срок, и до приключване на ревизията. Предвид липсата на
първични счетоводни документи и счетоводни регистри не може се приеме, че
жалбоподателят има заведено счетоводство в съответствие с изискванията на ЗСч и
приложимите Счетоводни стандарти. Тук следва да се има предвид и разпоредбата
на чл.38, ал. 1, т. 3 от ДОПК, съгласно която документите за
данъчно-осигурителен контрол,каквито безспорно представляват първичните
счетоводни документи и счетоводни регистри, се съхраняват от задължените лица в
срок от 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното
задължение, с което са свързани. За целите на облагането с ДДС тези правила са
разписани в разпоредбата на чл.121 от ЗДДС, според която всяко данъчно
задължено лице осигурява съхраняването на данъчните документи, издадени от него
или от негово име, както и на всички получени от него данъчни документи до 5
години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение,
което документите удостоверяват, в оригиналния им вид. По отношение на
изисканите от ревизираното лице с горепосоченото искане документи, които имат
значение за данъчното облагане по ЗДДС за ревизираните периоди от 01.05.2018 г.
до 19.07.2018 г. срокът за съхраняване на документи безспорно не е изтекъл към
датата на връченото искане. Ревизираното лице обаче не е представило изисканите
му доказателства от значение за определяне на задължението му по ЗДДС за тези
периоди, както и не е посочило трети лица, органи и учреждения, в които се
намират данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други
доказателства, отнасящи се до правата и задълженията на „СПРИНК" ЕООД, и
до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното
производство.
В хода на
съдебното дирене е приета като доказателство цялата административна
преписка по оспорвания РА.
От ответник жалба са представени всички електронни
документи, както и удостоверения по чл. 24 във вр. с чл.16, ал1 т 1 от ЗЕДЕП.
Жалбоподателят е поискал откриване на производство на
основание чл. 193, ал.1 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК за документите по т. 2 и т.
3 от писмена молба на стр. 51 от делото, относно тяхната автентичност най вече
на Решение за изземване на ревизията от 5.11.2019г. на Директор на ТД на НАП В.
Търново , като съдът го е оставил без уважение, тъй като искането се явява просрочено.
От трето
неучастващо в производството лице – ТД на НАП В. Търново на основание чл. 192
от ГПК във вр. с §2 от ДОПК са изискани
и приети като доказателство Командировъчна Заповед на гл. секретар на НАП №
3140/4.11.2019г. за Директор на ТД на НАП В. Търново, Доклад за извършена
работа от Директор на ТД на НАП В. Търново и разпореждане за изплащането на 10
лева дневни пари.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от
ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по
административното оспорване на РА.
При извършената служебна проверка
се установява, че оспореният РА е валиден,
като издаден от компетентен орган
и определя данъчни задължения от вида и периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Както
вече се каза, компетентният орган е бил натоварен за извършване на ревизия със съответната заповед, която от своя страна е издадена от орган, имащ правомощията да възлага такива производства – чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. ЗВР
отговаря на изискванията на
чл. 113 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, а ревизионният акт е съставен в срока по
чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
Неоснователни
са и двете възражения на жалбоподателя за нищожност на издадения РА. На първо
място не е налице нищожност на РА поради липса на надлежно връчване на
ЗВР. Съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповед
за възлагането на ревизия. Чл. 113, ал. 2 от ДОПК изисква заповедта за възлагане на ревизия да бъде връчена на
ревизираното лице. Според чл. 114, ал. 1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията започва да тече от датата на
връчването на заповедта за възлагане на ревизията. С връчването на заповедта за
възлагане на ревизията ревизираното лице е уведомено за упражненото от
приходните органи правомощие да започнат ревизия, от кои органи по приходите ще
се извърши ревизията, в какъв обхват и срок ще се проведе. Невръчването на
първата ЗВР на нейния адресат води до невъзможност да се определи начален и
краен срок на ревизията предвид чл. 114, ал. 1 от ДОПК. При невръчена първа ЗВР не е налице започнало ревизионно
производство, поради което извършените процесуални действия от ревизиращите
органи по приходите са в нарушение на процесуалните правила по ДОПК.
Невръчването на първата ЗВР, която поставя началото на конкретно ревизионно
производство, представлява съществено процесуално нарушение, което обуславя
извод за нищожност на РА, който е издаден в незапочнала ревизия, за която
ревизираното лице не е уведомено по предвидения в ДОПК ред. След като първата ЗВР не е връчена на
ревизираното лице ревизията по смисъла на закона въобще не е започнала, което
обуславя извода, че процесният РА е опорочен с недостатък, който не може да
бъде саниран. В този смисъл са решение № 2380 от 04.03.2008 г.
по адм. дело № 10871/2007 г., решение №
13712/17.11.2014 г. по адм. д. № 16463/2013 г. на Върховния
административен съд и Решение № 6838 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2509/2020 г., редица
други. Следователно, за да направи извод досежно наличието на такъв вид
незаконосъобразност, съдът следва да извърши проверка за спазването на
процедурата по връчване на книжа по особения ред на чл. 32 от ДОПК. Съгласно правилата на тази разпоредба
връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето,
неговият представител или пълномощник или друго лице определено да получава
съобщения и книжа, не е намерен на адреса на кореспонденция след най-малко две
посещения през 7 дни, които обстоятелства се удостоверяват с протокол за
посещение на адрес. Съгласно ал. 4 на чл.32 от ДОПК., съобщението за връчване
се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция и се
публикува в интернет. Съгласно ал. 5, заедно с поставяне на съобщението,
органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно
съобщение, в случай, че лицето е посочило електронен адрес. Ако лицето не се
яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният
документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен. Следва
да се има предвид, че нормата на чл. 32 от ДОПК
е императивна и само изпълнението на всички посочени в нея действия при това,
само в поредността и в сроковете посочени от закона, прави връчването по
особения ред законосъобразно. Следва да
се посочи, че правилно и законосъобразно органът е преминал към връчване по
особения ред на чл. 32 от ДОПК след като е изчерпал възможността да връчи
книжата на обявения от жалбоподателя електронен адрес. Въпреки, че на него е
изпратено съобщение, от жалбоподателя не е генерирано автоматично съобщение при
отваряне на електронната поща, както и не е получено изрично потвърждение за
получаване на ЗВР. Както се посочи двата способа за връчване на съобщения не са
равнопоставени, а към този по чл. 32 се прибягва единствено в случай, че
представител на жалбоподателя не е намерен на декларирания данъчен адрес. Във
връзка с връчването на първоначалната ЗВР, органите по приходите са извършили
две посещения на адреса на кореспонденция, документирани със съответните протоколи като посещенията са извършени през
най-малко седем дни. Изготвено е съобщение по чл. 32 от ДОПК
, публикувано в Интернет, видно от представена служебна бележка на основание чл. 32, ал. 5 от ДОПК. Доколкото се касае за
официални документи, такива по чл. 50 от ДОПК, съдържащи всички реквизити, то
тежестта на доказване на тяхната неистинност е на жалбоподателя, каквото по
делото не е сторено. Освен това е налице е връчване на 08.10.2019 г. по реда на чл. 30,
ал. 4 от ДОПК при извършена проверка по делегация, приключила с Протокол №
П-04000419159829-081-001/10.10.2019 г. Съгласно тази разпоредба отказът да се
приеме съобщението се удостоверява с подписа на връчителя, съответно на органа
по приходите, и поне на един свидетел, който не е служител на администрацията,
като се отбелязват трите имена и адресът му и се прави бележка за това в
разписката. Съобщението се смята за връчено на датата на отказа. В случая към
преписката е приложена разписка за връчване на ЗВР № Р-04000419005643-020-
001/28.08.2019 г., в която отказът на М.М.- управител на „СПРИНК" ЕООД да
я получи, е удостоверен освен с подписа на органа по приходите, така и от две
лица, които не са служители на администрацията. Следва да се отбележи,
връчването по делегация е станало след изчерпване на другите способи за
връчване, подробно описани на стр. 3 от РД. Заповедта е изпратена на
електронния адрес за кореспонденция на дружеството, извършено е посещение на
адреса на управление на „СПРИНК" ЕООД, документирано с Протокол №
1547124/12.09.2019 г., осъществен е контакт с временния синдик на жалбоподателя
- В. С..
Споделя
се становището на ответник жалба, че жалбоподателят активно е участвал е в хода
на ревизионното производство, което обстоятелство е допълнителен аргумент към
извода за законосъобразно извършена процедура по чл. 32 от ДОПК.
Второто оплакване, с което се
претендира нищожност е, че Решението за изземване на ревизията е подписано с
електронен подпис от Директор ТД на НАП В. Търново, след като същият е бил
командирован на 5.11.2019г. в ИРМ Габрово,и след като е отчел съответните дневни средства за
командировката, същият не може да се възползва от правото по чл. 19,ал.3 от
Наредбата за командировките в страната НКС. По делото не е спорно, че това
решение е подписано с квалифициран електронен подпис от Ивайло Здравко, който о съгласно чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. има значението
на саморъчен подпис. Безспорно обаче на датата на издаване на решението той е
бил командирован до гр. Габрово, поради което на същият са изплатени и съответни
дневни средства за един ден, при липса на нощувка в размер на 10 лева.
Настоящата инстанция намира обаче, че неправомерното ползване от страна на
Директора на тази средства, не може да води до нищожност на Решението за
изземване на ревизията. Правилото на чл. 19, ал. 3 от НКС касаят правата на
командированото лице, по скоро липсата на право да получи обезщетение, след
като част от времето е продължил да упражнява трудовата си функция на
постоянното място на изпълнение. Вътрешните отношения между работодателя и
работника, не могат да имат за последица отмяна на правомощието на Директор на
ТД на НАП да постановява такъв акт. Съдът не намира, че в този случай Решението за
изземване в конкретния случай е следвало да бъде издадено от заместника на
териториалния директор. Обратното правило, че актът е нищожен , ако не се
докаже, че титулярът е бил възпрепятстван да подпише, не води до логическия
извод, че правомощията на титуляра изначално се прекратяват, ако същият е
командирован до близко населено място, но е имал физическата възможност да
подпише Решението за изземване. Жалбоподателят не спори ,че Директорът на ТД на
НАП има правомощията по чл. 7, ал. 3 от ЗНАП и чл. 7, ал.3 от ДОПК. Не се
споделя и твърдението, че последният текст налага извод, че иззетите правомощия следва да
бъдат предоставени на орган, равен по степен на органа, от когото са иззети. В
случая степента на органа, от който е иззет въпроса за разглеждане и решаване
не е равна на степента на органа, на който е възложен. ЗВР, инициирала
производството, е издадена от ..., а
впоследствие РА е издаден от ...в сектор „Ревизии“. Въпреки това обаче на В.Г.П.като главен инспектор по приходите,му е възложено от 30.10.2019г.
изпълняване на длъжността Началник сектор в сектор „Ревизии“ , Дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП В. Търново, поради което към 05.11.2019 г. лицето е
орган, равен по степен с органа по приходите, от когото са иззети правомощията
по възлагане по процесната ревизия. Жалбоподателят не твърди, че липсват правни
основания за изземване на ревизията, доколкото служебните правомощия на Й.Д.са
прекратени със Заповед № 1933/22.10.2019г. Към 5.11.2019г. съгласно Заповед № 6/03.01.2017 г. и
Заповед № 17/08.01.2019 г. на директора на ТД на НАП – В. Търново, не е
посочено това лице поименно, но това е станало със Заповед № 1176/7.11.2019г.,
поради което следва да се считат потвърдени всички негови действия, и
същото правилно и законосъобразно е
издало процесния РА В качеството си на възложител на ревизията същият е
подписал с електронен подпис РА.
Спазена е формата по чл. 120, ал. 1 от ДОПК, тъй като същият съдържа фактическите и правни основания за неговото
издаване, респ. всички реквизити в горепосочената норма. В този смисъл не е
отпаднало действието на Тълкувателно решение № 16/31.3.1975 г. на ВС , съгласно
което Мотивите към административния акт
или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат
изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта
на по-горния административен орган в съобщението до страните, в съпроводителното писмо или в друг документ
към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е
издал акта. След като РД се явява неразделна част от РА, то мотивите , които се
съдържат в него са и мотиви на оспорвания РА.
В хода на ревизията не са допуснати и
съществени процесуални нарушения, вкл. и нарушения на основните принципи на
данъчното производство, които да обосноват невалидност или незаконосъобразност
на РА. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не са налице пороци, касаещи
формалната и процесуалната законосъобразност на РА. Същият е постановен
при спазване на процесуалните правила при спазване на основните принципи на данъчното производство, визирани в чл. 3, 5 и
чл.6 от ДОПК. Анализът на представените
документи, представляващи преписката по издаване на обжалвания РА, е видно, че в хода на ревизионното производство органът
по приходите стриктно е съблюдавал принципа на обективност, служебно начало
и добросъвестност. Липсват данни, които
да дават основание да се приеме, че някои от органите, участвали в хода на
ревизията е бил пристрастен и необективен в хода на
ревизионното производство. Противно на твърдяното от жалбоподателя приходната
администрация служебно е събирала
доказателства във връзка с изясняване на
правнорелевантни факти. Настоящият съдебен състав намира, че е
спазен и основният принцип на добросъвестност на данъчното производство
като е гарантирано участието на
ревизираното лице, връчваните са
му всички актове на приходната администрация съставяни в хода на ревизионното
производство, уважавани са и правените искания. Следователно са неоснователни
възраженията на жалбоподателя за нарушения на процесуалните правила при
извършване на ревизията. Действията на органа по приходите по събиране на
доказателства са извършени при спазване на изискванията на ДОПК. Съгласно чл.
45 от ДОПК, при започнало производство органът по приходите може да извършва
насрещни проверки за установяване на отделни факти и обстоятелства от значение
за данъчното облагане на ревизираното лице. Съгласно чл. 37, ал. 2, ал. 3 и ал.
4 от ДОПК, лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи и
книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите
права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в
съответното производство. Органът по приходите има право да изиска писмено от
лицето представяне на доказателства в определен от него срок. Освен това посочените протоколи за извършени
проверка на място във връзка с отменения РА
са били надлежно приобщени в хода на ревизионното производство с нарочен
протокол и връчени на жалбоподателя, който се е запознал с тяхното съдържание и
своевременно е направил съответни възражения и подал жалби. Събраните в хода на
ревизията доказателства са анализирани и преценени обективно от органите по
приходите, издали РА. Не се констатира и допуснато съществено
процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна
на обжалвания РА - невръчване на РД с
всички негови приложения, доколкото видно от
надлежно извършеното отбелязване и удостоверяване получаването на
изготвения РД и обжалвания акт. Не е основание за отмяна на обжалвания РА като
незаконосъобразен наведеният от жалбоподателя довод, че приходната администрация
не е направила задълбочен анализ на събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, поради което като краен резултат е направила
необосновани и незаконосъобразни изводи и е издала един незаконосъобразен РА,
който следва да бъде отменен. Съобразно нормата на чл. 37, ал.1 от ДОПК „доказателствата в административното
производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на
субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ“.
Обстоятелството, че анализирайки събраните
доказателства органът по приходите е достигнал до други изводи, различни
от тези на жалбоподателя не опорочава същия. Съгласно
чл. 124, ал. 1 от ДОПК когато органът по приходите установи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.
1, той уведомява ревизираното
лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ДОПК ред, и му
определя срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, който
не може да бъде по-кратък от 14 дни. Тези
процесуални задължения на органа по приходите са изпълнени тъй като на
жалбоподателя е връчено Уведомление за провеждане на ревизията по особения
ред по реда на чл. 32 от ДОПК, което както
се посочи по- горе досежно ЗВР следва да се приеме, че е редовно връчено, като
му е предоставена възможност да
представи Декларации за посочените данъчни периоди, както и да депозира
становище относно законосъобразността за провеждане на ревизията по този ред.
Оплакването на жалбоподателя, че са нарушение процесуалните правила, тъй като
не са извършени насрещни проверки на контрагентите му се явява неоснователно.
Такова извършване не е било задължително за органа по приходите с оглед
посочените от него основания за облагане по особения ред по чл.122 от ДОПК,чрез
определяне на данъчна основа по аналогия. Непредставяне на оригинали на
фактури, по които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, от самия
жалбоподател, не може да се обори чрез насрещна проверка на негови доставчици,
както и липсата на редовно водено от него счетоводство.
По приложението
на материалния закон съдът намира следното : Съгласно чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да
приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него
по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от посочените
в ал. 1 обстоятелства. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е материално правна, тъй като с нея се
определя данъчна основа за облагане на данъчно задълженото лице, върху която в
съответствие с приложимия материално правен закон се определя размера на
данъка- в случая ЗДДС.
От жалбоподателя
са направени възражения относно установените предпоставки за извършване на
ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, като същите не са възприети от органите
по приходите. В тази връзка ревизиращите органи са преценили, че не са налице
обективни данни, които да дават възможност за установяване на данъчна основа по
реда на приложимия материален закон- ЗДДС, поради което са преминали към
ревизия по особен ред. Този извод и съответно предприетите действия на
данъчните органи се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. След като
не е спорен факта, че жалбоподателят не е представил изискваната му с три
искания счетоводна документация, както и оригиналите на фактурите, , по
които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит и след като не е изтекъл срокът за тяхното
съхранение, то правилен се явява извода ,че воденото от ревизираното дружество
счетоводство не дава възможност за установяване основата за данъчно облагане,
т. е. изпълнена е хипотезата на чл.
122, ал. 1, т. 4 от ДОПК и по чл. 122, ал.1 т. 5 от ДОПК за
формиране на данъчната основа по реда на ал. 2 от същата разпоредба и при
съблюдаване на процесуалните изисквания на чл. 124 от ДОПК.
Съгласно чл.
122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, органът по приходите може да приложи
установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда
на ал. 2 основа, когато липсва или не е представена счетоводна отчетност
съгласно Закона за
счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за
установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне
на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; а т.
5 определя, че този ред се прилага, когато документите, необходими за
установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до
степен негодни за ползване.
Органът по приходите има правомощието,
но не и задължението при установяване на което и да било обстоятелство по чл.
122, ал.1 от ДОПК да премине от общия ред за определяне на публичните
задължения, към особения такъв. Следва отново да се подчертае, че не е необходимо
да са налице всички посочени от законодателя
основание за особеното производство по чл. 122 от ДОПК, достатъчно е
наличието само на едно. В настоящата хипотеза , както се посочи по- горе от
органа по приходите е установено наличието на две предпоставки по чл. 122, ал.1
т. 4 и т. 5 от ДОПК, който факт сам по себе си не се оспорва от жалбоподателя.
Неговите възражения в тази насока са , че изтъкнали едни и същи факти,
непредставяне на счетоводната
документация веднъж като основание за облагане по особения ред, а втори път
като причина за определяне на задължения по ЗДДС. В случая от жалбоподателя са
въведени две понятия- основание и причина, които по своята същност са
идентични, като правилния правен термин е основание. В хода както на
административното, така и на съдебното производство не са представени нито
счетоводните регистри и други такива доказателства, нито са представени
оригиналите на фактурите. В този смисъл съдът изцяло споделя извода на АО, че
наличието на обстоятелства по т. 4 и т. 5 от чл.122, ал.1 от ДОПК са доказани.
Невярно е съображението в жалбата, че в РА само е посочено правното основание
за облагане по особения ред, но същото не е аргументирано. Органът по приходите
безспорно е установил липсата на редовно водено счетоводство при жалбоподателя
и липсата на оригинали на фактурите, които го мотивират да определи данъчната
основа по особения ред. Следва да се има предвид, че на основание чл. 124, ал.
2 от ДОПК в производството по обжалването
на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в
него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на
основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В РД, РА и приложенията към ревизионната преписка е налице подробна
обосновка на посочените като основание за прилагане на специалния ред
обстоятелства и доказателства към тях, които факти не са оборени в хода на
съдебното производство, въпреки указаната на жалбоподателя доказателствена
тежест.
Правото на приспадане на данъчен кредит на
данъчно задълженото лице възниква при кумулативното осъществяване на елементите
от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит
са уредени в разпоредбите на чл. 68 - чл. 72 от ЗДДС, като ограниченията на
това право са регламентирани в нормата на чл. 70 от същия закон. Едно от
условията за ползване на данъчен кредит, предвидено в чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, е регистрираното лице да е получило стоки или услуги по облагаема
доставка. Друго от кумулативните условия на закона, съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е, че регистрираното лице има право да приспадне данъчен кредит, когато
стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми
доставки. Същевременно в чл. 70, ал. 1 от ЗДДС изрично са изброени хипотезите,
при които правото на приспадане на данъчен кредит не е налице независимо, че са
изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74 от ЗДДС. Такива например са случаите,
при които стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени
доставки по глава четвърта, безвъзмездни доставки или за дейности, различни от
икономическата дейност на лицето, представителни или развлекателни цели,
поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки
автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни
материали и др.
Наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, този сложен фактически състав, включва и установяването на реалното получаване на
стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6,
ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Неспазване изискването на чл. 71, т. 1 вр. чл. 114,
ал. 1, т. 9 ЗДДС е достатъчно основание, за да не бъде признато на получателя
по доставката правото на приспадане. В този смисъл е и приетото от СЕС в
решението му от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012., Petroma Transports SA, а
именно, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство,
по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на
данъчнозадължени лица, получатели на доставки, които разполагат с непълни фактури.
В тази връзка неоснователно се твърди от касатора, че отразяването на фактурите
в дневниците за продажбите на доставчиците и отразяването на същите в
дневниците за покупките на получателя е достатъчно, за да се приеме, че
доставките са осъществени и е налице право на приспадане.
Предмет на част от разглежданите доставки са родово определени вещи,
собствеността върху които се прехвърля в момента на индивидуализацията на
стоката, която се извършва в момента, в който стоката бъде определена по
съгласие между страните или бъде предадена. Жалбоподателят не прояви
процесуална активност , за да докаже
прехвърляне на собственост на родово определени вещи , съгласно чл. 24, ал.2 от ЗЗД,които изискват тяхното отделяне -не са налице приемо-предавателни протоколи,
удостоверяващи получаване на стоките, както и други счетоводни документи,
удостоверяващи предаването и получаването на стоките, изписването им на склад
или транспортирането им. Фактурираните стоки не са индивидуализирани по вид,
количество и единична цена във фактурите. При липсата на нормативна уредба, която да
изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази
връзка факти и обстоятелства, определящо за преценката дали една доставка е
действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото
доказателства. Трайна е съдебната практика, че издаването на фактура само по
себе си не установява действителното извършване на обективираната в нея
доставка, а осчетоводяването на фактурите в счетоводството на ревизираното лице и доставчиците,
не е достатъчно да удостовери факта на получаване на стоките в изпълнение на
спорните доставки, като установяването на това обстоятелство може да е само
допълнителен аргумент за признаване на правото на данъчен кредит.
Необходимостта от установяването на действителното извършване на доставките, по
които се претендира право на приспадане, е многократно подчертавана и от СЕС
като изискуемо условие за възникване на претендираното право. Независимо че договорът за търговска продажба е неформален, то изводът за
реално осъществена доставка по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС е предпоставен от доказване
на изпълнението на поетото облигационно задължение за прехвърляне на получателя
на правото на разпореждане със стоката като собственик. В Решението от 18 юли
2013 г. по дело С-78/12, „Евита-К“ ЕООД, СЕС сочи, че "Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември
2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се
тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на
данъка върху добавената стойност понятието "доставка на стоки" по
смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на
такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост
върху съответните стоки. Понятието "доставка на стоки" по чл. 14, § 1
от Директива 2006/112/ЕО включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ
от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с
нея като собственик, като националният съд следва да определя във всеки отделен
случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото
на разпореждане със съответната вещ като собственик. Лицето, което иска да
приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това,
като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за
доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически
обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали
претендиращия право на приспадане може да го упражни. (така и Решение от 6
септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, С-273/11, точка 53, Решение от 6
декември 2012 г. по дело Боник, С-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013
г. по дело ЛВК-56, С-643/11, точка 57). В хода на съдебното
производство изцяло в доказателствена тежест на ревизираното лице е да докаже
твърдения от него благоприятен, положителен факт от обективната действителност
за наличие на реални доставки на стоки и услуги. След като от страна на жалбоподателя не е
извършено пълно, насрещно доказване на наличието на доставки по част от
процесните фактури, то правилно органът по приходите е отказал признаване на
правото на данъчен кредит.
Така например в решение на СЕС от 6
декември 2012 година по дело С-285/11 в т. 31 е посочено, че за да се установи,
че на основание на процесиите доставки на стоки е налице правото на приспадане,
е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали
съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми
сделки, като в този смисъл е трайно установената практика на СЕС. Съгласно
мотивите на Решение на СЕС от 3 юли 2019 г. по дело С-316/18 от член 168 от
Директивата за ДДС следва, че за да може съответното лице да се ползва от право
на приспадане, е необходимо, от една страна, то да е „данъчнозадължено" по
смисъла на тази директива и от друга страна, стоките или услугите, за които
иска да му се признае правото, впоследствие да бъдат използвани от
данъчнозадълженото лице за нуждите на облагаемите сделки, които самото то е
сключило, и да са му били доставени от друго данъчнозадължено лице (решение
от 5 юли 2018 г., Marie participations, С-320/17, EU:C:2018:537, т. 26 Правото на приспадане на ДДС, начислен за
получена доставка на стока или услуга, предполага, че разходите, направени за
получаването на тази стока или услуга, са част от елементите, формиращи цената
на обложените извършени доставки, пораждащи право на приспадане (вж. в този
смисъл решение от 14 септември 2017 г., Iberdrola Inmobiliaria Real Estate Investments, C-132/16, EU:C:2017:683,
т.
28 и цитираната съдебна практика). Получаването, заприхождаването, изписването
и влагането на стоките и материалите и използването на услугите безспорно се
доказва, освен с първични и вторични счетоводни документи и чрез надлежно
заведено счетоводство, позволяващо проследимост на получените доставки и
обвързването им с извършените от ревизираното лице облагаеми доставки.
Второто основание за отказване на ПДК е
липсата на оригинал на данъчни фактури, което също е доказано. Съгласно чл. 71,
ал.1 т.1 от ЗДДС Лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит,
когато притежава данъчен документ,
съставен в съответствие с изискванията на чл. 114
и 115, в който данъкът е посочен на отделен
ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е
получател. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 10 от ЗДЦС, гарантирането
на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на
фактурата или известието към фактурата се осигурява от данъчно задълженото лице
чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна
следа между фактурата или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги.
Ицяло се споделят мотивите в потвърдителното решение
на ДОДОП. Съгласно Решение от 29.04.2004 г. по дело С-152/02,
правото на приспадане трябва да бъде упражнено по отношение на данъчен период,
през който са изпълнени двете условия, изисквани от тази разпоредба (чл. 18,
ал. 2 от Шестата директива), а именно: стоките да са били доставени или
услугите - извършени и данъчнозадълженото лице да притежава фактура или
документ, който съгласно критериите, определени от въпросната държава-членка,
може да се счита за служещ за фактура. Аналогична е и разпоредбата на чл. 178,
буква „а" от Директива 2006/112/ЕО, съгласно която, упражняването на право
на приспадане по чл. 168, буква „а" от директивата е обусловено от
притежаването на фактура. В мотивите на Решение на Съда (седми състав) от 12
април 2018 г. по Дело С- 8/17 също се посочва, че що се отнася до правилата за
упражняване на правото на приспадане, които се приравняват на формални
изисквания или предпоставки, член 178, буква а) от Директивата за ДДС предвижда,
че данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в
съответствие с членове 220—236 и с членове 238—240 от нея (решение от 21 март
2018 г., Volkswagen, С-533/16, EU:C:2018:204, т. 42 ). В
конкретния случай при ревизията не са представени оригинали на издадените
фактури, по които право на приспадане е упражнено през данъчните периоди от
01.05.2018 г. до 19.07.2018 г., въпреки че са надлежно изискани от ревизираното
лице. Предвид това, органите по приходите правилно са приели, че за ревизираните данъчни периоди не е изпълнено и изискването на чл. 71, т. 1, т.1 от ЗДДС за ползване на право на приспадане на
данъчен кредит по тези фактури. Към жалбата по
административен ред са представени единствено копия /заверени „вярно с
предоставено копие"/ на част от фактурите, по които е упражнено право на
приспадане на данъчен кредит за ревизираните периоди, ведно с приложени към тях
разходни касови ордери. Тези документи обаче, сами по себе си са недостатъчни
да опровергаят констатациите на органите по приходите за наличие на
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.4, т.5 и т.6 от ДОПК с оглед на изложените
по-горе съображения, както и да обосноват право на приспадане на данъчен кредит
за ревизираното лице.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя, че в ЗВР като ревизиран е определен
периода от 1.05.2018г. до 19.7.2018 г. в нарушение на изискването по чл. 87,
ал.1 от ЗДДС, че отчетния период е едномесечен, като така посочения по- горе
период определено не е данъчен, което компрометира материалната законосъобразност
на ревизията. Освен това в преобладаващата си част фактурите включени в СД за
м. 2018г. , за които е отказано право на приспадане на данъчен кредит са
издадени след 19.7.2018г. При ревизията
органите по приходите са установили, че за последния данъчен период от
регистрацията на дружеството по ЗДДС е приспаднат данъчен кредит по 17 броя
фактури, издадени след датата на дерегистрацията по ЗДДС на ревизираното лице
/19.07.2018 г./ с ползван данъчен данъчен кредит общо в размер на 6 366,52 лв. По
отношение на тези фактури с дати след датата на дерегистрация по ЗДДС на
19.07.2018 г., на основание чл. 107, т. 4, б. „а" от ЗДДС /задължителна
дерегистрация при прекратяване на юридическо лице - търговец с ликвидация,
съгласно Решение на ВТОС от 19.07.2018 г./ за „СПРИНК" ЕООД не възниква
право на приспадане на данъчен кредит, предвид разпоредбата на чл.68, ал. 1, т.
1 от ЗДДС. Съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията
(дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на
дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит
освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Настоящата инстанция
споделя доводите в потвърдителното решение на ДОДОП, че неоснователни са и
възраженията в жалбата, че периода от 01.07.2018 г. до 19.07.2018 г. не
представлява данъчен период по смисъла на чл. 87, ал. 1 и 2 от ЗДДС, което
изначално компрометира материлноправната законосъобразност на ревизията.
Съгласно чл.87, ал.1 от ЗДДС - данъчен период по смисъла на този закон е
периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да
подаде справка-декларация за този данъчен период. В ал. 2 на чл. 87 е
регламентирано, че данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и
съвпада с календарния месец освен в случаите по глава осемнадесета. В ал. 3 и
ал. 4 на същата разпоредба е уредено какво обхваща първият и последният данъчен
период по смисъла на ЗДДС. Съгласно чл. 87, ал. 4 от ЗДДС - последният данъчен
период обхваща времето от началото на данъчния период до датата на
дерегистрацията включително. С оглед на тази разпоредба и предвид датата на
дерегистрация по ЗДДС на „СПРИНК" ЕООД на 19.07.2018 г., на основание чл.
107, т. 4, б. „а" от ЗДДС /задължителна дерегистрация при прекратяване на
юридическо лице - търговец с ликвидация съгласно Решение № 312/19.07.2018 г. по
т.д. №83/2017 г. по описа на ВТОС, с което е открито производство по
несъстоятелност на „СПРИНК" ЕООД/ в настоящия случай правилно е определен
последният данъчен период от 01.07.2018 г. до 19.07.2018 г., Както се посочи по
–горе макар да е посочен в ЗВР този период, правилно са включени в РА и 17 броя
фактури, издадени след датата на деригистрацията.
Освен това, при
ревизията органите по приходите са изследвали както упражненото право на
приспадане на данъчен кредит, така и начисления ДДС по издадените от
жалбоподателя фактури и отчетения оборот чрез ЕКАФП за ревизираните данъчни
периоди от 01.05.2018 г. до 19.07.2018 г. По данни от информационната система
на НАП е установено е, че за данъчен период м.06.2018 г. в дневника за продажби
са декларирани 2 броя фактури за извършени доставки с данъчна основа в размер
на 1 678,50 лв. и ДДС в размер на 335,70 лв., но фактурите са платени в брой
през месец 07.2018 г. Това се установява от събраните доказателства към ПИНП на
„Евроагроимпекс" ЕООД относно фактура № 191/18.06.2018 г. и от ПИНП на
„Краси" ЕООД относно фактура № 90/18.06.2018 г. за м. 06.2018 г. е
установен оборот по ЕКАФП в размер на 5694,72 лв. с ДДС, отчетен на 29.06.2018 г., но този оборот не е деклариран в СД по
ЗДДС за данъчен период м.06.2018 г. Предвид това, органите по приходите
правилно са достигнали до извода за недекларирани продажби в размер на 4 745,60
лв., за които в РА допълнително е начислен ДДС в размер на 949,12 лв., на
основание чл.86 от ЗДДС във връзка с чл.122 от ДОПК.Следователно неоснователно е и
възражението на жалбоподателя, че от страна на органа не е доказано наличието
на укрити приходи.
Следва да се посочи, че с оглед на така
изложеното по- горе, органът по приходите правилно е определил данъчната основа
по чл.122, ал.2 от ДОПК, след като е извършен анализ на обстоятелствата по чл. 122,
ал. 2, т. 1, 2, 3,4, 8, 15 и 16 от
ДОПК. След като в хода
на данъчната ревизия„СПРИНК" ЕООД не е представени фактурите, които са включени в дневниците
за покупки за данъчни периоди от 01.05.2018 г. до 19.07.2018 г. всички първични
счетоводни документи, както и на счетоводни регистри (хронологични, синтетични
и аналитични), които да съдържат информация за всички операции, отчетени по
съответната сметка, оборотни ведомости и главни книги, а оттам и доказателства
за счетоводство, водено в съответствие със Закона за счетоводството и
Националните счетоводни стандарти., документи,
доказващи реално извършвана дейност за отдаване под наем на движимо и недвижимо
имущество за ревизираните периоди, не е представена и
заведена от дружеството счетоводна отчетност, то
същата е извършена въз основа на данните от информационните
масиви на НАП, СД по ЗДДС, дневниците за покупки, дневниците за продажби,
годишната данъчна декларация за 2018 г., официално събраните документи в
резултат на извършените процесуални действия - протоколи от извършени насрещни
проверки на „Евроагроимпекс" ЕООД, „Краси" ЕООД, както и на приобщени
документи от досието на „СПРИНК" ЕООД, имащи значение за определяне на
задълженията по ЗДЦС за ревизираните данъчни периоди /от 01.05.2018 г. до
19.07.2018 г./ С протокол № 1547838/19.02.2020 г. са приобщени
документи от досието на „СПРИНК" ЕООД, сред които са: PA №
Р-04000417002512-091-001/22.12.2017 г., ведно с РД. В обхвата на ревизията
приключила с този РА е включено определянето на задълженията за ДДС за периода
м.06.2015 г., когато „СПРИНК" ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС, поради
установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. Приобщени са още доказателства,
събрани в хода на ПУФО приключили с Протокол № П-040000419130058-073-
001/10.02.2020 г. и протокол № П-04000417107229-073-001/14.07.2017 г. Извършен е анализ на данните в подадените СД за
ревизираните данъчни периоди, както по отношение на ползвания данъчен кредит,
така и по отношение на начисления ДДС. В хода на
ревизията освен връчените искания на „СПРИНК" ЕООД, органите по приходите
са изискали информация от трети лица - Областна дирекция на МВР Велико Търново,
както и са извършили насрещни проверки на „Краси" ЕООД и
„Евроагроимпекс" ЕООД, които са доставчици и клиенти на жалбоподателя.
|
$ |
.
В обобщение Съдът намира оспорения
РА за постановен при липсата на съществени нарушения на административно
производствените правила, в определената форма и от компетентен орган, при
спазване на материалните норми, поради което
същият е законосъобразен, а подадената жалба срещу него - изцяло
неоснователна.
При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът
присъжда такива в размер на 731,09 лева- седемстотин тридесет и един лева и
девет стотинки определен съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8
вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съобразно материалния интерес на делото.
Водим от горното и на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, осми състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на СПРИНК ООД/ в несъстоятелност / представлявано от ... К.,*** против
Ревизионен акт РА № Р-04000419005643-091- 001/23.04.2020 г., издаден от В.Г.П.на длъжност ..., възложил ревизията и С.Г.Г.на
длъжност ...при Териториална дирекция на НАП Велико Търново, ръководител на
ревизията, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит, общо в
размер на 6 821,73 лв. за данъчни периоди от 01.05.2018 г. до 19.07.2018 г. и е
начислен Д ДС в размер на 949,12 лв. за м.06.2018 г., в резултат на което е определен
ДДС за внасяне в размер на 1 394,82 лв. и лихви в размер на 251,03 лв. потвърден с Решение №123/15.7.2020г. на Директор
на ДОДОП – Велико Търново,
ОСЪЖДА СПРИНК ООД в
несъстоятелност с адрес на управление община В. Търново с.Беляковец, Стопански двор
да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика „ Велико Търново разноски в размер на 731,09 лева- седемстотин тридесет и един лева
и девет стотинки
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: